Решение по дело №137/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

№ 165                                

гр.Русе, 9.06.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                             Председател:  Наталия Георгиева

                                                              Членове:  Аглика Гавраилова

                                                                                       Антоанета Атанасова

                               

            при секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от съдия Атанасова  в. гр. д. № 137 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

           Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

   Община Иваново чрез Д.С. – гл. юрк. обжалва решение № 2144/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2125/2019 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея против Й.В.Б., Г.И.Б. и „Меркур БГ" ЕООД искове по чл. 108 ЗС относно недвижим имот с идентификатор 56397.1.80 по ККР на с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе и евентуални искове по чл. 124 ГПК относно 7/147 ид.ч. и по чл. 33, ал. 2 ЗС относно 140/147 ид.ч. от същия недвижим имот и върху нея са възложени разноските по делото. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно като необосновано, постановено формално, без подробно и цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства и всички наведени от ищеца твърдения. Поради това претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените от нея искове да бъдат уважени.  Претендира разноски за двете инстанции.

  Ответникът по жалбата „Меркур БГ" ЕООД чрез адвокат П.И. *** оспорва основателността й по съображенията, подробно изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира разноски. 

 Ответниците по жалбата Й.В.Б. и Г.И.Б. не са депозирали отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК.

  Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

  Съгласно чл. 269 ГПК

, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

  Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 2144/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2125/2019 г. на Русенския районен съд е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:     .

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Община Иваново обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС против „Меркур БГ" ЕООД относно недвижим имот с идентификатор 56397.1.80 по ККР на с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе и евентуално предявени искове по чл. 124 ГПК против Й.В.Б. и Г.И.Б. относно 7/147 ид.ч. и по чл. 33, ал. 2 ЗС относно 140/147 ид. ч. от същия недвижим имот. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, за който бил съставен АЧОС № 1755/11.03.2019г. Заявява още, че имотът е образуван с одобряване на ККР със Заповед № РД-18-10/23.05.2014г. на изп. директор на АГКК и че е формиран от имот с № 000010, обособен с план за земеразделяне, обн. в ДВ бр. 21 от 10.03.1994 г., находящ се в землището на с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, с площ от 57,917 дка, определен за вилна зона в местност „Драките", десета категория, предназначение - за нуждите на селското стопанство, който е собственост на общ. Иваново по закон/ чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС/. Твърди, че в края на м.02,2019 г. бил информиран по служебен ред, че 140/147 ид.ч. от описания недвижим имот е продаден на ответника „Меркур БГ" ЕООД от ответниците Й.В.Б. и Г.И.Б..*** не била уведомявана. Счита, че ответниците Й.В.Б. и Г.И.Б. са се разпоредили с имот, който безспорно бил негов.

        В срока по чл. 131 ГПК ответниците  Й.В.Б. и Г.И.Б. са депозирали отговор, в който вземат становище за неоснователонст на исковете. Възразяват, че са придобили имота от самия ищец с договор за покупко-продажба от 1999 г. Правят и евентуално възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза относно имота. Поради това претендират отхвърляне на исковете.

        В подадения по реда и в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът „Меркур БГ" ЕООД гр. Русе взема становище за неоснователност на исковете по подробно изложени съображения и настоява за отхвърляне на исковете.

        От ангажираните от страна на ищеца писмени доказателства се установява, че относно процесния недв. имот е съставен АЧОС № 1755/11.03.2019 г. , вписан в СВ Русе /л. 7/ като правното основание за съставянето му е чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 3 от ЗОС, чл. 25 ЗСПЗЗЗ и Решение № 96 по протокол № 12/1.052012 г. на ОбС Иваново, Заповед № РД-18-10/23.05.2014 г. на изп.директор на АГКК и скица от СГКК Русе. Видно от АЧОС, по отношение на този имот няма предходни съставяни актове и в имота има построена сграда с площ 23 кв. м. и предназначение –друг вид сграда за обитаване.

         На л. 43 от делото е приложен писмен договор за покупко-продажба на недв. имот от 1998 г., сключен между Община Иваново като продавач и Й.В.Б. и Г.И.Б. като купувачи, по силата на който двамата ответника придобиват правото на собственост върху 140/150 кв. м. от имот пл. № 80 в м. “Пристанището“ на с. Пиргово, обл. Русе срещу 168000 лв., които отв. Б. е заплатил.

      Видно от нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № 54, том I, рег.№ 1029, дело № 48 от 15.02.2019г. на нотариус Любен Шилков с район на действие РРС, рег. № 624 на НК,  Й.В.Б. и Г.И.Б. продали на „Меркур БГ" ЕООД 140/147 ид.ч от поземлен имот с идентификатор 56397.1.80 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Пиргово, общ.Иваново, обл.Русе, одобрени със заповед №РД-18-10/23.05.2014 г. на изп.директор на АГКК, целия с площ от 147 кв.м., трайно предназначение на територията: ниско застрояване /до 10 м./, при граници 56397.1.81, 56397.1.65, 56397.1.79., заедно с построената в имота сграда./л. 8 – л. 10/.

       По делото е приета неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че имотът, предмет на настоящия спор е изцяло идентичен с този, предмет на договор за покупко - продажба на недвижим имот от 1998 г.

        На л. 11 от делото е приложена пълна история на имот № 000010 към 2.08.2010 г. с открита партида на 17.09.1997 г., от която се установява, че същият представлява вилна зона с площ от 57.917 дка в местността „Драките“, десета категория, с предназначение на земята – за нуждите на селското стопанство, смесена собственост и че като единствен собственик на имота е записана Община Иваново на основание ЗСПЗЗ.

       По делото са приложени заверени копия на документите от адм. преписка по издаване на Заповед № 9500-361/30.06.2008 г. на Областен управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти по §  4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ на землищата на с. Пирогово, с. Кошов, с. Тръстеник и с. Мечка, общ. Иваново, обл. Русе, в т. ч.  и самите планове.

        Видно от Заповед № РД-09-146/15.04.2010 г. /л. 14/ на Кмета на Община Иваново, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, § 4н, ал. 13, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 4н, ал. 8, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и Костативен протокол от 16.03.2010 г. на комисия, назначена със заповед на кмета, поправена със Заповед № РД-09-324/02.08.2010 г. /л. 15/ на Кмета на Община Иваново е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти по § 4 к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ на землището на с. Пиргово, одобрен със Заповед на областния управител на област Русе № 9500-361/30.06.2008 г. в частта за местност „Драките“ /“Пристанище“/ в землището на с. Пиргово като изключва от плана на новообразуваните имоти 114 броя имоти, обособени от имот № 000010 с площ 57,917 дка оп плана за земеразделяне на с. Пиргово, местност „Драките“ /“Пристанище“/.

        С Решение № 96 на ОбС Иваново от 31.05.2012 г. по протокол № 12 е създадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 17 и т. 18 и чл. 27 , ал. ЗМСМА във вр. чл. 25, ал. 1 ЗАТУРБ селищно образувание „Пристанище“ в местност „Драките“ в землището на с. Пиргово.

        Със Заповед № РД-18-10/23.052.14 г. на изп. директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на селищно образувание „Пристанище“ в землището на с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе.

        От приложеното по делото писмо изх. № РД-05-153/10.09.2019 г. на ОСЗ Иваново се установява, че към 1990 г. няма действащ план за земеделските земи в землището на с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе. Към 1998 г. действащ е планът за земеразделяне на землището на с. Пиргово, общ. Иваново, одобрен и обнародван в ДВ, бр. 21 от 10.03.1994 г. Към писмото е приложен и разписен лист по собственици. За процесния имот /л. 62/ като собственик е отразено Кметството на с. Пиргово.

         От приложения на л. 64 от папка № 3 /съдържаща кадастралните регистри към плановете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ от приобщената адм. преписка по издаване на Заповед № 9500-361/30.06.2008 г. на Обл. управител кадастрален регистър на недв. имоти в с. Пиргово, ЕКАТТЕ 56397 се уставява, че процесният имот 505.80 е поземлен, с площ 150,58 кв. м., с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, притежаван в съсобственост от отв. Й.В.Б. *** /11/151 ид. ч./ и в него е разположена сграда на 2 етажа с площ 23,55 кв. м.  с неустановен собственик и представляваща частна собственост.

         Видно пък от папка № 4, съдържаща адм. преписка по изменение на Заповед № 9500-361/30.06.2008 г. на Обл. Управител, това е изменение е предприето на 15.10.2009 г. по инициатива на Кмета на Община Иваново поради обстоятелството, че м. „Драките“ в действащата КВС на с. Пирогово е вилна зона на Община Иваново и тази зона никога не е предоставяна за ползване с ПМС по смисъла на § 4 ЗСПЗЗ /л. 35/.

        От страна на отв. Б. са ангажирани гласни доказателства във връзка със заявеното от тях с отговора на исковата молба възражение за придобиване на имота по давност. Разпитаните по делото свидетели П.Б. и И.Л. еднопосочно изнасят данни, че отв. Б. ползват процесния имот от около 1998-1999 г. Свидетелстват, че в него има построена вила и имотът е заграден с мрежа. Никой друг освен тях не го е ползвал, нито пък е предявявал претенции към него. Свидетелстват още, че зоната, в която се намира имотът се ползва от рибари и никога не се е ползвал като земеделска земя. 

  При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

         Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС и предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.124 ГПК и чл. 33, ал. 2 ЗС.

         Заявявайки собственически права, Община Иваново се позовава на нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ. Редно е да се посочи, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно основание. Основанието е в чл. 19 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ съставен от длъжностно лице по ред и форма определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т. е. има качеството на официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Затова, при спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което и издаден. Т. е. Община Иваново следва да установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Видно от записването в АЧОС като основание за придобиване на имота е посочена нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 3 от ЗОС, които норми предвиждат, че са общинска собственост имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, съответно че частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи извън изрично изброените в ал. 1 на чл. 3 ЗОС, както и плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост, са частна собственост на общината. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.

         Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.

         В конкретния казус обаче и съобразно ангажираните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че с издаването на АЧОС ответната община е валидирала свои права. Позоваването на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не сочи на удостоверяване на конкретно фактическо основание /така решение 271/30.10.2012 г. по гр. д. 477/2012 г. на II ГО, решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, II ГО/. Според чл. 19 ЗСПЗЗ общината стопанисва земеделската земя останала след възстановяването на правата на собствениците и придобива собствеността върху тази земя след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Физическите лица заявяват правата си върху земеделските земи по реда и начина, предвиден в чл. 11 и сл. ЗСПЗЗ и глава трета от ППЗСПЗЗ, а юридическите лица по реда на глава трета от ЗСПЗЗ. При наличието на законовите изисквания, ОСЗ според чл. 45, ал. 2 ППЗСПЗЗ взема решение за възстановяване правото на собственост на общините в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Т. е остатъчният фонд земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти- физически и юридически лица, държавата и общините и следователно в него влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Т. е тази норма не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон.

        Процесният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Той е включен в урбанизираната територия на с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, в селищно образувание „Пристанище“. С кадастралната карта от 2014 г. за него е предвидено трайно ползване – ниско застрояване. Той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са заявени претенции по § 4а ЗСПЗЗ, няма данни да е предоставян за ползване по някое ПМС. Поради това и при дефицит на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ /така решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, решение № 88/17.07.2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г. на ВКС, І ГО, решение № 109/25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на ВКС, I ГО и др. /.

       При така установените по делото факти, следва извод, че ищецът не е доказал предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ като способ за придобиване на земеделска земя. Съставеният на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 3 от ЗОС, чл. 25 ЗСПЗЗЗ АЧОС № 1755/11.03.2019 г. не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно- прехвърлително действие.

      Доколкото ишецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху имота по силата на закона, то предявеният от него иск по чл. 108 ЗС, както и евентуално заявените искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.33, ал. 2 ЗС се явяват неоснователни и правилно са били отхвърлени от районния съд, макар и обосноваващите този окончателен извод мотиви на настоящия състав да се различават от изложените в обжалваното първоинстанционно решение. Същото следва да се потвърди, а въззивната жалба срещу него като неоснователна да се отхвърли.

       С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника Б. сумата от 300,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Въззиваемото дружество „Меркур БГ" ЕООД е заявило с отговора на въззивната жалба претенция за разноски, но не е представило доказателства за сторени такива, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.

       Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2144/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2125/2019 г. на Русенския районен съд.

         ОСЪЖДА Община Иваново, представлявана от Кмета Георги Ангелов Миланов, адрес: с. Иваново, обл. Русе, ул. „Олимпийска” № 75 да заплати на Й.В.Б., ЕГН********** *** сумата от 300,00 лв., представляващи разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: