Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
IV-260110 Година 2021, 23 февруари гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и трети февруари година две хиляди двадесет
и първа,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. Д. МИХОВА
2.мл.с.ДЕТЕЛИНА
ДИМОВА
секретар …………………………..
като разгледа
докладваното от съдия Д. Михова
гражданско дело № 131
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.4 от ГПК и е образувано по жалби
вх.№ 261342/26.01.2021 г. по описа на БОС (вх.№ 229/04.01.2021 г. и вх.№1295/12.01.2021 г. по описа на ЧСИ
Делян Николов, рег.№ 804 на КЧСИ), подадени съответно от адв.Галин Кутиев от
БАК и от адв.Николай Славов, двамата – в качеството им на особен представител
на Д.Х.Я. - длъжник по изпълнително дело № 201980404000579 по описа на ЧСИ
Д.Николов, против отказа на ЧСИ за
извършване на нова оценка по реда на чл.485 от ГПК по изпълнително дело №
201980404000579, обективиран в Разпореждане изх.№ 37767/16.12.2020 г.
Жалбоподателят твърди, че по изпълнителното дело по искане от взискателя е била
извършена оценка от вещо лице на собствен на длъжника-жалбоподател имот – хотел
в ***. Твърди се, че след изготвянето на оценката, в законовия
срок адв.Кутиев, в качеството му на особен представител на длъжницата Я., е подал
подробни възражения против изготвената оценка и е поискал от ЧСИ извършването
на нова оценка, която да даде действителната пазарна цена на имота. Твърди, че
по указания на ЧСИ е посочил вещо лице, което да изготви новата оценка, но е
заявил, че възнаграждението на това вещо лице следва да се заплати от
взискателя, тъй като особеният представител не заплаща такси и разноски,
дължими от представлявания. Твърди, че ЧСИ не се е съобразил с това негово
становище, и е постановил обжалваното разпореждане за отказ за допускане на
нова оценка на недвижимия имот, собственост на длъжниците по делото. Излагат се
твърдения, че макар цитираните в разпореждането норми да касаят исковото
производство, по аналогия, предвид факта, че се намират в Глава 8, Раздел 2 на
ГПК „Държавни такси и разноски“, те следва да се приложат и в хипотезата на
частното съдебно изпълнение, което се регулира от ГПК. Сочи се, че участието на
особения представител в процеса гарантира защитата на правата и интересите на
длъжника. Излагат се твърдения, че ако поради това, че особеният представител
няма мандат да заплаща каквото и да било в хода на производството, не може да
се поиска от длъжника нова оценка, това ще накърни неговите права и защитата
му. Твърди се, че тълкуването на чл.83 ГПК, във връзка с чл.73а и чл.76 ГПК,
вр.чл.79, ал.2 ГПК допускат внасянето на депозита от взискателя и възлагането
на тези разноски в тежест на длъжника към общия дълг при съставянето на
постановлението за разноските по делото.
Претендира се отмяна на обжалвания отказ
за извършване на нова оценка по реда на чл.485 от ГПК и връщане на делото на
ЧСИ за извършване на следващите се процесуални действия.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК са
депозирани възражения от взискателя по изпълнителното дело - „Юробанк България“
АД гр.София, ЕИК *********, с които жалбите се оспорват като недопустими, а по
същество – и като неоснователни. Твърди се, че жалбите са недопустими, тъй като
в случая не е налице „същински отказ на съдебния изпълнител за изготвяне на
нова оценка по изпълнителното дело“, тъй като към датата на постановяване на
обжалваното разпореждане, въпреки дадените множество указания от ЧСИ и
продължаване на срока, разноските за извършване на повторната оценка не са били
внесени. По същество се твърди, че постановеният отказ е законосъобразен, тъй
като не са били налице предпоставките по чл.485, ал.2 ГПК за допускане на
оспорването на оценката. Претендира се потвърждаване на обжалваните действия на
ЧСИ Д.Николов.
Представено е становище от ЧСИ Д.Николов, в което са изложени
съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че разпоредбите
на чл.83, ал.1, т.5, вр.чл.83, ал.3 ГПК, които уреждат освобождаване на
особените представители от разноски и внасянето им за сметка на бюджета на
съда, не се отнасят за изпълнителното производство при частните съдебни
изпълнители, тъй като последните не могат да разпореждат плащането на разноските
от бюджета на съда. Сочи се, че уредбата в исковия процес е продиктувана от
това, че съдилищата имат бюджет, от който се плащат изрично предвидените от законодателя
разноски, както е в случая с особените представители, а частните съдебни
изпълнители не са в системата на държавния апарат, поради което не могат да
покриват разноски на страните в изпълнителното производство. Твърди се, че
приложимостта по аналогия на правилата в исковото производство е недопустима в
случая, тъй като би се стигнало до заплащане от съдебния изпълнител на
възнаграждението на вещото лице, тъй като последното не може да бъде задължено
да извърши оценка без заплащане.
Съдът намира
подадените жалби за допустими. Същите са подадени от легитимирано лице, в
законовия срок и против действия на съдебния изпълнител, за които изрично е
предвидена възможност за обжалване, съгласно чл.435, ал.2, т.4 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за основателна.
Изп.дело 201980404000579 по описа на ЧСИ Д.Николов, е образувано по
молба на взискателя Юробанк България“ АД гр.София, ЕИК ********* против
длъжниците Р.С.К., Д.Х.Я.
и Й.К.К., по
издаден в полза на Банката-взискател против длъжниците изпълнителен лист за
сумите 187888,89 евро главница, 5600 евро – договорна лихва, 992,54 евро -
такси по договора и 47 647,29 лв – съдебно-деловодни разноски.
С Разпореждане от 18.11.2019 г. по
изп.дело е конституиран като длъжник С.Р.К., на
мястото на починалия длъжник Р.С.К..
До длъжниците са изпратени покани за
доброволно изпълнение, като ПДИ до длъжницата Д.Я. е връчена по реда на чл.47 ГПК – чрез залепяне на уведомление.
С Разпореждане изх.№ 8904/11.03.2020
г., като е констатирал, че длъжницата Д.Я. не може да бъде открита, да й се
връчи лично уведомлението, ЧСИ е определил хонорар за особен представител в
размер на 2 634,11 лв и е разпоредил сумата да се внесе авансово от
взискателя.
След посочване от АК Бургас на
адв.Г.Кутиев и адв.Н.Славов, същите са назначени за особени представители на
длъжницата Д.Я..
На 11.09.2020 г. е извършен опис на
недвижим имот на длъжниците – сграда с идентификатор ***, собственост на длъжниците Р.С.К. и Д.Х.Я.. Извършена
е оценка на имота от вещото лице Даниел
Хаджиатанасов, за определяне на стойността му
(вх.№ 15635/28.09.2020 г.).
С възражения вх.№
16129/29.09.2020 г., подадено от адв.Н.С. и вх.№ 16125/29.09.2020 г., подадено
от адв.Г.Кутиев, двамата – особени представители на длъжника Д.Я., оценката е
оспорена на основание чл.485, ал.2 ГПК и е поискано извършване на нова оценка,
при която да се използва и методът на справедливата пазарна стойност, и методът
на приходите. Във възраженията е посочено, че поради качеството на особени
представители на длъжника на адвокатите Славо и Кутиев, разноските за изготвяне
на новата оценка следва да се възложат на взискателя.
Съдебният изпълнител,
е изпратил до двамата адвокати уведомления, в които им е оказал разноските,
които следва да заплати длъжника за изготвяне на нова оценка.
С молби вх.№ 19953/09.11.2020
г. и вх.№ 20140/11.11.2020г. двамата особени представители са поискали от органа
по изпълнението удължаване на срока за внасяне на разноски да 06.12.2020г., за
да осъществят връзка с длъжника, който да ги плати, тъй като те, в заеманото от
тях качество, не ги дължат.
След изрични указания
от ЧСИ, с молба вх.№ 21299/25.11.2020 г. адв.Г.Кутиев е посочил вещо лице,
което да изготви новата оценка – Генко Генов.
Със становища от
11.11.2020 г. и 16.11.2020 г., взискателят „Юробанк България” АД е заявил, че е
съгласен с вече изготвената оценка, както и че няма да внася разноски за
изготвянето на поисканата от особените представители нова оценка.
На 10.12.2020 г. е
изпратено отново уведомление до особения представител, след многократното
отлагане на сроковете, с което му е указано, че в седмодневен срок от
получаването му следва да се внесат разноски за вещото лице, но към днешна дата
такива не са внесени.
Тъй като разноските
не са били внесени в срок, съдебният изпълнител е издал обжалваното
разпореждане изх.№ 37767/16.12.2020 г., с което е отказал допускането на нова
оценка.
Доколкото по
делото не е спорно, а се установява и от представеното изпълнително дело, че
процесната оценка на недвижимия имот на длъжниците е извършена по повод обявена
първа публична продан на имота, съгласно чл.485, ал.2, вр.чл.485, ал.6 ГПК,
длъжникът е в правото си в 7-дневен срок да оспори заключението на вещото лице
и да поиска извършване на нова оценка. Не е спорно, че длъжникът е сторил това,
чрез назначените му особени представители, в законовия срок. Действително,
първоначално особените представители не са посочили ново вещо лице, но
доколкото са го направили в предоставения им от ЧСИ срок, съдът намира, че новото
вещо лице е своевременно посочено. Не е спорно, че особените процесуални
представители на длъжника не са внесли разноските за извършване на новата
оценка, нито първоначално, нито след изричните указания на ЧСИ.
Спорно по
делото е, дължи ли особеният представител на длъжника внасяне на разноските за
новата оценка, съотв.за чия сметка следва да бъдат тези разноски.
Съгласно чл.76 ГПК, всяка страна предварително внася в съда разноските по
действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете
страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна
според обстоятелствата. Съгласно чл.83, ал.1, т.5 ГПК, такси и разноски
по производството на делата не се внасят от назначените от съда особени
представители на страна, чийто адрес не е известен.
Двете
разпоредби се намират в Раздел VІІІ „Такси и разноски“ от Част Първа „Общи
правила“ на ГПК, поради което следва да се приложат и към Изпълнителното
производство.
С оглед
изложеното съдът приема, че макар по аргумент от чл.485, ал.2 ГПК в случая
разноските за нова оценка да се дължат от длъжницата, която е поискала
извършването й, доколкото в конкретния случай тя е с неизвестен адрес и е представлявана
от назначените й по реда на чл.430, вр.чл.47, ал.6 ГПК особени представители,
особените й представители не могат да бъдат задължени да заплатят от нейно име
разноските за новата оценка. Адвокатът, назначен за процесуален представител в хипотезата
на чл.430 ГПК изпълнява функция в
интерес на правосъдието, назначен е от съдебния изпълнител, който определя
размера на адвокатския му хонорар, и постановява заплащането му от взискателя. Назначаването
на особен представител на длъжника в изпълнителното производство по реда на
чл.430 ГПК обаче не следва да води, поради разпоредбата на чл.83, ал.1, т.5 ГПК, до лишаване на
длъжника от предоставената му от закона възможност да оспори оценката на имота
и да поиска извършването на нова оценка. Разноските за изготвяне на нова оценка
не могат да се поемат от ЧСИ, нито следва да се възлага на вещото лице
изготвяне на оценка на имота без възнаграждение. Ето защо, според настоящия състав, заплащането
на разноските за новата оценка следва да бъде направено от взискателя, който е
поискал този изпълнителен способ и има интерес от извършването му, като тези
разноски на взискателя следва да се поставят впоследствие в тежест на длъжника
с постановлението за разноските по делото.
По този
начин ще се гарантира защитата на правата и интересите на
длъжника в изпълнителния процес, каквато е идеята на чл.430 ГПК и чл.47, ал.6 ГПК.
Следва да се добави, че независимо
от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.6 ГПК, взискателят ще е достатъчно мотивиран
да заплати възнаграждението на вещото лице за новата оценка, тъй като от нея
зависи прилагането на посочения от взискателя изпълнителен способ.
С оглед установеното по-горе –
своевременно направеното от жалбоподателя-длъжник оспорване на оценката на вещо
лице и направено в срока по чл.485, ал.2 от ГПК искане за назначаване на нова
оценка на имота, предмет на публичната продан, за определяне на стойността му,
съдът намира, че в случая ЧСИ не е имал основание да откаже допускане на
извършване на нова оценка на недвижимия имот, предмет на публичната продан,
поради което обжалваният отказ, като постановен в нарушение на чл.485, ал.2 от ГПК, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Делото следва да бъде върнато на ЧСИ
за уведомяване на взискателя, че следва да заплати разходите за извършване на
нова оценка на имота, а след заплащането им – за извършване на последващи
процесуални действия по чл.485 от ГПК и за назначаване на вещо лице за
изготвяне на заключение за установяване на пазарната цена на имота.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Делян Николов,
рег.№ 804 на КЧСИ, за извършване на нова оценка по реда на чл.485 от ГПК по
изпълнително дело № 201980404000579, обективиран в Разпореждане изх.№
37767/16.12.2020 г.
ВРЪЩА изпълнително дело № 201980404000579
по описа на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804 на КЧСИ, на частния съдебен
изпълнител, за уведомяване на взискателя, че следва да заплати разходите за
извършване на нова оценка на имота, а след заплащането им – за извършване на
последващи процесуални действия по чл.485 от ГПК и за назначаване на вещо лице
за изготвяне на заключение за установяване на пазарната цена на имота.
ОСЪЖДА Д.Х.Я. с ЕГН **********, да
заплати по сметката на Бургаски окръжен съд сумата от 25 лв (двадесет и пет
лева), представляваща дължима държавна такса за подадените от особените й
представители адв.К. и адв.С. жалби против отказа на ЧСИ Делян Николов, рег.№
804 на КЧСИ, за извършване на нова оценка по реда на чл.485 от ГПК по
изпълнително дело № 201980404000579, обективиран в Разпореждане изх.№
37767/16.12.2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.