Р
Е Ш Е
Н И Е
№94 27.03.2023
год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №316 по описа
за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от „Янаки и син“ООД, представлявано от управителя А.Я.А. против Заповед №10-00-320/22.02.2022 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпредено
премахване на незаконен строеж пета категория представляващ „Разширение на
съществуваща жилищна сграда и дървен навес”, находящ се в ПИ с идентификатор
27499.501.639 по КК и КР на гр. Стара Загора, който е част от УПИ V-5477, 5478,
5479, кв.286 по плана гр. Стара Загора. В
жалбата и чрез процесуалния си представител адв. С.Т. се излагат оплаквания, че
издадената заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон,
в несъответствие с целта на закона. Според изложеното в жалбата, от закупуването
на имота до настоящия момент не е налице извършван строеж от негова страна.
Находящата се в имота едноетажна сграда е в същия вид като обем и застроена
площ, в който се е намирала към датата на прехвърляне на правото на собственост
в полза на дружеството. В съдебно заседание се излагат подробни съображения за
нищожност на заповедта, като издаде от некомпетентен орган, като се има в
предвид разпоредбите на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ и чл.44 от ЗМСМА. Не е доказано
също така от страна на административният орган, че строежът не е търпим. Направено
е искане за отмяна на Заповед №10-00-320/22.02.2022 год на Кмета на община Стара
Загора и за присъждане на направените разноски.
Ответникът –
Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.
оспорва жалбата като неоснователна. По
съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена.
Въз
основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 10.12.2021 год. длъжностни лица от общинска администрация – Стара
Загора – Р. А., гл. експерт дирекция „Общински проекти и контрол по
строителството“ и С. И. – старши специалист в същата дирекция, извършили
проверка, съответно са съставили Констативен акт №50/10.12.2021 год. /лист 20/.
Според този акт, извършена е от контролните органи проверка на строеж “Разширение
на съществуваща жилищна сграда и дървен навес“, разположена в ПИ с
идентификатор 68850.504.5478, който е част от УПИ V-5477, 5478, 5479, кв.286 по
плана гр. Стара Загора. Строежът е собственост на „Янаки и син“ООД,
представлявано от управителя А.Я.А., съгласно нотариален акт №153 от 07.12.2010
год.. „Янаки и син“ООД, представлявано от управителя А.Я.А. е собственик на УПИ
V-5478 възложител на строежа /т.І/, няма представени строителни книжа и
документи, вкл. одобрен проект, съгласуване с контролните органи, разрешение за
строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на
строителна линия и ниво, заповедна книга /т.ІІ/. Според т.ІІІ „Изпълнение на
строежа“ от констативен акт №50/10.12.2021 год., извършено е строителство на
„Разширение на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 68850.504.5478.1 и
дървен навес“ в ПИ с идентификатор 68850.504.5478, който е част от УПИ
V-5477,5478,5479, кв.286 по плана на град Стара Загора, без одобрени строителни
книжа, без издадено разрешение за строеж и без съгласие на съсобствениците.
Разширението на сградата е реализирано в югоизточната част на ПИ с
идентификатор 68850.504.5478 по кад. карта на град Стара Загора, отразено по
приложена окомерна скица под номер 1. Съгласно действащ ПУП-План за регулация и
застрояване, одобрен с Решение №888/29.03.2007 год. на Общински съвет Стара
Загора в УПИ V-5477, 5478, 5479, в имот c пл. №5478 има отразена жилищна сграда
- МЖ, стопанска сграда MC и два броя навеси. Съгласно данни от кадастрална
карта в ПИ c идентификатор 68850.504.5478 има нанесена жилищна сграда с
идентификатор 68850.504.5478.1, ул.“Захари Стоянов“№7, вид собственост частна,
функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1,
застроена площ 45 кв.м. При проверката на място в ПИ c идентификатор
68850.504.5478 е установено, че MC и навесите са премахнати.
Жилищна
сграда с идентификатор 68850.504.5478.1 е разширена, като е увеличена площта в
югоизточния й край. Приблизителни размери в план на разширението са: на юг от
съществуващата жилищна сграда 1.80м/З.35м., u на изток на мястото на премахнат
навес c размери 1.70м./2.00 м., общо увеличена площ около 9.43 кв.м.
Разширението е напълно завършено. Обособена стая чрез оградни тухлени зидове,
дограма за прозорци и входна врата, дървен едноскатен покрив, с приблизителна
височина 2.60 м. Пред разширението е изпълнен дървен навес над входа на имот с
пл.№5478 с приблизителни размери в план 2.00 м./1.90 м., площ З.8 кв.м.,
височина 2.60 м., закрепен върху оградата и за сградата. За изграденото
незаконно разширение на жилищна сграда с идентификатор 68850.504.5478.1 и навес
е подадена жалба от съсобственик в УПИ V-5477,5478,5479, кв. 286 с вх.№10-03-630/15.07.2021
год. в деловодството на Община Стара Загора, липсват данни за нотариално заверено
съгласие, проектна документация и издадено разрешение за строеж. Съгласно
действащите ПУП - План за регулация и застрояване, одобрени с Решение №888/29.03.2007
год. на Общински съвет Стара Загора изградените разширение на жилищна сграда и
навес не е търпим строеж и същият не подлежи на узаконяване по реда на §127
ал.2 от ПЗР към ЗИДЗУТ и §1б от ПP към ЗУТ. Установява се от събраните по
преписката документи и данни от съсобственици, че периода на извършване на
строежа е след 14.06.2001 год. Не са представени строителни книжа, не е
издавано разрешение за строеж u виза за проектиране. Строежът е пета категория,
съгласно чл.137 от Закона за устройство на територията и Наредба №1 от
30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ (лист 20-24).
По делото са приети
като доказателства документите по административната преписка по издаване на
оспорения акт и представените от жалбоподателят документи.
По
делото бяха разпитани в качеството на свидетели лицата М.Д.Т. и Р.И.Р..
Свидетелят
Т. заяви, че е продал имота на А.Я. преди около 15 години. Имали са проблеми с
комшиите, затова са продали имота. Към момента на прехвърляне на имота, в
същият е имало къща с две стаи, отделно имало кухня, а отпред имало голямо
антре. Това антре било около 8-9 кв.м. Скоро минавал и видял, че е сменена
дограмата, като старите прозорци били тънки, а вратата била метална. Пред
вратата имало стряха около 40-50 см. Фасадата на самата къща била същата, но
вече изглеждала много по-добре. Навесът според него бил допълнително изграден.
Свидетелката
Р. заяви, живее в имота от 1973 год., като ремонта е бил започнал през 2018
-2019 год. и е бил завършен през 2021
год. „Янаки син“ООД са придобили имота през 2010 год.
За
изясняване на обстоятелства относно време изграждането на строежа бе допусната
и назначена съдебно-техническа експертиза, който бе прието от страните без
възражения. Според вещото лице, на скицата, извадка от Рег. план приет през
2007 год. се вижда Сграда 1- сградата на основното застрояване и сгради на
допълващо застрояване и навеси в поземления имот. В Констативният
акт е установено
„ разширение
на съществуваща
жилищна сграда
и дървен навес„
отбелязани в констативния акт в югоизточния ъгъл на поземления имот, долепени
до съществуващата жилищна сграда. От направения оглед се установявало, че
разширението представлява входно антре, изпълнено е от тухлени стени, по
фасадата покрити с топлоизолация и мазилка, прозорци с дограма от ПBЦ и входна
врата от ПBЦ дограма, от вътрешна страна стените са с мазилка и шпакловка. Функционално разширението към
жилищната сграда е предвидено за входно антре, a изпълнената дървена
конструкция за „навеса„ е тип входно покритие - за предпазване от атмосферни
въздействия. Дървената конструкция стъпва на сградата и колонките от оградата
на дворното място. Покривът е едноскатен, покрит с ламарина. Размерите в план
на изпълнените разширения съответстват на посочените в Констативен Акт
№50/10.12.2021 год.
Направено
е запитване в Община Стара Загора за налични технически книжа във връзка
издаване на Разрешение за строеж №312/13.08.1963 год. и разрешение за строеж
№414 /14.08.1964 год., като се установило, че такива не съхраняват за издадени
разрешение преди 1993 год. Според данните в представените Разрешения за строеж
е установено, че Разрешение за строеж №312/13.08.1963 год. е за ремонт на
покривната конструкция и направа на изолационно антре пред сградата, а с
разрешение за строеж №414/14.08.1964 год. е разрешено да се премести клозета и
се построи навес за дърва. Към строителните разрешения няма приложени скици, на
които да е отбелязано, къде се „предвиждат постройките“.
От
данните съществуващи в настоящия рег. план, приет през 2007 год. се установява,
че до жилищната сграда от югоизток има построена пристройка и навес, които
покриват част от изпълненото към момента разширение. Освен това, на извадката
от плана се вижда MC - масивна сграда с пристройка към нея от изток,
разположена на южната граница на имота.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи.
По делото няма спор за
фактите, че жалбоподателят „Янаки и син“ООД, представлявано от управителя А.Я.А.
е адресат на оспорената Заповед №10-00-320/22.02.2022 год., тя засяга неблагоприятно интересите на дружеството и за него
е налице правен интерес от оспорването й по съдебен ред. Заповедта е връчена на
20.04.2022 год. на управителя на дружеството, а жалбата е подадена на 03.05.2022
год. в Община Стара Загора, следователно е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна:
Оспорената
заповед №10-00-320/22.02.2022
год., е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните
му правомощия по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ, местонахождението
и категорията на обектите. Видно от приложеното копие на заповедта, същата е
подписана от Зам. Кмета на Община Стара Загора, съгласно заповед
№10-00-312/21.02.2022 год. Така посочената заповед също е приложена по делото
/лист 54 от делото/ и от която се установява, че поради платен годишен отпуск,
Кмета на Стара Загора е определил Зам. Кмета Й. Н. да го замества по време на
отсъствието му за периода 21.02.2022 год. – 25.02.2022 год. Следва
да се отбележи, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр
на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи,
предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган,
по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването
му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган. В конкретния случай, в предвид обстоятелството, че титуляра
е в законоустановен отпуск, удостоверен по надлежен ред по делото, то е
допустимо за този период, същият да бъде заместван от посочено от него
длъжностно лице. Касае се за временно делегиране на правомощия, а не за
постоянно такова. Всичко това мотивира съдът да приеме, че заповедта
е издадена от компетентен орган в условията на заместване и оплакванията от
страна на жалбоподателят за нищожност на заповедта са неоснователни.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, като формално
са изложени фактически и правни мотиви за издаването му.
При
издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и да обуславят отмяната й като незаконосъобразна само на това
основание.
Заповедта
е издадена, като са установени еднозначно и точно фактите и обстоятелствата относно
местонахождението на обекта и тези по изграждането му. Безспорно е съставен
констативен акт от 10.12.2021 год. в отсъствието на жалбоподателят, която е и
собственик на имота, с отразени данни за установеното при проверката. Същият е
бил изпратен на дружеството по пощата и получен на 17.12.2021 год. /лист 18 от
делото/ В предвиденият от закона срок, дружеството е депозирало и съответното
възражение /лист 14 от делото/, в което са изложени подробни възражения относно
констатираното.
Констативният
акт, съставен от определените от законодателя служители за контрол по
строителството в съответната община, представлява подготвителен документ с удостоверителен
характер – за установяване на съществуването, вида на строежа, вкл. неговото
местонахождение, които обстоятелства са от значение за издаване на крайния,
завършващ процедурата акт – заповед за премахване на незаконен строеж /чл.225а
ал.2 от ЗУТ/. Изискването за съставяне
на такъв акт, с който да се установят определените обстоятелства в хипотезите
на чл.225а ал.1 от ЗУТ и възможността да се направят възражения по акта от
заинтересованите лица, е с оглед обезпечаване възможността за издаване на
крайния акт след като са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към
решаването на въпроса, а те включат и точна конкретизация вкл. по място на
подлежащия на премахване строеж или част от строеж
Видно
от заключението на вещото лице, СМР включват разширение на съществуващото
антре, което се подкрепя и от приложената снимки към преписката. Не е спорно
между страните а и не се твърди от жалбоподателят, че е налице искане за
издаване на разрешение за строеж за извършените СМР. Видно от заключението на
вещото лице, е налице разширение на съществуващата сграда, антре, с описаните в
констативният акт и заповедта параметри.
Установява се по безспорен
начин, че описаният незаконен строеж е изграден от жалбоподателят, като
собственик на имота, като е налице разширение на съществуващата сграда, което е
описано подробно в съставеният констативен акт и оспорената в настоящото
производство заповед. Така описаното се подкрепя и от назначената съдебно
техническа експертиза, а годината на строителството от показанията на
свидетелката Р.Р.. Същата е очевидец на строителните дейности, както и
съсобственик на имота, доколкото процесното УПИ представлява обединение на три
ПИ. Не е налице нито дадено съгласие за изграденият строеж от останалите
съсобственици, нито е налице каквато и да е било строителна документация.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Т., относно допълнително изграденият навес, но не и по
отношение на размерите на съществуващото антре, което е било разширено.
Показанията му в тази част противоречат на назначената експертиза, която съдът
кредитира в пълна степен, като компетентно дадена и приета от страните без
възражение като писмено доказателства по делото.
Описаният незаконен строеж
не е отразен в ПУП – ПРЗ, одобрени с решение №888/29.03.2007 год. на Общинския
съвет Стара Загора. С оглед на годината на строежа след 2001 год. – установена
от показанията на свид. Р. и заключението на вещото лице, се налага извода, че
дори и да отговаря на строителни норми към настоящия момент, респективно към
момента на строежа, то така изграденият строеж не е търпим по смисъла нито на
§16 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, което обстоятелство се
съдържа и в заповедта.
Съгласно чл.137, т.5,
б.“а“ от ЗУТ, пета категория са жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване,
вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната
застроена площ до 1000 кв. м. или с капацитет до 100 места за посетители. В
конкретния случай, се касае за жилищна едноетажна сграда, ниско застрояване,
което предполага и че процесния строеж е пета категория, както е определен и в
заповедта. Имайки в предвид горепосочената законова разпоредба и разпоредбата
на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на
видовете строежи, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, съдът, приема, че строежът е пета категория.
По тези съображения съдът
приема, че жалбата е неоснователна, заповед №10-00-320/22.02.2022 год. на Кмета
на Община Стара Загора е правилна и законосъобразна, при издавеното й не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същата следва да се потвърди
като законосъобразна.
При
този изход на делото, искането на жалбоподателят за присъждане на направените
разноски по делото е неоснователно, а е основателно това на ответника по
делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на разноските,
определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на
разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Следва да се присъди и заплатеното възнаграждение за вещото лице в размер на
300.00 лв.
Водим от тези мотиви, на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Янаки и син“ООД,
представлявано от управителя А.Я.А. от гр. Стара Загора против Заповед №10-00-320/22.02.2022
год. на Кмета на Община Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Янаки и син“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Я.А. и със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.„Пейо
Яворов“№41, ет.1, ап.1 да заплати на Община Стара Загора, представлявана от Кмета
Ж. Т. разноски в размер на 400.00 лв.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: