РЕШЕНИЕ
№ 489
гр.Плевен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, осми състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретаря Милена Кръстева, като
разгледа докладваното от съдия Иванов
административно дело № 104 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на В.К.А. *** чрез адв. Р.Р.
от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу решение № 2153-14-4/26.01.2023 година
на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.
№1012-14-395/29.12.2022г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено
разпореждане №143-00-175-5/16.12.2022г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Плевен.
В жалбата се посочва, че неправилно е прието, че г-жа А. е
получила парично обезщетение за безработица за периода 21.02.2020 г. -
20.10.2020 г. в размер на 1889,40 лв., но тъй като не са налични данни
дружеството „Христина 08“ ЕООД да е упражнявало стопанска дейност за периода
01.10.2019 г. - 31.07.2020г., то наетите лица не са упражнявали трудова
дейност. Счита, че не отговаря на обективната истина твърдението, че лицето е
недобросъвестно, тъй като няма как да е упражнявало трудова дейност при наличие
на доказателства за упражняване на стопанска дейност от осигурителя „Христина
08” ЕООД за периода от 01.10.2019г-31.07.2020г. Твърди, че е постъпила на
трудов договор и реално е изпълнявала задълженията си в „Христина 08” ЕООД,
като при кандидатстването за работата се срещнала с Б.Я., който е Общински
съветник в Община - Плевен. След като била одобрена за длъжността, посетила
обучителен курс, който се провел в гр. Плевен до Кино „Освобождение“. Работила
е като продавач-консултант в павилион с лого “Lafka”, който бил позициониран в
гр. Левски на ул. „Ал. Стамболийски“ на общински терен, отдаден под наем от
Община гр. Левски чрез търг. Твърди се, че реално е полагала труд. В павилиона
е имало касов апарат и програма, с която е работела, като е маркирала всеки
един от предлаганите артикули. Стоката ѝ е била доставяна със складови
разписки. След приключване на работното време А. изпращала по „вайбър” на Б.Я.
размера на оборота, реализиран в павилиона. Моли за отмяна на Решение №
2153-14-4/26.01.2023 г. на Директор ТП на НОИ гр. Плевен, с което е потвърдено
разпореждане № 143-00-174-5/16.12.2022г. на ръководител на осигуряването на
безработица.
В съдебно заседание оспорващата – В.К.А. *** се представлява адв. Р.Р. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен, която поддържа
жалбата и счита, че в производството се е доказала нейната основателност.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 114 от КСО, ал. 1 - недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на същата разпоредба -
Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение в определени хипотези. В настоящия
случай намира, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на
жалбоподателката, тъй като същата реално е осъществявала трудова дейност. Намира,
че от разпита на свидетелите е установено безспорно, че за периода, за който се
претендира, че жалбоподателката не е полагала трудова дейност, тя действително
е работила в павилион „Лафка“. Сочи, че предпоставките, даващи основание да
бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания са
едновременно неправилното изплащане и недобросъвестност при изплащане, като
уточнява, че тези предпоставки трябва да са налични кумулативно, а в случая те
не са. Посочва съдебна практика в този
смисъл - решение № 187/26.04.2022 г. по
АД № 32/2022 г. на АС – Плевен. По
изложените съображения моли да бъде отменен атакувания акт. Претендира, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, присъждане на адвокатско
възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед
големия брой съдебни заседания по преценка на съда.
В съдебно заседание ответникът - директорът
на ТП на НОИ – Плевен се представлява от юрисконсулт З.С. с пълномощно по делото, която оспорва
жалбата и счита, че същата е неоснователна, а твърденията в нея за недоказани.
Посочва, че по никакъв начин не се е доказало, че лицето е престирало труд към
осигурителя „Христина 08“, за когото са заличени данните, поради това, че не е
осъществявана дейност и е възникнало задължение за връщане на неоснователно
получената сума от А.. Навежда доводи, че разпитаните свидетели са дали
сведения, че лицето е полагало труд, но е останало неустановено към кой работодател
е полаган този труд. Посочва, че по делото няма представен трудов договор, от
който да станат ясни повече подробности, както и длъжностна характеристика, за
да се установи в какво се състои полагания труд от лицето. Сочи, че е
представена единствено заповед за прекратяване на трудово правоотношение с
„Христина 08“, където е посочено, че лицето е назначено на 4 часа дневен труд.
Това доказателство, намира, че е в противовес на показанията на разпитаната
свидетелка, тъй като същата посочва, че е виждала лицето да работи по цял ден,
което говори за 8-часов работен ден, още повече, че в заповедта за прекратяване
е посочено, че мястото на работа е гр. Плевен, а всички доказателства сочат, че
тя е полагала труд в гр. Левски, което не съответства на посоченото в заповедта
за прекратяване. Счита, че по никакъв начин не е установено твърдението, че
лицето е полагало труд към въпросната фирма „Христина 08“, на която са заличени
данните за процесния период и моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено
постановеното разпореждане и решението на директора на ТП на НОИ-Плевен като
правилно и законосъобразно.
Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка
с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 143-00-174/05.03.2020 г.
/лист 12/ А. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, като
декларира, че правоотношението й с „Христина 08“ ЕООД ЕИК ********* е
прекратено, считано от 21.02.2020 г., като е приложена заповед № 6/20.02.2020
г. за прекратяване на трудов договор /лист 13/, която не е оспорена от
ответника.
С разпореждане №143-00-174-1/17.03.2020
г. /лист 56/ е отпуснато парично обезщетение за безработица на лицето, считано
от 21.02.2020 г. до 20.10.2020 г. в размер на 11.40 лв. дневно.
В констативен протокол №
КВ-5-14-01098612/15.03.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ /лист 141 и 142/
е отразено, че е извършена проверка на 15.03.2022 г. на разходите на държавното
обществено осигуряване на „Христина 08“ ЕООД и е установено, че по данни в
Търговския регистър „Христина 08“ ЕООД е с едноличен собственик и управител на
дружеството С.В.П., който не е намерен на адреса по седалище на дружеството. Писмата,
изпратени на постоянен адрес се връщат с причина „непотърсен“, а писмата изпратени
на настоящия адрес се връщат с причина „преместен“, поради което на основание
чл. 108, ал. 6 от КСО е потърсено съдействието на органите на МВР. На 04.02.2021 г. е осъществен контакт със С.В.П.,
който е предоставил писмени обяснения относно това как му е прехвърлена фирма
„Христина 08“ ЕООД от лице, което не познава срещу пари и не разполага с
никакви документи и печат. От информационната система на НОИ е установено, че
след прехвърляне на дружеството на г-н П. в него са назначавани лица по трудови
правоотношения, подавани са данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за период м.10.2019г.-
м.07.2020 г. за наети лица по трудови правоотношения и за самоосигуряващото се
лице, като за същият период от дружеството са преведени осигурителни вноски в
размер на 1,76лв. От фондовете на ДОО са изплатени 1465.01 лв. за парични
обезщетения на работещи по трудови правоотношения лица. На 19.01.2022г. от ТД
на НАП гр. Велико Търново, офис гр. Плевен е изпратен констативен протокол № ПО-04001521008680-073-001/05.04.2021
г./л.л. 145-147/, с който са направени констатации за липса на годишна декларация
по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., липса на фискално устройство и реализирани
приходи, липса на доказателства за реално постъпили приходи, от които да се
изплащат трудови възнаграждения, липса на представени доказателства за
извършване на стопанска дейност на дружеството и е изразено становище, че
лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ап. 4 от КСО от „Христина 08“ ЕООД
ЕИК ********* за периода 01.10.2019 г.-31.07.2020 г., сред които и г-жа А. не са извършвали трудова дейност, за която
да подлежат на осигуряване по реда на КСО.
С последващо разпореждане № 143-00-174-3/16.12.2022 г. /лист 59/ е
отменено разпореждане №143-00-174-1/17.03.2020 г. на ръководител на
осигуряването за безработица с мотив: заличени данни за осигурителя „Христина
08“ ЕООД, гр. Плевен в Регистър на осигурените лица (РОЛ). С друго
разпореждане №143-00-174-4/16.12.2022 г.
/лист 15/ на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на А..
С последното разпореждане № 143-00-174-5/16.12.2022
г. /лист 52 и 53/ на ръководител на осигуряването за безработица е разпоредено
лицето В.К.А., ЕГН ********** да възстанови недобросъвестно поученото парично
обезщетение за безработица за периода от 21.02.2020 г. до 20.10.2020 г. в
размер на 1889.40 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и девет лв. и 40 ст.) -
главница и 459.98 лв. (четиристотин петдесет и девет лв. 98 ст.) - дължима
лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
С жалба вх.
№1012-14-395/29.12.2022 г. /л.31/ В.А., чрез адв. Р.Р. възразява срещу така
постановеното разпореждане №143-00-174-5/16.12.2022 г. на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен като посочва, че изложените
мотиви в разпореждането, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за
12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването са
неправилни. Сочи, че е представена заповед за прекратяване на трудов договор с
дата на прекратяване на трудовото правоотношение - 20.02.2020 г., а от
приложената трудова книжка става ясно, че прослуженото време в „Христина 08“
ЕООД за периода 01.10.2019 г. - 20.02.2020 г. е една година, два месеца, седем
дни и четири часа. Допълва също, че за реално положения труд може да се направи
извод и от получаваните по банков път суми за заплати, за което прилага банкови
разпечатки. Твърди, че е упражнявала трудова дейност, за която е подлежала на
осигуряване и след прекратяване на трудовото правоотношение се е регистрирала в
Агенция по заетостта и добросъвестно е получила обезщетение за безработица.
С процесното решение на директора на ТП на НОИ – Плевен, е
отхвърлена жалба с вх. № 1012-14-395/29.12.2022
г. и е потвърдено изцяло разпореждане №143-00-174-5/16.12.2022 г. на ръководител на
осигуряването за безработица като правилно и законосъобразно. Излагат се мотиви, че лицето е недобросъвестно,
тъй като няма как да е упражнявало трудова дейност при наличие на доказателства
за липса на упражнявана стопанска дейност от осигурителя „Христина 08“ ЕООД за
периода 01.10.2019 г. - 31.07.2020 г. и
че представеното към жалбата копие на трудова книжка с отразен стаж за периода
01.10.2019 г. - 20.02.2020 г., както и приложените банкови разпечатки сами по
себе си по никакъв начин не доказват упражняване на трудова дейност, а от
страна на жалбоподателката не са ангажирани конкретни доказателства относно
изпълняваните трудови функции, място на работа и др., от които да може да се
направи извод за упражнявана трудова дейност.
По делото е направено искане от страна на
упълномощения от оспорващата адвокат за представяне на информация от община
Левски за периода 01.10.2019 г. – 31.07.2020 г. бил ли е отдаден под наем
общински терен на ул. „Александър Стамболийски“ /до магазин „Теленор“/ за
поставяне на павилион „Lafka“ и на кого е бил отдаден същия. С писмо изх. №
444/28.03.2023 г. съдът е изискал такава информация от община Левски и е
постъпило писмо рег. № РД1100194-001/31.03.2023 г. /л.94/, с което е уведомен
съда, че след проведен публичен търг с явно наддаване на 27.08.2018г. за
отдаване под наем на общински терен, находящ се на ул. „Александър
Стамболийски“ /до магазин „Теленор“ /към момента „Йетел“// с площ 10 кв.м.,
обозначен с № 45, съгласно схемата за разполагане на преместваеми обекти в гр.
Левски, представляващ част от ПИ с идентификатор 43236.401.1462, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Левски, община Левски е сключила
договор за наем от 13.09.2018г. с „Табак маркет“ АД, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Княз Борис I“ № 161, за монтаж на
преместваем обект за търговска дейност,
за срок от 13.09.2018 г. до 12.09.2028 г.
По делото са разпитани двама
свидетели, поискани от страна на оспорващата.
Свидетелката Т.Н.Г.заявява, че е в приятелски отношения с
оспорващата и са съседки. Свидетелства, че В. е стояла цял месец в дъщеря й, за
да ходи на инструктаж и обучение. Като
се е прехвърлила в павилиона в гр. Левски, ѝ е била постоянна клиентка.
Купувала лотарийни билети и книжки за внучката си.
Свидетелят Б.Д.Я. заявява, че
познава жалбоподателката В.А. и знае, че е работила в обект „Лафка“ в гр.
Левски за период около година-година и половина и че заплатата й е изплащана от
„Лафка“, но не знае с кой осигурител е бил сключен договора на госпожа А..
По делото са представени от
страна на оспорващата констативен протокол № 030981/30.05.2019 г. /л.101/ за
извършена проверка в павилион в гр. Левски от ОДБХ – Плевен,
приемо-предавателен протокол от 30.11.2018 г. за Eltrade POS оборудване /л.103/,
приемо-предавателен протокол № 042914/30.11.2018 г. за сигнално-охранителни елементи /л.104/,
протокол за посещение на клиент по заявка № 134280/30.11.2018 г. за монтаж и
инсталация от фирма „Елтрейд“ ООД /л.105/, констативен протокол от 30.04.2019
г. /л.106/; инвентаризационни описи с №
27/05.09.2019 г., № 26/05.09.2019 г., № 28/05.09.2019 г. /л.л. 107-112/, план
за действие в обект LV01- 12 бр. и контролен лист от ревизия на кафе машина – 2
бр., като към единия има приложен и касов бон.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от
КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят,
отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно
посочения като приложим чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, влязлото в сила разпореждане
по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1.
са представени нови документи или доказателства, които имат значение за
определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
Процесното разпореждане е
издадено от „за ръководител на осигуряването за безработица“ при ТП на НОИ –
Плевен, оправомощен с приложената на л. 79-80 от делото Заповед
№1015-14-143/25.11.2022 год., който именно е длъжностното лице, на което е
възложено да издава и подписва разпорежданията за отмяна на разпореждане, с
което е отпуснато ПОБ, с оглед на което разпореждането е издадено от
компетентен по място, материя и степен орган, съгласно хипотезата на чл. 54ж, ал. 3
от КСО.
На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2
и чл. 114, ал.
3 и 4,
и за прихващане по чл. 114, ал.
5, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП
на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Процесното Решение е издадено от директора на ТП на НОИ –
Плевен, като съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган по чл. 117, ал. 3
от КСО, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното решение е издадено
в предвидения от закона едномесечен срок /жалбата против разпореждането е
постъпила в ТП на НОИ – Плевен на 29.12.2022 г., а решението е постановено на
26.01.2023 г./, като същото е постановено при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2
от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал.
5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни
основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал.
5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "д" от КСО, т. е.
не са налице нарушения, свързани с формата, съдържанието и сроковете за
издаване на оспорения административен акт, и по отношение на същия не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 3
от АПК.
Разгледан по същество,
оспореният акт е законосъобразен, като издаден
в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по
следните съображения:
Легална дефиниция за
понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2,
т. 1-3
и 5 от КСО.
В чл. 10, ал. 1
от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Трябва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова
дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да бъде едно лице осигурено.
Следователно, наетите от дружеството лица /и конкретното А./ трябва не само да
имат сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и
реално да осъществяват трудова дейност в рамките на това правоотношение. В
случая е прието, че А., не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1
от КСО в периода 01.10.2019 г. – 20.02.2020 г., доколкото
дружеството „Христина 08“ ЕООД не е имало
стопанска дейност през периода 01.10.2019 г. – 31.07. 2020 г., и поради това А.
не може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО.
Основание да се приеме, че „Христина
08“ ЕООД не е имало стопанска дейност в този
период е установеното при проверка от ТП на НОИ и констативен протокол за същата,
както и въз основа на констативен протокол от ТД на НАП. Установяването на
връзка с дружеството е било трудно, като вписаният на 13.09.2018 г. управител е
бил намерен едва след съдействието на органите на МВР. Същият посочва, че
фирмата му е била прехвърлена срещу пари, като не притежава документи и печати
на същата. Въпреки това, в периода 01.10.2019 г.- 05.04.2021 г., в дружеството
са назначени 34 лица по трудов договор. Същото дружество няма регистрирано
фискално устройство и банкови сметки, няма реализирани приходи, липсват
доказателства за реално постъпили приходи, от които да се изплащат трудови
възнаграждения, не е подадена ГДД за 2019 г.
Въз основа на тези данни
правилно е направен извод, че дружеството не е имало дейност през този период,
от което следва, че наетите лица не са упражнявали трудова дейност – не са
имали възможност да упражняват такава.
Освен това съдът съобразява и
следното:
Съгласно чл. 92 ЗКПО
ГДД и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени лица, които през
данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
Наличието на тази хипотеза подкрепя изводите на органите на ТП на НОИ досежно
невъзникналото процесно осигурително правоотношение.
Спорът по делото се свежда до
това, дали В.К.А. е полагала труд по трудов договор с работодател „Христина
08“ ЕООД, в резултат на което на същата е било изплатено парично обезщетение за
безработица за периода от 21.02.2020г. до 20.10.2020г., респ. дали така
изплатеното обезщетение се явява недобросъвестно получено от А..
Видно от приложената заповед
за прекратяване на трудовия договор /л.13/, А. е била назначена в дружеството „Христина
08“ ЕООД на длъжност „продавач консултант“, като
мястото на работата й е в гр.Плевен, същевременно самата оспорваща твърди, че е
полагала труд в гр. Левски, това се подкрепя и от свидетелските показания на Т.Н.Г.
и Б.Я..
По делото не е представен
подписан трудов договор между „Христина 08“ ЕООД и А., от който да е видно на
каква длъжност е назначена и къде следва да полага труд. Няма данни от
дружеството да се изплащани трудови възнаграждения на А., а от приложеното по
делото извлечение от банкова сметка *** А. е видно, че е получавала периодични
преводи от Л.К., но като основание не е посочено „аванс” и/или „трудово
възнаграждение”, за да може да се приеме, че става въпрос за изплащане на
трудово възнаграждение, а е посочено „вноска“, още повече че то би следвало да
се изплаща от работодателя „Христина 08“
ЕООД, а в случая преводите постъпват от физическо лице Л.К., за която се
твърди, че е счетоводител на дружеството, но няма доказателства в тази насока.
По
делото са изслушани свидетелските показания на Т.Н.Г.
и Б.Я.. Т.Н.Г. посочва, че А. е работила на павилион в гр.
Левски с лого „Lafka”, като редовно е пазарувала
от него, като свидетелката заявява, че А. е работила по цял ден, а съгласно
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение А. би трябвало да е
работила по 4 часа дневно /л.13/. Свидетеля Я. заявява,
че В.А. е работила в обект „Лафка“ в гр. Левски за период около година-година и
половина и че заплатата й е изплащана от „Лафка“, но не знае с кой осигурител е
бил сключен договора на госпожа А..
От
свидетелските показания се потвърждава, че А. е работила в обект „Лафка“ в
гр. Левски, но от свидетелските показания не се доказва, че работодател е
дружеството „Христина 08“ ЕООД, напротив свидетелят Б.Я. твърди, че заплатата и е изплащана от „Лафка“.
От Община Левски е изискана информация за наемателя
на павилион до магазин Теленор /към момента Йеттел/, находящ се на общински
терен, като е видно от писмо рег. № РД1100194-001/31.03.2023 г. /л.94/, че
наемател не е „Христина 08“ ЕООД, а „Табак маркет“ АД, вписано в
Търговския регистър към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Възраждане“, ул. „Княз Борис I“ № 161, като няма данни за пренаемане
на павилиона от „Христина 08“ ЕООД, за да може дружеството да извършва
търговска дейност и да назначи „продавач консултант”, именно в този обект в гр.
Левски.
Нещо повече, самата оспорваща е представила като доказателство по делото- констативен протокол № 030981/30.05.2019 г. /л.101/ за извършена проверка на 30.05.2019г. в павилион в гр. Левски от ОДБХ – Плевен, като в него е посочено, че същият е на фирма „Табак маркет“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Княз Борис I“ № 161, като констативният протокол е подписан от самата А.. Че павилионът е стопанисван от „Табак маркет“ АД, а не от „Христина 08“ ЕООД се доказва и от други писмени доказателства представени от оспорващата - приемо- предавателен протокол от 30.11.2018 г. за Eltrade POS оборудване /л.103/, приемо- предавателен протокол № 042914/30.11.2018 г. за сигнално-охранителни елементи /л.104/, протокол за посещение на клиент по заявка № 134280/30.11.2018 г. за монтаж и инсталация от фирма „Елтрейд“ ООД /л.105/.
На следващо място, представената трудова книжка, издадена от
„Христина
08“ ЕООД не е оформена коректно – на първи ред е посочена дата на постъпване на
работа 01.10.2019г. и дата на прекратяване на трудово отношение 01.11.2020г.,
без да е посочено правно основание и без да е положен подпис на управителя, а
на втори ред е посочено постъпване на работа 06.01.2020г. и дата на
прекратяване на трудово отношение 21.02.2020г. /както е посочено в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение/, като за всичко прослужено време
в „Христина 08“ ЕООД е посочено: 0 /нула/ години, 2 /два/ месеца, 7
/седем/ дни и четири часа, като под текста липсва подпис на управител, а не
както е посочено в жалбата на А., на лист 50, срещу разпореждане №143-00-174-5/16.12.2022
г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен, че прослуженото
време в „Христина 08“ ЕООД за периода 01.10.2019 г. - 20.02.2020 г. е една
година, два месеца, седем дни и четири часа, всъщност съгласно трудовата книжка
е 0
/нула/ години, 2 /два/ месеца, 7 /седем/ дни и четири часа.
Отделно, от представеното извлечение от банковата
сметка на оспорващата А., за периода от 04.01.2019г. до 31.12.2019г. /л.л.
67-71/, става ясно, че преводите от Л.К.по сметката на А. са започнали много
преди 01.10.2019г., за когато се твърди, че е постъпила на работа в „Христина
08“ ЕООД. Така например на 26.02.2019г. е получила сумата от 388,67 лева, с
основание „вноска“, на 22.03.2019г. сумата от 418,67 лева, с основание
„вноска“, на 22.04.2019г. сумата от 650 лева, с основание „вноска“, на
22.05.2019г. сумата от 650 лева, с основание „вноска“, на 28.06.2019г. сумата
от 650 лева, с основание „вноска“, на 23.07.2019г. сумата от 650 лева, с
основание „вноска“, на 22.08.2019г. сумата от 650 лева, с основание „вноска“,
на 26.09.2019г. сумата от 650 лева, с основание „вноска“. С оглед на тези
преводи, предхождащи датата на която се твърди, че е бил сключен трудов договор
с „Христина 08“ ЕООД /01.10.2019г./, то очевидно средствата които А. е
получавала от Л.К.не са били по трудов договор с „Христина 08“ ЕООД, а
на някакво друго правно основание.
От горното става ясно, че А. няма трудов договор с
„Христина 08“ ЕООД /или поне не е представен такъв по делото/, като в съдебното
заседание, проведено на 27.03.2023г. процесуалният представител на оспорващата
изрично е заявила, че не разполагат с други доказателства, освен представените
по делото, т.е. не разполагат с трудов договор, няма и доказателства „Христина
08“ ЕООД да е наемала павилиона в гр. Левски, в който се твърди, че А. е
полагала труд, няма доказателства за изплащано трудово възнаграждение от
„Христина 08“ ЕООД, освен това съгласно заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с „Христина
08“ ЕООД, А. би
трябвало да е работила по 4 часа дневно в гр. Плевен, като от събраните
доказателства по делото се установява, че тя е полагала труд в гр. Левски, по
цял ден, но не и за работодателя „Христина 08“ ЕООД,
получаваните преводи от Л.К., за която се твърди, че е заплащала заплатата са
предхождали датата на постъпване на работа, като е посочено основания „вноска“,
а не аванс или трудово възнаграждение/заплата.
Следователно
А. в периода от 01.10.2019 г. до 20.02.2020 г. не е полагала труд в гр. Левски
като "продавач консултант" в полза на работодател "Христина
08" ЕООД, съответно осигурително правоотношение между нея и този
работодател не е възникнало, защото дружеството не е извършвало реална
търговска дейност в този период, и А. не е работила като „продавач консултант“
по трудовото правоотношение между тях, възникнало съгласно трудов договор и
какъвто трудов договор не е представен по делото. Поради това оспорващата не
може да се счита за осигурено лице при осигурител "Христина 08" ЕООД и данните, подадени за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени служебно след извършена
проверка. С оглед липсата на достатъчно осигурителен стаж в последните 18
месеца, поради тези причини, правилно административният орган е отменил
разпореждането, с което му е отпуснато обезщетение за безработица и е
разпоредил възстановяване на недобросъвестно получените суми.
Оспорващата
е посочила съдебна практика, която според съда не е относима към случая, освен
това тя не задължителна за съда.
Решението
е в съответствие и с целта на закона, като КСО посочва, че право на ПОБ имат
само лица, надлежно работили определен период преди прекратяване на
осигуряването, респ. недобросъвестно получените суми като обезщетение за
безработица от тези лица подлежат на възстановяване, ведно с дължимата законна
лихва, какъвто е и процесният случай, доколкото А. няма сключен трудов договор
с "Христина 08" ЕООД, не е полагала труд за дружеството и не е
осигурявана, и следователно не може да черпи осигурителни права.
С оглед на изложеното,
решението е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма,
съобразено с административно производствените правила, материалния закон и
целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен,
осми състав
РЕШИ :
Отхвърля жалба на В.К.А. *** чрез адв. Р.Р. от Адвокатска колегия – гр. Плевен
срещу решение № 2153-14-4/26.01.2023 година на директора на ТП на НОИ Плевен, с
което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-395/29.12.2022г. по описа на ТП на НОИ
– Плевен, като е потвърдено разпореждане №143-00-175-5/16.12.2022г. на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/