Определение по дело №1032/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е след прогласяване с Решение №.96/11.11.08г., постановено по Г.д. №5928/07г. по описа на ВКС, за нищожно въззивно Решение №707/02.07.2007 г. по в.Г.д. №858/2005г. по описа на ОС-Г., като с посоченото на ВКС решение, последният е върнал делото за разглеждане от друг състав на ОС-Г..

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Е. П., като пълномощник на Б. И. Ч., М. И. Д., З. И. Ш., Т. К. Ч. и И. К. Ч., която е насочена срещу решение № 324/23.06.2005г., постановено по Г.д.№322/97 по описа на РС-Г.. С посоченото решение, първоинстанционния съд е приел за установено по отношение на жалбоподателите, че И. Г. Ч. и Й. А. Ч., починали съответно на 07.02.1981г. и на 16.01.2000г. са били собственици на 35.74 кв.м. ид. ч. от дюкянско/магазинно/ помещение, находящо се в жилищна сграда,построена в парцел XI, имот с пл. №.57, в кв. 57 по плана на Г. С., като е отхвърлил иска в останалата му част до претендирания размер от 37.70 кв.м. ид. части, отменил е нотариален акт №39, т. I, д. №131/1994г. на СРС, с който Й А. Ч. е призната за собственик на 24.6 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение,а Б. И. Ч., П. И. Ч., М. И. Д., К. И. Ч., С. И. Ч. и З. И. Ч. са признати за собственици на по 4.1 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение, в частта му над 17.87 кв.м. ид.ч. за Й. Ат. Ч. и над 2.98 кв.м. ид. ч. за Б. И. Ч., П. И. Ч., М. И. Д., К. И. Ч., С. И. Ч. и З. И. Ч., като е отхвърлил иска за отмяна на нотариалния акт в частта му над уважената част до претендираната част. С решението районният съд още е намалил до размера на по 1.49 ид.части от дюкянското помещение дарението на Й. А. Ч., извършено на 28.02.1994г., оформено с нот. акт №113, т. I, д. №170/1999г., с което същата е дарила на Б. И. Ч., К. И. Ч., М. И. Д. и З. И. Ч. по 6.15 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение, като е възстановил на С. И. Ч. по 1.98 кв.м. ид. части и на Й. П. Ч. и на В. П. Ж., като наследници на П. И. Ч. общо 1.98 кв.м. ид.ч. от имота, представляващи запазаерните им части от наследството на Йордана Ат. Ч., отменил е нотариален акт за дарение №113, т. I, д. №1708/1994г. в частта му над 1.49 кв.м. ид.части от дюкянското помещение за всеки от надарените, признал е за установено по отношение на Б. И. Ч., М. Ив. Д. и З. Ив. Ш., че са собственици по наследство от Й. Ат. Ч. на по 3.47 кв.м. ид.ч. от дюканското помещение и е признал за установено по отношение на Т. Кр.Ч. и на И. Кр. Ч., че са собственици по наследство от Й. Ат. Ч. общо на 3.47 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение.

С въззивната жалба се обжалва решението в частта, с която частично се уважават предявените обективно съединени искове искове, като се признава по отношение на жалбоподателите, че общите наследодатели И. и Й. Ч. са били собственици на 35.74 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение и се отменя частино нотариален акт акт №39, т. I, д. №131/1994г. на СРС, както и в частта, в която съдът е намалил до размер на 1.49 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение, дарението на Й. Ат. Ч., извършено на 28.02.1994г., оформено с нот. акт №113, т. I, д. №170/1999г., като е възстановил на С. ив. Ч. по 1.98 кв.м. ид.ч. и на Й. П.Ч. и В. П. Ж. 1.98 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение, представляващи запазените им части от наследсвтото на Й. Ат. Ч., като е отменил нот. акт №113, т. I, д. №170/1999г., в частта над 1.49 кв.м. ид.ч. С жалбата се обжалва решението и в частта, с която е признато за установено по отношение на Б. Ив. Ч., М. Ив. Д. и З. Ив. Ш., че са собственици по наследство от Й. Ат. Ч. на по 3.47 кв.м. ид.ч. от дюканското помещение, както и в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. Кр.Ч. и на И. Кр. Ч., че двамата са собственици по наследство от Й. Ат. Ч. общо на 3.47 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение.

Във въззивната жалба се посочва, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на което се излагат подробни съображения. От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.

При новото разглеждане на делото са събрани нови писмени и гласни доказателства.

БОС, като съобрази указанията на ВКС, твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред РС-Г. С. е предявена е искова молба от Петър И. Ч. и С. И. Ч., срещу Й. А. Ч., Б. И. Ч., М. И. Д., К. И. Ч. и З. И. Ш., в която ищците твърдят, че с първата ответница са съсобственици, а с останалите са наследници на И. Г. Ч., починал на 07.02.1981г., който е съпруг на първата ответница и баща на всички останали страни- ищци и ответници. Приживе наследодателя бил собственик по силата на съдебна спогодба по Г.д. №43/1967г. на СРС и нотариален акт №79, т. I, д. №152/67г. на 1/3 ид.ч. от дюкянско помещение, находящо се в къща, построен в парцел XI, имот с пл. №.57, в кв. 57 по плана на града, а по нотариален акт, представляващ парцел X в кв. 75, У. Македония №15, при обща квадратура на цялото дюкянско помещение от 147.40 кв.м., като в тази 1/3 от дюкянското помещение се включва и квадратурата на складовата част. С нотариален акт №.4, т. I, д. №206/1974г. и нот. акт №.5, т. I, д. №.6/1974г. наследодателят и първата ответница са продали на ищците по ½ ид.ч. от складовото помещение, което е със застроена площ от 13.49 кв.м. С влязло в сила решение по Г.д. №825/1993г. било признато по отношение на ответниците, че тази квадратура следва да бъде приспадната от наследствената част, която квадратура е 35.71 кв.м., от която квадратура първата ответница по силата на прекратена имуществена общност притежава ½ ид.ч., респ. 17.85 кв.м., а всички останали ищци и ответници, без първата са собственици по наследство общо на останалата ½ ид.ч., представляваща 17.85 кв.м., респ. всеки един получава в наследство по 2.97 кв.м. Твърди се, че с нотариален акт №39, т. I, д. №131/1994г., с който е констатирано правото на собственост на идеалните части на съпругата и наследниците са изчислени на база 49.20 кв.м. без да бъде приспадната площта на складовото помещение. С оглед на това се иска от съда, да бъде признато за установено, че наследодателят е бил собственик с първата ответница на 35.71 кв.м. от дюкянското помещение, а не на 49.20 кв.м. ид.ч. от същото, както е отразено в констативния нотариален акт и съсобствения на първата ответница дял от прекратената имуществена общност е 17.85 кв.м., а не 24.6 кв.м. ид.ч., като се отмени нотариален акт №39, т. I, д. №131/1994г. вчастта над действително притежаваното от наследодателя имущество. Иска се още да бъде отменен и нот. акт №113, т. I, д. №170/94г. за дарение по 6.15 кв.м. ид.ч. от дюкянско помещение в т. „б” на същия, до размер на 4.46 кв.м. на Б. Ч., Крум Ч., М. Д. и З. Ш..

В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е починал ищецът Петър И. Ч. и на негово място са конституирани неговите наследници- М. Кирилова Ч., починала на 17.03.1999г., Й. П. Коцева и В. П. Жегова. Починали са и ответниците Й. А. Ч.- общ наследодател за всички страни по делото и К. И. Ч., като на мястото на последния са конституирани като ответници Т. К. Ч. и И. К. Ч..

В съдебното заседание, проведено на 08.02.2001г., процесуалния предсатвител на ищците е предявил инцидентен установителен иск срещу ответниците с искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че първата ответница Йордана Ч., починала в процеса по делото, приживе с нотариален акт за дарение №113/1994г., се е разпоредила със запазената част на наследниците, съгласно чл. 28 и чл. 29 ЗН, която част е 2/3, респ. 11.90 кв.м. от притежаваните от нея 17.85 кв.м., в който смисъл да се признае по отношение на ответниците, че разполагаемата част на наследодателката е 9.95 кв.м., а запазената е 11.90 кв.м., до който размер да бъде отменен нотариален акт №113/1994.

В съдебно заседание, проведено на 12.04.2001г., съдът е констатирал постъпила писмена искова молба на инцидентен установителен иск. Същата е приложена на стр. 87 от първоинстанционното дело. С него ищците твърдят, че Й. Ат. Ч., починала в процеса на делото, приживе се разпоредила с акт за дарение в полза на ответниците с дела си от магазинното помещение, който притежавала по прекратена имуществена общност, като предмет на сделката са 24.6 кв.м., вместо 17.85 кв.м., до който размер се оспорва нейната собственост с предявената искова молба. С нот. акт №113/1994г. тя е дарила първите трима ответници- Б. Ч., М. Д. и З. Ш. и наследодателя на четвъртия и петия ответник/ Т. Ч. и И. Ч./ - К. Ч., с по 6.15 кв.м., а не с по 4.46 кв.м., като се е разпоредила и със запазената част, която е 2/3 ид.ч. от имуществото, което е притежавала. Твърди се, че тъй като делът на Й. Ат. Ч. е 17.85 кв.м. от този имот, запазената част е 11.90, а разполагаемата й част е 5.95 или дарението извършено от нейна страна е по 1.49 кв. м. за четиримата. От запазената част ищците Й. П. Ч. и В. П. Ж., като наследници на П. Ч. притежават 1.98, колкото притежава и ищеца С. Ив. Ч.. Молят съда да се признае за установено по отношение първите трима ответници по инцидентния иск- Б. И. Ч., М. И. Д. и З. И. Ш., че са собственици от помещението, всеки на по 3.47 кв.м., а четвъртия и петия ответник- Т. К. Ч. и И. К. Ч., като наследници на Крум Ч., общо на 3.47 кв.м., до който размер да се отмени, респ. измени нот. акт №113/1994г.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 22.06.2001г. РС е приел за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, предявен от ищците срещу ответниците.

С молба депозирана на 01.10.2002г. ищците са уточнили петитума на исковата молба, като са посочили, че искат да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че наследодателите И. и Й. Ч. са били собственици на 35.71 кв.м., изменено с протоколно определение от 23.11.2004г. на 37.70 кв.м., от дюкянското помещение, цялото с площ от 147.70 кв.м., в която площ се включва и складовата част с 13.49 кв.м., индивидуална собственост на П. Ч. и С. Ч. и да се отмени нот. акт №39/1994г., в частта в която е констатирано, че наследниците са собственици на 49.20 кв.м. ид.ч.от магазинното помещение и съответно по 4.1 кв.м. ид.ч. от същото за всеки, до размера на действително притежаваното от наследодателите имущество, както и да се отмени т.6 от нот. акт за дарение №113/1994г. до размера на действително притежаваните 17.85 кв.м. от Й. Ч..

След постановяване на отмененото от ВКС въззивно Решение №707/02.07.2007 г. по в.Г.д. №858/2005г. на ОС-Г., е починал ответника Б. И. Ч. и на негово място са конституирани неговите наследници- М. К. Ч. и К. Б. Ч..

Съобразно с указанията на ВКС пред настоящата инстанция е депозирана поправена искова молба от ищците Й. П. Ч., В. П. Ж. и С. Ив. Ч. против ответниците- М. Д., З. Ш., Т. Ч., И. Ч., М. Ч. и К. Ч.. С нея ищците твърдят, че страните са наследници на Й. Атанасова Ч., починала на 16.01.2000г. и на И. Г. Ч., починал на 07.02.1981г. Приживе наследодателя И. Г. Ч. по силата на съдебна спогодба по Г.д. №43/1967г. на СРС по наследство и по нотариален акт №79, т. I, д. №152/67г. бил собственик на 1/3 ид.ч. от дюкянско помещение, находящо се в жилищна сграда, построена в УПИ XI, имот с пл. №.57, в кв. 57 по плана на града, а по нотариален акт, представляващ УПИ X в кв. 75, У. Македония №15, при обща квадратура на цялото дюкянско помещение от 147.40 кв.м., или наследодателя е бил собственик на 49.23/147.70 ид.ч. Твърди се, че в тази 1/3 ид.ч. от този обект се включва и квадратурата на складовата част, която е с площ от 13.49 кв.м., като след приспадане на площта на складовото помещение дела на наследодателя от този обект е 35.74/147.70 кв.м. ид.ч. Посочва се, че с влязло в сила решение 048/1997г. по Г.д. №825/1993г. е признато за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на първите две ищци- П. Ч. по покупко-продажба с нотариален акт №.4/1974г. е собственик на ½ ид. ч. от складовото помещение, цялото с площ от 13.49 кв.м., а с влязло в сила решение №288/199г. по Г.д. №304/1997г. е признато за установено по отношение на ответниците, че ищеца С. Ч. е собственик по покупо-продажба с нот. акт №.5/1974г. на останалата ½ ид.ч. от складовото помещение, цялото с площ от 13.49 кв.м. Твърдят, че по силата на тези решения ищците са изключителни собственици на складовото помещние. Цялото магазинно помещение без складовото било отчуждено, като в отчуждителната преписка, било посочено, че същото е 134 кв.м. Така отчуждения имот бил възстановен на наследниците на тримата съсобственици по делбата от 1967г., като наследствения дял на общия наследодател от този обект е 35.74/147.70 кв.м. ид.ч., които се наследяват по равно от съпругата му и шестте му деца и всеки получава по 5.10/147.70 кв.м. ид.ч. Приживе Й. Ат. Ч. се разпоредила с акт за дарение №113/1994г.в полза на ответниците с 24.6 кв.м., вместо с наследствения си дял от 5.10/147.70 кв.м. ид.ч., като с посочения нот. акт тя се е разпоредила и със запазаената част по закон, която запазена част е 2/3, като запазената част възлиза на 3.40/147.70 ид.ч. или всяко от децата й е с 0.57/147.70 ид.ч. запазена част, а разполагаемата й част е в размер на 1.70/147.70 ид.ч. Твърди се, че с нот. акт №39/1994г. е констатирано правото на собственост на Й. Ч. и на наследниците на И. Ч. на магазинното помещение, без да е зачетено, че ищците- П. Ч. /в лицето на неговите правоприменици/ и С. Ч. са собственици на по 5.10 / 147/70 ид.ч. Твърди се още, че ищците Й. П. Ч. и В. П. Ж., като наследници със запазена част на 0.57/147.70 ид.ч., като собственици на 6.47/147.70 по правоприемство от баща си на основание покупко-продажба и на 5.10/147.70 наследсвто от дядо си са собственици общо на 12.41/147.70 ид.ч. от магазинното помещение., а С. Ч. на същите основание е собственик на 12.41 /147.70 ид.ч. Иска се от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че Й.П. Ч. и В. П. Ж. са собственици по наследство и като наследници със запазена част на общо 12.41/147.70 ид.ч., а С. Ив. Ч. е собственик по покупко-продажба, наследство и като наследник със запазена част на 12.41/147.70 ид.ч. от магазинното помещение.

В съдебно заседание проведено на 22.04.2010г., процесуалния представител на ищците е направил искане за увеличаване на исковата претенция, на осн. чл. 116 ГПК /отм./, като вместо 12.41/147.70 ид.ч. общо за Й. П. Ч. и В. П. Ж., общо се претендират 13.94/147/70 ид.ч., като за С. Ив. Ч. също се увеличава искането от 12.41/147.70 ид.ч. на 13.94/147/70 ид.ч. По така направеното искане е представена и писмена молба, като същата е връчена на ответниците.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

Съгласно удостоверение за наследници 832/1992г. страните са наследници на И. Г. Ч., починал на 07.07.1981г. Исковата молба е заведена от П. Ив.Ч. и С. Ив. Ч., които са синове на общия наследодател, срещу останалите наследници на И. Г. Ч.- неговата съпруга Й. Ат. Ч. и останалите деца- Б. И. Ч., М. И. Д., К. И. Ч. и З. И. Ш..

Съгласно удостоверение от 28.10.2009г. И. Г. Ч. и Й. А. В. са сключили граждански брак на 26.11.1930г.

С протокол за съдебна делба по Г.д.№43/67 от 14.02.1967 г. наследодателят на страните И. Ч. е получил при делбата на имуществото на починалия му негов наследодател Георги Ч. два апартамента на първи и втори етаж от сградата, находяща се в парцел Х кв.75 по плана на Г., таванското помещение над ІІ етаж, над апартамента на ІІ етаж, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, както и 292.80 кв.м. ид.ч. от парцел Х в кв. 75. Придобил е също в тази делба и 79.52 кв.м. от парцел ХІХ кв.75 по плана на Г.. Посочено е в р.ІІІ от протокола, че И. Ч. получава, наред с другите съделители по 1/3 ид.ч. от дюкянския етаж /помещение/ с обща площ от 147.70 кв.м., включващо в тази квадратура и складовата част. В делбата не са разпределени суми между съделителите за уравнение на дяловете си. В констативния нотариален акт №79 /67 г. е отразено, че правата на собственост на И. Ч. върху описаните имоти са възникнали по наследство и доброволна съдебна делба /съдебно спогодба/.

С нотариален акт №.4/1974г. И. Ч., със съгласието на съпругата си Йордана Ч., е продал на сина си П. Ч., апартамента на първия жилищен етаж от сградата в парцел Х кв.75 по плана на Г., ведно с ½ ид.ч. от зимничното помещение и ½ ид.ч. от таванското помещение, находящи се в същата сграда.

С нотариален акт №.5/1974г. И. Ч., със съгласието на съпругата си Й. Ч., е продал на сина си С. Ч., апартамента на втория жилищен етаж от сградата в парцел Х кв.75 по плана на Г., ведно с ½ ид.ч. от зимничното помещение и ½ ид.ч. от таванското помещение, находящи се в същата сграда.

С протокол от 09.03.1977г. на комисията по чл. 34 от Правилника за прилагане на ЗСГ е извършила оценка на магазинно помещение с площ от 134 кв.м., в парцел X, кв. 75 по плана на Г. С., като сумата е разпределена така: за М. Ч.- 2421.00 лв., за И. Ч.- 1528 лв. и за Г. и В. Ч.- 2421.00 лв.

Съгласно протоколно определение от 26.11.1991г. на СРС по Г.д.№434/91, е одобрена спогодба между съсобствениците на дюкянския етаж, с което същите са постигнали съгласие за разпределение на реалното ползване на този етаж. В допълнителната СТЕ по в.Г.д.№858/2005г. на ОС-Г. Б. /стр.65/, вещото лице дава заключение, че полезната площ на целия дюкянски етаж е 111 кв.м., като полезната площ на същия, който страните са приели да ползват, съгласно сключената спогодба по Г.д.№434/91 е 108.97 кв.м.

Съгласно констативен нотариален акт №39/1994г. Й. Ат. Ч., Б. Ч., П. Ч., М. Д., К. Ч., С. Ч. и З. Ш., са признати за собственици, като наследници на И. Ч. на 292.80 кв.м. ид.ч. от дворното място- парцел Х в кв. 75, както и на 1/3 ид.ч. от дюкянското помещение, находящо се в сградата, с обща застроена площ 147.70 кв.м., а на собствената една трета ид.ч.- 49.20 кв.м., разпределени между наследниците, както следва: на Йордана Ч.- 146.5 кв.м. ид.ч. от дворното място и 24.6 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение, а на всички останали- по 24.4 кв.м. ид.ч. от дворното място и 4.1 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение

С нотариален акт за дарение №113/1994г. Й. Ат. Ч. е дарила на децата си Б. Ч., Крум Ч., М. Д. и З. Ш., на всеки един поотделно по 36.6 кв.м. ид.ч. от собствените й 146.5 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо 292.80 кв.м. ид.ч. от урегулиран имот с пл. №.57, целият планоснимачен номер състоящ се от 1132 кв.м., както и по 6.15 кв.м. ид.ч. от собствените й 24.6 кв.м. ид.ч. от дюкянско помещение, представляващо 49.2 кв.м. ид.ч. от общо дюкянско помещение от 147.70 кв.м., построено в партерния етаж в жил. сграда, построена в имота.

С решение №48/1997г. по Г.д.№825 /93г. е прието за установено по отношение на Йордана Ч., Б. Ч.,С. Ч., Крум Ч., М. Д. и З. Ш., че П. Ив. Ч. е собственик по покупко-продажба на ½ ид.ч. от складовото помещение, намиращо се на У. М. 15, Г. С., цялото с площ от 13.49 кв.м., оцветено в червено и обозначено под №1 на скицата към доп. заключение на вещото лице от 17.01.1997г. С решението съдът е приел за установено по отношение на същите лица, че П. Ч. е собственик по покупко-продажба на 6.74 кв.м. от това помещение.

С решение №288/1999г. по Г.д.№304 /97г. е признато за установено по отношение на Й. Ч., Б. Ч., М. Д., Крум Ч., З. Ш., Й. К. и В. Ж., че С. Ч. е собственик по покупко-продажба на ½ ид.ч. от складовото помещение, намиращо се в приземен етаж на жил. града, построена на У. М. 15, Г. С., цялото с площ от 13.49 кв.м., тонирано в зелено на скицата, приложена към заключението на вещото лице.

Разпитанят пред двете инстанции свидетел Д. Ч., братовчед на страните, посочва, че складовото помещение се е ползвало от общия наследодател на страните – И. Ч. и същото било малко под нивото на магазина. Магазина бил отчужден без складовото помещение. Когато реституирали магазина през 1992г. складовото помещение съществувало. Посочва, че половината от сградата е строена 1927-28г., а втората част е строена през 1957-58г. През 1927г. къщата е била от 6 стаи и магазина, като тези 6 стаи са били поделени между тримата братя- по 2 за всеки. По време на строежа през 1957-58г. тримата братя били женени. Била наета фирма за строежа, като разходите за това били поделени между трите семейства. Парично уравнение не било правено. На И. Ч. се паднала новата сграда. Магазинът бил отчужден през 1952-53г., когато се е нанесъл градският археологически музей. Останало едно мазе в новата къща, което не се отчуждило. Посочва, че магазинната част не са я разпределили съответно на жилищната.

По делото са събрани и други доказателства.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

С оглед представената пред настоящата въззивна инстанция поправена искова молба, съдът намира, че е сезиран с иск е с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че Й. П. Ч. и В. П. Ж. са собственици по наследство и като наследници със запазена част на общо 12.41/147.70 ид.ч., а С. Ив. Ч. е собственик по покупко-продажба, наследство и като наследник със запазена част на 12.41/147.70 ид.ч. от магазинното помещение.

С оглед направеното от ищците искане за изменение на така предявените претенции по реда на чл. 116 ГПК /отм./, съдът намира, че същото е допустимо и иска следва да бъде разгледан, като предявен за 13.94/147/70 ид.ч. общо за Й. П. Ч. и В. П. Жегова, съответно за 13.94/147/70 ид.ч. за С. Ив. Ч. от процесното дюкянско помещение.

От събраните по делото доказателства, съдът намира, че така предявения иск е частично основателен по следните съображения:

От представения по делото протокол за съдебна делба от 14.02.1967 г. се установява, че общия наследодател на страните И. Ч. е получил 1/3 ид.ч. от дюкянския етаж /помещение/ с обща площ от 147.70 кв.м., включващо в тази квадратура и складовата част. Доколкото в протокола е отразено, че правата на собственост между съделителите са възникнали по наследство и доброволна съдебна делба и в същия не е отразено да са разпределяни парични суми между съделителите, съдът приема, че получената 1/3 ид.ч. от И. Ч. е лична собственост и съпругата на съделителя не е имала права върху това имущество. С оглед на това И. Ч. е притежавал 1/3 ид.ч. или 49.23/147.70 ид.ч. от дюкянското помещение, включващо в себе си и скалдовата част. След смъртта на И. Ч. през 1981 г., наследството му се разпределя по правилото на чл. 9 ал.1 ЗН, като съпругата Й. Ч. наследява част, равна на частта на всяко дете или всеки наследява по 1/7 ид.ч. от имуществото на наследодателя, съответно по 1/7 ид. ч. от притежаваната от наследодателя 1/3 от дюкянското помещение.

По делото със сила на пресъдено нещо се ползват постановените Решение №48/1997г. по Г.д.№825 /93г. и Решение №288/1999г. по Г.д.№304 /97г., с които е признато за установено, че Петър и С. Ч. са собственици на по ½ ид.ч. от складовото помещение, намиращо се на У. Македония 15, Г. С., цялото с площ от 13.49 кв.м., оцветени съответно в червен и зелен цвят към тези решения и намиращо се в приземения етаж. Съпоставяйки тези скици с тази, съдържаща се по делото за разпределение на ползването №434/91 на РС- Г. и съобразявайки показанията на разпитания по делото св.Ч., е видно, че това складово помещение е било към дюкянския етаж. Вещите лица са описали в заключенията си същото помещение, като обслужващо дюкянския етаж. От разпита на св.Ч., се установява и че складовото помещение се е ползвало от И. Ч. без противопоставяне на другите съсобственици и при отчуждаването на дюкянския етаж, то не е било отчуждено, а е оставено на И. Ч., който и заради това е получил по-малка от другите съсобственици сума, като обезщетение, видно от протокол от 09.03.1977 г. на комисията по чл.34 ППЗСГ.

С оглед факта, че И. Ч. е притежавал 1/3 ид.ч. или 49.23/147.70 ид.ч. от дюкянското помещение, ведно със скадовото помещение и предвид обстоятелството, че същия се е разпоредил с процесното складово помещение с площ от 13.49 кв.м., за което е налице сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците и доколкото се установява, че това помещение е идентично с това, предмет на делбения протокол от 14.02.1967 г., от притежаваните от наследодателя 49.23/147.70 ид.ч. следва да бъде приспадната площта на склада от 13.49 кв.м., с която същия се е разпоредил приживе. Предвид това, при откриване на наследството И. Ч. е имал 35.74/ 147.70 ид.ч. от дюкянското помещение. От тази част всеки от наследниците- съпруга и 6 деца, е получил по 1/7 ид.ч. или съответно по 5.10/147.70 ид.ч. за всеки един от тях.

Прилагайки разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН по отношение на Й.Ч., съгласно която запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е 2/3 от имуществото на наследодателя, се установява, че запазената част на нейните низходящи от притежаваните от нея 5.10/147.70 ид.ч. от дюкянското помещение, е в размер на 3.4/147.70 ид.ч., а разполагаемата й част е в размер на 1.7/147.70 ид.ч. Като низходящи със запазена част, Й.Ч. е оставила 6 деца- наследници, като за всеки един от тях запазената част е по 1/6 от общата запазената част на Й.Ч. от дюкянското помещене, която е в размер на 3.4/147.70 ид.ч. Или всяко едно от шестте деца има по 0.57/147.70 ид.ч. запазената част, като по толкова имат и П. Ч., и С. Ч..

Като собственици на по ½ ид.ч. от складовото помещение с площ от 13.49 кв.м., по силата на покупко-продажба и сила на пресъдено нещо, П. и С. Ч. са придобили по 6.74/147.70 ид.ч. от цялото дюкянско помещение. От сбора на придобито по покупко-продажба- 6.74/147.70 ид.ч., полученото в наследство от И. Ч.- 5.10/147.70 ид.ч. и размера на запазената част от наследството на Й.Ч.- 0.57/147.70 ид.ч., се установява, че всеки от двамата притежава общо по 12.41/147.70 ид.ч. от дюкянското помещение. При това положение се установява, че иска е частично основателен и доказан до този рамер основателен и доказан и ищците Й. П. Ч. и В. П. Ж., двете като законни наследници на П. Ч., са собственици по наследство и като наследници със запазена част на общо 12.41/147.70 ид.ч., а С. Ив. Ч. е собственик по покупко-продажба, наследство и като наследник със запазена част на 12.41/147.70 ид.ч. от магазинното помещение. В останалата част до претендираните 13.94/147/70 ид.ч. иска следва да бъде отхвърлен

По направеното в първоначалната искова молба искане за отмяна на т. „б” от нотариален акт за дарение №113, т. I, д. №170/94г., предвид обстоятелството, че предявеният иск се уважава, като частично основателен, с което спорното право се разрешава, нотариалния акт по точка „б”, следва да бъде отменен, тъй като наследодателката Й. Ч. е притежавала 1/7 ид.ч. или 5.10/147.70 ид.ч. от дюкянското помещение, а с извършеното дарение се е разпоредила с 24.6/147.70 ид.ч. от същото помещение в полза на ответниците, с което е накърнено правото на трети лица- в случая ищците по делото.

На основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ следва да бъде отменен и нотариален акт №39, т. I, д. №131/1994г., в частта с която Й. Ч. е призната за собственик на 24.6 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение, а Б. Ч., П. Ч., М. Д., К.Ч., С. Ч. и З. Ч., са признати са собственици на по 4.1 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение.

По инцидентния установителен иск:

Пред районния съд, в съдебно заседание, проведено на 08.02.2001г. процесуалния представител на ищците е предявил инцидентен установителен иск срещу ответниците, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че първата ответница- Й. Ч., приживе с нот. акт №1131994г. приживе се е разпоредила със запазена част на наследниците, съгласно чл. 28 и чл. 29 ЗН. По първоинстанционното делото на стр. 87, е представена искова молба, касаеща инцидентния установителен иск, с която се иска да се признае за установено по отношение първите трима ответници по инцидентния иск- Б. И. Ч., М. И. Д. и З. И. Ш., че са собственици от помещението, всеки на по 3.47 кв.м., а четвъртия и петия ответник- Т. К. Ч. и И. К. Ч., като наследници на Крум Ч., общо на 3.47 кв.м., до който размер да се отмени, респ. измени нот. акт №113/1994г. Така предявеният иск, съдът е приел за съвместно разглеждане с протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 22.06.2001г.

Въззивния съд намира, че така, както е предявени инцидентния установителен иск е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане. Със същия се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че ответниците са собственици на съответните идеални части. С така формулираната искова претенция от ищцовата страна са предявени чужди права по отношение на ответниците. Предвид това обстоятелство е налице липсата на правен интерес от така предявения инцидентен установителен иск. Установяването със сила на пресъдено нещо, че ответниците са собственици на посочените идеални части от имота, няма да доведе до защита на накърненото право на собственост на ищците и последните няма да придобият никакви права с евентуално постановено положително решение по този иск.

В тази връзка, предвид произнасянето на ВКС с определение №473/15.02,2004г. по Г.д. №337/2004г., следва да бъде отбелязано че същото е постановено с оглед прекратителното определение на РС, потвърдено от ОС-Г. Б., касаещо прекратяване на цялото производство по първоинстанционното дело. С определението на ВКС е указано, че в предявената искова претенция са изложени обстоятелства, които насочват на правен интерес от предявяването иска по чл. 97 ГПК /отм./, както и са изложени съображения, че е допустимо съединяването на иска по чл. 97 ГПК /отм./ с иска по чл. 30 ЗН. Посочено е, че „инцидентния установителен иск ще установи, доколко наследодателката е накърнила запазената част на наследниците и с каква част евентуално дарението следва да се намали” като „целта на иска е да се установи правото на собственост на всеки наследник”. В случая обаче такъв инцидентен установителен иск, с който да се иска бъде признато за установено, че е накърнена запазената част на ищците и в какъв размер не е предявен. Формулирания петитум на предявения иск /стр. 87/, е за произнасяне по притежавани от ответниците собственически права и признаване за установено по отношение на същите, че са собственици на конкретно посочени кв. м. от помещението. От друга страна, така както е формулиран иска в съдебното заседание, проведено на 08.02.2001г., същия отново е недопустим и не представлява иск по чл. 30 ЗН, тъй като се иска от ищците „да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че наследодателката се е разпоредила със запазена част” и да се признае за установено отново по отношение на ответниците, че „разполагаемата част на наследодателката е 5.95 кв.м., а запазаената част 11.90 кв.м.” . Отново са предявени чужди права- тези на ответниците по делото, с които по никакъв начин ищците няма да получат защита на накърненото им право на собствениост, доколкото решението по така предявен иск, няма да бъде постановено по отношение на ищците, а по отношение на ответниците и като крайна цел няма да се постигне установяване право на собствоност на ищците. С посоченото определение върховния съд е развил мотиви за допустимост на съединяване на двата иска в производството и наличието на правен интерес от това, но съдът не се е произнесъл относно редовността и допустимостта на иска така, както е бил предявен. Изложените доводи и дадените указания на ВКС са задължителни с оглед допустимостта на съединяване на двата иска в един съдебен процес, но с оглед липсата на задължителни указания, дадени от касационната инстанция, относно допустимостта на така предявения иск в настоящото производство, с който се претендират чужди права, въззивния съд намира, че поради липса на такива задължителни указания, преценката за допустимост на това основание, следва да се извърши от настоящата инстанция. Предвид изложеното и с оглед липсата на основната процесуална предпоставка за наличието на правен интерес от така формулираната искова претенция на предявения инцидентен иск, същия следва да бъде оставен без разглеждане, като производството по делото бъде прекратено в тази му част. В тази връзка първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по този иск, следва да се обезсили.

С оглед изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, страните си дължат разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете - чл.64, ал.1 и ал.2 от ГПК /отм./. Пред двете въззивни инстанции ищците са сторили разноски в размер на 140 лв., като съобразно уважената част от иска ответниците им дължат разноски в размер на 66.22 лева. Ответниците са сторили общо разноски в размер на 1155.00 лева и според отхвърлената част от исковете, ищците им дължат разноски в размер на 495.73 лева. След прихващането на двете суми, ищците следва да заплатят на ответниците сумата от 429.51 лв.

Съдът констатира, че при първоначалното разглеждане на делото пред въззивната инстанция- в.Г.д. №858/2005г. на БлОС, страните са останали задължени за разноски по допуснатите и приети съдебно-технически експертизи, предвид което ищците следва да бъдат осъдени да внесат по сметка ОС-Г. Б. сумата от от 80 лв., а ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата от 180 лв., и двете суми, представляващи разноски за изплатени възнаграждения на вещото лице.

Водим от горното, Б.О.С,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 324/23.06.2005г., постановено по Г.д.№322/97 по описа на РС-Г., в частта, с която съдът енамалил до размера на по 1.49 ид.части от дюкянското помещение, дарението на Й. А. Ч., извършено на 28.02.1994г., оформено с нот. акт №113, т. I, д. №170/1999г., с което същата е дарила на Б. И. Ч., К. И. Ч., М. И. Д. и З. И. Ч. по 6.15 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение, находящо се в жилищна сграда, построена в парцел XI, имот пл. №.57, в кв. 57, по плана на Г. С., като е възстановил на С. И. Ч. по 1.98 кв.м. ид. части и на Й. П. Ч. и на В. П. Ж., като наследници на П. И. Ч. общо 1.98 кв.м. ид.ч. от имота, представляващи запазените им части от наследството на Й. Ат. Ч., починала на 16.01.2000г., в частта, с която съдът е признал е за установено по отношение на Б. И. Ч., М. И. Д. и З. И. Ш., че са собственици по наследство от Й. А. Ч. на по 3.47 кв.м. ид.ч. от гореописаното дюканско помещение, както и в частта, с която съдът епризнал за установено по отношение на Т. К. Ч. и на И. К. Ч., че са собственици по наследство от Й. А. Ч., общо на 3.47 кв.м. ид.ч. от дюкянското помещение, като вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ищците за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск и прекратява производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ Решение № 324/23.06.2005г., постановено по Г.д.№322/97 по описа на РС-Г., в останалата му част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНОпо отношение наМ. И. Д., с адрес: Г. София, жк „. Д.”, бл. 72, вх. А, . 7, ап. 21, З. И. Ш., с адрес: Г. Б., У. „. №10, Т. К. Ч., с адрес: Г. С., У. „Серес” №., И. К. Ч., с адрес: Г. С., У. „С” №., М. К. Ч., с адрес: Г. С., У. „К. Б. I” №4 и К. Б. Ч., с адрес: Г. С., У. „К. Б. I” №4, чеЙ. П. Ч., с ЕГН* и В. П. ЖЕГОВА, с ЕГН*, двете с адрес: Г. С., ул ‘М.” №15, са собственици по наследство и като наследници със запазена част общо на 12.41/147.70 ид.ч. /дванадесет цяло и четиридесет и една стотни върху сто четиридесет и седем цяло и седемдест стотни идеални части/, С. И. Ч., с ЕГН*, с адрес: Г. Б.с, ж.к. „Изгрев, бл. 55, вх. В, . 1, ап. 2, е собственик по покупко-продажба, наследство и като наследник със запазена част на 12.41/147.70 ид.ч. /дванадесет цяло и четиридесет и една стотни върху сто четиридесет и седем цяло и седемдест стотни идеални части/, от дюкянско/магазинно/ помещение, находящо се в жилищна сграда на У. „Македония” и построена в УПИ XI, имот пл. №.57, в кв. 57, по плана на Г. С., при граници на имота: от две страни улици, наследницици на братя Л. и наследници на Г. Ч.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 13.94/147/70 ид.ч. /тринадесет цяло и деветдесет и четири стотни върху сто четиридесет и седем цяло и седемдест стотни идеални части/.

ОТМЕНЯ нотариален акт за дарение №113, том I, дело №170/94г. на районен съдия при РС-Г., в частта по точка 1/ първа/, буква „б”.

ОТМЕНЯ констативен нотариален акт №39, том I, дело №131/1994г. на районен съдия при РС-Г., в частта, с която Й. П. Ч., е призната за собственик на 24.6 кв.м. ид.ч. /двадесет и четири цяло и шест десети квадратни метра идеални части/ от дюкянското помещение, а Б. И. Ч., П. И. Ч., М. И. Д., К.И. Ч., С. И. Ч. и З. И. Ч., са признати са собственици на по 4.1 кв.м. ид.ч. /четири цяло и една десета квадратни метра идеални части/ от дюкянското помещение.

ОСЪЖДАЙ. П. Ч., с ЕГН*, В. П. Ж., с ЕГН*, двете с адрес: Г. С., ул „Македония” №15 и С. И. Ч., с ЕГН*, с адрес: Г. Бургас, ж.к. „Изгрев, бл. 55, вх. В, . 1, ап. 2, да заплатят на М. И. Д., с адрес: Г. София, жк „. Д.”, бл. 72, вх. А, . 7, ап. 21, З. И. Ш., с адрес: Г. Б., У. „. №10, Т. К. Ч., с адрес: Г. С., У. „Серес” №., И. К. Ч., с адрес: Г. С., У. „Серес” №., М. К. Ч., с адрес: Г. С., У. „Княз Бирис I” №4 и К. Б. Ч., с адрес: Г. С., У. „Княз Бирис I” №4, съдебни разноски в размер на 495.73 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/.

ОСЪЖДАЙ. П. Ч., с ЕГН*, В. П. Ж., с ЕГН*, двете с адрес: Г. С., ул „Македония” №15 и С. И. Ч., с ЕГН*, с адрес: Г. Бургас, ж.к. „Изгрев, бл. 55, вх. В, . 1, ап. 2, да заплатят по сметка на ОС-Г.,сумата от80.00 лв. /осемдемдесет лева/, представляваща дължими и незаплатени разноски за възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДАМ. И. Д., с адрес: Г. София, жк „. Д.”, бл. 72, вх. А, . 7, ап. 21, З. И. Ш., с адрес: Г. Б., У. „. №10, Т. К. Ч., с адрес: Г. С., У. „Серес” №., И. К. Ч., с адрес: Г. С., У. „Серес” №., М. К. Ч., с адрес: Г. С., У. „Княз Бирис I” №4 и К. Б. Ч., с адрес: Г. С., У. „Княз Бирис I” №4, да заплатят по сметка на ОС-Г.,сумата от180.00 лв. /сто и осемдемдесет лева/, представляваща дължими и незаплатени разноски за възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: