№ 1745
гр. Пл, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430103352 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Е. П., ЕГН **********
с адрес в гр.Пл, срещу „****, с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление в гр.*** иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД с искане да
се прогласи нищожността на неустоечната клауза в чл.11 вр. чл.5 от Договор
за потребителски кредит № 770507/26.11.2022г, поради противоречие със
закона и неравноправност на клаузата относно уговорената в нея неустойка.
Моли съда да осъди да заплати му заплати сумата от 10 лева, като частичен
иск от 207,27 лв., представляваща недължимо платена сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане. Ищецът твърди пълно заплащане от негова страна на
сумите по договора. В допълнителна молба предявява иска за нищожност на
чл.11 ал.5 от Договора поради нарушаване на добрите нрави, респективно на
основание чл.146 от ЗПП поради неравноправност.
Ответникът признава предявения иск и моли да се постанови решение
при признание на иска. Посочва се, че ответникът с поведението си не е
станал причина за завеждане на настоящи иск, поради което и моли да не се
възлагат разноски в негова тежест. Посочва се, че не е имал претенции по
отношение на процесното задължение, което не е било търсено от ищеца, тъй
като последното не е било заплатено от него. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
В съдебно заседание, ищецът не се явява и в писмена молба поддържа
1
исковата претенция. Прави искане за изменение на предявения иск, като
същият да се счита предявен за сумата от 69,90 лева. Ответникът представя
писмени доказателства.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
Не е спорно между страните, че на 26.11.2023г. ищецът подал искане до ответното
дружество за сключване на договор за кредит. На същата дата му е предоставен Стандартен
европейски формуляр и страните сключили договор за кредит. Видно от приложения по
делото Договор за потребителски кредит №770507/ 26.11.2023г., ответникът в качеството на
кредитодател предоставил на ищеца сумата от 500 лева с уговорен лихвен процент 40,05% и
ГПР 47,81%. В договора страните уговорили дата на първо плащане 26.12.2023г, като
общата сума за плащане възлизала в размер на 533,73 лева. Видно от чл.4 от договора,
същият служи като разписка за получаване на предоставената в заем сума. Видно от
договора, в чл.5 страните уговорили обезпечение на кредита с едно от посочените
обезпечения, а именно : Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход
следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Да
не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и е кредитора. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ***** Да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Страните са се споразумели, че кредитополучателят ще предостави
посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.
В чл.11 от същия, страните договорили в случай, че не предостави
договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка в размер на 207,27 лева.
Съдът счита, клаузата на чл.11 от договора е нищожна и не е породила
правни последици. Тази уговорка в договора въвежда изключително кратък
срок за предоставяне на обезпечение и сложни условия, на които да отговаря
поръчителя, което не съответства на ниския размер на заетата сума. Съдът
счита, че ниския размер на заема очевидно не отговаря на тежките изисквания
за обезпечението му и въведените функции на неустойката. Целта на
неустойката е да служи за обезпечение, обезщетение и санкция при
неизпълнение на договорни задължения. Видно е, че уговорената неустойка е
в размер половината от размера на предоставената сума.
Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне
2
предоставената в заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението.
Уговорената в чл.11 неустойка не гарантира възстановяване на вреди от
неизпълнение на това основно задължение, поради което съдът приема, че с
нея не се осъществява обезщетителната й функция. В случая неустойката е
предвидена при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
т.е. тя би се дължала и в случай, че кредитополучателят заплаща изцяло и в
срок дължимите си вноски по кредита. В случай, че кредитополучателят
изплати изцяло и в срок дължимите вноски, но не предостави обезпечение, то
той би дължал неустойка без да е причинил вреди на кредитодателя. Освен
това кредитодателят има правомощия да изисква и събира информация, с
която да провери кредитоспособността на потребителя и тези негови действия
би трябвало да предхождат вземането на решение за отпускане на кредита.
Едва след анализа на тази информация, кредитодателят може да вземе
решение дали да отпусне кредит. Кредитодателят не е събрал такава
информация и е прехвърлил последиците от неизпълнението на това свое
задължение на кредитополучателя.
Отделно от това житейски преценено, се явява невъзможно в тридневен
срок да бъде събрана изискваната за поръчителите информация, което
нарушава принципа на добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Целта на кредитодателят е получаване на неустойката, което се доказва и от
обстоятелството, че същата е предвидена в погасителния план с дължимите
периодични вноски и води до оскъпяване на кредита. Същата не е свързана с
неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателят в резултат на
което да са настъпили вреди за кредитодателя и възниква в резултат от липса
на обезпечение чрез поръчителство. Поради това съдът приема, че същата
портиворечи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне
на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
С оглед на така изложеното, съдът стига до извод, че разпоредбата на
чл.11 от Договор за потребителски кредит № 770507/ 26.11.2022г. се явява
нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение, а това прави основателен предявения иск.
По предявения иск по чл.55 ЗЗД, съдът приема същия за основателен по
следните съображения : Както се посочи по- горе, клаузата за заплащане на
неустойка в размер на 69,09 лева поради непредоставено в триднавния срок
обезпечение е недействителна, а нищожното правно основание се приравнява
на липса на основание. По делото съдът прие заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че ищецът е заплатил
на преди падежа, на 26.12.2022г. сумата от 585,78 лева, с която е погасена
главница 500 лева, неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение
в размер на 69,09 лева и лихва 16,69 лв. В съдебно заседание вещото лице
заяви, че платената неустойка е начислена в размер на 69,09 лева, а не 207,27
3
лева, тъй като кредитът е погасен предсрочно на 26.12.2022г. вместо на
27.02.2023г. С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.55 ЗЗД за сумата от 69,09 лева следва да бъде уважен до
размера, в който е предявен.
По разноските : Двете страни са направили възражения за
прекомерност. Предявени са два иска, които съдът приема за основателни и
доказани.
Процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на
разноски в размер на по 480 лева за всеки от двата иска. Съдът счита, че не е
обвързан с размери на минималните адвокатски възнаграждения, определени
с наредба. Съгласно Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и
С-202/2004 на СЕС, делегирането на частноправен субект - Висшият
адвокатски съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски
възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната
конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 Договор за функционирането на ***
Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на
критериите, изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият
орган (съдът) да има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност
на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и
продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения
размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява
несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от
процесуалния представител, респективно представляваната в процеса страна.
Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само
потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното
производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде
възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски и нарушава и правото на справедлив съдебен
процес, гарантирано в чл.47 Харта на основните права на ***и
съответстващия му чл.6 от ****. Същото се приема и в останалата практиката
на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът може
във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.
Следва да се отчете също, че Наредбата е приета от ВАС - орган на
сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и
самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в
същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението на
адвокатите, както изтъква СЕС в решението си.
Националният съд трябва да гарантира пълното действие на нормите на
4
правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя
неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори
последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да
изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред (Р. от 09.03.1978г. по д.№106/1977г. на Съда на ЕО). В
този смисъл е и практиката на българските съдилища (Р № 6522/22.10.2018г. по
в.гр.д. №1061/2018г. на СГС; Опр. №2514/23.05.2018г. по в.ч.гр.д.№ 407/2018г. на ОС-
Благоевград; Р. №95/31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д.№ 95/2018г. )
По тези съображения съдът счита, че не е обвързан от определените с
Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. В
случая следва да се определи възнаграждение като се отчете единствено
реалната фактическа и правна сложност на делото, която не е съответна за
претендираното възнаграждение от 480лв. за всеки иск. Неоправдано е да се
присъждат възнаграждения в претендирания размер от 480 лева за един иск.
Минималното възнаграждение, определено от наредбата, значително ги
нахвърля като икономически интерес, както и поради факта, че защитата по
отделните искове не е до такава степен самостоятелна и специфична, че да
налага определяне на хонорара в такива размери. Самото дело е приключило
срочно без присъствие на страните. Несправедливо и неотчитащо положения
реално от адвоката труд би било възнаграждение, формирано в размер по
всеки отделен иск по 480лв., макар и в границите на минималното определено
в Наредбата. Ето защо съдът намира, че следва да определи възнаграждението
съгласно Наредба № 1 МРАВ, в редакция действаща към 05.09.2022г.,
намалено до една трета от всяка от сумите за всеки отделен иск. Изчислено
по правилата на чл.7 Наредба МРАВ възнаграждението, което следва да се
присъди е в размер на 333,33 лв. за прогласяване на нищожна клауза, който се
явява основателен.
По отношение на втория иск, който съдът също приема за основателен,
наредбата предвижда възнаграждение в минимален размер на 400 лева.
Намалено до 1/3 с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и
цената на иска, полагащото се на процесуалния представител на ищеца
възнаграждение се явява в размер на 133,33 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноски в размер на 100 лева
за държавна такса, както и 300 лева за депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 вр. чл.5 от
Договор за паричен заем **** №770507/26.11.2022г., с която се начислява
неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение на кредита по чл.5
от Договора сключен между Н. Е. П., ЕГН ********** и „****, с ЕИК
********** със седалище и адрес на управление в гр.***, ул. *** №29, ет.7,
5
представлявано от Н. ***, поради противоречие със чл.26, ал.1 ЗЗД вр.
чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА „****, с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление в гр.***, ул. *** №29, ет.7, представлявано от Н. *** да заплати
на Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр. Пл сумата от 69,09 лева,
представляваща платена без правно основание неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечение по Договор за паричен заем ****
№770507/26.11.2022г.
ОСЪЖДА „****, с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление в гр.***, ул.*** №29, ет.7, представлявано от Н. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Пл, разноски в размер на
400 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „****, с
ЕИК ********** със седалище и адрес на управление в гр.***, ул. *** №29,
ет.7, представлявано от Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. М. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 466,66 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пл: _______________________
6