№ 15812
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110154052 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно обективно
съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1198,69 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл. 4, ет. 4, ап. 26, за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.02.2023г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 159,14 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1198,69 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 24.01.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 29,76 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл. 4, ет. 4, ап. 26, за периода
01.01.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.02.2023г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,80 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 29,76 лв. за
периода 05.03.2020г. – 24.01.2023г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл. 4, ет. 4,
ап. 26, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период,
съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена
1
топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от отв. М. П., с който оспорва исковете
по размер. Сочи, че при промяна на партидата при ищеца не е била уведомена за остатъчни
задължения. Счита, че след 01.12.2020г. по договорна сметка № ********** не е следвало да
се начисляват нови задължения, а единствено да се приспадат суми. Сочи, че ф-ра №
**********/31.02.2022г. е по договорна сметка № ********** и не се отнася за процесния
период. Твърди, че процесните суми не се дължат, тъй като част от тях са погасени по
давност, а друга част са били заплатени. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответницика има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата
молба имот.
Съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е задължено лице.
С нотариален акт от 03.08.2017г. Цветан Николов Парасков е прехвърлил ½ ид. част
от имот с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл. 4, ет. 4, ап. 26 на М. Д. П., като е запазил
2
ограниченото право на ползване върху имота пожизненото.
Няма данни за притежателя на правото на собственост върху останалата ½ ид.ч. от
имота.
С оглед горното ищецът е доказал безспорно единствено, че „потребител“ на
топлинна енергия по смисъла на закона и тълкувателната практика за ½ ид.ч. е Цветан
Николов Парасков.
Няма събрани по делото доказателства относно настъпване на смъртта на
потребителя Цветан Николов Парасков, както и кои са неговите наследници. Дори да се
приеме, че ответникът е признал за настъпване на смъртта на Цветан Николов Парасков, не
се установява дата на смъртта му. Съответно не може да се констатира дали сумите
претендирани за процесния период се дължат от ответника, в качеството му на собственик
на ½ ид. ч. от имота/след смъртта на притежателя на правото на ползване/, или от него като
единствен наследник на ползвателя/респ. ако задълженията са възникнали преди смъртта на
притежателя на правото на ползване/. Също така, както се посочи по-горе, не може да се
установи дали наследник на ползвателя е М. Д. П.. Действително, ответницата признава, че е
била съпруга на Цветан Николов Парасков, но това само по себе си не означава, че е негов
наследник, респ. единствен негов наследник. Не може да се установи дали починалият е
имал деца и колко, дали бракът с М. Д. П. не е бил прекратен преди смъртта му и дали
ответницата е приела наследството му, респ. го е приела под опис и др. По тези съображения
съдът не може да установи всички релевантни по делото обстоятелства, поради проявено
процесуалното бездействие от ищцовата страна.
Действително, ответникът не е оспорил качеството си на потребител на топлинна
енергия, въпреки това не е и признал изрично това обстоятелство. Ето защо съдът не го е
извел и като безспорно между страните.
В тежест на ищеца е било разпределено да установи това обстоятелство, което не е
било сторено. Решението на съда не следва да се основава на предположения, а единствено
на събраните по делото доказателства, които еднозначно да установяват правнорелевантните
факти.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, че ответника е притежавал качеството на потребител
на топлинна енергия през процесния период.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
материална легитимация на ответника.
По разноските:
Ответникът не претендира и не представя доказателства за реализирани разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо М. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл. 4,
ет. 4, ап. 26, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б,
заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от
28.02.2023г. по ч.гр.д. № 6475/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, а именно:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1198,69 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл. 4, ет. 4, ап. 26, за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2022г., ведно
със законната лихва от 06.02.2023г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 159,14 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 1198,69 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2020г. – 24.01.2023г., като неоснователен.
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 29,76 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл. 4, ет. 4, ап. 26, за периода 01.01.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 06.02.2023г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 6,80 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 29,76 лв. за периода
05.03.2020г. – 24.01.2023г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ»ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5