Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по чл.258 и сл ГПК. С решение № 166 от 16.05.2012г. по гр.д.№ 2561/2011г. Районен съд Г.Оряховица е приел за установено по отношение на "Е. Б. П." В.,че Ц. Ц. Д. от гр.Л. не му дължи сумата от 1132.12лв., представляваща начислена на осн.чл.38,ал.3,т.1 от ОУ на ДПЕЕМ въз основа на консаттивен протокол № 0338398/30.08.11г. и справка № 19417/20.11.11г. за корекция на сметки при неточно измерване на ел.енергия за периода 22.03.-30.08.2011г. за обект в гр.Г.О., ул."Ц. А." .. ,абонатен № * и кл.№ *, осъдил е дружеството да заплати на Д. разноски от 200лв. и е отхвърлил претенцията на дружеството за разноски. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът- "Е.-.П П." В./ ново наименование от 10.09.2012г./, който в предвидения за това срок чрез процесуалния си пълномощник го обжалва. Твърди същото да е неправилно при следните аргументи: твърди в мотивите си районният съд неправилно да е приел ,че не е доказал авторството на промяната в схемата за свързване при СТИ, датата от която е налице неотчитане на потребената ел.енергия,както и изводите за непротивопоставимост на констативния протокол.Твърди,че неправилно съдът тълкува естеството на проведената корекционна процедура след като основание за същата се намира в чл.24 от ОУ на ДПЕЕ във връзка с предходно извършена корекция по реда на чл.37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, налице са причини за ангажиране обективната отговорност на ищеца-същият е ползвател на СТИ и за него съществува задължение да следи за точността на измерване от последното. Посочва,че не е налице неравноправна клауза по см- на чл.143 ЗЗП,след като в чл.44 Закона за измерванията се възлага на всички лица ползващи средства за измерване да следят за изправността им и да носят отговорност за точността на измерването им, твърди корекционната процедура да няма характер на санкция към потребителя, твърди дружеството да е изпълнявало задълженията си с грижата на добър стопанин , както и,че корекционните процедури не са продажба на движима вещ за да съществува задължение от тяхна страна за устанояване на точно количество доставена и потребена електроенергия.Моли за отмяна на обжалваното решение с присъждане на разноски. Ответникът по делото Ц. Ц. Д. не е депозирала писмен отговор в законния срок. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, приема за установено следното: Въззивната жалба на "Е.-П. П." В. д предишно наименование „Е. Б. П.” гр.В., е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявения от Ц. Ц. Д. отгр.Л. против „Е. Б. П.” В. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за приемане на установено по отношение на последното,че не му дължи сума от 1132.12лв.,начислена като корекция по клиентския й номер * за периода 22.03. - 30.08.2011г. за недоставена и непотребена електроенергия на адрес в гр.Оряховица, ул.Ц А. По делото е установено и не се спори,че ищцата е потребител на ел.енергия с посочен клиентски номер на посочения адрес. Не се спори,че с констативен протокол № 0338398/30.08.2011г., подписан от лице,посочено като зет на собственика, при извършена от представители на „Е. Б. М.” В. и в изпълнение на правомощията им техническа проверка на електромер-СТИ,отчитащо потребената от ищцата ел.енергия, е констатирано, че диска на СТИ не се върти. Констатирано е и ,че държавните и ведомствени пломби са налице, което се потвърждава и отприложен протокол за метрологична проверка,извършена на снетото СТИ . Не се спори,че СТИ е демонтирано и на негово място е монтирано ново. От изслушаното по делото заключение на СЕЕ се установява,че е възможно на абоната да бъде доставена и консумирана от него ел.енергия за посочения период от 162 дни в справката,изготвена от доставчика -справката от 20.10.11г. Вещото лице е констатирало намеса в напреженовата бобина на І-ва система ,при което от тази фаза не се измерва ел.енергията. Заключението е прието като неоспорено от страните. При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правните изводи : Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание в чл.124,ал.1 ГПК ,при който ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума от 1132.12лв. и съответно правното основание за задължението.Правилно е прието от ГОРС с оглед задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК съгл.т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГК, че извършената едностранна промяна в сметките на потребителите на вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание както при действието на ЗЕЕЕ/отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при релевантните към спора ЗЕ и Наредба № 9/9.6.04г. за присъединяване на производителите и потребителите на ел.енергия към преносната и разпределителни ел.мрежи, Правилата за търговия с ел.енергия и Правилата за измерване на количеството ел.енергия . Изложените от ГОРС мотиви по решението с които е прието,че ответникът не е доказал релевантните за спора факти ,са подробни и законосъобрази ,същите се споделя‗ от въззивният съд и на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към тях. С оглед изложените доводи във въззивната жалба съдът излага и следните съображения: Разпоредбата на чл.45 ПИКЕЕ не съдържа уредба, различна от тази в Правилата от 2004г. ,които ВКС е взело предвид при постановяване на решенията по чл.290 ГПК. Разпоредбата на чл.45,ал.1 от Правилата от 2007г. е идентична с тази на чл.64 ал.1 от Правилата от 2004г. ,поради което и при тази правна уредба ответното дружество не може да черпио снование за твърдяно право едностранно да коригира сметките на потребителите си, каквото право е съществувало до отмяната му с Наредба № 6 от 2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.електрическо към преносната и разпределителните електрически мрежи. Освен това възможността абоната да въздейства върху съдържанието на ОУ на договорите е ограничена и регламентираните в тях санкционни клаузи по чл.24 и чл.38 от ОУ не могат да съществуват н противоречие с императивните норми на закона и основните принципи на правото.Посочените договорни клаузи предвиждат санкциониране на потребителя само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяна ел.енергия,без да се изисква виновно поведение на последния.Това е в пълен разрез с установения в чл.83 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява едностранно въвеждане на обективна отговорност ,която е изключение в правото. При условие,че не е доказано виновно поведение на потребителя ,с което е препятствано правилното отчитане на ел.-енергията ,е недопустимо да му се налага санкция за това по силата на договорната връзка. В процесния случай макар и да е налице неправомерна намеса в работата на СТИ, след като не може да се установи авторството на тази намеса, то не е достатъчно да се направи извод за виновно поведение –действие или бездействие от страна на потребителя,респ. за неговото санкциониране. Недоказано е и обстоятелството начисленото в корекционната фактура количество ел.енергия да е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба в т.ч. и на ел.енергия, купувачът дължи заплащане само на реално предоставената му стока.Принципната възможност на абоната да консумира начислената му ел.енергия за минал период,каквото заключение дава експерта, не е достатъчно да се приеме,че фактически е потребено такова количество енергия след като и е останал недоказан периода на грешно измерване на ел.енергията в резултат на неправомерно въздействие от потребителя, при което е взет срок от 162 дни.В противния случай ,без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел.енергия, за доставчикът съществува възможност въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. Развитите доводи от жалбоподателят за приложение по аналогия на даденото на други доставчици на услуги права едностранно да коригират сметки за минал период на свои абонати , са неоснователни поради обстоятелството,че обективната отговорност следва да е изрично предвидена от законодателят.Посочените хипотези са изключение , законово уредени и не могат да се тълкуват разширително.Недопустимо е чрез правоприлагане по аналогия да се въвежда изключение от правен принцип, каквото изключение законодателят за доставчиците на ел.енергия не е предвидил. По изложените съображения въззивният съд намира,че жалбата на „Е. П. П.” В. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. При този изход на спора претенцията на жалбоподателят за разноски се явява неоснователна. Направеното искане на ответника по жалба за присъждане на разноски не е подкрепено с доказателства ,че са направени,поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 166 от 16.05.2012г. по гр.д.№ 2561/2011г. на Районен съд Горна Оряховица . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |