Решение по дело №327/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2040
Дата: 15 октомври 2018 г.
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20181100900327
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-9 състав,

в публично заседание на трети октомври

две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 327 по описа за 2018 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

                ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ.625 И СЛ. ОТ ТЗ.

Молителят „В.-Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Б.М., с молба от 16.02.2018 г. , иска откриване на производство по несъстоятелност срещу „С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Г.Ц.. Твърди, че „В.-Б.” ЕООД е в договорни отношения с „С.” ООД, произтичащи от договор за паричен заем от 14.12.2015 г. „В.-Б.” ЕООД има парично вземане от „С.” ООД произтичащо от договор за паричен заем от 14.12.2015 г. „В.-Б.” ЕООД е предоставило на „С.” ООД в заем парична сума в размер на 156 080 лева. „С.” ООД се е задължило да върне заемната сума в срок най-късно до 01.11.2017 г., заедно с уговорената лихва за целия срок на договора. С договора за паричен заем от 14.12.2015 г. „С.” ООД се е задължило да заплаща месечна лихва в размер на 3.5% върху заемната сума. Заемодателят е предал реално на Заемополучателя, заемната сума с банкови преводи от 15.12.2015 г. и 18.12.2015 г. По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. В случая, страните по делото на 14.12.2015 г. са сключили писмен договор за заем за сумата от 156 080 лева. Несъмнено е, че договорът за заем е реален и се сключва с предаването на заеманата вещ, в случая, на паричната сума. Същевременно, тъй като се касае за договор на стойност над 5 000 лв., то за доказването му законът изисква писмен документ. Такъв писмен документ в случая е налице и той установява сключването на договора. Видно от представените към настоящата молба банкови извлечения от У.К.Б. АД, заемодателят е предал изцяло на заемателя заемната сума, срещу задължението на заемателя да върне заетата сума по уговорения начин, в уговорените срокове и размери, посочени в чл.1 на договора. Договорът се счита сключен с предаването на сумата и писмения документ е необходим само като форма за доказване с оглед размера на сумата. Съгласно чл. 4 договора за паричен заем от 14.12.2015 г. длъжникът се е задължил да заплаща на кредитора възнаградителна лихва в размер на 3.5% месечно, върху размера на заемната сума. Възнаградителната лихва за периода от 19.12.2015 г. до 19.01.2018 г. е в размер на 73 598.02 лева, видно от Справка-изчисление на възнаградителната лихва. Относно договорената между страните възнаградителна лихва от 3,5 % месечно (42% годишно) върху заемната сума, то страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В случая договорената между страните възнаградителна лихва е в размер на 73 598.02 лева за времето от 19.12.2015 г. до 19.01.2018 г. Ответното дружество дължи връщане на сумата в размер на 146 178.02 лева, представляващ главница по договор за паричен заем от 14.12.2015 г. в размер на 72 580 лева и възнаградителната лихва в размер на 73598.02 лева за времето от 19.12.2015 г. до 19.01.2018 г. Съгласно изложеното налице са изискуеми и безспорно установени вземания по основание и размер от „С.” ООД в общ размер на сумата от 146 178.02 лева.

След настъпилата изискуемост на задължението за плащане, „В.-Б.” ЕООД е провело неколкократно разговори с ръководството на дружеството - длъжник да заплати доброволно своите задължения. Задълженията и техният размер никога не са отричани от длъжника. Длъжникът не е погасил задълженията си дори и частично. По сметките на молителя не са постъпили каквито и да е суми в изпълнение на горепосочения договор. Видно от поканата, длъжникът чрез своя управител се стреми по всякакъв възможен начин да отклони плащанията към своя кредитор. Длъжникът не оспорва възникналите задължения, от което може да се направи обосновано заключение, че причината за неизпълнение се крие в липсата на активи на дружеството, с които да посрещне изискуемите вземания на своите кредитори. Многократно е бил канен длъжника да започне разплащане на задълженията, водени са множество преговори за разсрочване на задълженията, поради значителния им размер, но до настоящия момент не са предприети никакви действия в тази насока. Същевременно, доколкото е известно на молителя, дружеството - длъжник не изпълнява задълженията си и към другите си кредитори. Предвид всичко изложено до тук, счита, че е налице хипотезата на чл. 607а, ал.1 във вр. с чл. 608 от ТЗ и на основание чл. 607а, ал.2 във вр. с чл. 742 от ТЗ за „В.-Б.” ЕООД, в качеството си на кредитор на „С.” ООД, възниква правен интерес от предявяване на молба с правно основание чл. 625 ТЗ. Налице са всички материално-правни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 и 2 от ТЗ, търговецът е неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Длъжникът се презюмира неплатежоспособен, когато е спрял плащанията. В конкретния случай счита, че по отношение на дружеството-длъжник са налице и трите хипотези на неплатежоспособност по чл.608, ал.1, 2 и 3 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 742 от ТЗ търговецът /еднолично дружество с ограничена отговорносот/ е свръхзадължен, когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. В конкретния случай счита, че по отношение на дружеството-длъжник са налице предпоставките за свръхзадълженост по чл. 742 от ТЗ, т.к. наличното му имущество е по-малко от изискуемите му задължения.

Безспорно вземанията на „В.Б.” ЕООД произтичат от търговски сделки, тъй като страните по договора за паричен заем от 14.12.2015 г. са търговци /субективен критерий/. С настоящата молба представя достатъчно убедителни писмени доказателства за съществуването на вземане, за неговото основание, размер и изискуемост, и за факта на неизпълнение на задълженията на ответника, посочени по-горе. Видно от представените покани, изискуемостта на всяко от вземанията е възникнало в съотствтие на предвидените условия по договора за паричен заем от 14.12.2015 г. Кредиторът надлежно е обявил изискуемостта на вземанията породена от неизпълнение на валидни договорни задължения от страна на длъжника. Извън обстоятелствата, описани по-горе, счита, че са налице достатъчно основания да се презумира неплатежоспособност и свръхзадълженост на ответника. Същевременно от направени от негова страна справки, е установил, че същото не разполага с почти никиакви активи, а още по малко същите са достатъчни да покрият задължението дори само към „В.-Б.” ЕООД, а още по-малко към други кредитори. Това означава, че длъжникът не отговаря на изискванията за незабавна и бърза ликвидност и не разполага с имущество достатъчно да удовлетвори кредиторите си.

Предвид всичко изложено до тук, в качеството му на кредитор на „С.ООД с ЕИК *******, и предвид това, че длъжникът е неплатежоспособен, спрял е плащанията към кредиторите си и не изпълнява свои изискуеми парични задължения по търговски сделки, както е и свръхзадължен, моли съда, на основание чл. 625 от ТЗ във връзка с чл.607а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ да постанови решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, с което да обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността на „С.ООД към 19.01.2018 г. и определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и да определи дата на първото събрание на кредиторите. Прилага писмени доказателства по опис.

 

С молба от 23.02.2018 г., подадена във връзка с Разпореждане от 21.02.2018 г., с което е оставена без движение исковата молба, ищецът уточнява, че главно основание за откриване производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на „С.” ООД, а евентуалното основание е свръхзадължеността на „С.” ООД.

 

Длъжникът „С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Г.Ц., е депозирал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Твърди, че искът на „В.-Б.” ЕООД, ЕИК: *******е основателен и с настоящата молба С. ООД го признава изцяло, дори нещо повече, С. ООД, е подало на 12.02.2018 г. молба за откриване на производство по несъстоятелност на осн. чл.626 в вр. с чл.630 от ТЗ, по която е образувано т.д.н. №284/2018 г. на СГС, TO, VI-13 състав, което дело е висящо, по което дело вземането на ищеца по настоящето дело е признато и осчетоводено. Във връзка с направеното признание на иска, моли съда да приеме, че С. ООД е неплатежоспособно и не е в състояние да изпълни задължения към държавата за публични вземания, както и към частни кредитори. Търговецът не може да плати задълженията си към кредиторите, защото няма активи за покриване на краткотрайните, средносрочните и дългосрочните задълженията на търговеца. Също така, търговецът не разполага с парични средства или имущество. Главно основание за откриване производство по несъстоятелност е свръхзадължеността на дружеството, а евентуалното основание е неплатежоспособността на дружеството. Задълженията на търговеца са публични задължения към кредитора Национална агенция по приходите и към частни кредитори търговски дружества и физически лица и са подробно описани в Справка за задълженията - приложена към настоящата молба. Считано от 30.01.2018 г. С. ООД е спряло да обслужва задълженията си, на която дата е направено последното плащане към кредиторите, поради което счита, че началната датата на неплатежоспособността е 30.01.2018 г. Налице са материално-правни предпоставки по чл.608, ал.1 от ТЗ, че С. ООД не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение към държавата за публични вземания, и към частни кредитори, юридически и физически лица, затрудненията му не са временни, както и че не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите /чл.631 от ТЗ/. Налице са основанията на чл. 607а, ал: 1 и чл. 608, ал. 1 от ТЗ, като С. ООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност по изложените съображения по-горе. Моли съда на основание чл.630 от ТЗ да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на С. ООД, с ЕИК: *******, да открие производство по несъстоятелност с произтичащите от това последици.

 

                Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

                ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            В подкрепа на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, молителят представя следните доказателства: Справка-изчисление на възнаградителната лихва; Извлечение по разплащателна сметка № 235/16.12.2015 г. в „У.К.Б.“, с титуляр „В.-Б.” ЕООД; Извлечение по разплащателна сметка № 238/21.12.2015 г. в „У.К.Б.“, с титуляр „В.-Б.” ЕООД.

 

По делото е представено Уведомление до НАП по реда на чл. 78 от ДОПК, относно предстоящо откриване на процедура по завеждане на иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу „С.” ООД, с ЕИК *******.

 

С Договор за паричен заем, сключен на 14.12.2015 г., между „В.-Б.” ЕООД, в качеството му на заемодател и „С.” ООД, в качеството му на заемател, заемодателят отпуска на заемателя сумата от 156 080,00 лв., по банкова сметка ***, в срок до три дни от сключване на настоящия договор, а заемателят се задължава да върне заемната сума и да плати възнаграждение на заемодателя. Заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под формата на месечна лихва в размер на 3.5 % от заемната сума (чл. 2 от Договора). Заемателят се задължава да върне на заемодателя заемната сума, заедно с уговоре***та лихва за целия срок на договора в срок до 01.11.2017 г. (чл. 3 от Договора).

 

На 19.01.2018 г. молителят „В.Б.” ЕООД е изпратил покана до длъжника „С.” ООД, с която го е уведомил, че задължението му по Договор за паричен заем от 14.12.2015 г. е в размер на 146 178,02 лв., представляващо главница в размер на 72 580 лв. и възнаградителна лихва в размер на 73 598,02 лв. за времето от 19.12.2015 г. до 19.01.2018 г. Длъжникът е поканен в едноседмичен срок да заплати задълженията си по банкова сметка на „В.-Б.” ЕООД.

 

Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Декларация - Списък на кредиторите, представена от „С.” ООД.

 

По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, чието заключение като неоспоренo, обективно и компетентно даденo, се възприема изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване и анализ на приложените към делото документи и доказателствен материал, както и след проверка на Годишни финансови отчети на “С.” ООД към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г., предоставени от дружеството, е дало следното заключение: В счетоводството на „В.-Б.” ЕООД предоставените парични средства по Договор за паричен заем от 14.12.2015 г. в размер на 156 080 лв., са осчетоводени като вземане от “С.” ООД по дебита на сметка 499 ”Други кредитори”. Към настоящия момент вземането възлиза на 72 580.00 лв. Погасени са 83 500.00 лв. (на 16.03.2016 г. - 70 000.00 лв., на 28.03.3016 г. - 10 000.00 лв., на 04.04.2016 г. - 3 500.00 лв.). В счетоводството на “С.” ООД предоставените парични средства по Договор за паричен заем от 14.12.2015 г. в размер на 156 080 лв. са осчетоводени като задължение към “В. Б.” ЕООД по кредита на сметка 499/1 ’’Други кредитори“. Задължението, което води “С.” ООД към “В. Б.” ЕООД, към 31.12.2017 г., е в размер на главница от 72 965.902 лв.

Към 31.12.2017 г. задълженията на С.” ООД са в общ размер на 1 973 хил.лв., от които към доставчици 5 хил.лв. и други задължения 1 968 хил.лв., в т.ч. данъчни 31 хил.лв. Задълженията към доставчици, осчетоводени по кредита на сметка 401 "Доставчици“ възлизат на 5 хил.лв. (4 644.75 лв.). Задълженията, осчетоводени по кредита на сметка 499”Други кредитори”, възлизат на 1 937 380.44 лв. Данъчните задължения са в общ размер на 31 хил. лв. (31 419.67 лв.), от които осчетоводени по сметка 4539’’ДДС за внасяне” - 30 863.10 лв. и осчетоводени по сметка 4551 ’’Разчети с НОИ” - 556.57 лв. Активите на “С.” ООД, отразени в Баланса към 31.12.2017 г., са в общ размер на 2 793 хил.лв., в т.ч: Други вземания 2 792 хил.лв.; Парични средства 1 хил.лв.

В оборотната ведомост за 2017 г. фигурират вземания 951 хил.лв. (951 441.72 лв.), от които “други вземания”, осчетоводени по дебита на сметка 498”Други дебитори” - 950 821.84 лв. и по дебита на сметка 492”Разчети по гаранции” - 619.88 лв. Видно от представената оборотна ведомост за 2017 г. по сметка 222”Инвестиции в предприятия” са осчетоводени инвестиции на стойност 1 840 100 лв., които в оборотната ведомост и в баланса към 31.12.2016 г. фигурират в статия “Акции и дялове в асоциирани и смесени предприятия” в раздел III”Дългосрочни финансови активи” на стойност 1 840 хил.лв.

Дългосрочните финансови активи в размер на 1840 хил.лв. некоректно са отразени в баланса към 31.12.2017 г. като “други вземания” и сумарно с другите вземания от 951 хил.лв. общият им размер е 2 792 хил.лв. (951 441.72 лв. + 1840 100 лв. = 2 791 541.72 лв.).

Дружеството не отчита в баланса си краткотрайни материални активи. Вземанията са със срок над 1 година. Към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. ответното дружество отчита парични средства в размер на 1 хил. лв.

Последните плащания извършени от “С.” ООД за погасяване на краткосрочни задължения, са както следва: 30.01.2018 г. - платени 5.00 лв. на “В. Б.” ЕООД - по договор; 30.01.2018 г. - платени 10.00 лв. на ТД на НАП - частично по ИД *********/2016 г.; 30.01.2018 г. - платени 10.00 лв. на ЧСИ О.М.по ИД 20178460400647; 08.02.2018 г. - платени 10.00 лв. на ТД на НАП - частично по ИД *********/2016 г.; 08.02.2018 г. - платени 10.00 лв. на ЧСИ О.М.по ИД 20178460400647; 08.02.2018 г. - платени 5.00 лв. на “В. Б.” ЕООД - по договор. Сумите са наредени от “К.и К.” АД за сметка на задълженото лице “С.” ООД и са минимални предвид големия размер на задълженията.

Съгласно счетоводния баланс на „С.“ ООД към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г., изчислените показатели за ликвидност и автономност, са както следва: коефициент на обща ликвидност 0.0457, 0.1549, 0.4286, 0.0233, 0.0093; коефициент на бърза ликвидност 0.0457, 0.1549, 0.4286, 0.0233, 0.0093; коефициент на незабавна ликвидност 0.0411, 0.0044, 0.4286, 0.0233, 0.0093; коефициент на абсолютна ликвидност 0.0411, 0.0044, 0.4286, 0.0233, 0.0093; коефициент на финансова автономност 3.8082, 0.6586, 0.5454, 0.4156, 0.4156; коефициент на задлъжнялост 0.2626, 1.5908, 1.8336, 2.4061, 2.4061. За да може дружеството да посрещне краткосрочните си задължения, краткотрайните активи трябва да бъдат поне равни на задълженията, т.е. съотношението трябва да има стойност по-голяма или най-малко равна на 1-ца. Резултатите от горните изчисления показват, че коефициентите на ликвидност към към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. са извън референтните стойности. Като референтни се приемат следните стойности на показателите за ликвидност: коефициент на обща ликвидност - от 1 до 3; коефициент на бърза ликвидност - от 0.7 до 0.8; коефициент на незабавна ликвидност - от 0.3 до 0.4; коефициент на абсолютна ликвидност - по-голям от 0.2. Показателите за финансова автономност характеризират степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. Коефициентът на финансова автономност е показател, който показва какъв собствен капитал съответства на единица привлечен капитал. Изчислява се като съотношение на собствен капитал и пасиви. Източник на информация - пасивът на баланса, раздел А”Собствен капитал” и съответно раздел В”3адължения”. Коефициентът на задлъжнялост е показател, който показва какъв привлечен капитал съответства на единица собствен капитал. Коефициент на задлъжнялост показва съотношението между дълговете и собствения капитал, т.е. какъв размер дългове се падат на 1 лев собствен капитал. Изчислява се като съотношение на пасиви и собствен капитал. Източник на информация - пасивът на баланса, раздел В”3адължения” и съответно раздел А”Собствен капитал”. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможността разплащане с кредиторите за по дълъг период от време. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0,33. Към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. коефициентът на финансова автономност е над норматива от 0.33.

В баланса на “С.” ООД към 31.12.2016 г. в раздел Б”Нетекущи дълготрайни активи”, група “Дългосрочни финансови активи”, статия “Акции и дялове в асоциирани и смесени предприятия” са отчетени финансови активи на стойност 1 840  хил.лв., в т.ч: 873 075.00 лв. Апорт /“К.и К.“ АД/ Берковица - производствена сграда/; 302 196.00 лв. Апорт/“К.и К.“ АД /София/Н. - къща/; 664 829.00 лв. Апорт /“К.и К.“ АД/София /производствена сграда/; 1 840 100.00 лв. В баланса към 31.12.2017 г. “С.” ООД не отчита дългосрочни финансови активи.

В баланса на “С.” ООД към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. не фигурират материални запаси, предвид на което показателите за обръщаемост на краткотрайните материални активи - времетраене на един оборот и брой на оборотите не са изчислени.

Ответното дружество не разполага с достатъчно краткотрайни активи и не е било в състояние да покрие краткосрочните си задължения за посочените периоди. Финансовите затруднения на длъжника имат траен характер.

От ответното дружество не са представени доказателства за извършени разпоредителни сделки с оборудване в периода от 2013 г. до предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

При проверката не са предоставени доказателства за разпореждане с дългосрочните финансови активи на стойност 1 840 хил.лв. Без основание същите са посочени неправомерно в баланса към 31.12.2017 г. като вземане на дружеството в същия размер. Включително с другите вземания, които са 952 хил.лв., общият им размер към 31.12.2017 г. възлиза на 2 792 хил.лв. (952 хил.лв. + 1840 хил.лв. = 2792 хил.лв.). Забележка: Вземанията на стойност 2 792 хил. не са взети предвид при изчисляване на коефициентите на ликвидност, тъй като същите са вземания със срок над 1 година.

За финансовите 2014 г. и 2015 г. дружеството не е успяло да генерира приходи от продажби, с които да е в състояние да възстанови извършените разходи за дейността си и да осигури доходи за неговите собственици. За финансовите 2013 г. и 2016 г. реализираният финансов резултат е печалба, а към 31.12.2017 г. е нулев.

Към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. общата балансова стойност на всички активи - дълготрайни и краткотрайни, притежавани от “С. ” ООД са били достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и нетекущи:

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „С.” ООД, за ОСНОВАТЕЛНА.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 613 от ТЗ; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл. 742 от ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно - арг. чл. 631 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправни задължения към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, настоящата съдебна инстанция е била сезирана с молба от кредитор на длъжника за задължения, произтичащи от търговска сделка.

            Установено е и качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ на лицето, за което се цели да се докаже, че е неплатежоспособно - „С.” ООД, е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и управител и представляващ Е.Г.Ц..

Безспорно се установява от събраните писмени доказателства и най-вече от експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че дружеството е задлъжняло. Задълженията, установени по основание и размер, са изискуеми и до датата на предявяване на молбата не са погасени. Заключението на експертизата установява трайно състоянието на неплатежоспособност на дружеството, чрез изведените коефициенти на ликвидност и финансова автономност, като приема, че дружеството не е в състояние с краткотрайните си активи да посрещне краткосрочните си задължения, т.е. очевидно не се касае за временни затруднения по смисъла на чл.631 от ТЗ.  Показателите за финансова автономност, схванати като съотношение между собствения капитал към пасивите, показват пълна зависимост на длъжника по отношение на кредиторите му, тъй като му липсва собствен капитал за покриване на задълженията. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения на фирмата, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг период от време. Тревожни са коефициентите за ликвидност. Същите характеризират способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите си, като за общ норматив се приема коефициент 1.00. Както се установява от изслушаното заключение, всички коефициенти на ликвидност на длъжника „С.” ООД към 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. са под единица. Това обстоятелство се явява показател за това, че дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност, защото неговите стойности са под нормативно установените. При така изчислените коефициенти за ликвидност съдът намира, че длъжникът не притежава активи за погасяване на изискуеми парични задължения към кредиторите си. Особено показателни са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност. Първият представлява съотношението на краткосрочните инвестиции плюс паричните средства, съотнесен към текущите задължения, и разкрива невъзможността на длъжника да покрие текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Коефициентът на абсолютна ликвидност, схванат като съотношение между паричните средства към текущите задължения, също е с ниско измерение и не позволява осъществяването на търговска дейност.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл.608, ал.1 и 3 ТЗ.  Съдът приема, че длъжникът не е в състояние да плати частично или изцяло вземания на отделни свои кредитори. Поради това и следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

 

Като начална дата на неплатежоспособността, съдът намира, че следва да се приеме 31.12.2013 г., когато, както е установило вещото лице, показателят за обща ликвидност е под единица и е налице задлъжнялост, сочеща на реална декапитализация на дружеството.

 

Предвид горното, на основание чл.629б, ал.1 във вр. с чл.632 ТЗ, на длъжника и неговите кредитори, в съдебно заседание от 06.06.2018 г., е била дадена възможност, с предупреждаване за последиците от невнасяне на съответните суми, да предплатят разноските по несъстоятелността, определени на 15 000 лв. Това не е сторено нито от длъжника, нито от неговите кредитори, поради което настоящата инстанция намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ т.е. едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и несъстоятелност, като се спре производството по настоящото дело до предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ.

 

С оглед обстоятелството, че искането за откриване на производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост е евентуално, като съдът приема, че дружеството е неплатежоспособно, не следва да се излагат мотиви във връзка с това основание.

Следва да бъде изпратено съобщение до Софийска районна прокуратура за наличие на данни за евентуално извършване на престъпление от общ характер по чл.227б, ал.2 НК и чл.227д, ал.1 във вр. с ал.3 НК, след евентуалното влизане в сила на настоящото решение, тъй като началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2013 год., като считано от нея в 30-дневен срок представляващият орган не е поискал откриване на производство по несъстоятелност. За целта следва да се изготви официално заверен препис от част от книжата по делото, който да се изпрати на СРП за образуване на производство от общ характер, ако прокуратурата - компетентният за това орган за борба с престъпността, счете това за нужно.

 

            ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

         Кредиторът „В.Б.” ЕООД не претендира разноски и не представя Списък по чл. 80 от ГПК вр. чл.621 от ТЗ, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

 

Водим от горното и на основание чл. 608 ТЗ във вр. с чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Г.Ц., на основание чл.630, ал.1, т.1 ТЗ във вр. с чл.632, ал.1 ТЗ.

 

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Г.Ц. 31.12.2013 г., на основание чл. 630, ал.1, т.1 ТЗ във вр. с чл.632, ал.1 ТЗ.

 

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Г.Ц., на основание чл.630, ал.1, т.2 ТЗ във вр. с чл.632 ал.1 ТЗ.

 

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Г.Ц., на основание чл.632 ал.1 ТЗ.

 

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Г.Ц., на основание чл.632, ал.1 ТЗ.

 

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 327/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, на основание чл.632 ал.1 ТЗ.

 

УКАЗВА на основание чл.632, ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА - „С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Г.Ц., че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 15 000 лева (петнадесет хиляди лева).

 

УКАЗВА на основание чл.632, ал.4 ТЗ на „С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Г.Ц., че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от Търговския регистър.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-мо дневен срок от вписването в Търговския регистър на основание чл.633, ал.1 във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, съгласно чл.613а, ал.2 ТЗ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на НЕЗАБАВНО вписване в Търговския регистър, за което да се предприемат необходимите мерки от деловодителя, съгласно чл. 622 във вр. с чл.633, ал.1 ТЗ, както и на незабавно изпълнение на основание чл.634 ТЗ.

 

    ДА СЕ ИЗГОТВИ ПИСМО ДО СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, придружено от официално заверен препис от настоящото решение, след влизането му в сила, посочващо кога е настъпила неплатежоспособността, с отбелязване кога решението е влязло в сила, препис молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за евентуално образуване на производство от общ характер против управителя Е.Г.Ц., тъй като след началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2013 год., в 30-дневен срок, не е поискала откриване на производство по несъстоятелност, ако се счете, че са налице достатъчно данни за това.

 

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: