Решение по дело №1001/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Парацелз “ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В , кв. „////“ //, вх. //, ет.//, ап. // , представлявано от управителя Г.С.Т. , подадена чрез пълномощник- адв. К.Т. при ВАК, срещу решение № 68/04.04.2023г. на директора на ТД на НАП гр. Варна , с което е оставена без уважение негова жалба с вх. № К-12064/27.03.2023г.

Оспорващото лице твърди незаконосъобразност на атакуваното решение поради погрешна преценка за адм. орган за неизтекъл давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК относно публични вземания, чийто срок за доброволно изпълнение е изтекъл през 2017 г. и съответно давностният срок за тях е започнал да тече от 01.01.2018 г. Оспорва се позиция на ответника за спиране на давността поради наложен запор през 2019 г. , тъй като съобщение за такава обезпечителна мярка не е било връчвано на жалбоподателя . Връчването е следвало да стане по правилата на чл. 29, ал. 6 от ДОПК. Прекъсване или спиране на давността е възможно само , ако длъжникът е узнал , че спрямо него е предприето действие по принудително изпълнение . В подкрепа на тази правна теза подателят на жалбата се позовава на решението по тълкувателно дело № 8/2019г. на ВАС .На изложените основания се отправя искане към съда за отмяна на обжалваното решение предвид неговата материална незаконосъобразност .

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя представител по пълномощие поддържа депозирана жалба на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.

Ответникът- директорът на ТД на НАП гр. Варна , редовно призован, не се явява , но депозира по делото писмен отговор на жалбата с позиция за нейната неоснователност , тъй като давността е била спряна поради наложена обезпечителна мярка- запор върху МПС. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.03.2023г. „Парацелз “ ЕООД е подало молба до публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна , наименувало „ възражение“, с искане за отписване на негови задължения по ЗДДС , предмет на изпълнение по изпълнително дело № **********/2014г. / л. 36-35 от преписката/. В подадена допълнителна писмена молба дружеството излага своето становище за изтекла давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК за тези публични вземания към м. март 2023г. , поради което същите подлежат на отписване.

По молбата на „Парацелз“ ЕООД не е последвало нарочно произнасяне на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна , поради което на 24.03.2023г. то е подало жалба до директора на ТД на НАП -Варна срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител по неговата молба / л. 42-44/.

На 04.04.2023г. ответникът е издал решение, с което е оставил без уважение жалбата на „Парацелз „ ЕООД / л. 46-47/ с аргумент, че давността по чл. 171, ал.1 от ДОПК за изпълнителните титули по цитираното по-горе изпълнително дело е започнала да тече считано от 01.01.2018 г. , но същата е била спряна поради издадено постановление от 04.10.2019 г. на публичен изпълнител , с което е бил наложен запор върху МПС, собственост на Парацелз „ ЕООД.

Към изпратената преписка от адм. орган е приложено постановление № С190003-022-0091969/04.10.2019 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна , с което на основание чл. 200 от ДОПК е бил наложен запор върху лек автомобил „Деу“ с рег. № В3561КК, собственост на „Парацелз“ ЕООД . Видно от мотивите на същото обезпечителната мярка е била наложена по изпълнително дело №**********/2014г. / л.21/. Съобщение за запора длъжникът е получил на 23.02.2023г. / л. 2/ и не твърди да е обжалвал това постановление, поради което същото е влязло в законна сила към датата на издаване на обжалваното решение.

На 04.10.2019 г. е било изпратено съобщение за вписване запора както до Централния регистър за особени залози / л. 31/ , така и до ОД на МВР- Варна / л. 30/

На 14.10.2019г. сектор „Пътна полиция“ при посочената териториална дирекция на МВР е уведомил публичния изпълнител за изпълнение на неговото постановление / л. 29/.

Изложената установеност налага следните правни изводи:

Жалбата изхожда от адресата на атакувания адм. акт , с който акт е оставена без уважение негова жалба и поради тази причина е налице активна процесуална легитимация на оспорващото лице , както и негов пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждането на съдебна проверка за законосъобразност на акта. Жалбата е подадена до териториално компетентния адм. съд. Потестативното субективно право на оспорване е упражнено срочно. В обобщение жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна .

Подателят на жалбата релевира изтекла погасителна давност за изпълнение на публични вземания , чиито най -късен срок за доброволно изпълнение е изтекъл през м. 10/2017 г. Според правилото на чл. 173, ал.1 от ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по давност,

Новелата на чл. 171, ал.1 от същия нормативен акт гласи, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Правоприлагането на тази правна норма към настоящия случай предполага съждение, че 01.01.2018 г. е началото на погасителната давност на процесните публични вземания .

За да отрече претенцията на жалбоподателя за отписване на неговите публични задължения , ответникът релевира спиране на давността поради наложен запор . Ангажираните от тази страна в процеса писмени доказателства потвърждават достоверност на това негово твърдение, тъй като с постановление на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна от 04.10.2019 г. е бил наложен запор върху МПС , собственост на „ Парацелз 4 ООД по изпълнително производство, по което това дружество е длъжник.

Запорът върху движими вещи на длъжника е вид обезпечителна мярка по чл. 198, ал.1 т.2 от ДОПК и се налага с постановление на публичен изпълнител / арг. чл. 200 от ДОПК/.

Разпоредбата на чл. 201 , ал.3 от същия кодекс предписва, че когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи, което в настоящия случай е сторено.

Съгласно чл. 172, ал.1, т. 5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки. При тази правна регламентация и изложени данни се налага извод, че по горепосоченото изпълнително производство е била спряна давността.

Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че спирането на давността го обвързва, само ако му е била съобщена с позоваване на решението по тълкувателно дело № 82/2019г. на ВАС. Решението по това дело анализира хипотезата на прекъсване на давността , а не на нейното спиране и именно в тази връзка изрично се посочва, че не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. Следователно посоченият тълкувателен акт на ВАС няма приложение в настоящия случай.

Освен това на 23.02.2023г. оспорващото дружество е получило препис на постановлението по налагане на запора и не го е обжалвало, поради което постановлението е влязло в закона сила , респективно има наложена обезпечителна мярка спрямо „Парацелз“ ЕООД по висящото принудително изпълнение към датата на издаване на обжалваното решение.

След като е осъществен юридическия факт, визиран в чл. 172, ал. 1, т.5 от ДОПК-налагане на обезпечителни мерки, е налице правния ефект на спиране на погасителната давност , поради което обжалваното решение на директора на ТД на НАП-Варна е законосъобразно и не подлежи на отмяна по съдебен ред.

С оглед изхода на правния спор срочно упражненото искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение следва да бъде удовлетворено , като на основание чл. 161 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. дължимото минимално адв. възнаграждение и съответно юриск. възнаграждение е в размер на 1000 лв.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд гр. Варна

Р Е Ш И:

Отхвърля жалбата на „Парацелз “ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В , кв. „////“ //, вх. //, ет.//, ап. // , представлявано от управителя Г.С.Т. , срещу решение № 68/04.04.2023г. на директора на ТД на НАП гр. Варна , с което е оставена без уважение негова жалба с вх. № К-12064/27.03.2023г.

ОСЪЖДА Парацелз “ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В , кв. „////“ //, вх. //, ет.//, ап. // , да заплати на ТД на НАП гр. Варна сумата от 1000/ хиляда / лева , представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател: