Решение по дело №2448/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       356                                        15.03.2022 г.                                       гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на втори март две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

 

                                Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2448 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 166 от  ДОПК, вр. чл. 145 и сл. от АПК и чл. 195б от Закона за водите, и е образувано по повод постъпила жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. . Т., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 4/2021 от 08.10.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че дружеството не е уведомено за дължимите такси по реда на чл. 194б от Закона за водите (ЗВ). Наведени са доводи за недължимост на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ за водата, използвана за технологични нужди, като се сочи, че тя не представлява реално потребено количество вода. По същество се иска отмяна на акта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт, като подробни доводи развива в писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. С писмена молба заявява становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че таксата се определя не въз основа на реално използваното количество вода, а въз основа на отнетия обем вода от язовира, в т.ч. водата за технологични нужди. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е насочена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е титуляр на разрешително № 0309/26.05.2004 г., изменено с решение № 135/31.07.2020 г. на министъра на околната среда и водите, за водовземане от повърхностен воден обект- язовир „Ясна поляна“, със срок на действие до 21.05.2030 г. С разрешителното за водоползване е определен годишен лимит от 14.5 млн. куб.м., при използване на водите в съответствие с месечни графици, утвърждавани от министъра на околната среда и водите. Посочено е мястото на водовземане- водовземна кула на язовир „Ясна поляна“, и целта на водовземането: питейно-битово водоснабдяване на гр. Бургас и населени места и курорти от Южното черноморско крайбрежие и от област Бургас. Утвърдени са от министъра на околната среда и водите месечни графици за водовзмемане от язовир „Ясна поляна“ през 2020 г., с които е отредено водовземане за м. декември в общ обем от 0.970 млн.куб.м. вода; за м. ноември- 0.970 млн.куб.м. вода; за м. октомври- 1.070 млн.куб.м. вода; за м. септември- 1.270 млн.куб.м. вода; за м. юли- 1.570 млн.куб.м. вода; м.юни- 1.270 млн.куб.м. вода; м.май- 1.270 млн.куб.м. вода; м.април- 1.170 млн.куб.м. вода; м.март- 1.170 млн.куб.м. вода; м.февруари- 1.070 млн.куб.м. вода; м. януари- 1.170 млн.куб.м. вода.

На 29.01.2021 г. в БДЧР е депозирана декларация от „ВиК“ ЕАД- Бургас, заведена с вх. № 26-00-14885/А3, с която е заявен годишен воден обем от 10 328 200 куб.м., отнет от язовир „Ясна поляна“ през 2020 г., отчетени по ултразвуков разходомер, и е определена такса в размер на 206564 лева по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. В ДВ, бр. 2 от 2017 г.), при единичен размер от 0.02 лева. Представена е и справка за източените и подадени водни количества от язовир „Ясна поляна“ за 2020 г., в която е отразено, че общото източено количество вода е в размер на 11 116 000 куб.м., от които към „ВиК“ ЕАД- Бургас са подадени 10 328 000 куб.м. и са използвани за технологични нужди на ПСПВ 787 800 куб.м. Декларираната дължима такса е заплатена чрез банкови преводи на 25.02.2021 г. и 29.03.2021 г.

Във връзка с представената декларация е изпратена до „ВиК“ ЕАД- Бургас покана № 26-00-4885/А-30 от 04.03.2021 г., получена от дружеството на 05.03.2021 г., за доброволно изпълнение на установено задължение за такса за водовземане от язовир „Ясна поляна“ за 2020 г. в размер на 222 320.00 лева, за иззето водно количество 11 116 000 куб.м. След изтичане на срока за доброволно плащане на установените задължения, е изпратено уведомително писмо № 26-00-4885(А32) от 25.03.2021 г., с което дружеството е уведомено за започване на производство за издаване на АУПДВ за дължима такса за водовземане за 2020 г. за разликата над декларирания и внесен размер на таксата до пълния и́ размер, възлизаща на 15 758.22 лева. Предоставен е срок за възражения и представяне на доказателства. Писмото е връчено на „ВиК“ ЕАД- Бургас на 29.03.2021 г., според отбелязването в известие за доставяне PS 9000 03I24W D.

В хода на производството е извършена проверка от служители на Басейнова дирекция „Черноморски район“, за резултатите от която е съставен констативен протокол № 412в от 09.08.2021 г. Констатирано е от проверяващите лица, че за 2020 г. са извършвани контролни проверки от служители на БДЧР относно общото потребление на вода от язовир „Ясна поляна“, за което са изготвени протоколи № 47Б/04.02.2020 г.; 92Б/02.03.2020 г.; 151Б/03.04.2020 г.; 172Б/03.05.2020 г.; 290Б/01.06.2020 г.; 408Б/02.07.2020 г.; 533Б/04.08.2020 г.; 601Б/03.09.2020 г.; 681Б/06.10.2020 г.; 757Б/02.11.2020 г.; 794Б/01.12.2020 г. и 4Б/05.01.2021 г., за потребление на общо 11 116 000 куб.м. вода, в т.ч. вода за технологични нужди. Констатирано е, че използваните водни количества са отчитани посредством монтирано измервателно устройство на вход ПСПВ, описано в протоколите с фабричен № 0238/06, с поставена пломба от БДЧР с констативен протокол № 70Б/04.02.2020 г. За монтираното устройство са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.10.4878 и допълнение към него с № 20.06.4878.1, относно регистрирано средство за измерване с № 4878, съгласно регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, с краен срок на валидност до 30.06.2030 г. Въз основа на установените данни е определена такса за 2020 г. в размер на 222 230 лв. за 11 116 000 куб.м. вода, представляващи изцяло ползваните количества вода от язовира, по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. В ДВ, бр. 2 от 2017 г.), при единичен размер от 0.02 лева. След отчитане на извършени плащания от страна на задълженото лице, е установено, че неплатената такса възлиза на 15 756.00 лева.

Въз основа на установените данни е издаден оспореният АУПДВ, с който е определено на „ВиК“ ЕАД- Бургас допълнително задължение в размер на 15 756 лева, представляващо невнесен остатък от дължима такса за ползване на 11 116 000 куб.м. от повърхностните води на язовир „Ясна поляна“ за 2020 г. в размер на 222 320 лева, определена на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите, във вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от 01.01.2017 г.). В акта е посочено, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите се дължи за целия отнет обем вода от съответния водоизточник.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на водата за технологични нужди за 2020 г. възлиза на 15 756 лева, при единична цена от 0.02 лева. Експертизата дава подробни разяснения относно процеса на пречистване на отпадните води. Отбелязва, че след пречистване на питейната вода, технологичната вода (отпадната вода) преминава през пречиствателна станция за третиране на технологични отпадни води (ТОВ) и се връща в указания по проект водоприемник. Вещото лице сочи, че ползваните водни количества се отчитат с измервателен уред- ултразвуков разходомер Сонекс.FSххх, за който има издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.10.4878 със срок на валидност, продължен до 30.06.2030 г. Констатира, че са спазени изискванията за монтаж на уреда.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган- директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, овластен с нормата на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите. Издаден е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на производството с писмо с № 26-00-4885(А32) от 25.03.2021 г. и на същия е предоставена възможност да заяви становище и да ангажира доказателства. Актът е издаден въз основа на направените при проверката констатации, съдържащи се в съставения констативен протокол № 412В от 09.08.2021 г., въз основа на информацията, събрана при извършвани проверки на обекта през релевантния период, т.е. съобразно изискванията на чл. 194б, ал. 3, т. 3 от ЗВ. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на задълженията.

Съдът намира за неоснователни наведените в жалбата доводи за допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение, изразено в неизпълнение на задължението за извършване на нарочна проверка, при констатирано несъответствие в подадените от оператора данни и резултатите от извършените през годината проверки. От данните по делото е видно, че в случая е извършена проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, за резултатите от която е изготвен констативен протокол № 412В от 09.08.2021 г. Действително, в случая не са налице данни за уведомяване на жалбоподателя за резултатите от извършената проверка, но този пропуск не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото и при изпълнение на това задължение не би могло да се стигне до други фактически и правни изводи на административния орган. Установените при проверката данни за иззетото от водния обект количество вода напълно съответстват на декларираните от жалбоподателя, а разликата в размера на декларираната и определената от административния орган такса произтича единствено от различното тълкуване на приложимите материалноправни разпоредби, досежно дължимостта на таксата за вода, използвана за технологични нужди. С оглед на това и доколкото в настоящото съдебно производство е осигурена възможност на жалбоподателя да направи възраженията си и да ангажира доказателства, не би могло да се приеме, че правото на защита на същия е нарушено.

Според настоящия съдебен състав оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с приложимия материален закон.

По делото не е спорно, че жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД- Бургас притежава качеството титуляр на разрешително № 0309/26.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите, и е носител на правото на водовземане от повърхностни води от язовир „Ясна поляна“. Не е спорно също така, че през 2020 г. са източени от язовир „Ясна поляна“ 10 328 000 куб.м. вода за предоставяне на потребителите и 787 800 куб.м.- за технологични нужди (за пречистване на питейната вода), а е заплатена такса само за иззетите 10 328 000  куб.м. вода. Според ответника водата, употребена за технологични нужди (технологична вода), следва да се включи в основата за определяне на общата дължима такса по чл. 12, ал. 1 от Тарифата.

Съгласно нормата на 194, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗВ за правото на използване на повърхностни води се заплаща такса за водовземане. Според дефиницията, дадена с нормата на §1, ал. 1, т. 7 от ДР на Закона за водите, „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. На основание чл. 194, ал. 2 от ЗВ таксата се определя на база отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление. Нейният размер се изчислява по формулата, посочена в чл. 11 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, чийто основен компонент е размерът на отнетия годишен воден обем (W). При тази законова регламентация следва да се приеме, че такса се дължи за цялото количество иззета от водния обект вода, а начинът на нейното разходване е ирелевантен, освен в хипотезите на чл. 194, ал. 11 от ЗВ. Използването на повърхностни води за технологични нужди не е сред изчерпателно посочените в нормата на чл. 194, ал. 11 от ЗВ хипотези и за отнетото количество вода се дължи съответната такса. Няма спор по делото, че посоченото от административния орган количество 787 800 куб.м. е отнето от водния обект- язовир „Ясна поляна“ и същото е използвано от жалбоподателя за технологични нужди. Следователно за него се дължи такса, определена по реда на чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Тарифата, в посочения от административния орган размер от 15 756.00 лева. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Й. Т., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 4/2021 от 08.10.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.

СЪДИЯ: