Определение по дело №229/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 112
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20212200500229
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 112
гр. Сливен , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500229 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, насочена
срещу Определение № 260698/09.03.2021г. по гр.д. № 246/2021г. на СлРС, с което е спряно
производството по делото на основание чл.633, вр.чл.631, ал.1 ГПК до приключване на
производство по дело № С262/20 на СЕС.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и моли да бъде
отменено. Счита, че поставените въпроси до СЕС с преюдициалното запитване, направено
от РС Луковит касаят принципни положения по приложимостта на общото трудово
законодателство за нормалната продължителност на нощния труд до 7 часа по отношение
на особени субекти, работещи по специални закони ЗМВР, ЗИНЗС и др., в които е
предвидена продължителност на нощния труд 8 часа / в ЗМВР от 07.07.2020г./. Сочи, че
конкретно по делото за исковия период от време не било изрично регламентирано /липсвала
такава правна норма/ продължителността на нощния труд за служители по ЗМВР. Така
спорът би могъл да бъде решен според способите на българското законодателство при
празноти на сходни по цел правни норми и без да се изчаква решението на СЕС.
Отговор на частната жалба не е депозиран.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, макар районният съд да е
посочил, че определението му е необжалваемо. Изключението по чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК
се отнася само до съда, който е отправил преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на
разпоредби от правото на Европейския съюз или за тълкуване и валидността на акт на
органите на ЕС и е спрял производството по делото, с което е сезиран. Изключението не се
прилага за сходна хипотеза, която надхвърля смисъла и приложното поле на чл. 267 ДФЕС
1
(преди чл. 237 ДЕО). Такава е хипотезата, в която гражданският съд е установил, че до СЕС
вече има отправено преюдициално запитване за тълкуването на норми от правото на
Европейския съюз или за тълкуване и валидността на акт на органите на ЕС, които приема
да са от значение за висящото и пред него дело, достигнал е до извода, че е излишно
повторно да сезира СЕС с преюдициално запитване, но е спрял производството до
произнасянето на СЕС. Такова определение попада в обхвата на правилото по чл. 274, ал. 1,
т. 1 ГПК и може да се обжалва с частна жалба / в този см. Определение № 131/09.04.2021г.
по ч.гр.д. № 825/2021г. ІV г.о. МКС РБ/.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Действително, съгласно тълкувателната практика на ВКС с оглед отправяне на
преюдициално запитване се спират производства и по други дела, а не само това, по повод
на което е инициирано преюдициалното запитване до СЕС, но в случая този състав намира,
че фактически условия за това не са налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 628 ГПК преюдициалното запитване касае единствено
„тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на
органите на ЕС“ и то само, когато е от значение за правилното решаване на делото.
Първото изискване е налице, доколкото РС Луковит е поискал тълкуване на
конкретни норми от правото на ЕС, но по отношение на настоящото дело, не е изпълнено
второто задължително условие – това тълкуване да е от значение за правилното му
решаване.
От една страна формулировката на въпросите до СЕС касаят разясняване на
въпроси, свързани с продължителността на нощния труд при служители, работещи по
ЗМВР. От друга страна предмет на конкретния спор е въпросът за неговото заплащане. Спор
между страните, относно полагането и продължителността му / с оглед исковия период от
време/ няма. Юридическият факт на полагане от страна на ищеца на нощен труд е вече
осъществен и независимо от отговора на съда на ЕС – дали е следвало или не да бъде
полаган в някакъв ограничен размер – то въпросът с неговото парично обезщетяване остава
извън неговите рамки и подлежи на разрешаване от националния съд при всички
положения.
Що се отнася до приложението на приравняващия коефициент 0.143, което е и точка
на противопоставяне между страните – то този въпрос също е страничен на запитването и
няма да бъде повлиян с обратна сила от отговора на СЕС. Освен това той е уреден в
националното законодателство по начин, който макар и не изричен, позволява да бъде
извлечен по тълкувателен път. Нееднаквото прилагане от страна на различните съдилища на
съответните разпоредби се разрешава по тълкувателен път, регламентиран в българското
законодателство.
Поради изложеното, съдът
2

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, като неправилно Определение № 260698/09.03.2021г. по гр.д. №
246/2021г. на СлРС, с което е спряно производството по делото на основание чл.633,
вр.чл.631, ал.1 ГПК до приключване на производство по дело № С262/20 на СЕС.
ВРЪЩА делото на СлРС за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3