МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НЧХД №5597
ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2019 Г.
Производството е образувано въз основа на
частна тъжба, предявена от Д.С.С. срещу П.Д.Д., в която се описват факти за
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В съдебно заседание Д.С. лично и чрез адв.Д.
поддържа тъжбата. Предявява граждански иск за обезщетение на причинените
неимуществени вреди в размер на 5000 лева в резултат на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва. По същество
представителят на частния тъжител пледира подс.Д. да бъде признат за виновен.
Не били налице предпоставките за прилагане института на реторсията, тъй като
телесните повреди, причинени на ч. тъжител и на подсъдимия не били еднакви по
вид. Следвало да се уважи в пълен размер гражданският иск.
Подс.
Д. дава обяснения. Твърди, че бил предизвикан от ч.тъжител С., който се отнесъл
към него по неуважителен начин. Защитникът му, адв. Х., пледира да бъде
приложен институтът на реторсия, тъй като според съдебната практика, не било
необходимо телесните увреждания да са еднакви по вид. Освен това подсъдимият
действал при условията на крайна необходимост.
При дадената му последна дума подс.Д. изразява разкаяние, но счита
действията си за правилни, тъй като се бил защитил.
От фактическа страна съдът прие за
установено следното:
Подс. Д. и ч. тъжител С. били колеги.
Двамата работили в бар.“Масаро“ в
гр.Варна. На 23.11.2019 г. подс.Д.
попитал ч. тъжител С. дали може да вземе смяната му на 01.01.2020г. С. отказал
и двамата се скарали. П.Д. започнал да нанася удари на Д.С. в областта на
главата. Двамата се сборичкали и влезли служебното помещение зад бара, където
това продължило. С. се защитавал, като отвърнал на ударите. Действията им били
наблюдавани от св. Я.. Последният се бил занимавал с бойни изкуства и решил да
се намеси за да предотврати развитието на конфликта. След като ги вече ги бил
разтървал, подс. Д. посегнал и ударил още веднъж Д. С., като през това време
ругаел. Свидетел на случващото се станала и А. Г..
На другия ден Д. С. отново бил на работа ,а подс. П.Д.
се извинил на работодателя си и напуснал.
В резултата на причинените удари, ч. тъжител Д.С.
получил контузия на главата, кръвонасядане и травматичен оток по клепачите на
лявото око, разкъсно- контузна рана по външния ъгъл на лявото око, травматичен
оток в областта на лявата скула, кръвонасядане и травматичен оток дясна слепоочна
област, кръвонасядане и травматичен оток
по лигавичната повърхност на горната устна, ивицесто ожулване по лявата
предмишница. Същите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Оздравителния процес продължил в рамките на 10-15 дни, през което
време Д. С. не се е откъсвал от трудовите си задължения за повече от два дни.
В
резултат на сбиването подс. Д. получил
кръвонасядания по тилната област на главата, кръвонасядания по задната
повърхностна дясното рамо, кръвонасядане
по предната повърхност на гръдния кош, ожулване по десни лакът. Същите са
обусловили чувство на болка и страдание.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства
и доказателствени средства.
По делото са налице две групи гласни
доказателства. От една страна са показанията на св. Я. и Г., доведени от
страната на частния тъжител, а от друга страна са обясненията на подс.Д..
Гласните доказателства си противоречат в частта относно инициатора на
сбиването. Подс. Д. твърди, че е бил нападнат, съборен на земята и ударен от ч.
тъжител С., срещу когото той само се защитавал.
Св. Я.и Г. твърдят, че Д. С. е бил нападнат от подс.Д.. При преценката си чии твърдения да
кредитира, съдът взе предвид от една страна, че показанията на св.Я.и Г.
взаимно се подкрепят и допълват, докато обясненията на подсъдимия в частта им
относно сбиването не се подкрепят от доказателствата. Освен това, показанията
на свидетелите са дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК.
Предвид гореизложеното и като намери
показанията на св. Я.и Г. за искрени, добросъвестни и взаимно подкрепящи се,
съдът ги кредитира изцяло. По изложените съображения, съдът не кредитира
обясненията на подс. Д. в частта им, в която твърди,че бил нападнат от ч.
тъжител С..
Като
събрани по реда на НПК,съдът кредитира писмените доказателства –
съдебномедицински удостоверения, лист за преглед,искане за рентгенологично
изследване, болничен лист, свидетелство за съдимост.
Като
обективно и компетентно дадени,съдът кредитира заключенията на СМЕ, изготвени
от в. л. В. С..
Въз основа на горните доказателства,
преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът намира от правна
страна, че подс.Г.Х. М.е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, като на 23.11.2019 г. в гр.
Варна причинил на Д.С.С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Безспорно чрез събраните по-горе
доказателства е установено авторството на деянието. Установените при
съдебномедицинското освидетелстване увреждания отговарят на описаните от
свидетелите удари, нанесени именно от подс.Д., по горната част на главата.
Поради това, за съда не съществува съмнение относно това, че ударите са
нанесени именно от подс. Д. по описания в тъжбата начин и в посочените време и
място. Видно е от съдебно-медицинското удостоверение, че освидетелстването е
станало в деня след инцидента.
Изложени
са по-горе аргументите относно несъстоятелността на твърдението на подс.Д., че
е бил нападнат. Напротив, от показанията на св. Я.и Г. е видно, че нападението
е започнато от подс.Д., поради което деянието на последния не е извършено при
неизбежна самоотбрана.
Несъстоятелно
е и становището на защитата, че подсъдимият е действал при условията на крайна
необходимост, тъй като безспорно е установено от обективна страна, че не е била
налице непосредствена опасност, която да застрашава държавни или обществени
интереси, или нечии имотни блага. Няма каквато и да било причина да се приеме,
че подс. Д. е действал при крайна необходимост в защита на такива блага или
интереси.
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действие – удари в областта на главата.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл.
Причинените
наранявания по тялото са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Те са в пряка
причинно-следствена връзка с деянието на подс.Д. и ведно с горните
съставомерни признаци обуславят квалификация по чл.130 ал.1 от НК.
Подс.
Д. твърди, че Д.С. се отнесъл неуважително към него, което е провокирало конфликта. В хода на
съдебното следствие не се събраха доказателства, чрез които да се установи от
обективна страна, че пострадалият е упражнил спрямо подсъдимия насилие, или че
е отправил към него тежка обида, или клевета, или друго противозаконно
действие, от което са настъпили, или биха могли да настъпят тежки последици за
виновния, или за негови близки, поради което не са налице основания деянието на
Д. да се квалифицира по чл. 132 ал.1 т. 3 от НК.
Причинените на подс.Д. телесни повреди са обусловили чувство на болка и
страдание, а причинените на ч. тъжител С.
– временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което телесните
повреди са различни по вид. Институтът на реторсията не би могъл да бъде
приложен не само поради това, но и защото този институт не е приложим в
случаите на неизбежна отбрана. Безспорно се установява, че нападението е било
започнато от подс. Д. и че към момента, в който С. е нанесъл ударите си, то все
още не е било преустановено. Според
свидетеля Янков, дори и след като вече е разтървал биещите се, подс. Д.
се обърнал и нанесъл пореден удар на ч. тъжител С..
Налице
са предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Пр.Д. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. От деянието не
са причинени имуществени вреди и не е
налице никоя от ограничителните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете добрите характеристични данни за дееца и
добросъвестното му участие в процеса. При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът прецени, че наказанието следва да е в минимален размер.
Предвид
горното, за да е съответно на
обществената опасност на деянието и на дееца и за да се постигнат целите на
наказанието е достатъчно глобата да е в размер от 1000 лева за да въздейства
превъзпитателно и възпиращо на дееца и за да бъдат изпълнени целите и на
генералната превенция по отношение на обществото.
Налице
е виновно извършено противоправно деяние, както и увреждания, които са е в
пряка причинно – следствена връзка с него, поради което са налице основанията
на чл. 45 от ЗЗД подс. Д. да възмезди виновно причинените вреди. Установено е
по делото, че С. е изпитал болка от физическите наранявания, като видно от
заключението на СМЕ, че той еполучил контузия
на главата, кръвонасядане и травматичен оток по клепачите на лявото око,
разкъсно-контузна рана по външния ъгъл на лявото око, травматичен оток в
областта на лявата скула, кръвонасядане и травматичен оток дясна слепоочна
област, кръвонасядане и травматичен оток
по лигавичната повърхност на горната устна, ивицесто ожулване по лявата
предмишница. Същите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Оздравителния процес продължил в рамките на 10-15 дни, през което
време Д. С. не се е откъсвал от трудовите си задължения за повече от два дни.
Предвид
тези обстоятелства, съдът намира, че за да е съответно на причинените вреди,
справедливото обезщетение възлиза на 800 лева. Поради това, с присъдата си
съдът уважи гражданския иск за обезщетение на вреди от деянието по чл. 130 ал.1
от НК в размер на 800 лева, ведно със законната лихва и отхвърли този иск като
недоказан за горницата над 800лв. до претендираните 5000 лв.
Като призна подс. Д. за
виновен по обвинението по чл.130 ал.1 от НК, съдът го осъди да заплати на ч.т. С.
направените по делото разноски в размер на 512лв., формирани от сумата, платена
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Като
призна подс. Д. за виновен по обвинението по чл.130 ал.1 от НК, съдът го осъди
да заплати в полза на РС – Варна разноски в размер на 260 лв., направени във
връзка с изготвянето и изслушването на СМЕ.
Като
уважи гражданския иск срещу Пр.Д. до размера на 800 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът му
възложи да заплати държавна такса за
този иск в минимален размер от 50лв.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: