ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 659
гр. Пловдив, 26.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав в
закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 173 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ и чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, представлявана от изпълнителния директор – Х.П., чрез
процесуалния представител – юрисконсулт М.А., за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото решение № 482/18.03.2022 г. Поддържа се,
че съдът неправилно е отказал да присъди съдебни разноски за юрисконсултско
защита на ответника в основното производство. Твърди се, че такава претенция е
отправена с отговора на касационната жалба и предвид изхода на спора същата е
основателна.
Другата страна - Р.А.Д., поддържа становище за неоснователността на
искането и моли да бъде оставено без
уважение. Излага съображения, че поради влошено здравословно състояние не може
да понесе заплащането на съдебни разноски.
Основното
производство е образувано по касационна жалба, предявена от Р.А.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, срещу решение № 2146 от 02.12.2021 г., постановено по а.н.д № 6240
по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив, X – ти наказателен състав, с което
е потвърдено наказателно постановление № 16-53/18.08.2021 г., издадено началник
на отдел „Рибарство и контрол‘‘ – Южна
България‘‘ гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от 400
лева за нарушение на чл. 24, ал. 6 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/.
С решение №
482/18.03.2022 г., постановено по к.н.а.х дело № 173 по описа за 2022 год. на
Административен съд – Пловдив, касационната инстанция е оставила в сила решение
№ 2146 от 02.12.2021 г., постановено по а.н.д № 6240 по описа за 2021г. на
Районен съд – Пловдив, X – ти наказателен състав.
В частта за
разноските съдът е приел, че ответникът в производство не е отправил надлежна
претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
административнонаказателни производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Процесното
искане е подадено от страна с надлежна процесуална легитимация в указания от
закона срок, поради което се явява ДОПУСТИМО. По същество е ОСНОВАТЕЛНО.
Производството
пред настоящата инстанция, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, е водено по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. По аргумент от чл.
217 от АПК за редовното разглеждане на делото пред касационната инстанция не е
необходимо задължително участие на страните. Правилото на чл. 100 от ГПК вр.
чл. 144 от АПК предвижда, че страните извършват процесуалните си действия устно
в съдебно заседание, а извън съдебно заседание - в писмена форма.
По делото е
подаден отговор на касационната жалба вх. № 4001/18.01.2022г. по пописа на
Районен съд - Пловдив, в който чрез процесуалния представител – юрисконсулт М.А.,
ответникът е оспорил жалбата, изложил е съображения по съществото на спора и е
отправил претенция за присъждане на съдебни разноски.
Разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две
хипотези на корекция на постановеното вече съдебно решение. Когато съдът изобщо
не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, е налице възможността
решението да бъде допълнено. В случай, че съдът се е произнесъл по искането за
разноски, но е постановил нещо различно от заявеното от страната, то тогава,
установената в закона възможност е решението да бъде изменено в тази част.
Настоящата фактическа обстановка разкрива хипотезата
на искане за допълване на решението в частта за разноските. Предвид
обстоятелството, че липсата на произнасяне в частта за разноските се дължи на
неправилно възприета от съда фактическа обстановка и с оглед изхода на делото,
искането на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателно.
Претенцията на касационния жалбоподател да не понася никакви
съдебни разноски не може да бъде удовлетворена. Недопустимо е съдът да
освобождава страна, по каквито и да е съображения, изцяло от отговорността да
заплати дължими по чл. 78 ГПК разноски на насрещната страна по делото. Предвиденото
от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките
на чл. 83, ал. 2 ГПК, цели облекчаване за същия на завеждането и провеждането
на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване
конституционното право на защита на всеки гражданин - чл. 56 от Конституцията
на Република България - на нарушени или застрашени негови права или законни
интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно
производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Това
право на ищеца, обаче, не би могло да се упражнява в ущърб на ответника и в
случай на неправомерно засягане на правната му сфера - в противоречие с
принципа за справедливо обезщетяване на търпими вреди, залегнал в разпоредбите
на чл. 78 ГПК, съответно за всяка от страните в производството.
В горния аспект възражението на страната следва да се
третира като такова по размер на разноските на ответника, които в случая
подлежат на конкретизиране от съда. Предвид фактическата и правна сложност на делото и обема
на извършената от юрисконсулта на ответника процесуална защита, по реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Ето защо, Административен
съд - Пловдив, ХIХ състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 482/18.03.2022 г.,
постановено по к.н.а.х дело № 173 по описа за 2022 год. на Административен съд
– Пловдив, XIX състав, в
частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Р.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща съдебни разноски.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.