О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр.Стара Загора, 10.03.2023г
Старозагорският административен съд в закрито заседание на десети март
през две хиляди двадесет и трета година, първи състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа докладваното
от съдия Б. ТАБАКОВА адм.д. № 120 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.276 и сл от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба от Д.Ю.С.,
изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара Загора, срещу подлагането му на унизително
отношение от администрацията на Затвора Стара Загора. Искането се основава на
твърдения, че със заповед № Л-746 от 15.02.2023 г. на Началника на Затвора
Стара Загора жалбоподателят е спрян от работа на длъжността "бръснар",
което го поставя в положение на безизходица и унижение. Навежда доводи за влошено здравословно
състояние. Моли съда да разпореди на Началника на Затвора Стара Загора да го
допусне до/върне на работа като бръснар.
С молба от 09.03.2023г жалбоподателят
е поискал предоставяне на правна помощ.
Съдът намира, че
искането е процесуално недопустимо
по следните съображения:
Със заповед № Л-746
от 15.02.2023 г. на Началника на Затвора Стара Загора на основание чл. 170,
ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС жалбоподателят Д.С. е спрян от работа на длъжността
"бръснар“ по щата на обслужващата дейност на Затвора Стара Загора при ЗОЗТ
„Черна гора“, считано от 16.02.2023г.
Разпоредбата на чл.
276 ЗИНЗС, на която е основано искането, предвижда в ал. 1, че всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и
бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3, както и извършването на
действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по
чл. 3. Според ал. 2 липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение
за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде
уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3. С посочената разпоредба е
въведена забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /ал. 1 на чл. 3 ЗИНЗС/ като според ал. 2 за нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. В чл. 277 – чл. 283 ЗИНЗС е
регламентиран редът за разглеждане на искането по чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС като
последната разпоредба /чл. 283/ предвижда, че за неуредените в тази част
въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от
АПК – "Защита срещу неоснователни действия". Следователно под действията,
визирани в част шеста ЗИНЗС - "Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко
или унизително отношение", законодателят има предвид фактически действия
по смисъла на АПК. Според чл. 250, ал. 1 от кодекса това са действия,
извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или на закона, т. е. действия, които не са
административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове
или на закона. Следователно производството по този ред е допустимо в случаите,
когато са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1. наличие на
фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице,
които не се основават на административен акт или на закон; и 2. Тези действия
да нарушават или застрашават права и законни интереси на жалбоподателя.
Съответно, за да е
допустимо едно искане по чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС то трябва да е насочено срещу
фактическо действие по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК вр. чл. 3 ЗИНЗС, а не
срещу действие, обективиращо властническо изявление, т.е. представляващо
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, респ.
действие по изпълнение на административен акт или на закона. На следващо място
допустимостта на искането по чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС е обусловена и от това
твърдяното фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 ЗИНЗС
за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража.
Твърденията в
жалбата обуславят извода, че искането не може да бъде квалифицирано като такова
с правно основание чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС – не се касае за фактически действия
по смисъла на чл. 250 от АПК вр. чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 166, ал.2 от
ППЗИНЗС, за назначаване на работа на лишените от свобода началникът на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед. В
случая участието на Д.С. в трудова дейност е прекратено със заповед № Л-746 от
15.02.2023 г. на Началника на Затвора Стара Загора и за допускането/връщането
му на работа е необходимо издаване на нова заповед. Освен това, оставането на
лишения от свобода без работа и последиците от това обективно не попадат в
хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, следователно защитата срещу тях не може да
бъде реализирана по реда на чл. 276, ал. 1 и сл. от ЗИНЗС.
Във връзка с така
изложеното искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, системата за
правна помощ обхваща и случаите, когато заподозреният, обвиняемият, уличеният,
подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. Налага се изводът, че за да е основателно
искането, е необходимо кумулативно наличието на две предпоставки - липса на
средства и интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ. В
случая характера на производството пред административния съд е такова, че по
закон не предвижда задължителна адвокатска защита. На следващо място, не са
налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка
на съда. Преценката си според чл. 23, ал. 4 от ЗПП съдът прави въз основа на
представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните
компетентни органи, като вземе предвид доходите на лицето или семейството,
имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и
здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст, както и други
констатирани обстоятелства. Но представяне на доказателства за липса на достатъчно
доходи не е достатъчно да обоснове извод, че за молителя са налице условията за
предоставяне на правна помощ. Безплатна правна помощ според чл. 24, т.1 и 2 от ЗПП не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и когато
претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както е в
случая. При евентуално предоставяне на правна помощ и приключване на съдебното
производство с неблагоприятен за страната съдебен акт, тя ще дължи
възстановяване на НБПП на направените разноски за процесуално представителство
(арг. от чл. 25, ал.1 и чл. 27а от ЗПП), което предвид недопустимостта на спора
по настоящото дело, обосновава извода, че предоставянето на правна помощ не е
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето.
По тези съображения съдът намира, че искането
на Д.С. за предоставяне на безплатна правна помощ следва да бъде оставено без
уважение.
По тези съображения
съдът намира, че жалбата, обективираща искане на Д.Ю.С. по чл.276 от ЗИНЗС, като недопустима
поради липса на годен за оспорване акт следва да се остави без разглеждане, а
образуваното производство по делото – да се прекрати.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК вр.чл.276 от ЗИНЗС, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Ю.С., изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара
Загора, за предоставяне на безплатна правна помощ за процесуално
представителство по адм.д.№ 120/ 2023г по описа на Административен съд Стара
Загора.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на Д.Ю.С., изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара Загора, на основание чл.276
от ЗИНЗС да бъде разпоредено на Началника на Затвора Стара Загора да го допусне
до/върне на работа като бръснар.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 120/
2023г по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване пред с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: