Решение по КНАХД №548/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.63в) от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. с [ЕГН] от гр. Ш., [улица], представляван от процесуалния представител адвокат С. К. с адрес за призоваване гр. Б., [улица], срещу Решение №26/11.07.2025 г. по АНД №20/2025 г. по описа на Районен съд - Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-5811-000004/30.01.2025 г. на началника на РУ – Шабла при ОД на МВР – Добрич, с което на касатора за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата (управление на лек автомобил на 06.01.2025 г. в 19.28 часа в гр. Шабла по [улица]до магазин за хранителни стоки „Карея“, при което му била извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, като цифровата индикация отчела 0.64 промила алкохол в издишания от водача въздух) на основание на чл.174 ал.1 т.1 от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като се настоява за отмяна на обжалваното решение и отмяна на издаденото НП.

В законния срок не е постъпил отговор по жалбата от страна на административнонаказващия орган.

В съдебното заседание касаторът чрез своя пълномощник посочва, че сред събраните писмени и гласни доказателства не са налице категорични такива относно действителната концентрация на алкохол в кръвта му; липсва основният субективен елемент, а именно вината относно това, че длъжностното лице не е успяло да вземе биологична проба за изследване, а същият е изпълнил всички нормативно определени в наредбата изисквания и не може да носи отговорност за независещи от него обстоятелства; не е налице категорично установяване на концентрация на алкохол в кръвта, след като същият е оспорил показанията, но по независещи от него причини не е могло да се вземе биологична проба за изследване; моли за уважаване на жалбата и за отмяна на решението на Районен съд –Каварна като неправилно и незаконосъобразно, а също и за присъждането на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич смята жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно; по делото е безспорно доказано, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила; деянието представлява нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, което е основание да бъде реализирана административнонаказателната му отговорност; няма допуснати процесуални нарушения.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че на 06.01.2025 г. в 19.28 часа в гр. Шабла по [улица]до магазин за хранителни стоки „Карея“ управлявал лек автомобил „СИТРОЕН БЕРЛИНГО“ с рег. №....., при което му била извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, като цифровата индикация отчела 0.64 промила алкохол в издишания от водача въздух; извършено е нарушение на по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, което е санкционирано на основание на чл.174 ал.1 т.1 от същия закон с административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В обжалваното решение районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и водещи до незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин; в наказателното постановление са индивидуализирани елементите от обективна страна на съставите на административното нарушение – времето и мястото на извършването на нарушението, както и авторството са доказани; изпълнителното деяние представлява управление на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата; касаторът не е оспорил данните на техническото средство, като невъзможността да му бъде взета биологична проба не опорочава първоначално установените данни; в случая не е била налице нито една от трите предпоставки за извършването на медицинско изследване, тъй като жалбоподателят не е отказал извършването на проверка с техническо средство, не е възразил срещу показанията на техническото средство и не е била налице физическа невъзможност да се извърши проверка с техническо средство; от събраните по делото данни се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал своя автомобил на път за обществено ползване; процесното деяние не представлява маловажен случай, тъй като не се установяват някакви смекчаващи обстоятелства и то не разкрива по – ниска степен на обществена опасност; наложеното наказание е определено във фиксирания от закона размер; затова издаденото наказателно постановление е потвърдено.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства; въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че касаторът на 06.01.2025 г. в 19.28 часа в гр. Шабла по [улица]до магазин за хранителни стоки „Карея“ управлявал лек автомобил „СИТРОЕН БЕРЛИНГО“ с рег. №..., при което му била извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, като цифровата индикация отчела 0.64 промила алкохол в издишания от водача въздух. Това се установява както от представените по делото писмени доказателства, така и от разпитите на допуснатите свидетели. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е бил съгласен и е оспорил показанията на техническото средство – в съставения акт той собственоръчно се е подписал под отбелязването, че няма възражения, което се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели. Различието между посоченото от органа в описателната част „управление под въздействието на алкохол“ и при конкретизирането на извършеното деяние „управление с концентрация на алкохол в кръвта“ е несъществено от процесуална гледна точка, тъй като е пределно ясно, че става въпрос за предвиденото в чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата деяние. Затова правилно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Несъмнено е налице виновно поведение от страна на С. Д. Д. и законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал на основание на чл.5 ал.3 т.1 във връзка с чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата.

С оглед на изложеното решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/11.07.2025 г. по АНД №20/2025 г. по описа на Районен съд - Каварна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.