Решение по дело №71011/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10353
Дата: 31 май 2024 г.
Съдия: Владимир Станчев Кънев
Дело: 20221110171011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10353
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110171011 по описа за 2022 година
Ищецът А. В. М. води съединени установителни искове срещу
ответниците "И А М” АД и "Ф Б” ЕООД. В исковата молба се твърди,
че М. е страна по договор за паричен заем № 4459518 от 19.04.2022г.,
сключен с дружество „И А М “ АД.
Съгласно договора за паричен заем тя получила заемната сума от
1900 лева, и общо дължима сума с лихва 2 217.90 лева, при срок на
кредита 10 вноски.
Във връзка с чл.4 от договора тя сключва с "Ф Б" ЕООД,
договор за предоставяне на поръчителство № , с който да бъде
обезпечен сключеният заем. Възнаграждението което следва да
заплати, за поръчител е в общ размер на 1512.10 лева или 151.21 лева
за всяка вноска.
По този начин общото задължение по договора за заем и по
допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне
на поръчителство е в общ размер на 3 730 лева.
Ищцата инвокира нищожност на договор за паричен заем №
4459518 сключен с „И AМ “ АД на основание чл, 26, ал, 1 от ЗЗД вр.
с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията
на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем
№******** сключен с ответното дружество „И А М “ АД, е нищожна
1
на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от
ЗЗП.
В исковата молба подробно се излагат аргументи за всяко от
посочените законови основания на иска. Твърди се, че годишният
процент на разходите е неправилно и подвеждащо определен в
договора, като по-специално в него не е включена стойността на
обезпечителната сделка с втория ответник.
Поддържа, че посочената годишна лихва в договора за паричен
заем, не е ясно какво точно съдържа и как е изчислена по отношение
на общия ГПР. Твърди, че необходимостта заемателят да тълкува
всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в
ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10
от ЗПК.
Заявява, че доколкото сключването на договор за поръчителство
бил поставен, като елемент от сключването на договор за паричен
заем, без когото последният не може да бъде сключен е налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство
се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва.
Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани
лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ф Б" ЕООД е
"И А М" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следвателно печалбата на "ФБ" ЕООД
от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределяла в полза на едноличния собственик "И А М" АД. С оглед
това обстоятелство ищецът заключава, че със сключване на договора
за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение,
което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на "И А М"
АД.
В условие на евентуалност ищецът моли съда да установи
нищожността на обезпечителната клауза на чл. 4 от процесния
договор.Твърди се, че в отношенията на ищеца със заемателя тази
клауза е неравноправна а отношенията му с „Ф Б“ ЕООД е нищожен
поради това, че води до нарушаване на нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от
ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.Ищецът твърди, че договор за предоставяне
2
на поръчителство № **********, сключен с „Ф Б“ ЕООД, е
недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП.
Договорът бил сключен във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост и води до
неравновесие в правата на страните.
Предявеният петитум е както следва:
Съдът да приеме, че договор за паричен заем № *********
сключен с ответното дружество „ И А М “ АД, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от
ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на
чл.4 от договор за паричен заем № ************* сключен с
ответниковото дружество „И А М“ АД, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Въз основа на гореизложеното съдът да приеме, че договор за
предоставяне на поръчителство № *************** е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2
вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Претендира разноски.
Ответникът„И А М “ АД оспорва изцяло иска и правните
тълкувания на ищеца. Твърди, че добросъвестно е предоставил на
заемателя всичката законоизискуема информация и не го е въвел в
заблуждение. Излага правни аргументи, че цената на обезпечителната
сделка не следва да се калкулира в ГПР по кредита. Посочва, че
задължението по договора за предоставяне на гаранция не е обвързано
с договора за паричен заем. Това възнаграждение към „Ф Б“ ЕООД не
представлява пряк разход, свързан с кредита, а ищецът е имал и други
опции за предоставяне на обезпечение, но сам е избрал процесната.
Излага правни и фактически аргументи, че процесната
обезпечителна клауза в договор е уговорена индивидуално, тъй като
заемателя е имал възможност да влияе на съдържанието й.
Оспорва и иска срещу втория ответник, но не взема отношение
по твърдението на ищеца, че в процесния период е бил собственик на
капитала на „Ф Б“ ЕООД.
Моли иска срещу него да бъде отхвърлен и претендира разноски.
На основание процесния договор за кредит дружество „И А М“
АД е завело насрещен осъдителен иск на осн. чл. 23 от ЗПК .
Насрещният ищец твърди, че първоначалния не е изпълнил изцяло
договорните си задължения, без изрично да посочва размера и вида на
изпълнената част. Претендира в условия на евентуалност както
3
следва:
-/ В случай че бъде уважен предявеният от А. В. М. иск, то моли
ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 791,05 лв.,
представляваща дължимата главница по процесния договор.
-/ Ако бъде отхвърлен предявеният срещу Изи Асет Мениджмънт
АД иск, то А. В. М. ще дължи сумата от 1108,95 лв., представляваща
неплатена главница 1018,16 лв., както и дължима възнаградителна
лихва - 90,79 лв.
Претендира разноски.
Насрещният ищец не посочва на какви обстоятелства и права се
основава разликата в главниците на евентуално предявените насрещни
искове.
В писмения си отговор "Ф Б” ЕООД излага обширно възражение
срещу допустимостта на установителните искове като посочва, че за
същото ищецът разполага с осъдителен иск. Оспорва подробно
твърденията на ищеца, че обезпечителната сделка нарушава добрите
нрави и е неравноправна. Моли иска срещу него да бъде отхвърлен и
претендира разноски.
Първоначалния ищец оспорва евентуално предявените от „И А
М“ АД насрещни искове.
Моли съда, в случай, че уважи насрещните искови претенции на
основание чл. 241 от ГПК да разсрочи изпълнението на търсената
сума от 791.05 лева на 15 месечни вноски. Позовава се на
обстоятелството, че първоначалния ищец е частично освободен от
заплащане на държавна такса.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира следното:
По първоначалните искове: Исковете за установяване
недействителността на договорите за кредит и за поръчителство по
договора за кредит са основателни. Съдът приема, че към момента на
сключване на процесните договори първият ответник е бил
изключителен собственик на капитала на втория ответник. На това
основание съдът приема, че кредиторът и поръчителят са свързани
лица и съгласуват икономическите си интереси и търговските си
дейности. Предоставянето на поръчителство срещу заплащане в
случая е същността на търговската дейност на втория ответник.
Забележително е, че в случая цената на предоставяне на услугата
финансова гаранция е близо 80 процента от главницата по заема и над
68 процента от сбора на главницата и възнаградителната лихва.
4
Цената на тази услуга съдържа елемент на търговска печалба. Тази
търговска печалба се усвоява от собственика на капитала на
поръчителя – кредитодателят „И A М “ АД. По делото не е
установено, каква точно част съставлява търговската печалба, но тя
очевидно е допълнителен доход за кредиторът, който следва да се
включи в годишния процент на разходите, което кредиторът не е
сторил. В тежест на кредитора в случая е да установи, че прилагания
от него ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва,
което дружеството не стори и следва да понесе материалните
последици от процесуалното си бездействие. Кредиторът не ангажира
и никакви доказателства, че спорната клауза е индивидуално
уговорена, а и това твърдение противоречи нва неговите Общи
условия.
Доколкото кредитната сделка е недействителна поради
заобикаляне на императивна законова норма и тъй като ответниците
са капиталово свързани лица, то недействителна е и гаранционната
сделка, чрез която е извършено заобикалянето на закона.
Насрещният иск на кредитора по чл. 23 от ЗПК следва да бъде
уважен до сума от 791.05 лева – безспорния между страните остатък
от главницата. Съдът, като съобрази молбата на длъжника по
процесния договор за кредит, подадена по реда на чл. 241 ГПК и
здравословното му състояние уважава искането за разсрочване, но на
12 месечни вноски, като върху незаплатената част от всяка вноска ще
се начислява законната лихва от датата на установения от съда падеж
до изплащане. Разноските по първоначалния иск – включително
незаплатените поради частично освобождаване 124,20 лева такса
следва да се възложат солидарно върху ответниците.
Разноските по насрещният иск следва да се възложат върху
първоначалния ищец. А. М. действително не е станала причина за
завеждане на иска по чл. 23 ЗПК, но го е оспорила, поради което
дължи съобразно уважената част.
Ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 565 лева
разноски, като съдът намира възраженията за прекомерност за
неоснователни.
Първоначалния ищец дължи на насрещния ищец "И М” АД 360
лева юристконсултско възнаграждение, а двете дружества дължат на
бюджета на Софийски районен съд 124,20 лева държавна такса. Съдът

РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между А. В. М. ЕГН **********
от една страна и "И А М” АД ЕИК *************** и "Ф Б” ЕООД
ЕИК **********от друга, че договор за паричен заем №
***************** от 19.04.2022г., както и договора за
поръчителство сключен между ищеца и втория ответник за
обезпечавнане кредита са недействителни поради заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА А. В. М. да заплати на „И А М” АД сумата 791.05
лева, като на основание чл. 241 ГПК РАЗСРОЧВА задължението на
дванадесет месечни вноски, като падежа на първата вноска е тридесет
дни след влизане в сила на съдебното решение в тази му част. М.
дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска или част но
нея от датата на падежа до изпълнение.
ОСЪЖДА „И А М” АД и "Ф Б” ЕООД да заплатят солидарно
на М. разноски в размер 565 лева, а на бюджета на Софийски районен
съд 124,20 лева държавна такса
ОСЪЖДА М. да заплати на „И А М” АД 360лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6