№ 4220
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20221110209722 по описа за 2022 година
Софийският районен съд, 93-ти състав, Наказателно отделение, в публичното заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П.Д.
при секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 9722
по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. И. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
4698688, с който на И. В. И.,ЕГН-********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят - редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Представено
е становище от процесуален представител, в което се моли за отмяна на ЕФ с изложени
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването.Претендира се
присъждане на разноски за процесуално представителство.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, изпраща представител -юрк. Д.Б.,
който пледира за потвърждаване на ЕФ. В представено становище се застъпва позиция за
потвърждаване на ЕФ катож законосъобразен и поради осъществен състав. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
На 01.04.2021г. в 10:51 ч. в гр. София, бул.“Шипченски проход“, до бензиностанция
“Лукойл“ с посока на движение от ул.“Г.Бончев“ към бул.“А.Йорданов“ лек автомобил
марка "Гранд Чероки" с рег. № ***** СР, собственост на ж-ля И. В. И., се движел със
скорост от 71 км/ч. при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. По
същото време на посоченото място бил осъществяван контрол за спазване скоростта на
движението чрез автоматизирано техническо средство- ARH CAМ S 1 № 11743F0,
монтирана в служебен автомобил с рег. № ***** Системата била въведена в експлоатация от
екип на ОПП-СДВР, а измерването било извършвано в периода от 10.30ч. до 12.30 часа на
01.04.2021г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта. Скоростта на движение на моторното превозно средство
била установена с посоченото техническо средство, чрез изготвяне на видеозапис като кадри
от видеоклипа били отразени на хартиен носител чрез изготвяне на фотоснимки,
отразяващи, дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство.
Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето със система за контрол, бил
издаден процесният Електронен фиш за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен Фиш серия К № 4698688;
Справка за регистрация на МПС; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш;
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от
21.09.2020г.; Протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от БИМ;
Ежедневна форма на отчет; Справка за регистрация на МПС; Декларация; както и
веществени доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с техническо
средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за отхвърляне на който и да е от писмените
доказателствени източници.
При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и
процесуално е допустима.
Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на ЕФ,
съгл. изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни
реквизити- данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
2
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът намира за безспорно установено, че ж-лят е осъществил вмененото му нарушение.
Видно от приложената справка за регистрация и собственост на МПС – л.а е собственост на
ж-ля И. В. И., който не е представил декларация за лице, на което е предоставил автомобила
да го управлява, поради което от гледна точка на субекта на нарушението, Електронният
фиш е правилно и законносъобразно издаден.
Съдът при извършената проверка намери, че нарушението е безспорно установено.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДП- При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч за населено място. В
случая водачът е следвало да съобрази скоростта на движение с въведената максимално
допустимата скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта е била превишена от водача с
21 км/ч., тъй като установената скорост на движение е от 71 км/ч., поради което правилно е
ангажирана адм.-наказателната отговорност. Ясно е посочено мястото, където е заснето
процесното нарушение, тъй като от снимките към преписката се установява, че процесният
автомобил се е движил в границите на населено място. От субективна страна нарушението е
извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като ж-лят И. И. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със скорост над максимално
допустимата, съобразно въведенната за населено място максимална скорост на движение,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици - застрашаване на
обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътя, и пряко е целял
настъпването им.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че "при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Понятието за
автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП и може да бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", както и
в настоящия случай. Съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание законовата
делегация е издадена Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредбата/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, а в чл. 10, ал. 3
от Наредбата е предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС
за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда
3
със снимка на разположението на уреда. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен Протокол рег. № 4352р-108102, удостоверяващ датата на използване -
01.04.2021г., в който са отразени относимите данни, което се потвърждава и от приложената
Ежедневната форма на отчет от 01.04.2021 г., а именно- датата и часа на въвеждане в
експлотация,както и мястото на използваната система за контрол ARH CAМ S 1 № 11743F0.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, което е било в срока на
одобряване на типа след като е преминало през надлежна първоначална и последваща
периодична проверка. От приложените по делото писмо от Български институт по
метрология с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, се
установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания. Срокът на валидност на
одобряването на типа е до 07.09.2027 г., преминало е последваща проверка в Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция
"Национална полиция" и се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически
изправно, поради което използваното техническо средство към процесната дата е било годно
да установи нарушението. Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък
нарушения на процедурата по установяване на нарушението с АТТС.
В този смисъл съдът не приема за основетелен доводът на ж-ля за незаконосъобразно
издаване на ЕФ.
Съдът счита, че размерът на наложеното адм.наказание-глоба в размер на 100(сто) лева,
е правилно определен от административнонаказващия орган, съгласно нормата на чл. 182,
ал.1, т. 3 от ЗДП като е съобразен размерът на конкретното превишение от 21 км/ч. и съдът с
оглед нейния абсолютен размер не би могъл да я измени.
С оглед на изложеното обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно и по извършените
от страните разноски. С оглед изхода на делото, съобразявайки участието на гл. юрк.
Димитър Бонев, с което е оказана защита на наказващия орган, както и фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение, като размерът
следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно
– 100 лева.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 4698688, с който на И. В.
4
И.,ЕГН-********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя И. В. И., ЕГН-
********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5