Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2013 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд,
първо отделение, двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на двадесети май 2013 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Д.Р., при участието на прокурор
Минчева,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №4171 по описа за 2012 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на С.Н.Н. срещу Министерство на
правосъдието на Република България за причинени му неимуществени вреди, с
правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 5000 лв.
Предявен
е иск за неимуществени вреди от С.Н.Н. ЕГН **********, понастоящем излежаващ
присъда в затвора в гр.Враца против Министерство на Правосъдието произтичащи от
незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора – Варна изразяващи се
в настаняването на Н. в килия №1, в която липсавли условия за поддържане на
лична хигиена и спазване на санитерните изисквания за поддържане на физическито
и психичестото здраве на ищеца. Твърди се също, че по този начин е накърнено
човешкото му достойнство. Твърдят се и незаконосъобразни бездействия изразяващи
се в непредоставянето на Н. от страна на затворническата администрация на
прибори за храна и спални принадлежности – дюшек, възглавница, одеала и
чаршафи.
В съдебно заседание ищеца
се явява лично, като поддържа изцяло иска си на сочените в него основания.
Пледира за доказаност на иска и моли съда да го уважи в пълен размер.
Ответника, редовно
призован, чрез процесуален представител твърди, че иска е неоснователен и недоказан.
Моли същия да бъде отхвърлен изцяло. В отговора си към исковата молба прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на част от посочените периоди, за
които се претендират вреди.
Представителя на
прокуратурата изразява становище за неоснователност на иска, като недоказан.
Съдът след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 27.06.2005 г., ищеца Н.
бил преведен в Затвора гр.Враца за изтърпянане на наказание лишаване от свобода.
След преместването му в гр.Враца, ищеца многократно е бил привеждан в Затвора
гр.Варна за да се явява по дела пред варненските съдилища и да участва в
процесуално следствени действия. Съгласно справка от Затвора – Варна приложена
на л.16 от делото, ищеца Н. е пребивавал на територията на Затвора Варна, както
следва:
12.05.2005 г. –
15.07.2005 г.
15.04.2006 г. –
18.04.2006 г.
12.05.2006 г. –
15.05.2006 г.
15.06.2006 г. –
20.06.2006 г.
14.09.2006 г. –
19.09.2006 г.
03.11.2006 г. –
08.11.2006 г.
20.11.2006 г. –
22.11.2006 г.
24.01.2007 г. –
29.01.2007 г.
08.02.2007 г. –
12.02.2007 г.
10.05.2007 г. –
15.05.2007 г.
18.06.2007 г. –
20.06.2007 г.
05.07.2007 г. –
11.07.2007 г.
27.09.2007 г. –
02.10.2007 г.
23.11.2007 г. –
27.11.2007 г.
08.12.2008 г. –
11.12.2008 г.
За
същите периоди ищеца претендира неимуществени вреди. По време на пребиванията
на Н. *** е бил настаняван в килия №1, сектор І А, ет.1.
За
да бъдат установени санитарно-битовите условия в килията, в хода на съдебното
дирене, беше назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира, като обективно и изготвено в унисон с
доказателствата по делото, в килия №1, сектор IA, ет.1 на Варненският затвор се
влиза през метална врата с размери 80/190м. отваряща се навън. В нея са
разположени 4 бр. метални легла тип „ Вишка ”, 1 бр. метален шкаф с две врати,
2 бр. чугунени радиатори с размер на глидерите 60/40/10 см./ десен радиатор с
4бр. глидери и ляв радиатор с 6 бр. глидери. Стените са тухлени, измазани с
вароциментова мазилка, на места изронена до тухла. Подовата настилка е
бетонова, на места с остатъци от теракотени плочки. Осветлението е осигурено от
две луминесцентни пури с дължина 60см., за санитарният възел - 1бр.ел. крушка с
нажежаема жичка, има З бр. ел. контакти - 220V. Височината на килията е 2.65м.
и кубатура 48,23 куб.м. Обособено е санитарно помещение в ляво от вратата на
килията с площ 2.60м2. с разположени в него тоалетна чиния / без капак /, четка
за тоалетна, елипсовидна керамична мивка с размери 47/57см. и кран за студена
вода. Стени покрити с фаянс на височина 1.40м. и под с теракот / добър външен
вид/. Санитарното помещение е отделено от останалата час на килията с тухлена
стена /с височина 1.40м. дължина 1.50м. и дебелина 0.1 бм. /, над която е
свободно отворено пространство, едната страна на стената е облепена с фаянс а
от другата е измазана с вароциментова мазилка. Оставен е светъл отвор за
преминаване - 0.76м./ без врата /.Има два прозореца с размери 0.90/1 .30м.
рамките им са дървени а стъклата единични. Разположени на 0.20м. от тавана.
Общата им квадратурата е 2.34м2. с отваряемаст на горната половина / падаща на
долу / с обща квадратура 1.00m2./ по 0.50м2. на прозорец /.
Изложението на килията е южно. Количеството светлина навлизащо в килията е
добро.
За
да бъде установено твърдението, че на Н. не са били предоставяни спални
принадлежности от затвора Варна, беше изискана справка приложена на л.88 от
делото. В справката се твърди, че Н. е получавал полагащите му се спални
принадлежности, като същевременно се обяснява, че масова практика сред лишените
от свобода е да пристигат в затовра със собствено спално бельо и да не желаят
да ползват служебно такова. Твърди се също, че в затвора варна има създадена
организация получаването на постелъчно бельо да се извършва по вещева ведомост,
но за килия №1 постелъчното бельо е заведено на отговорника на спалното
помещение и на останалите лишени от свобода не се дават вещи по вещева
ведомост.
От
своя страна ищеца Н. представи вещева ведомост – л.90 от която е видно, че при
постъпването му в Затвора Варна през 2004 г. на него са зачислени спалани
принадлежности, прибори за хранене и
дрехи.
В
хода на делото беше разпитан и свидетеля В., който напрактика потвърди
твърденията на ищеца за лошите битови условия в конкретното спално помещение,
свързани с липсата на достатъчно въздух, лоша миризма, ниска хигиена и липса на
условия за нормално хранене. Съдът кредитира показанията на св.В., като
обективни и безпротиворечиви.
По горната фактическа
обстановка не се спори между страните.
С оглед на горната
фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е допустим, а разгледан
по същество частично основателен.
Съгласно член 1, ал.1 от
ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Субект на отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразна
дейност на общински органи и длъжностни лица, според закона е Общината.
Общината отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат от увреждането с незаконен акт или действие на нейни органи или
длъжностни лица, тъй като те са действали не от свое име, а от името и за
сметка на общината при осъществяване на дейности и функции свързани с местното
самоуправление. За да възникне обаче право на искане за обезщетение, е
необходимо кумулативно наличие на четири предпоставки:
1/ настъпила вреда
/имуществена или морална/;
2/ незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на общината;
3/ вредата да е
настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органи или
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административната дейност и
4/ да е налице
причинно-следствена връзка между двете.
Ответникът, в
конкретният случай Община Аксаково е юридическото лице, което отговаря за
вредите причинени от незаконосъобразни актове издадени от негови служители и
поради тази причина притежава пасивна материалноправна легитимация по
предявените искове.
Съдът приема за
безспорно установено, че по отношение на ищеца Н. изправен пред хипотезата на
незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на Затвора - Варна
по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ, изразяващо се в непредоставяне на Н. на спални
принадлежности.
Съгласно чл.31, ал.3 от
ЗИН/отменен, но действал към периода, за който се търси обезщетение/ лишените
от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и
спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието
съгласувано с министъра на финансите. На л.58 от делото е приложена въпросната
таблица утвърдена от министрите на правосъдието и финансите. Видно от таблицата
на лишените от свобода се полагат 1 бр. възглавница, 1 бр. дюшек, 2 бр. одеала
(тип БА), 4 бр. чаршафи и 2 бр. калъфки. В същата таблица е посочено, че
спалните принадлежности се отпускат служебно,
а не при поискване, както е посочено в справката от Затвора Варна. В
подкрепа на „служебното” отпускане на тези вещи е и приложената от ищеца вещева
ведомост от 2004 г. от която е видно, че са му били зачислени спални принадлежности.
Дори и да е създадена
организация в килия №1 спалните принадлежности да се отпускат от отговорника на
помещението при поискване /както е посочено в справката/, съдът намира подобна
практика за незаконосъобразна и в разрез с разпоредбата на чл.31, ал.3 от
ЗИН/отм./ От страна на ответника не бяха представени и доказателства, че Н. е
притежавал собствено спално бельо и е отказал да му бъде предоставено служебно.
Съдът намира за
неоснователен иска на Н. свързан с лошите битови условия в спално помещение №1.
Видно от заключението на вещото лице, което не беше оспорено от страните,
условията в помещението отговарят на законовите изисквания.
Съгласно чл.173 от
ППЗИН/отм./ На настанените в следствените арести се осигуряват:
1. самостоятелно легло и
спални принадлежности;
2. безплатна храна;
3. ползване на лекарства
и диетична храна по предписание на лекар;
4. по възможност - пряк
достъп до дневна светлина, температура 18 - 24 градуса, осветление, вентилация
или климатизация, самостоятелна стая, жилищна площ от 4 до 6 кв. м, санитарен
възел и други условия за поддържане на лична хигиена и спазване на санитарните
изисквания.
Описаното от вещото лице
спално помещение не отговаря на изискаванията единствено за жилищна площ, но
доколкото такава се предоставя при наличижето на възможност за това, съдът
намира, че условията в помещението отговарят на изискванията на закона, тъй
като има пряк достъп до дневна светлина, има осветление, има вентилация и
санитарен възел.
Не трябва да се
пренебрегва и обстоятелството, че затвора е изправителна институция и
пребивавенот в него неминуемо ще е свързано с причиняването на известен
дискомфорт на лишените от свобода. От друга страна поддържането на хигиената в
помещението, зависи и от самите лишени от свобода и не би следвало за липса на
хигиена да се търси отговорност у администрацията на затвора.
Предвид изложеното съдът
намира, че претендираните от ищеца вреди свързани с непредоставянето на спални
принадлежности са в пряка причинна връзка с бездействие от страна на
администрацията на Затвора – Варна. От доказателствата по делото беше
установено, че в Затвора Варна е създадена организация, получаването на
постелъчното бельо да се извършва по
вещева ведомост и липсват доказателства в посочените от ищеца периоди на него
да му е било предосатяно такова.
Следователно, налице е фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като, на ищеца
безспорно са причинени твърдените от него негативни преживявания, дискомфорт и
унизяване на човешкото му достойноство. Съдът намира за житейски оправдано ищеца
да изпита, отрицателни емоции свързани пребиваването му в Затвора Варна, без да
са налице необходимите за това условия.
Предвид доказаността на
претенцията за неимуществени вреди на ищеца по основание, следва да се приложи
принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и да се определи подходящо парично
обезщетение за преживените от него негативни преживявания. При определянето на
обезщетението за неимуществени вреди е необходимо съдът да вземе предвид всички
морални, психически и физически болки и страдания, които са били понесени.
Настоящия състав счита, че за обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени
вреди вследствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на
Затвора Варна за периодите 23.11.2007 г. – 27.11.2007 г. и 08.12.2008 г. –
11.12.2008 г. ще е необходима сумата от 300
лв., като за останалата част до 5 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен
поради изтекла погасителна давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасаяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
В тази връзка съдът не
споделя становището на ищеца изразено в съдебно заседание, че за предявения от
него иск давността започва да тече от датата на която е преустановено
увреждането, а именно от 11.12.2008 г. Видно и от съдържанието на исковата
молба и от доказателствата по делото Н. *** и след това се е връщал в Затвора
гр.Враца и с всяко връщане в Затвора Враца увреждането е било прекратявано.
Това означава, че за всеки период започва да тече самостоятелна погасителна
давност. Исковата молба е подадена на 12.11.2012 г., което означава, че
претендираните вреди за периода преди 12.11.2007 г. се явяват погасени по
давност. Т.е. претенцията на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди
претърпени за периодите от 12.05.2005 г.
– 15.07.2005 г.; 15.04.2006 г. – 18.04.2006 г.; 12.05.2006 г. – 15.05.2006 г.;
15.06.2006 г. – 20.06.2006 г.;14.09.2006 г. – 19.09.2006 г.; 03.11.2006 г. –
08.11.2006 г.; 20.11.2006 г. – 22.11.2006 г. ; 24.01.2007 г. – 29.01.2007 г. ;
08.02.2007 г. – 12.02.2007 г. ; 10.05.2007 г. – 15.05.2007 г. ; 18.06.2007 г. –
20.06.2007 г. ; 05.07.2007 г. – 11.07.2007 г. ; 27.09.2007 г. – 02.10.2007 г.
се явява погасена по давност и следва да бъде отхвърлена.
По лихвите:
С оглед направените изводи по отношение на
претендираните суми, то следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба 12.11.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.9а,
ал.2 от ЗОДОВ, съдът намира, следва осъди ответника да заплати в полза на съда
сумата от 100 лв. за възнаграждение на вещото лице.
Предвид
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на Правосъдието гр.София представлявано от министъра
на правосъдието да заплати на С.Н.Н. ЕГН **********, понастоящем в затвора
гр.Враца сумата от 300/триста/лева, представляваща неимуществени вреди претърпени вследствие незаконосъобразни
действия на администрацията на Затвора Варна за времето от 23.11.2007 г. до
27.11.2007 г. и от 08.12.2008 г. до 11.12.2008 г., ведно със законната лихва от 12.11.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му размер от 5000/пет
хиляди/лева.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието гр.София, представлявано от
министъра на правосъдието да заплати в полза на Административен съд гр.Варна сумата
от 100/сто/лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :