№ 4674
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110141487 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът .... е предявеил иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, издадена против В. Г. Г., Г. В. Г., Р. ВЛ. СТ., В. ВЛ. П., ЕЛ. ВЛ. П., ЕГН **********,
при твърдения, че, като съсобственици на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ...
,са ползвали доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди от 202,73 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.11.2017 г. , неплатена в срок, поради което дължат и мораторна лихва в размер на
59,44 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., сумата от 4,64 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.11.2017 г.
мораторна лихва в размер на 1,26 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г. В исковата
молба се твърди, че ищецът издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни
сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово
разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответниците,
поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от датата на публикуване на общите
фактури в интернет страницата на ищеца, ответниците са в забава в плащането на вземането
за целия отоплителен сезон. Претендират се горните суми, при следните квоти: от по ¼ за
В.Г. и Г.Г., и по 1/6 за останалите ответници.
Ответниците са подали съвместен отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК,
в която сочат, че не оспорват размера на доставената ТЕ. Прави се възражение, че по иск на
Р.С., по който е образувано гр.д.№ 69288/2018г. на СРС, 169- ти състав, с влязло в сила
1
решение е установена недължимост на вземането, поради което и по отношение на нея
производството е недопустимо. Прави се възражение за погасителна давност, с довод, че
след издаване на общата фактура, са издадени кредитни известия, и сумата по ОФ е в по –
нисък размер, следователно по ОУ на ищеца, не възниква ново вземане.
По твърдението на ищеца за съсобственост , въз основа приложените нотариални
актове, не се оспорва твърдението, че В.Г. е собственик на ¼ от имота, и че Е.П. е
собственик на 1/6 от имота към 6.12.2017г.-, оспорва се твърдението, че преди 27.12.2019г
Г.Г. е собственик на 1 / 4 от имота , и че Радослава и Виргиния са съсобственици с по 1/6 от
имота.
Прави се възражение за нищожност на клаузите в ОУ, за лихва.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно по
делото, че с нотариален акт за собственост на жилище по чл.55 ЗПИНМ от 1969 г., ..... са
признати за собственици на апартамент 24, .... е починала като вдовица на 31.5.2007г. и е
оставила свои наследници по закон – .... дъщеря, ........ – син, че ........ е починал като вдовец
през 2013г. и е оставил като свои наследници по закон : Р.С., Вигриния П., Е.П. – дъщери, че
с н.а. за дарение на имот от 6.12.2017г., Елева П. е дарила на сестрите си Радоослава С. и
В.П. собствената си 1/6 от апартамента, че с н.а. от 27.12.2019г., В.Г. е прехвърлил срещу
издръжка и гледане на сина си Г. В. Г. ¼ от апартамент 24, както и че имот с адрес ...,и имот
с адрес град ....., е един и същ обект, за който от 5.2017 г. до 4.2018г. ищецът е издал
прогнозни фактури за сумата 372,03 лева, като след изготвяне на дялово разпределение, са
издадени кредитни известия и е начислена реално ползвана ТЕ с обща фактура от
31.7.2018г. на стойност 272,95 лева.
Съдът е съобщил на страните, че му е служебно известно, че гр.д.№ 69288/2018г. на
СРС, 169- ти състав е образувано на 30.10.2018г. по иск на Р. ВЛ. СТ. против настоящия
ищец, по което дело, с влязло в сила решение е признато, че С. не дължи на .... сумата от
3307.07 лв. по покана за плащане №12368/25.07.2018 г., представляваща цена на топлинна
енергия, доставена за за топлоснабден имот с адрес: : .....
СРС е присъединил гр.д№ 69288/2018г., от което се установява, че същото е
образувано по иск от 29.10.2018г- на Р.С. проти ....., при твърдения, че ищцата не дължи
сумата от 3307,07 лева по покана за плащане №12368/25.07.2018 г., представляваща цена на
топлинна енергия, доставена за за топлоснабден имот с адрес: : ..... Видно от приложената
към исковата молба обща фактура, издадена на 31.7.2018г., с нея са сторнирани текущите
фактури на този клиентски номер, в размер 372,03 лева, и е изготвена обща фактура на
стойност 272,95 лева- за топлинна енергия. Съдът намира, че производството против Р.С. е
допустимо, поради следното. Претенцията на ищеца се формира от вземане по обща
фактура, издадена на 31.7.2018г., съдържаща цялото му задължение за отоплителен сезон
м.5.2017/м.4.2018г.
Със сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 69288/2018г е установена недължимостта на
вземане на настоящия ищец от 3307.07 лв. по покана за плащане №12368/25.07.2018 г.
Към тази дата – датата на поканата, общата фактура, на която ищецът основава претенцията
2
си, не е съществувала, съществували са само текущи задължения за отоплителен сезон
5.2017г.- 4.2018г., поради което и отвода за недопустимост на производството против С. е
неоснователен. Силата на пресъдено нещо е формирана за дължимостта на вземането по
тази покана, в решението на СРС, 169- ти състав не е вписан период на главницата, поради
което и съдът приема, че вземането на ищеца по настоящото производство е ново, в
сравнение с претенцията по гр.д.№ 69288/2018г.Неоснователен е доводът на ответницата С.,
че силата на пресъдено нещо е формирана за срок до приключване на устните състезания
пред СРС. Исковата претенция е очертана от ищцата С., а тя сочи недължимост на
определено вземане, до определена дата – 25.7.2018г., ответникът не е предявил насрещен
иск.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
По делото се установи от нотариален акт № 108/1969г., че .... и . са придобили право
на собственост върху имота, като от удостоверение за наследници се установява, че .... е
починала на 1.6.2007г. като вдовица и е оставила като свои наследници по закон – деца .... и
......... На 8.10.2010г. от ........ е подадено заявление до ищеца за откриване на партида за
имота, при предишен клиент .., като към заявлението е приложена декларация от Светлана
Михайлова Г.а, че е съгласна за имота, партидата да е на името на брат .........
........ е починал на 19.9.2013г. и е оставил свои наследници – три деца: Р.С., В.П. и
Е.П.. С нотариален акт за дарение от 6.12.2017г., Е.П. е дарила на сестрите си Р.С. и В.П.
3
при равни квоти, собствената си 1/6 от имота.
На 27.12.2019г. В.Г. е прехвърлил на сина си Г.Г. собствената си 1/4ид.ч. от
топлоснабдения имот. При съставяне на н.а. от 2019г. , видно от вписването в него, е
представен както н.а. 108/1969г., както и удостоверения за наследници.
С оглед представените от ищеца официални документи, се налага извод, че към
датата на съставянето им, от длъжностно лице в кръга на службата му – нотариус, при
съставяне на нотариалните актове, са установени квотите в съсобствеността,към датата на
съставяне на официалните документи.
Исковете против Г.Г. са изцяло неоснователни – вземането на ищеца касае претенция
за ТЕ и дялово разпределение преди 27.12.2019г., когато правото на собственост е било
прехвърлено на този ответник. Не са представени доказателства / няма и твърдения/ преди
датата на прехвърлянето – 27.12.2019г., този ответник да е подал до ищеца заявление за
откриване на партида за този клиентски номер, поради което и постановките в ТР №
2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК са изцяло неприложими. Не е представен
споразумителен протокол между предишния собственик – .... Г. и новия собственик – Г.Г.,
че Г.Г. поема задължението да изплати задълженията на В.Г. отпреди прехвърлянето.
Не така стои въпросът по отношение Е.П., която с договор за дарение, под формата
на н.а. от 6.12.2017г. дарява сестрите си ..... с по ½ от собствената си 1/6 идеална част от
имота,, тъй като вцемането на ищеца е за реално ползвана ТЕ до 10.2017г.
Поради изложеното, исковете за главница са основателни, по отношение В.Г., Р.С.,
В.П. и Е.П..
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
4
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен, а възражението за нищожност на общите условия - неоснователно.
По възражението за давност.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок
. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
5
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Обстоятелството, че ищецът е издал кредитни
известия за текущите задължения и една обща фактура за реално дължимата стойност, е
неотносимо към теченето на давностния срок, защото противното разбиране би означавало
давността да тече от извършване на извънпроцесуално действие от кредитора, като
същевременно давността е санкция за неговото бездействие. Следва да се посочи, че
настоящият състав, при постановяване на решението си, съобразява постановените по
същия въпрос от въззивна инстанция съдебни решения по този въпрос, с които е отговорено
на въпроса – решение № 2028-12.3.2020г. по в.гр.д.№ 13819-2019г. на Втори Б състав,
решение № 1779-5.3.2020г. по в-гр.д.№ 6296-2019г. на Четвърти Д състав, решение № 1773-
4.3.2020г. по гр.д.№ 5588-2019г. на Четвърти Д състав, Решение № 4724 от 26.06.2019 г. по
в. гр. д. № 15597 / 2018 г. на Възз. III-б. Състав и други, като въз основа на трайната
практика на СГС, изменя собствената си практика по спорния въпрос.
Поради изложеното, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия за
период от м.05.2017г. до м.11.2017г., започва да тече за всяка отделна фактура, от
изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок, кредиторът –
ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата
на предявяване на иска в съда / съгласно правилото на чл.422 ГПК, считано от подаване на
заявлението в съда –27.11.2020г. в погасителна давност са всички вземания с настъпил към
27.11.2017г. падеж. Вземането по обща фактура от 7.2018г., видно от самата обща фактура,
включва вземането на ищеца по прогнозни фактури от 5.2017г-. до 11.2017г., които са
6
сторнирани и е издадена обща фактура на по – ниска стойност, от стойността на текущите
фактури. Следователно, искът е основателен, а вземането по текуща фактура за месеци
10.2017г. от 11,28 лева и от 11.2017г.- 57,12 лева, е извън погасителна давност, за които
искът следва да се уважи, при квоти – по 1/6 за Р.С., В.П. и Е.П. и ¼ - за В.Г..
Обезщетението за забава върху двете главници, следва да се изчисли от датата на
издаване на общата фактура и изтичане на 45- дневен срок, тоест от 15.9.2018г., до
18.11.2020г., както следва: 2,50 лева и 12,63 лева или общата сума 15,13 лева, за която искът
за обезщетение за забава е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.10.2017г. и 11.2017г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец,
а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в
случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за
изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с
7
едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и
давността за вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на
издаване на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
27.11.2020г., когато е предявен искът, в погасителна давност е само вземането за дялово
разпределение по фактурата от 31.10.2017г. – сумата от 2,32 лева, и на основание чл.119 ЗЗД
– за сумата 0,64 лева лихва. Основателна е претенцията за сумата от 2,32 лева главница за
дялово разпределение по фактура от 31.11.2017г., за която не е изтекла погасителна давност,
както и сумата 0,62 лева върху нея за период 1.12.2017г. – 18.11.2020г.
Сумите следва да се разпределят между ответниците В.Г. – ¼, а за Р.С., В.П. и Е.П. –
по 1/6. Искът против Г.Г. следва изцяло да се отхвърли. С оглед приетата за дължима сума за
ТЕ за месеци 10.2017г. от 11,28 лева и от 11.2017г.- 57,12 лева, общо сумата 68,40 лева,
В.Г. дължи ¼ - сумата 17,10 лева, а Р.С., В.П. и Е.П. по 1/6 – или сумата от по 11,40 лева,
както и от обезщетението за забава в размер 15,13 лева, В.Г. дължи ¼ - сумата 3,78 лева, а
Р.С., В.П. и Е.П. по 1/6 – или сумата от по 2,52 лева. От претенцията за дялово
разпределение, която е извън погаителна давност – 2,32 лева по фактура от 31.11.2017г., В.Г.
дължи ¼ - сумата 0,58 лева, а Р.С., В.П. и Е.П. по 1/6 – или сумата от по 0,38 лева, както и
от обезщетението за забава – сумата 0,62 лева В.Г. дължи ¼ - сумата 0,16 лева, а Р.С., В.П. и
Е.П. по 1/6 – или сумата от по 0,10 лева.
По разноските.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 25 лева държавна такса и
50 лева възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 175 лева държавна такса.
Ответниците Р.С., В.П. и Е.П. , съразмерно на основателната част от исковете против
тях, дължат на ищеца сумата от по 4,03 лева разноски за заповедното и 14,77 лева разноски
за исковото производство; а ответникът В.Г. – сумата 6,18 лева и 22,65 лева. Ответникът Г.Г.
не дължи разноски.
Всеки ответник претендира сумата от по 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за двете производства. Ищецът следва да заплати сумата от общо 600 лева -
по 300 лева, за двете производства, на Г.Г..
На ответниците Р.С., В.П. и Е.П., съразмерно на неоснователната част на исковете
против тях, се следва сумата от по 203,31 лева за двете производства, а на ответника В.Г. –
сумата от по 201,16 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ...... дължи на ......,
8
ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ......., неплатена главница за топлинна енергия за
месеци 10.2017г. и от 11.2017г в размер 17,10 лева за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ......; заедно със законна лихва за период от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 3,78 за периода от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., сумата от 0,58
лева., представляваща цена на извършена услуга за дялово по фактура от м.11.2017 г. ведно
със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
0,16 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 59463/2020г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск против него за горницата, до пълните предявени размери на претенцията,
както следва: до сумата 50.68лв. главница за топлинна енергия , ведно със законна лихва от
27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,86 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., 1,16 лева за дялово разпределение, заедно със законна лихва
от 27.11.2020г. до плащането, мораторна лихва в размер на 0,32 лв. за периода от 1.12.2017
г. до 18.11.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ......., против
Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес ...... за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 59463/2020г., за: сумата от
50.68лв. главница за топлинна енергия , ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,86 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
18.11.2020 г., 1,16 лева за дялово разпределение, заедно със законна лихва от 27.11.2020г. до
плащането, мораторна лихва в размер на ,32 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г.
ПРИЗНАВА за установено, че Р. ВЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес .... дължи на ......,
ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ......., неплатена главница за топлинна енергия за
месеци 10.2017г. и от 11.2017г в размер 11,40 лева за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ......; заедно със законна лихва за период от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 2,52 за периода от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., сумата от
0,38лева., представляваща цена на извършена услуга за дялово по фактура от м.11.2017 г.
ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 0,10 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 59463/2020г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск против него за горницата, до пълните предявени размери на претенцията,
както следва: до сумата от 33,79 лв. главница за топлинна енергия, ведно със законна лихва
от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,91 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., 0,77 лева главница за дялово разпределение, заедно със
законната лихва от 27.11.2020г. до плащането, мораторна лихва в размер на 0,21 лв. за
периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г.
ПРИЗНАВА за установено, че В. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес ....., дължи на ......,
ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ......., неплатена главница за топлинна енергия за
месеци 10.2017г. и от 11.2017г в размер 11,40 лева за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ......; заедно със законна лихва за период от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането,
9
мораторна лихва в размер на 2,52 за периода от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., сумата от
0,38лева., представляваща цена на извършена услуга за дялово по фактура от м.11.2017 г.
ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 0,10 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 59463/2020г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск против него за горницата, до пълните предявени размери на претенцията,
както следва: до сумата от 33,79 лв. главница за топлинна енергия, ведно със законна лихва
от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,91 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., 0,77 лева главница за дялово разпределение, заедно със
законната лихва от 27.11.2020г. до плащането, мораторна лихва в размер на 0,21 лв. за
периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г.
ПРИЗНАВА за установено, че ЕЛ. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес ....., дължи на ......,
ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ......., неплатена главница за топлинна енергия за
месеци 10.2017г. и от 11.2017г в размер 11,40 лева за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ......; заедно със законна лихва за период от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 2,52 за периода от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., сумата от
0,38лева., представляваща цена на извършена услуга за дялово по фактура от м.11.2017 г.
ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 0,10 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 59463/2020г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск против него за горницата, до пълните предявени размери на претенцията,
както следва: до сумата от 33,79 лв. главница за топлинна енергия, ведно със законна лихва
от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,91 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., 0,77 лева главница за дялово разпределение, заедно със
законната лихва от 27.11.2020г. до плащането, мораторна лихва в размер на 0,21 лв. за
периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ...... да заплати на ......, ЕИК ......,
представляван от ......., с адрес ......., сторените разноски: сумата 6,18 лева по гр.д.№
59463/2020г- и сумата 22,65 лева по гр.д.№ 41487/2021г.
ОСЪЖДА Р. ВЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес .... да заплати на ......, ЕИК ......,
представляван от ......., с адрес ......., сторените разноски: сумата 4,03 лева по гр.д.№
59463/2020г- и сумата 14,77 лева по гр.д.№ 41487/2021г.
ОСЪЖДА В. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес ..... да заплати на ......, ЕИК ......,
представляван от ......., с адрес ......., сторените разноски: сумата 4,03 лева по гр.д.№
59463/2020г- и сумата 14,77 лева по гр.д.№ 41487/2021г.
ОСЪЖДА ЕЛ. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес .....да заплати на ......, ЕИК ......,
представляван от ......., с адрес ......., сторените разноски: сумата 4,03 лева по гр.д.№
59463/2020г- и сумата 14,77 лева по гр.д.№ 41487/2021г.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ....... да заплати на В. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес ...... сумата 402,32 лева разноски - сумата от по 201,16 лева за
10
адвокатско възнаграждение за двете производства.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ....... да заплати на Р. ВЛ.
СТ., ЕГН **********, с адрес .... сумата от 406,62 лева - сумата от по 203,31 лева за
адвокатско възнаграждение за двете производства.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ....... да заплати на В. ВЛ. П.,
ЕГН **********, с адрес ..... сумата от от 406,62 лева - сумата от по 203,31 лева за
адвокатско възнаграждение за двете производства.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ....... да заплати на ЕЛ. ВЛ.
П., ЕГН **********, с адрес ..... сумата от от 406,62 лева - сумата от по 203,31 лева за
адвокатско възнаграждение за двете производства.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ......, представляван от ......., с адрес ....... да заплати на Г. В. Г.,
ЕГН **********, с адрес ...... сумата от 600 лева –по 300 лева за адвокатско възнаграждение
за двете производства.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисиз” ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11