Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 134 от 22.06.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори май две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 10 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
във вр. с чл. 144, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК.
Делото
е образувано по жалба от „Е.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К. И. З. – управител, срещу Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ19001644-1/27.11.2019
г., издаден от орган по приходите при Община Д., потвърден с решение, обективирано в писмо с изх. № 26-00-3278-(1)/16.12.2019
г., издадено от началника на отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при Община Д., по жалба с вх. № 26-00-3278/16.12.2019 г. от дружеството.
С обжалвания акт на „Е.” ЕООД са
установени задължения за такса за битови
отпадъци (ТБО) за
2019 г. в размер на 698,64 лева и за лихва
към 27.11.2019 г. в размер на 17,08 лева за недвижим имот с партиден № *********001
и адрес: гр. Д., ул. „Т.” № 10, представляващ земя и сгради. „Е.” ЕООД оспорва
процесния акт, като издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е
налице неяснота при формиране на задължението за ТБО за всяка от услугите
по чл. 62 от ЗМДТ,
както и на задължението за лихва. Оспорва дължимостта на начислената ТБО с
доводи за непредоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ от
Община Д.. Претендира отмяна на обжалвания акт и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът
– началникът на отдел „Местни данъци и такси” при Община Д., оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира присъждане на направените
разноски по делото.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
„Е.” ЕООД е собственик на недвижим
имот с партиден №*********001 и адрес: гр. Д., ул. „Т.” № 10, представляващ
земя и сгради, съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ № **********/28.06.2010
г., а именно: земя с площ от
3000 кв. м и пет нежилищни сгради
с обща застроена площ от 782
кв. м, с данъчна оценка на земята 18576,00 лева и отчетна стойност на същата
13920,00 лева, данъчна оценка на сграда 1 – 19937,10 лева и отчетна стойност на
същата 42740,00 лева,
данъчна оценка на сграда 2 – 11511,80 лева и отчетна стойност на същата
24680,00 лева, данъчна оценка на сграда 3 – 20771,20 лева и отчетна
стойност на същата 44528,00 лева, данъчна оценка на сграда 4 – 9092,60 лева и отчетна стойност
на същата 19493,00 лева, и данъчна оценка на сграда 5 – 3920,70 лева и отчетна
стойност на
същата 8405,00 лева.
С
Решение № 220 по Протокол № 12/16.12.2016 г. Общински съвет (ОбС) Д. е определил годишния размер на
таксата за битови отпадъци, считано от 01.01.2017 г., който за нежилищните
имоти на физическите и юридическите лица е в общ размер
на 6.96 промила върху данъчната оценка
по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ,
както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, осигуряване на съдове за съхранение на битови отпадъци, включително
торби, стикери, съдове за биоотпадъци, за домашно и квартално компостиране за
домакинствата и на съдове за разделно събиране за административните сгради и за
сградите на учебни заведения, болнични заведения, заведения за социални услуги,
културни институции и други обществени сгради на бюджетна издръжка – в
размер на 2.55 промила върху данъчната оценка (т. 2.2.1); за обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други
съоръжения, проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата на битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране, компостиране, анаеробно
изграждане и друг отретиране и оползотворяване на битови отпадъци, отчисления
по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) – в
размер на 2.81 промила върху данъчната оценка (т.
2.2.2); и за чистотата на териториите за
обществено ползване, почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковете и другите
територии от населените места, предназначени за
обществено ползване – 1.60 промила върху данъчната оценка (т.
2.2.3).
Със Заповед № РД04-1043/16.10.2018 г. на кмета на община Д. са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги за третиране на твърди битови отпадъци за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., като адресът на имот с партиден № *********001 попада в границите на районите, в които Община Д. ще извършва следните услуги: организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации – за имотите, намиращи се на територията на община Д. с организирано сметосъбиране, и поддържане на териториите за обществено ползване – за имотите, намиращи се на територията на община Д..
На 27.08.2018 г. между Община Д., като възложител и „*****” ООД, гр. София, като изпълнител, е сключен Договор за услуга № РД-09-760/27.08.2018 г. за предоставяне от дружеството на следните услуги: сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци от населените места с организирано сметосъбиране в община Д., събиране и транспортиране на ЕГО, строителни и растителни отпадъци, почистване на улични кошчета, машинно метене и миене на територии за обществено ползване на територията на община Д., като срокът за изпълнение е 24 месеца, считано от датата на сключване на договора.
„Е.”
ЕООД е подало декларация с
вх. № 94-К-758/01.11.2018 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за 2019 г., в която е посочено, че недвижимият
имот с партиден № *********001 и адрес: гр. Д., ул. „Т.” № 10, представляващ
земя и сгради, няма да се използва през цялата 2019 г.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която
е
изготвило заключение с вх. № 1858/11.05.2020
г. по
описа на съда. В заключението е посочено, че за 2019 г. на дружеството жалбоподател не е начислена такса за услугата
сметосъбиране и сметоизвозване с оглед подадената декларация по чл. 71 от ЗМДТ.
За услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения,
проучване, проектиране, изграждане, експлоатация на депата на битови отпадъци
на дружеството е начислена такса в размер на 445,17 лева (2.81
промила), а за услугата
поддържане чистотата на територията за обществено ползване – такса в размер на
253,47 лева (1.60 промила). Лихвата
за просрочие на дължимата ТБО е в размер на 17,08 лева (за периода от 01.07.2019 г. до 27.11.2019 г. (върху половината от дължимата ТБО) – 14,46
лева, и за периода от 01.11.2019 г. до 27.11.2019 г. – 2,62 лева).
С Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ19001644-1/27.11.2019 г.,
издаден от Н. В.– старши специалист „МДТ” при Община Д., оправомощена
със Заповед № 1243/21.06.2012 г. на кмета на община Д., на „Е.”
ЕООД са установени
задължения за ТБО за 2019 г. за имот с партиден № *********001 в
размер на 698,64 лева и за лихва към 27.11.2019 г. в размер на 17,08 лева. Актът е връчен на адресата на
02.12.2019 г. (с препоръчана пощенска пратка) и в срока по чл. 107, ал. 4 от ДОПК е обжалван по административен ред пред началника на отдел МДТ при Община Д..
Последният е потвърдил акта с решение, обективирано в писмо с изх. №
26-00-3278-(1)/16.12.2019 г., връчено на дружеството на 18.12.2019 г. (с
препоръчана пощенска пратка).
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация
– дружеството адресат на акта, до компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 1 във
вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК и
след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореният
акт е издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална
компетентност с оглед издадената на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ Заповед № 1243/21.06.2012 г. на кмета на
община Д., и в предвидената от закона писмена форма.
Потвърдителното решение е издадено от началника на отдел МДТ при Община Д., т.
е. от ръководителя на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата
компетентност съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във
вр. с чл. 4, ал. 5, пр. 2 от ЗМДТ, и в
изискуемата писмена форма.
Съдът
намира, че процедурата по издаване на процесния акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и в хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Неоснователно
е възражението на дружеството жалбоподател, че органът е нарушил чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй
като не е посочил размер на таксата за битови отпадъци по отделните
ѝ компоненти. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, в
редакцията към процесния период (в настоящото решение съдът има предвид
разпоредбите на закона към процесния период, но с цел облекчаване на изказа
няма да повтаря уточнението след всяка законова разпоредба), таксата за битови
отпадъци се дължи за извършваните от общината три вида услуги: събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; и поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината. Според чл. 67, ал.
1 и 2 от ЗМДТ
размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за
календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от
причинителя или притежателя на отпадъците (ал. 1), като този размер за всяко
задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62,
която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за
текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за
всяка услуга по чл. 62, се
разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от
приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62 (ал.
2). Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка
календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за
одобряване на план-сметката (чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ). Предмет
на съдебното производство не е решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 от ЗМДТ,
а акт за установяване на задължения по декларация, т. е. акт, който прилага
решението на общинския съвет. Непосочването на таксата за отделните видове
услуги не прави акта незаконосъобразен поради липса на мотиви и не пречи на съда
да извърши контрол за законосъобразност (вж. в т. см. Решение
№3433/11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2017 г., VII о.). От приложените
по делото доказателства е видно, че за всеки от процесните имоти
органът е установил дължимост на такса за услугите третиране
на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване. Именно за тези две услуги общинският съвет е определил
такса в размер съответно на 2.81 промила и 1.60 промила върху по-високата между
отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 на имотите, съобразно чл. 21, ал.
1 от ЗМТД. Органът
в акта си не е посочил върху коя от двете стойности е определил размера на
таксата, но от посочената в
данъчната декларация отчетна стойност на всеки от имотите и установения в
решението на общинския съвет размер на таксата за горепосочените две услуги се установява, че този размер е
определен върху данъчната оценка на земята и отчетната стойност на всяка от
сградите. От
съдържанието на оспорения акт е видно, че с него на дружеството не са установени задължения за услугата по чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ –
събиране и транспортиране на битови отпадъци (сметосъбиране и сметоизвозване),
тъй като определеният от общинския съвет размер на таксата за тази услуга е
2.55 промила.
Предвид гореизложеното оспореният акт съдържа фактически и правни основания, които тълкувани в съвкупност с публично известните актове – Решение №220 по Протокол № 12/16.12.2016 г. на ОбС Д., Заповед № 1243/21.06.2012 г. и Заповед № РД04-1043/16.10.2018 г. на кмета на община Д., както и декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от задълженото лице, дават достатъчно информация, за да може съдът да извърши контрол за законосъобразност на акта.
Съдът намира, че при издаването на процесния акт е допуснато нарушение на материалния закон. В чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ законодателят изрично е посочил, че такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината. Изключенията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 от ЗМДТ. Съгласно чл. 14 от Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на община Д. (приета с Решение № 101/19.04.2013 г. на ОбС Д., последно изменена с Решение № 97/16.03.2020 г. на Административен съд – Кюстендил и допълнена с Решение № 64/05.05.2020 г. на ОбС Д.; наричана по-нататък Наредбата) такса се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 17 от Наредбата таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване (ал. 1), а когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година (ал. 2). Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата не се събира такса за: 1. (изм. с Решeние № 10/25.01.2019 г. на ОбС Д.) сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя от 1 октомври до 31 октомври на предходната година в общината (в редакцията преди изм. с Решeние № 10/25.01.2019 г. на ОбС Д. не е предвиден срок за подаване на декларацията); 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
„Е.”
ЕООД е задължено лице по смисъла на на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ лице,
тъй като има качеството на такова по чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и по
отношение на процесните имоти не са налице изключенията на чл. 10, ал. 2 и 4 от ЗМДТ.
Както бе посочено по-горе, таксата за битови отпадъци се дължи за три
различни компонента – събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации; и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания в общината. Тъй като таксата за битови отпадъци не е
данък, нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на
установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект
– чл. 11 от ЗМДТ.
Законодателят изисква освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и
правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, и
фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед различното съдържание на трите
вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ и
на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези
услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са
предоставени и кога се счита, че са ползвани.
В случая на „Е.” ЕООД е установено задължение за ТБО не за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ, а само за услугите третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Предвид подадената от дружеството декларация по чл. 71 от ЗМДТ с вх. №94-К-758/01.11.2018 г., в която е посочено, че недвижимият имот с партиден № *********001 и адрес: гр. Д., ул. „Т.” № 10, представляващ земя и сгради, няма да се използва през цялата 2019 г., не е установено задължение за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци. Съгласно чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по ЗУО за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота (съгласно действащата до 01.01.2019 г. редакция на нормата декларацията за неползване на имота се подава до края на предходната година).
Когато
един правен субект декларира пред общината, че за съответния период няма да
ползва имота и следователно няма да генерира битови отпадъци и няма да ползва
услугата по чл. 62, т. 1 и
дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 62, ал. 1, т. 2 от
ЗМДТ, то същият не е задължен за таксата за тези
услуги, стига своевременно да е подал декларацията. В този случай нито
общинският съвет, нито кметът имат правомощието да преценят дали да „освободят”
или не лицето от заплащането на таксата. Става въпрос за свободна преценка на
лицето, което само уведомява общината, че няма да ползва тези услуги.
Щом няма да ползва услугите, лицето няма от какво да бъде
освободено, тъй като не и задължено. Поради това единственото задължение на
общината е да създаде ред, по който лицата, които няма да ползват услугата
по чл. 62, т. 1 и
дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 62, ал. 1, т. 2 от
ЗМДТ, да я уведомяват. Спазването от лицето
по чл. 64 от ЗМДТ на
установения от общинския съвет в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ ред
за деклариране на неползването на услугата създава оборима презумпция за
нейното неползване (вж. в т. см. Решение
№ 9191/26.07.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 12248/2015 г., VII о.). Доколкото „Е.” ЕООД е подало своевременно по предвидения в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ ред
декларация, че няма да ползва процесните земя и сгради през 2019 г., на същото
не е следвало да бъде установено задължение за такса за дейността по третиране
на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 62, ал. 1, т. 2 от
ЗМДТ, а само – за такса за проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или
обезвреждане на битови отпадъци (останалата част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 от
ЗМДТ).
За да
е налице задължение за такса за услугите
по чл. 62 от ЗМДТ, е
необходимо общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на
предоставяне на услугите, имотът на лицето да попада в границите на
територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугите, и
общината фактически да e предоставяла услугите. Когато
не е налице която и да е от горепосочените материалноправни предпоставки,
таксата не е дължима. От събраните по делото доказателства се установи,
че по отношение на задължението за такса за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения
за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци (втората
част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 от
ЗМДТ) и за услугата по чл. 66, ал. 1, т. 3 от
ЗМДТ са налице само първите две от
горепосочените предпоставки. Със Заповед № РД04-1043/16.10.2018 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община Д.
е обявил, че общината ще предоставя
услугите по чл. 62, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМДТ и е определил
границите на районите, в които ще се предоставят
услугите, като процесните земя и сгради, собственост на „Е.” ЕООД, попадат в същите. От доказателствата по делото обаче не се
установи фактическото престиране на услугите. Доказването на факта на
престиране на услугите, с оглед разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 от АПК, следва
да бъде пълно и главно и е в тежест на органа (вж. в т. см.
Решение
№ 6497/23.05.2017 г. на ВАС по адм.
д. №4343/2016 г., VII о. и Решение № 7435/19.06.2015
г. на ВАС по адм. д. № 15346/2014 г., VII о.). Таксата е дължима при реално
предоставяне на услугите и не е достатъчно да се докаже
създадена организация за предоставяне. Необходимо е ангажиране на доказателства
за обема и вида на свършената работа за процесния
период от време. По делото такива
доказателства не са представени от органа.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен,
поради което следва да бъде отменен.
На
основание чл. 161, ал. 1, изр. 1,
пр. 1 от ДОПК
Община Д. следва да бъде осъдена да заплати на „Е.” ЕООД направените от
дружеството разноски по делото в размер на 50,00 лева за държавна такса.
Съгласно чл. 160, ал. 6, изр. 2 от ДОПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №АУ19001644-1/27.11.2019
г., издаден от орган по приходите при Община Д., потвърден с решение, обективирано в писмо с изх. № 26-00-3278-(1)/16.12.2019
г., издадено от началника на отдел „Местни данъци и такси” при Община Д..
ОСЪЖДА Община Д. да заплати на „Е.” ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 50,00 (петдесет) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: