Р Е Ш Е Н И Е
№
….............../21.01.2021 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седми януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на
секретаря Величка Велчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 8388
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано
е по предявени от П.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „С.С.Р.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със заповед №
00189/19.05.2020 г., издадена от работодателя, да бъде възстановен на
предишната работа, а именно „автомонтьор“ в
„С.С.Р.“ ЕАД, с място на работа „офисът на
работодателя, находящ се в гр. Варна, България“,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по реда на
чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер от 7261.02 лв. /след допуснато по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения иск вместо първоначалния за
сумата 4216.56 лв./ за периода 23.05.2020 г. – 23.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата
си молба и уточняващата молба към нея от 04.08.2020 г. ищецът П.П.И. излага, че е встъпил в трудово правоотношение с
ответното дружество на основание сключен между страните трудов договор от
31.03.2017 г., по силата на който приел да изпълнява длъжността „автомонтьор“,
с място на работа „офисът на работодателя, находящ се
в гр. Варна, България“. Твърди, че с допълнителни споразумения към трудовия
договор е променяно и основното му трудово възнаграждение. Поддържа, че през
целия срок на работа по трудовото правоотношение не му е налагано дисциплинарно
наказание по смисъла на КТ. Излага, че на 21.05.2020г. му е връчено
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, като едновременно
с него му била връчена и заповед № 00189/19.05.2020 г. за прекратяване на
трудовия договор, считано от 22.05.2020г., поради съкращаване в щата. Посочва,
че към момента на връчване на заповедта му е връчена за попълване и декларация
за наличието или липсата на обстоятелства по чл. 333 КТ. Счита, че е следвало
да попълни тази декларация преди прекратяване на договора, за да може да бъде
съобразен от работодателя. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е бил член на синдикалната организация на КНСБ при работодателя,
поради което се ползва със закрилата по чл. 333 КТ. Поддържа, че в случая не е
проведен и задължителният подбор по чл. 329 КТ, доколкото на същата длъжност са
работили и други служители на дружеството. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът „С.С.Р.“
ЕАД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен
безсрочен трудов договор от 31.03.2017 г., с който ищецът е назначен на
длъжност „автомонтьор“, считано от 01.04.2017 г. Признава, че трудовото
възнаграждение на ищеца е увеличавано с подписването на допълнителни
споразумения, последното такова от 20.12.2019 г. Поддържа, че със заповед от
10.03.2020 г. е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в предприятието,
съгласно което на длъжност „автомонтьор“, с място на работа гр. Варна има заети
общо 14 щатни бройки – в отдел „***“ – 8 щатни бройки и в отдел „Сервиз
лекотоварни и товарни автомобили, автобуси ***“ – 6 щатни бройки. Посочва, че с
протокол-решение от 23.03.2020 г. е взето решение да се извърши съкращаване на
щата, считано от 01.04.2020 г., като се съкратят 2 щатни бройки на длъжността
„Автомонтьор“ с място на работа гр. Варна – във всеки от посочените два отдела
по една щатна бройка. С това решение е утвърдено и ново щатно разписание на
длъжностите в предприятието, в сила от 01.04.2020 г., както и е разпоредено провеждането на подбор по реда на чл. 329 КТ
във връзка с намаляването на щатните бройки за длъжността от 14 на 12. Със
заповед от 10.04.2020 г. е създадена комисия за извършване на подбор, която да
извърши такъв между всички служители, заемащи длъжността „автомонтьор“, с място
на работа – гр. Варна. Твърди, че подборът е направен при преценка на
квалификацията и начина на изпълнение на задачите, възложени на работниците и
служителите, заемащи тази длъжност и въз основа на определени от работодателя
10 критерии и методики на оценяване. Срокът за извършване на подбора е бил до 27.04.2020
г. Поддържа, че с протокол № 5/24.04.2020 г. създадената за целите на подбора
комисия, след извършената преценка и при спазване на указанията за подбор, е
предложила да бъдат прекратени трудовите правоотношения на двамата служители,
чиито резултати от оценяването по определените критерии са най-ниски – ищеца П.П.И. и ***. Излага, че трудовият договор на
ищеца е прекратен, считано от 22.05.2020 г. със заповед от 19.05.2020 г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата. След проведения подбор
и прекратяването на трудовото правоотношение на двамата служители с най-ниски
резултати, със заповед от 22.05.2020 г. е утвърдено ново поименно щатно
разписание на длъжностите в предприятието, в което уволнените служители вече не
присъстват. Излага, че е заплатил на ищеца всички дължими обезщетения,
включително това за оставане без работа при съкращаване в щата по реда на чл.
222 КТ. Твърди, че преди връчването на заповедта за прекратяване, е предоставил
на ищеца Декларация за наличие или липса на обстоятелства по чл. 333 КТ. Същата
била попълнена от него, като в нея работникът не е декларирал обстоятелства,
които да обосновават правото му на закрила по чл. 333 КТ. Поддържа, че след
като за П.И. не са били налице обстоятелствата, уредени в чл. 333 КТ, то за
работодателя не е имало задължение да изчаква предвидения в декларацията срок,
поради което валидно е пристъпил към процедурата по уволнение, връчвайки
предизвестието и заповедта за прекратяване. Посочва, че в случая няма сключен
колективен трудов договор, който да изисква предварителното съгласие на
съответния синдикален орган в предприятието, нито пък ищецът е работник или
служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда
на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, каквото е изискването на чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ. По
изложените съображения твърди, че извършеното уволнение е законосъобразно,
поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане и моли в случай че бъде уважен
искът за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, да
бъде извършено прихващане със сумите на изплатеното обезщетение за неспазен
срок на предизвестието по чл. 220 КТ в размер на 1456.63 лв. и за оставане без
работа по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1401.29 лв.
В проведеното по делото на 07.01.2021 г. открито
съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. *** който поддържа становище за
основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. В дадения
от съда срок представя писмена защита по съществото на спора.
Ответното дружество се представлява от
юрк. Ц.С., която поддържа становище за
законосъобразност на уволнението и моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Представя писмена защита в предоставения от съда срок.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
По иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна:
В
производството на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 31.03.2017 г. между П.П.И.
и „С.С.Р.“ ЕАД е сключен безсрочен трудов договор №
109, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „автомонтьор“, с
място на работа – гр. Варна, както и че считано от 22.05.2020 г. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено със заповед № 00189/19.05.2020
г., връчена на работника на 21.05.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
поради съкращаване в щата, за което на 21.05.2020 г. на ищеца е връчено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, в което е посочено, че при
неспазен срок на предизвестието ще бъде изплатено обезщетение, на основание чл.
220, ал. 1 КТ. В проведеното по делото на 22.10.2020 г. първо открито съдебно
заседание е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че
ищецът е получил от ответника обезщетения по чл. 220 и чл. 222 КТ в размер
съответно на сумата 1456.63 лв. /обезщетение за неспазен срок на
предизвестието/ и сумата 1401.29 лв. /обезщетение за оставане без работа/.
От
представените от ответника доказателства – кратко щатно разписание на „С.С.Р.“ ЕАД към 10.03.2020 г. и поименно щатно разписание на
„С.С.Р.“ ЕАД към 10.03.2020 г. /л. 61 – л. 69 от
делото/ се установява, че в сервиз „*** има реално заети 8 щатни бройки на
длъжността „автомонтьор“, а в сервиз „Лекотоварни и товарни автомобили“ – 6
щатни бройки на длъжността „автомонтьор“.
Видно от
Протокол-решение от 23.03.2020 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество /л. 70 – л. 71/, е взето решение за съкращаване в щата на 2 щатни
бройки на длъжността „автомонтьор“ – по една във всеки от посочените по-горе
сервизи в гр. Варна. Утвърдени са промените в щатното разписание във връзка с
извършеното съкращаване, в сила от 01.04.2020 г. Предвидено е, че следва да
бъде проведен подбор по реда на чл. 329 КТ между служителите в дружеството, заемащи
посочената позиция с място на работа – гр. Варна.
Във връзка
с така взетите решения е утвърдено ново кратко щатно разписание към 01.04.2020
г. /л. 72 – л. 79/, в което щатните бройки на длъжностите автомонтьор в
сервизите „Леки автомобили“ и „Лекотоварни и товарни автомобили“ са намалени,
съответно от 8 на 7 бр. и от 6 на 5 бр.
Със заповед
№ Р005П/20/10.04.2020 г. /л. 80 - л. 81/ на изпълнителните директори на
ответното дружество е наредено да се създаде комисия за извършване на подбор по
длъжности по реда на чл. 329 КТ в следния състав: председател – П.С. – Началник
на ремонтно звено в транспорта и членове – *** – мениджър продажби и *** – Директор Човешки ресурси.
Поставената задача е извършването на подбор между работниците и служителите в „С.С.Р.“ ЕАД, заемащи длъжността „автомонтьор“. Предвидено е
подборът да се направи при преценка на квалификацията и начина на изпълнение на
задачите, възложени на работниците и служителите, заемащи тази длъжност, по
реда на чл. 329 КТ и въз основа на следните критерии и методика на оценяването:
Критерии за оценяване: 1. Трудов стаж в предприятието, 2. Предходен опит, 3.
Образование, 4. Технически познания, 5. Ефективност, 6. Сложност на труда, 7.
Обем Работа, 8. Дисциплинарни наказания, 9. Експертно решение на ТЕЛК и 10.
Оценка на пряк ръководител. Определена е следната методика на оценяване: 1. За
всеки месец трудов стаж в предприятието – 2 точки, като под внимание се взима
предвид периодът от датата на назначаване до 01.04.2020г.; 2. При наличие на
предходен опит на аналогична позиция се дава по една точка за всяка изпълнена
година; 3. За нетехническо образование – 0 точки, а за техническо – 10 точки,
при основно образование – 5 точки, средно образование – 10 точки и висше
образование – 15 точки; 4. По критерия технически познания се дават точки,
равни на постигнатия процент от тест за технически познания, като 1 % = 1 точка; 5. Оценява се ефективността
за периода 18.12.2019 г. – 24.03.2020 г., като 1 % = 1 точка; 6. При сложността на
труда за база служат реализираните часове труд за периода 25.09.2019 г. –
24.03.2020 г., като се изчислява процентът на всеки тип труд /поддръжка,
системен и диагностичен труд/ спрямо общия обем на труда. Получените стойности
се умножават по коефициент за сложност – поддръжка – коефициент за сложност
0.5, системен труд – коефициент за сложност 1.0, диагностичен труд – коефициент
за сложност 2.0. Получената стойност е равна на броя точки; 7. При обем работа
за база се взимат реализираните часове труд за периода 25.09.2019 г. –
24.03.2020 г., разделени на 10; 8. При наличие на дисциплинарни наказания,
които не са заличени, от оценката на служителя се отнемат 10 точки; 9. При
наличие на експертно решение на ТЕЛК на служителя се дават 50 точки; 10. Оценката
на пряк ръководител се осъществява въз основа на следните критерии: Постигане
на качествени показатели и квота на грешки, Спазване на процеси, Способност за
концентрация и самоконтрол, Интензивност на труда, Интерес и ангажимент на
работата, степен на мотивация, Вписване в колектива и колегиално поведение,
Трудова дисциплина, Съдействие/инициатива при изпълнение на общи задачи. Максиманият брой точки по този критерий е 40 т., като за
всеки един от подкритериите /8 на брой/ максималните
точки са 5 т. Указано е подборът да се извърши до 27.04.2020 г., като
назначената комисия следва в този срок да представи протокол, който да съдържа
резултатите от извършените преценки и направените съпоставки между служителите.
Видно от
представения протокол № 5/24.04.2020 г. /л. 82 – л. 83/, назначената комисия е
предложила да бъдат прекратени договорите на служителите *** и ищеца П.П.И..
Мотивите за това са, че същите са показали най-ниски резултати и са получили
най-нисък брой точки при оценяването по определите критерии. Към този протокол
е приложена Справка за оценка за квалификацията и начина на изпълнение на
възложените задачи от служителите, заемащи длъжността „автомонтьор“ в „С.с.р.“ ЕАД, гр. Варна /л. 84/, от която е видно, че при
извършения подбор са оценени всички лица, заети на посочената позиция в
дружеството /подборът е извършен измежду 14 служители/. По всеки критерий са
посочени точките, които всеки един от работещите е получил, съответно общия
брой точки на база на така поставените от работодателя критерии.
Във връзка
с направеното предложение от комисията са предприети действия за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца П.П.И.. На същия
е връчена за попълване декларация за наличието или липсата на обстоятелства по
чл. 333 КТ /л. 106 и 107/, видно от която лицето е декларирало, че по отношение
на него не са налице нито едно от обстоятелствата, обуславящи предварителната
закрила при уволнение. От страна на ищеца е направено възражение, че тази
декларация му е връчена едновременно с всички останали документи за
прекратяване на трудовия договор. В тази връзка по делото са изслушани
показанията на свидетеля П.С. – началник на ремонтно звено в транспорта в
ответното дружество, съгласно които ищецът първо е попълнил и подписал
декларацията за наличие или липса на основания за закрила при уволнение, след
което му е връчил останалите документи – предизвестие, заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение, трудова книжка, като му обяснил, че му се полагат
и съответни обезщетения. Ето защо съдът приема така направените възражения за
неоснователни. Още повече е било безпредметно изчакването на допълнителен
тридневен срок за представяне на доказателства от страна на служителя,
доколкото същият е декларирал, че по отношение на него не са налице посочените
в процесната декларация обстоятелства.
Към
уточняващата си молба от 04.08.2020 г. ищецът представя удостоверение /л. 33/
от синдикалната организация при „С.С.Р.“ ЕАД, от
което се установява, че той е бил член на синдикалната организация във фирмата
до освобождаването му от длъжност на 22.05.2020 г. Това обстоятелство само по
себе си обаче не обуславя предварителната му закрила по смисъла на закона,
доколкото същият не е бил избран за представител на
работниците и служителите по реда на чл. 7,
ал. 2 и чл. 7а КТ, което
единствено е релевантно в хипотезата на чл. 335, ал. 1, т. 5 КТ. Към исковата
молба е представено удостоверение /л. 27/, че председател на процесната синдикална организация е ***. Ето защо съдът приема, че не са налице
предпоставки за отмяна на уволнението на посоченото основание.
Основният
спорен въпрос в производството е дали извършеният по реда на чл. 329 КТ подбор
е законосъобразен.
Съгласно
задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г.,
постановено по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, преценката
на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който
съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите
критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Правото
на подбор е субективно материално право, което се характеризира още като
преобразуващо право и се упражнява от работодателя при конкретни основания за
уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ, едно от които е съкращаване на щата, какъвто е
настоящият случай. Като субективно право упражняването на подбора е насочено
към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или
службата и към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Следва да се отбележи, че преценката по кои
критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло
на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява
само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя
показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява извършен ли
е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са
законови критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на
действителни качества на работника. На работодателя е предоставена не само
преценката по кои от законовите критерии да извърши подбора, но след като в
закона не е посочена относителната тежест на всеки от тях, на работодателя е
предоставена и възможността да определи кой от избраните законови критерии,
каква относителна тежест да има в общата оценка. Съдът не може да контролира
относителната тежест на избраните от работодателя законови критерии. В този
смисъл са и разрешенията, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения
№№ 107/18.02.2010 г. по гр. д. № 3293/2008 г. по описа на ВКС, III ГО и
223/18.11.2019 г. по гр. д. № 1501/2019 г. по описа на ВКС, IV гр. о.
Ето защо съдът намира, че не може да извършва
контрол на определените от работодателя критерии, при които да бъде извършен
подборът, съответно на определения от него период от време за оценка по съответните
показатели. В правото на работодателя е да прецени по кои именно критерии да
бъдат оценявани служителите и съответно каква да е тежестта на всеки един от
критериите при формирането на крайния резултат. В този смисъл и направените
оспорвания от страна на процесуалния представител на ищеца са неоснователни. Едва
в хода на устните състезания същият направи оспорване, че два от въведените
критерии – предходен опит и наличие на експертно решение на ТЕЛК са в разрез с
разпоредбата на чл. 329 КТ, тъй като по никакъв начин не показвали кой работи
по-добре или каква квалификация има. От една страна, тези възражения са преклудирани, а от друга, съдът в случая не изследва
мотивите, поради които работодателят е определил едни или други критерии за
оценка. Релевантното в случая е те да са приложени еднакво спрямо всички
участници в подбора, което е направено от страна на комисията. Видно е, че по
критерия предходен опит ищецът е получил 8 точки, като петима от служителите
изобщо не са получили точки по този показател, поради което не може да се
приеме, че същият е бил ощетен по какъвто и да е начин с предвиждането на този
критерий. Що се отнася до наличието на експертно решение на ТЕЛК, то такова е
установено само при един от работещите ***, който
е получил допълнителни 50 точки в сравнение с останалите участници. Защо
работодателят е решил да предоставя допълнителни точки по такъв един критерий
/дали е политика на фирмата или друго/ не подлежи на изследване от съда в
настоящото производство. Още повече, че дори да бъде игнориран същият критерий,
то това не би могло да се отрази на крайния резултат от подбора /общата оценка
на служителя *** е 477.49 точки, а тази на ищеца – 321.19 точки/.
В нарочно становище от 14.10.2020 г. ищецът е
направил възражения във връзка с извършения подбор и по-специално, че липсва
яснота относно критериите технически познания и тестът за технически познания,
ефективност, сложност на труда, обем на работата и оценка на пряк ръководител.
С молба от 27.10.2020 г. ответникът е
представил един класьор с документи във връзка с извършените от комисията
оценки на служителите по всеки един от поставените от работодателя критерии.
Представена е и обяснителна записка на комисията по подбор от 22.10.2020 г., в
която подробно са разяснени определените от работодателя 10 критерия и
методиката на оценяване по всеки един от тях.
Видно от
представените и приети по делото документи, при оценяване по критерия
технически показания са взети предвид проведените през м. януари 2020 г.
тестове за технически познания за всички автомонтьори, съобразно тяхната област
на работа. Всеки тест има различен максимален брой точки, които могат да бъдат
постигнати. Крайният резултат, който е валиден за подбора, се получава като сборът
от постигнатите на всички тестове точки се раздели на сбора от максималните
точки от всички тестове, даден в проценти. Приложени са оценъчни листове за
всеки един от участниците в подбора, съответно попълнените от служителите
тестове. Поставената оценка на ищеца е 36 %, равняваща се на 36 точки. В този
смисъл съдът приема за неоснователни възраженията на ищеца и на процесуалния му
представител, че е неясна методиката на оценка по този критерий. Според
показанията на водения от ищеца свидетел ***, заемащ длъжността „автомонтьор“
при ответното дружество, в единия от тестовете много от въпросите били неясни и
не били преведени както трябва от чужд език. В същото време обаче не се
установи нито този свидетел, нито ищецът, нито някой друг от работещите при
ответника при попълването на този тест да е направил съответни възражения пред
работодателя по отношение неяснота на въпросите. Ето защо дори да се приемат за
достоверни тези показания, то следва да се отбележи, че релевантното в случая
е, че всички служители на практика са били поставени в едно и също положение –
изправени са да отговарят на едни и същи въпроси. Тоест, процесният
критерий е приложен еднакво спрямо всички участници в подбора и съответно
оценяването по него е обективно, на база на показаните резултати.
По
отношение на оспорения критерий ефективност в обяснителната записка на
комисията е посочено, че критерият се базира на общия брой изработени от
служителя часове за периода 18.12.2019 г. – 24.03.2020 г., разделен на броя
реални присъствени часове на служителя, даден в проценти. Тази методика на
оценяване бе обяснена и лично пред съда от председателя на комисията - свидетеля П.С.. В показанията си той обяснява,
че присъствените часове са тези, които даденият служител физически присъства на
работното си място, от момента на чекиране на входа,
начало на работния ден, до неговия край. Изработените часове са тези, които
физически на служителя са му платени и са фактурирани към съответния клиент,
било то гаранция или нормален ремонт към външен клиент. Времето, през което
даден служител е бил в отпуск или болничен, не се отчита като присъствено. Ако
даден служител е бил в отпуск или в болнични, но преди това е извършил някаква
дейност /има предвид в предния месец/, която може да се е забавила поради липса
на дадена част и съответно ремонтът да се е фактурирал в този месец /има
предвид следващия месец/. Това е обяснението и за получените резултати и това
обяснява и защо някои от служителите – ***, *** имат
процент на ефективност над 100 %. Извършената от тях в предходен месец работа
очевидно е отчетена в следващия месец и оттам именно идва и този резултат.
Възможно е в същия този период лицата да са полагали и извънреден труд, както
посочва свидетелят С.. В тази връзка последният отбелязва още, че в случая е
определен период от 3 месеца, за да бъде максимално обективно оценяването.
Всяка
друга интерпретация на това как следва да бъде преценявана ефективността като
критерий, изложена в хода на устните състезания от страна на процесуалния
представител на ищеца, не може да бъде възприета от съда, доколкото в
производството изчерпателно бе изяснена методиката на оценка по този показател,
заложен от работодателя.
За база за
оценка по критерия Сложност на труда са послужили реализираните часове труд за
шестмесечен период – от 25.09.2019 г. до 24.03.2020 г. Същата база е послужила
за оценка и по критерия Обем на работа. В показанията си свидетелят ***
посочва, че както той, така и всеки един от колегите му може да изпълнява всеки
тип труд /поддръжка, системен и диагностичен труд/. Свидетелят С. обяснява, че
тези видове труд се определят от системата на Даймлер, по която работят в
ответното дружество. Прекият ръководител определя кой механик какъв труд ще
извършва на база опита, уменията, знанията, квалификацията.
Следва да
се отбележи, че и двамата разпитани в производството свидетели обясниха, че
обемът на работа на монтьора, съответно кой какъв труд ще полага – поддръжка,
системен или диагностичен, се определя от приемчика /***/ и
тим-майстора /***/, те подават работата на конкретния служител. Според
свидетеля ***, е имало период, в който работата се разпределяла много
неравномерно. П.И. бил без работа, докато другите колеги имали разпределена
работа. Самият свидетел посочва, че е питал тим-майстора защо не даде на П. да
свърши някаква работа, а той му казвал „Аз искам този автомобил да го направиш
ти“. Обяснява, че това се е случвало и през 2020 г. Според свидетеля С., за
равномерната заетост и обема на работа следи прекият ръководител на ищеца – *** В
настоящото производство съдът не може да изследва мотивите, поради което това
лице, съответно приемчикът, са възлагали една или
друга работа на конкретен работник или служител. Позицията, на която са назначени
същите, им дава правото да преценят разпределението на работата между
механиците, съобразявайки техния опит, квалификация и умения, имайки предвид,
че имат непосредствено наблюдение върху дейността на механиците. Ето защо не
може да бъде споделено виждането на процесуалния представител на ищеца, че
последният е бил ощетен от тим-майстора, поради което и въведените критерии за
подбор са необективни и не доказват кой работи по-добре.
Неоснователни са и възраженията, че не е ясно
каква е тази система на Даймлер, която определя видовете труд. На първо място,
същите бяха релевирани отново едва в хода на устните
състезания, а на следващо – това е специализирана система за такъв тип дейност,
каквато се осъществява в дружеството. Категоризацията на видовете труд по тази
система не означава, че тя задава на конкретния служител какъв тип работа да върши,
в който смисъл е изложеното от процесуалния представител на ищеца в хода по
същество на делото.
По
отношение на възраженията относно документите, включени в трудовото досие на
ищеца, съдът приема следното: Действително в производството ответникът бе
задължен да представи в цялост трудовото досие на ищеца, което очевидно не е
сторено, а същият се е ограничил да представи само тези, доказващи наличието на
валидно трудово правоотношение и професионалната квалификация на ищеца. В
същото време обаче това обстоятелство не се отразява на преценката за
законосъобразност или не на извършения подбор, доколкото наличието на
допълнителни документи – напр.: наличието на молби за отпуски и разрешенията за
ползването им само допълнително би натоварило делото с доказателствен
материал. В същото време отчетените от комисията резултати по критериите
ефективност, сложност на труда и обем на работа са на база записванията в
счетоводството и на отчетеното в дружеството относно изработеното от всеки един
от автомонтьорите. Да се приеме нещо различно означава да се изискват всички
трудови досиета на всички участвали в подбора, което съдът намира за
нецелесъобразно и ненужно.
По трите
коментирани критерии – Ефективност, Сложност на труда и Обем работа на ищеца П.И.
са поставени следните оценки, съответно 33.32 %, което е равно на 33.32 точки,
86.40 точки и 46.47 точки.
По
отношение на оспорения критерий № 10 Оценка на пряк ръководител съдът намира
следното: Действително, в производството бе безспорно установено, че
тим-майсторът, прекият ръководител на ищеца, е лицето ***, което разпределя
работата между механиците и извършва непосредствен контрол върху тяхната
дейност. В същото време формулярите за оценка на представяне за всеки един от
участниците в подбора са подписани от П.С. в качеството му на пряк ръководител.
Това обстоятелство съдът приема, че не опорочава процедурата по подбора. И това
е така, доколкото, от една страна, това именно лице е определено като
председател на комисията, която следва да извърши подбора. От друга страна,
позицията, която заема „началник на ремонтно звено в транспорта“ предполага
именно ръководните му функции спрямо служителите в дружеството и по-специално
спрямо автомонтьорите, сред които е следвало да бъде извършен подбор.
Самият свидетел С. в показанията си пред съда
обяснява, че има преки наблюдения върху работата на механиците, общува с т.
нар. тим-майстор, доколкото това му е работата. Твърди, че върху всеки служител
има преки наблюдения. Обяснява, че по отношение постигане на качествените
показатели и квотата на грешките – всеки един ремонт, който е възложен на
служителя, е документиран собственоръчно от него за извършената работа в
сервизната поръчка, след като ремонтът е извършен го предава на тим-майстора,
който извършва крайния качествен контрол върху дадената работа и го
удостоверява с подпис, че автомобилът е изряден за предаване към клиента.
Когато даден служител допусне някаква грешка, тя му е предавана на него и се
записва в протокол. Ако има констатирани неизправности, съответно ако се
натрупат повече грешки, се обръща внимание на съответния механик. Посочва, че ***
/тим-майсторът на ищеца/ го е информирал за допуснати грешки от страна на П.И..
Самият той е ставал свидетел на грешки в сервизните процеси – например: в чекирането на сервизните поръчки – имало неправилно чекиране, недокументиране на извършената дейност по
поръчките, което е предпоставка за забавяне на ремонта и недоволство от страна
на клиента, след което отново трябва да се повтори целият процес. Именно П.И. е
ставал причина за неправилно чекиране на поръчка и
недокументиране на извършена дейност. Посочва, че на всеки един от служителите
е поставена индивидуална оценка. Всяка от оценките е поставяна на база
качествените и количествените показатели на всеки един от механиците, на
основата на документи, преки наблюдения, доколкото това е работата му, както и
с оглед обратната връзка от прекия му ръководител. Конкретно за подпоказателя трудова дисциплина посочва, че поставената
оценка на ищеца е 3 точки, защото от негова страна е имало нарушение в
неспазване на работното време. За колегиално поведение и вписване в колектива
му е поставил оценка 2 точки на база общото му представяне – дали при нужда
помага на колега или не, вписва ли се в задачите извън работния процес и т. н. Обяснява,
че има наблюдения върху работата на П.И., доколкото редовно се извършват
вътрешни оперативки и събрания, обсъждат се проблемите – текущи, належащи. Ставал е свидетел на разногласия, как ищецът
повишава тон.
В тази връзка съдът не цени показанията на
свидетеля Попов, че неговото мнение за П. е, че има колегиално отношение, че
добре се е вписвал в колектива. Следва да се отбележи, че това е личното мнение
на свидетеля, обусловено до голяма степен от обстоятелството, че с ищеца са
били в приятелски отношения. Ирелевантно в случая е и
обстоятелството, че на този свидетел не му е известно през всичките тези години
да има критерий „квота на грешки“. В случая работодателят е този, който поставя
критериите и няма задължение да информира служителите за тях.
Във връзка именно с подкритерия
„квота на грешки“ в последното по делото открито съдебно заседание от страна на
процесуалния представител на ответника са представени справки, наименовани „Отчет краен/качествен контрол“ за сервизите
„Леки автомобили“ и „Товарни автомобили“. От тях се установява, че лицата *** *** *** са констатирали грешки при изпълнение на
възложените на ищеца задачи. Така например на 13.01.2020г. при диагностика на
ДВГ е установен следният проблем „Липсва констатация. Не е ясно къде е
проблемът на автомобила. Арогантно отношение към сервизен майстор и сервизен
консултант“. На 14.01.2020 г. при отстраняване на теч двигателно масло е
констатирано следното: „При демонтаж на горивен инжектор,
липсата на внимание и старание и умишлено действие от негова страна. Свидетели ***.
Арогантно отношение спрямо клиентския автомобил, както и спрямо сервизен
консултант и сервизен майстор. Това допълнително усложнява ремонта, както и
допълнителни разходи за клиента“. Документирани са и други допуснати от ищеца
пропуски и грешки при изпълнение на работата.
Отчитайки коментираните по-горе свидетелски
показания на свидетеля С. и приетите писмени доказателства относно
констатираните от ищеца грешки при изпълнение на работата, съдът приема, че
поставената на ищеца оценка по последния критерий – 19 точки е обективна
такава. Всички направени възражения в противен смисъл са неоснователни и
необосновани.
За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че е ирелевантно посочването от страна на свидетеля ***, че през м. март или през м. април
2020 г. П.С. е направил събрание и е казал, че ще се стремят да запазят
колектива без промени, без да има съкращения. Без значение е и обстоятелството,
че никой не го е уведомявал, че участва в процедура по подбор на съкращения,
доколкото работодателят няма такова задължение.
По изложените
съображения съдът приема, че проведеният подбор по реда на чл. 329 КТ е
законосъобразен, поради което и прекратяването на трудовото правоотношение
между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради извършено реално
съкращаване в щата е законно. В случая е достатъчно в заповедта да е посочено
конкретното основание за прекратяване на трудовия договор, като няма изискване
в същата да е отбелязано изрично, че е извършен съответен подбор измежду
служителите, заемащи същата или сходна длъжност. Ето защо съдът намира, че предявеният
иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед
направения извод за неоснователност на главно заявената искова претенция с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са и акцесорните
претенции за възстановяване на предишната работа и за заплащането на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението. Така предявените искове подлежат на отхвърляне.
Ето защо съдът
намира, че не дължи произнасяне и по направеното от процесуалния представител
на ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане.
Предвид
изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият представя
списък на разноските и претендира такива в размер на 1800 лв. – платено по
банков път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, като са представени и съответни
доказателства за плащането. От страна на процесуалния представител на ищеца е
направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като
съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, вида и броя на
предявените в производството искове, ангажирания в производството доказателствен материал /в това число свидетелски показания
и експертиза/, проведените 3 открити съдебни заседания по делото, намира така
направеното възражение за частично основателно. Съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 1000 лв. без ДДС или 1200
лв. с ДДС, отчитайки и проявената от процесуалния представител на ответника
активност в производството /лично явяване в проведените по делото открити
съдебни заседания, депозиране на многобройни молби и становища/. Същото
надвишава с около ½ минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал.
1, т. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /693.05
лв. без ДДС/, но е съизмеримо с претендираното и
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Определеният
дължим размер е оправдан и с оглед сложността на делото. По изложените
съображения съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1200 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „С.С.Р.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато
за незаконно и да бъде отменено уволнението /прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/, извършено със заповед №
00189/19.05.2020 г., издадена от работодателя, да бъде възстановен на
предишната работа, а именно „автомонтьор“ в
„С.С.Р.“ ЕАД, с място на работа „офисът на
работодателя, находящ се в ***“,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставането
му без работа по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер от 7261.02 лв. за
периода 23.05.2020 г. – 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2020
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „С.С.Р.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му – 21.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: