№ 531
гр. В., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110104461 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от С. Й. С., ЕГН**********, с адрес
гр.В., ж.к. „Вл.В.“ *** срещу А. Г. Г. ЕГН **********, с адрес гр.В. ж.к."Вл. В." **** за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 20000лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на
14.09.2020г., с падеж на 18.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 21.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 3585/22.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 10659/2021г. по описа на Районен съд-
гр.В., на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди се, че на 14.09.2020г. ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед, без
протест за сумата от 20000лева, с падеж 18.09.2020г. Сочи, че дължимата сума не е
заплатена от ответника, поради което е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до районен съд - В. и въз основа на посочения запис
на заповед е образувано ч.гр.дело №10659 по описа на съда за 2021г., по което са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
иска се оспорва по основание и размер. Твърди, че в периода 11.06.2003г.-25.06.2008г. е
работил на длъжност „работник, разрушаване на сгради“ по трудов договор с „П.“ ДЗЗД,
един от собствениците на което е ищецът. След прекратяване на ТПО запазил добри
отношения с ищеца и понякога посещавал офиса на дружеството, находящ се срещу КАТ –
В.. През есента на 2020г. посетил отново офиса на ищеца и го помолил да му услужи с
машина - къртач за 2-3 дни. Ищецът се съгласил, но му поискал личната карта, за да я
копира, а след това му дал и лист с печатен текст, който искал да му бъде разписан, за да е
сигурен, че ответникът щял да му върне машината. Ответникът подписал и попитал какво
1
пише на лисата, а ищецът му отвърнал, че е за машината. Накарал го да си напише и трите
имена. Впоследствие след като си свършил работата, ответникът върнал машината на ищеца
без недостатъци и претенции. За времето през което я полазвал не заплащал възнаграждение
за нея. Сочи, че е забравил за листа, тъй като отдавна бил върнал машината. Твърди, че не
занел какво е напечатано на листа и че не се е запознавал със съдържанието му, като си
мислил, че е разписка за предаване на машината. Впоследствие получил съобщение от ЧСИ,
че дължи на ищеца сумата от 20хил.лева. Оспорва записа на заповед и твърди, че
ръкописният текст не е изпълнен от него и не е написан в негово присъствие. Оспорва
истинността на документа. Твърди, че не е получавал сумата от 20хил.лева от ищеца. Счита,
че записа на заповед от 14.09.2020г. е нищожен, като противоречащ на закона и на добрите
нрави и унищожаем, поради измама и липса на съгласие, тъй като бил подведен от ищеца
относно характера на листа, който подписва. Твърди, че между страните никога не е имало
договореност за сумата от 20хил.лева и не е получавал такава сума нито в брой нито по
банков път. Листа, който подписал бил за предаване и послужване безвъзмездно с машината
за къртене, която върнал след 2-3 дни без забележки. Последната била на стойност 1500-
2000лева. Твърди, че плащания, чиято стойност надвишава сума от 10хил. лева, следва да
бъдат извършени чрез банков превод в съответствие със Закона за ограничаване на
плащанията в брой. Сочи още, че записът на заповед не отговаря на строго формалните
изисквания по отношение на форма и реквизити.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът и ответникът се представляват от
процесуални представители. Исковата молба и отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция е сума дължима по запис на заповед с издател
ответникът и поемател ищецът. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 10659/2021г. по описа на ВРС,
по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която
ответникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК. Вземането по заповедта е
съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Предмет на делото е вземането на приносителя на запис на заповед за сумата от
20000лева. По правилото на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед . И предвид
дадените разяснения по приложението на закона в т.17 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен като единствен източник
на установяваното на парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да
доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване
на записа на заповед. Кредиторът единствено твърди и доказва вземането си, основано на
менителничен ефект. Или в случая ищецът следва да установи в процеса единствено
твърденията си, че между страните е налице валидно менителнично правоотношение по
запис на заповед, по който ищецът е поемател, а ответникът издател и с който ответникът е
поел задължение да му заплати сума от 20000лева и настъпил падеж на вземането. От своя
страна ответникът следва да докаже наведените от него възражения за нищожност и
унищожаемост на процесната ценна книга.
Към приобщените по делото материали по ч.гр.д. 10659/2021г. по описа на ВРС е
приложена и процесната ценна книга. Записът на заповед е за сумата от 20000лева.
Посочено е, че е издаден от ответника на дата 14.09.2020г. и с него той е поел безусловно
2
задължение по плащане на посочената сума пари в полза на ищеца с уговорен падеж -
18.09.2020г.
В нормата на чл. 535 ТЗ законодателят е уредил реквизитите, на които следва да
отговаря записът на заповед, за да се приеме, че същият е действителен, като е предвидено,
че той следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика,
на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място
на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата
и място на издаването; подпис на издателя.
При извършена проверка, съдът констатира, че приложеният по делото запис на
заповед формално отговаря на посочените изисквания за действителност. Видно е, че
падежът на задължението е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ на определен ден,
който е фиксиран като краен срок - до 18.09.2020г. На следващо място, съобразно
разрешенията дадени в тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005г. по тълк.дело № 1/2004г.,
ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо
записът на заповед да е бил предявен за плащане.
Ответникът не твърди ценната книга да обезпечава каузално правоотношение, а
единствено е маркирал, че собственоръчно се е подписал на лист с печатан текст, с чието
съдържание не се е запознал. Считал, че това е разписка за получена от него машина за
къртене.
От своя страна ищецът по делото не е навеждал твърдения за наличие на основание,
стоящо извън ценната книга, за поемане на задължението по нея. И след като нито една от
страните не твърди наличието на каузално отношение свързано с менителничния документ,
отношенията следва да се изследват само на базата на абстрактния характер на сделката.
Противно разсъждение би задължило кредитора да търси доводи извън съдържанието на
ценната книга, за да доказва своите материални права, да търси основание за встъпването в
една абстрактна по своя характер сделка, което противоречи на законовата логика.
На следващо място, ответникът е настоявал, че не е получавал сумата по ценната
книга. Трайната е обаче съдебната практика, че в производството по настоящия иск, за
разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55- 59 ЗЗД, не подлежи на
изследване наличие или не размяна на имуществени блага, степен на обедняване и
обогатяване и съотношението между тях /пр. решение № 2 /07.04.2009г. по т.д. №
453/2008г. на ВКС, ІІ т.о и др/.
Възраженията на ответника за нищожност и унищожаемост на ценната книга, съдът
намира също за неоснователни и недоказани. Основанието за нищожност на сделките по чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона представлява несъобразяване с
предписанията на императивни правни разпоредби. То е налице, когато има обективно
несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба, свързана със съдържанието,
формата и фактическия състав на сключване на сделката. Както вече беше пояснено записа
на заповед отговаря на посочените изисквания за действителност. Не се констатира и
противоречие на ценната книга със забраната на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, с оглед абстрактния характер на менителничния ефект и с оглед на това,
че цитираният закон визира изпълнение на парични задължения по вече възникнали
каузални правоотношения на стойност над 10000лв. Да се твърди, че запис на заповед е
нищожен, за сума над 10000лв. е изключено.
Не се констатира и твърдяното накърняване на добрите нрави. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл.3 във вр. с ал.3 от ЗЗД нищожни са отделни части
(клаузи) от договорите, които накърняват добрите нрави. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 от ЗЗД и съдържанието на договора не може да противоречи на добрите нрави. Такова
противоречие обаче липсва и възражението за накърняване на добрите нрави остана
3
недоказано.
Не са ангажирани и липсват доказателства в подкрепа на възражението на ответника
и за порок на волята му по чл. 29, ал. 1 ЗЗД при издаване на процесния запис на заповед.
Твърденията за липса на съгласие при подписване на ценната книга, се опровергават от
положения лично от издателя подпис, което не е спорен факт между страните. От друга
страна фактическият състав на измамата по смисъла на чл. 29 ЗЗД включва наличието на
умишлено предизвикано заблуждение от насрещната страна или от трети лица. Страната не
е навела твърдения за сочените релевантни факти от фактическия състав, а се е задоволила
единствено с обобщение, че е била въведена в заблуждение относно характера на
подписаното– че това е разписка за получена от него машина за къртене. Поради липса на
надлежни и конкретизирани твърдения, респ. и на доказателства, изследваното твърдение е
недоказано.
По изложените съображения съдът преценява процесния запис на заповед за редовен
от формална страна документ, който възпроизвежда предявеното вземане от издателя,
изискуемостта на което се обуславя от настъпилия изрично определен падеж. Така и сумата
по него се следва на поемателя от издателя.
В заключение съдът приема за доказан по основание и размер така заявеният пряк
менителничен иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Представен е списък
за платена държавна такса в размер на 400лева. Претендира се и адв. възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. На основание чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения съдът
определя адв. възнаграждение в размер на 2200лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са в размер на 400лева за платена ДТ и 850лева адв. възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което е неоснователно предвид, че
минималното такова се явява в размер на 1300лева, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7, от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. С оглед на това се
дължат в полза на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер на 1250лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца С. Й. С., ЕГН **********, с адрес гр.В., ж.к. „Вл.В.“ *** съществува вземане срещу
ответника А. Г. Г. ЕГН **********, с адрес гр.В. ж.к."Вл. В." ****, ет. 8, ап. 104 за сумата от
20000лева/двадесет хиляди/, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на
14.09.2020г., с падеж на 18.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 21.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 3585/22.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 10659/2021г. по описа на Районен съд-
гр.В., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА А. Г. Г. ЕГН ********** да заплати на С. Й. С. ЕГН ********** сумата
от 400лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
4
ОСЪЖДА А. Г. Г. ЕГН ********** да заплати на С. Й. С. ЕГН ********** сумата
от 1250лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. 10659/2021г. по описа
на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Г. Г. ЕГН ********** да заплати на адв. Н. Д. Д. от Варненска
адвокатска колегия, ЕГН ********** с адрес на адвокатската кантора гр.В., ул. Ш. № 22
/партер/, сумата от 2200лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв.
възнаграждение пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 т.2
ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5