№ 29
гр. Разград , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500293 по описа за 2020 година
Производство по 258 и сл.ГПК
Делото е образувано на производство пред РОС по в.жалба, депозирана в срока по чл.263 ГПК от
„ОВИМА“ ЕООД,ЕИК11684262, гр.Разград срещу Решение №307/14.IX.2020г. по грд №482/2020г. по опис на
РРС.
Позовавайки се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, жалбоподателят моли за
отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи изцяло иска му, предявен по реда
на чл.422 ГПК и на осн. чл.124 ГПК за установяване на съществуващо в отношенията му с Х. С. Х. парично
вземане по договор за изработка в размер на 3 066,00лв.
В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие развива съображения за необоснованост на
обжалвания съдебен акт, поради едностранчиво проведения от първоинстанционния съд анализ на
доказателствата. Оспорва доказаност на надлежно проведена от страна на възложителя процедура по неприемане
на извършените и претендирани до заплащането им СМР. Претендира присъждане на доказано сторени в
производството разноски.
С депозиран в срок отговор и чрез явилият се в с.з. повереник, въззиваемият оспорва основателността на
жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен
съдебен акт.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването
страна, жалбата е допустима.
Като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, съдът
намира за установено следното:
Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимираща интерес от обжалването страна ,
1
жалбата е допустима. При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно, а
в обжалваната си част и допустимо постановен съдебен акт. Като постановено по същество на предявеният му по
реда и в сроковете на чл.42 ГПК установителен иск, същото е правилно, обосновано и законосъобразно.
Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК
доказателствени средства, при разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие с проявената
от тях активност в тази насока. Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК
доказателства и док. средства, въз основа на които да следва извод за различна от установената в хода на
първоинстанционното производство фактическа обстановка.
Производството пред РРС е образувано по иск на жалбоподателя за установяване на съществуващи в
отношенията му с въззиваемия парични задължения, дължими му се от последния в размер на 3 066,00лв. като
цена на предадени в изпълнение на Договор от 16.VIII.2018г. СМР.
От реквизитите на приложения като доказателство Договор се следва за безспорно, че със сключването
му страните са установили помежду си облигационна връзка, попадаща под регл. на чл.258 и сл ЗЗД. В
изпълнение на договора въззивникът се задължил с изработката на възложените му от въззиваемия СМР,
индивидуализирани по видове, обем и цени в двустранно подписаното и считано за неразделна част от договора
Приложение №1. От което е видно, че в обхвата на възложените СМР е включена шпакловка на стени и тавани.
Тълкувано по правилото на чл.20 ЗЗД, в своята последователност и взаимовръзка, съдържимото се в т.1 и
т..6.2 на договора, обективира недвусмислено постигнатата между страните воля относно това, че престирането
и заплащането на възложените дейности ще се извършва поетапно, въз основа на доказващия ги и двустранно
подписан Акт обр. 19; Двустранно подписаният Акт обр.19 обвързва възложителя с изпълнение на насрещно
поетото задължение да заплати цената на престираните СМР. Т.е., с подписването на процесния договор,
относно насрещно поетото от възложителя задължение, страните не са предвидили изключение от правилото на
чл.266 ЗЗД. Според което, възложителят дължи договорената за престираните СМР цена, от момента на
приемането им. В този смисъл следва да се тълкува предвидената с процесния договор доказателствена сила на
Акт обр. 19.
От приложените по делото доказателства се следва за установено, че в изпълнение на сключения между
тях договор страните са процедрали именно по описания по горе начин. Въззивникът е удостоверявал
извършените на съответния етап СМР с Акт обр. 19, с подписване на който въззиваемият е удостоверявал , че
приема същите, задължавайки се от дата на подписването му и със заплащането на цента им.
В предмет на заявената с иска защита е въведено неизплатеното от въззиваемия възнаграждение за
шпакловка на стени и тавани, твърдяна от въззивника като изпълнена, съгл. издадените на 29.XI.2018, 6.II.2019
и 22.II.2019 Актове обр.19. И трите акта, в частта им касаеща претендираните до заплащането им СМР не са
удостоверени с подпис на възложителя.
С възражението си по чл.414 ГПК и с депозирания в срока на чл.131 ГПК отговор въззиваемият е
оспорил дължимост на претендираното за тези дейности възнаграждение, заявявайки, че поради лошото им
качество същите не са били приети от него.
В подкрепа на твърдението си за качественото изпълнение на шпакловката, въззивникът е депозирал като
доказателство протокол от 28.XI.2018г., съставен в присъствие на управителя на дружеството, инж.Св. Х.а като
управител на фирмата, осъществяваща строителния надзор на обекта и инж. Пеева, на която, в съответствие с
предвиденото в чл.3.1 от Договора ответникът възложил инвеститорския контрол на обекта. От съдържанието
на протокола е видно, че и тримата са били на обекта, за да “огледат“ изпълнените работи. Констатацията, че
същите са изпълнени не е подписана от инв. контрол – инж.Пеева. Като в показанията си, разпитаната като
свидетел инж. Х.а е посочила, че същата е отказала подписването на протокола поради некачественото
изпълнение на шпакловките. Отчетената относимост в показанията на ищцовия свидетел с установеното в
реквизит на протокола, дава основание на съда да приеме, за безспорно, че мотивите, поради които
представителят на въззиваемия не е подписал протокола са станали известни на въззивника още на 28.XI.2018.
Като конкретните, свързани с качеството на шпакловката възражения, са отразени от инв. Контрол в съставения
на същата дата Констативен протокол.
В съвкупността си доказателствата сочат и на фактически предприети от възложителя действия по
отстраняване лошото качество на шпакловката за негова сметка.
Въз основа на изложеното, от правна стана настоящата съдебна инстанция намира иска за неоснователен .
За да бъде ангажирана гражданската отговорност на ответника, съгласно правилата за разпределяне на
2
доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва да докаже от една страна наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение с него по договор за изработка, че е изпълнил задължението си за
извършване на договорените работи, те са били приети от възложителя и от друга страна, че е налице
неизпълнение от страна на ответника на задължението му да заплати възнаграждението за договорената работа.
В конкретния случай по делото е установено, че страните са били обвързани от действието на
сключения помежду им договор за строителство, за който следва да намерят съответно приложение разпоредбите
на договора за изработка - чл. 258 и сл. ЗЗД. По силата на този договор ищецът е приел по възлагане от ответника
да извърши строително-монтажни работи, описани по вид, количество, единична и обща стойност в Приложение
№1/ 16.VII.2018
В договора е предвидено, че възложителя трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Както бе
изтъкнато по-горе задължението за възложителя за плащане възниква с приемането на възложената и извършена
работа. В настоящия казус не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, съобразно носената от него
доказателствена тежест, за приемането на процесните СМР като факт, обуславящ основателността на исковата му
претенция. Ищецът основава претенцията си на едностранно изготвените от него писмени доказателства –
Протокол от 28.XI.2018 и Акт обр19/22.II.2019, които не са подписани от възложителя. Същите като частни
документи, които установяват изгодни за представилия ги факти, не се ползват с безспорна материална
доказателствена сила и се преценяват от съда на база всички останали доказателства по делото, като сами по себе
си не са достатъчни да установят, че посочените в тях СМР са изпълнени, а още по-малко приети от възложителя.
В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 1, ал. 4, чл. 4, чл. 7, ал. 3 и § 1, ал. 1, т. 1 ДР от
Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, които установяват
изискванията за подготовка, възлагане и приемане на завършени видове СМР . В реквизит на които, за
удостоверяване приемането на работата се изисква подпис на възложителя или негов представител. Разпитаните
по делото свидетели сочат, че поради несъгласие с качеството на шпакловката, в присъствие на ищеца
представителят на възложителя е отказал подписването на протокола от 28.XI.2018 . резултат на което
направата на шпакловката е възложена от въззиваемия на трето за договора му с въззивника лице. С което свое
поведение, относимо и на неположения върху Акт обр19/22.II.2019 подпис, явно и категорично е заявил на
изпълнителя, че не приема шпакловката за качествено изпълнена.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и в хипотеза на чл.272 ГПК, РОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №307/14.IX.2020г. по грд №482/2020г. по опис на РРС.
Решението е окончателно и по арг. на чл.280, ал.3, т.1, предл.I ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4