Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.11.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия
Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 9266 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 3.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 22715/
2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 166
състав, по предявен от Г.Г.Г. /ЕГН **********/
срещу „О.Ф.Б.” ЕАД- *** /ЕИК
******/ установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК е
признато за установено, че за „О.Ф.Б.” ЕАД- ***
/ЕИК ******/ не съществува правото на
принудително изпълнение за сумата 5 717.74
евро- главница по Договор за кредит, сключен с „Банка ДСК” ЕАД,
за сумата 327.40 евро-
договорна лихва за периода от 20.10.2011 г. до 05.04.2012 г., за сумата 118.22 евро- наказателна лихва за
периода 20.01.2012 г.- 5.04.2012 г., и за сумите 241.08 лева-
държавна такса, и 491.08 лева- юрисконсултско
възнаграждение, за които суми на основание чл.418 ГПК е издаден изпълнителен
лист от 09.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 429/ 2012 г. по описа на Районен съд-
Костинброд и е образувано изпълнително дело № 20189280400484 по описа на ЧСИ М.С.-
с peг.№ 928 на КЧСИ и район на действие- Софийски окръжен съд. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът „О.Ф.Б.” ЕАД е осъден да заплати на
ищеца Г.Г. сумата 1 431.47 лева-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „О.Ф.Б.” ЕАД- *** /ответник по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната недължимост на
сумата 5 717.74 евро- главница
по договор за кредит, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за
горепосочената сума, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Г.Г.Г. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено
решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение е за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявения от Г.Г. отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за сумата 5 717.74 евро- главница
по договор за кредит, като основателен- чл.272 ГПК.
С отрицателния установителен иск по чл.124,
ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право,
като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде
прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания
за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича.
Съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по
приложените две изпълнителни дела/ обосновава извод на въззивния съд, че
процесното вземане, представляващо главница по договор за кредит, цедирано от
кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД-
цесионер, към 30.10.2018 г. е било погасено по давност, с
изтичане на визирания в чл.110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.
Безспорно
е по делото, че относно процесното вземане, както и относно останалите
вземания- предмет на първоинстанционното решение /за които въззивна жалба от
ответника не е подадена/, в заповедно производство по ч.гр.д. № 429/ 2012 г. на
РС- Костинброд са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника Г.Г.Г..
Въз
основа на издадения на 9.04.2012 г. изпълнителен лист първоначално на 3.05.2012
г. е образувано изпълнително дело № 2012838 0404404 на ЧСИ М.Б.- с peг.№ 838 на
КЧСИ и район на действие- СГС /перемирано/, а в последствие на 30.10.2018 г. е
образувано изпълнително дело № 20189280400484 по описа на ЧСИ М.С.- с peг.№ 928
на КЧСИ и район на действие- Софийски окръжен съд.
По
първото изпълнително дело- от 2012 г., на длъжника Г.Г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, ведно с препис от посочената по- горе заповед за
изпълнение, връчени му на 23.05.2012 г., поради което и предвид липсата на
подадено от същия възражение по чл.414 ГПК, заповедта е влязла в сила на
7.06.2012 г.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 9266/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
По
това изпълнително дело /от 2012 г./ на 4.05.2012 г. са наложени запори върху
банковите сметки на длъжника Г.Г.Г., открити в „Уникредит Булбанк“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, а на
28.06.2012 г. е наложен запор върху притежаван от него лек автомобил „Ауди А80“.
Други изпълнителни действия не са предприети от взискателя и не са извършени от
ЧСИ, вкл. въз основа на възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Ответникът „О.Ф.Б.” ЕАД е
конституиран като взискател по това дело в качеството на цесионер по сключен с „Банка
ДСК“ ЕАД договор за цесия, въз основа на подадена на 8.03.2013 г. писмена
молба.
Второто
изпълнително дело- под № 20189280400484 по описа на ЧСИ М.С.- с peг.№ 928 на
КЧСИ и район на действие- Софийски окръжен съд, е образувано въз основа на
подадена от ответника „О.Ф.Б.” ЕАД- взискател, въз основа на подадена на
30.10.2018 г. писмена молба.
Основателен, при установената по
делото фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищеца Г.Г. довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесното главнично вземане, представляващо дължима
главница по договор за банков кредит, поради изтичането на предвидения в закона
общ 5- годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД/ с начална дата- 28.06.2012 г., и
крайна дата- 28.06.2017 г., след която вземането следва да се счита погасено.
Без оглед на твърдените прекъсване и спиране на погасителната давност,
обосновани с претендирането на процесното вземане по съдебен ред- чл.417 ГПК, и
предприемането на действия по принудителното му събиране по изп. дело № 20128380404404
на ЧСИ М. Б.- с peг.№ 838 на КЧСИ, считано от 28.06.2012 г., когато според
приложените писмени доказателства по искане на взискателя е предприето
последното изпълнително действие- запор върху лек автомобил на длъжника /обстоятелство,
за което не се спори между страните, а и не се опровергава от събраните
доказателства/, предвидената в чл.110 ЗЗД 5- годишна погасителна давност е
започнала да тече и към 28.06.2017 г., т.е. преди образуване на следващото
изпълнително дело- на 30.10.2018 г., е вече изтекла.
За
начална дата на приложимия давностен срок, определена съобразно даденото в т.10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК, тълкувателно
разрешение, според което „когато
взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие“ /т.е. в случая- 28.06.2012
г./, следва да бъде приета 28.06.2012 г., поради което и към 28.06.2017 г.
визираният по- горе 5- годишен давностен срок е изтекъл, вследствие на което
събираемото вземане вече е било недължимо и по отношение на него валидно
принудително изпълнение не би могло да бъде осъществено. Без правно значение за
прилагане последиците на погасителната давност е дали съдебният изпълнител е
издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство или не, тъй
като перемпцията при посоченото прекратително основание настъпва по право. Ако
се е осъществил съставът на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започва да тече нова
погасителна давност- съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД.
Предвид
изложеното, тъй като към датата на образуване на изпълнително дело №
20189280400484 на ЧСИ М. С.- с peг.№ 928 на КЧСИ, на 30.10.2018 г. и респ. към
датата на образуване на настоящото съдебно производство /19.04.2019 г./,
изпълняемото право за сумата 5 717.74 евро- главница
по договор за кредит, не е съществувало, поради погасяване на вземането по
давност, предявеният от Г.Г. установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК
като основателен и доказан за посочената сума правилно е уважен.
Във
връзка с наведените във въззивната жалба на ответника доводи следва да се
отбележи следното: Съгласно чл.116, б."б" ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не
се счита за прекъсната. Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се
прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Подаването на
заявление за издаване на заповед по реда на чл.410 и чл.417 ГПК е уредено като
част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес, поради което и не
прекъсва погасителната давност за вземанията. Разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗЗД са изключителни и доколкото заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК не поставя
началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, то нито прекъсва, нито
спира погасителната давност за вземанията /в този смисъл т.10 и т.14 от ТР № 2/
26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК/. Прекъсването и спирането на погасителната давност
/както и на придобивната давност/ е свързано с предявяването на иск /вкл. иска
по чл.422 ГПК/, какъвто в настоящия случай, поради липсата на подадено от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, не е предявен от кредитора,
поради което и материално- правни последици като прекъсване и спиране на
погасителната давност в случая не са настъпили /в този смисъл ТР от 18.06.2014
г. по тълк.д. № 4 /2013 г. на ВКС- ОСГТК- т.9/.
В
случая заявлението по чл.417 ГПК и издаването на изпълнителен лист на 9.04.2012
г.- въз основа на издадената от РС- Костинброд заповед за незабавно изпълнение,
не са прекъснали, нито спрели погасителната давност за вземанията. Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на
принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез
налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис,
оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта
или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 9266/
2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
действия водят само до прекъсване на
давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не
са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването
на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък
от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК-
т.10/.
При
тези съображения, тъй като погасителната давност за процесното вземане-
главница по договор за кредит, е била прекъсната на 28.06.2012 г., след което е
изтекъл общият 5- годишен давностен срок, през който период от време кредиторът
е бездействал, вземането е погасено по давност и искът за признаване
несъществуването му правилно е уважен.
С
оглед изложеното, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба
на ответника доводи и съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.- разноски за въззивното производство
/за платено адв. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 3.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 22715/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО,
166 състав, в обжалваната част, в
която по предявен от Г.Г.Г. /ЕГН **********/
срещу „О.Ф.Б.” ЕАД- *** /ЕИК
******/ установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК е
признато за установено, че за „О.Ф.Б.” ЕАД- ***
/ЕИК ******/ не съществува правото на принудително изпълнение за
сумата 5 717.74 евро- главница
по Договор за кредит, сключен с „Банка ДСК” ЕАД, за която по ч.гр.д.№ 429/ 2012
г. на Районен съд- Костинброд са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20189280400484 на ЧСИ М.С.- с peг.№ 928 на КЧСИ и район на действие- Софийски
окръжен съд, и в частта относно
съразмерно присъдените на ищеца Г.Г.Г. разноски
по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.” ЕАД- *** /ЕИК ******/ да заплати на Г.Г.Г. /ЕГН
**********/ сумата 300 лв. /триста
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 22715/ 2019 г. на СРС, І ГО, 166 състав, като
необжалвано е влязло в сила в
останалата му част.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.