№ 20290
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110123933 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЮАБ Скайкоп.ком, дружество
регистрирано в Република Литва, с рег. № *********, чрез адв. Г. З., срещу „Дойче
Луфтханза“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална република
Германия с № HRB 2168, чрез търговското си представителство в Република България,
вписано в ТР при БТТП с ЕИК по Булстат *********, с която е предявен по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. “а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 488,96 лв. - главница, представляваща неизплатено парично
обезщетение за отмяна на полет LH1430 от Международно летище Франкфурт на Майн до
Летище София, пристигащ по разписание на 11.03.2024г. в 17,50 ч. (местно време), което
вземане е било прехвърлено с Договор за цесия от Б. П. Б. на "ЮАБ Скайкоп.ком", ведно със
законната лихва за период от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.01.2025 г. по
ч.гр.д. № 76140/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на сключен между Б. П. Б. и ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА договор за въздушен превоз пътникът е
следвало да бъде превозен от Франкфурт на Майн с полет № LH1430, до крайната
дестинация Летище София, с пристигане по разписание на 11.03.2024 г. в 17,50 ч. (местно
време). Процесният полет LH1430 обаче е бил отменен от авиопревозвача, което е довело до
невъзможността пътникът да стигне по разписание до крайната си дестинация. Твърди, че
разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км. Поддържа, че
пътниците на отменени полети имат право на парично обезщетение съгласно чл. 7 от
1
Регламент (ЕО) №261/2004г., като дължимото обезщетение е нормативно определено и се
изчислява въз основа на разстоянието между двете летища на излитане и на кацане на
процесния полет. Твърди, че вземането на пътника е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 13.03.2024г. На 18.03.2024 г. ищецът е изпратил до ответника уведомление за
сключената цесия и покана за доброволното заплащане на паричното обезщетение, като към
депозиране на исковата молба плащане на претендираното вземане не е извършено. Ето
защо поддържа, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение по Регламент
(ЕО) 261/2004 г. в размер на сумата 488,96 лв. (250 евро), за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.01.2025 г. по ч.гр.д. № 76140/2024
г. на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва, че Б. П. Б. е имал
закупен билет. Оспорва правосубектността на ищеца, както и активната му процесуална
легитимация да предяви иска, поддържайки, че ищецът не представя доказателства да е
носител на процесното вземане въз основа на договор за цесия. Оспорена е истинността на
представената от ищеца „форма за прехвърляне“, като ответникът твърди, че същата не е
подписана от лицето Б. П. Б.. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 7, § 1, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети
(Регламента).
Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет
за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „Дойче Луфтханза“ АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на
легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява
или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при прилагането
на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на
територията на Общността до 1 500 километра.
2
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно осъществяването на
следните материалноправни предпоставки: 1/ съществуване на валидно облигационно
отношение между лицето Б. П. Б., в качеството му на пътник, и ответника по договор за
въздушен превоз на пътници, по който за ответника е възникнало задължение да изпълни
полет № LH1430 от 11.03.2024г. по направление от Международно летище Франкфурт на
Майн до Летище София; 2/ наличие на потвърдена резервация; 3/ отмяна на полета от
ответника; 4/ разстояние между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг, под 1500 км.; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за превоз на
пътника в полза на ищеца „ЮАБ Скайкоп.ком“; 5/ съобщаване на длъжника по
правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда
от прехвърлителя (цедент) по договорите за цесия.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е
да установи точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване
на полета. В тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираното вземане чрез
плащане на обезщетение, както и наведените с отговора на исковата молба възражения.
От приложеното на л. 11 копие на бордна карта се установява, че между Б. П. Б. и
„LUFTHANSA” е сключен договор за въздушен превоз, който е следвало да бъде изпълнен с
полет LH1430 по направление Летище Франкфурт на Майн – Летище София на 11.03.2024г.,
с час на пристигане 17.50 часа.
По делото е представена „форма за прехвърляне“ от 13.03.2024 г., с която клиентът Б.
П. Б. прехвърля на „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“ пълната собственост и законови права за
паричното искане в съответствие с Регламент (ЕО) 261/2004 г. Същата има характер на
договор за цесия, с който се твърди вземането на пътника да е прехвърлено в полза на
ищеца.
Спорът по делото е концентриран върху обстоятелството дали ищцовото дружество е
материалноправно легитимиран субект да предяви исковата претенция, в частност дали с
договор за цесия му е прехвърлено процесното вземане за обезщетение за закъснение на
полет LH1430, който е следвало да бъде изпълнен на 11.03.2024 г. по направление Летище
Франкфурт на Майн – Летище София.
С отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил истинността на
представената от ищеца „форма за прехвърляне“, като ответникът твърди, че същата не е
подписана от лицето Б. П. Б.. В проведеното на 30.10.2025 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е посочил, че методът, по който пътници сключват
договор за цесия с дружеството е следният: на интернет страницата има процедура, при
която пътникът въвежда данните си - имейл, имена, телефонен номер, както и данни за
полета (номер, дата, свързващи полети), като на база предоставените документи се създава
форма за възлагане, която се подписва директно в платформата - генерира се екран за
подписване, в който пътникът поставя с пръст саморъчен подпис, който впоследствие излиза
на цесията, като това се явява електронен подпис.
3
Всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис, съставлява електронен документ – чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., a eлектронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и представяне на информацията, като същото може да съдържа и несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕП – електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва„електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва;, като
законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран.
Несъмнено наличието на интернет страницата на дружеството-ищец на процедура,
при която се създава т.нар. форма за възлагане и потвърждаването й от пътника
представляват електронни изявления (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова
форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на
информацията – интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане, т.е. евентуално
сключеният по описания начин договор представлява електронен документ. Доколкото
същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕП, следва да се приеме, че документът е
подписан с обикновен електронен подпис – съдържанието му включва посочване на
страните по договора като автори на документа с техните индивидуализиращи данни. По
делото обаче липсват доказателства приложеният на хартиен и на електронен носител
договор за цесия действително да е бил сключен между цедента и дружеството-ищец като
електронен документ по описания от процесуалния представител на ищеца начин – налице
са единствено твърдения, че формата за възлагане била подписана директно в платформата -
генерирал се екран за подписване, в който пътникът поставял с пръст саморъчен подпис,
който впоследствие „излизал“ на цесията, като това се явявал електронният подпис.
Същевременно, законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13
ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за
частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180
ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на
документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК - в този смисъл са
Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от
6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
По делото липсват данни за наличие на уговорка между страните, с която на
4
обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен, доколкото се явява
спорно обстоятелството дали между тях изобщо е възникнало правоотношение по договор за
цесия. Следователно, при липсата на предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП следва да се
приеме, че представеният по делото електронен документ (възпроизведената на хартиен
носител форма за прехвърляне) не е саморъчно подписан документ и не се ползва с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Въпреки това, той не е "правно
нищо" – налице е волеизявление, но при оспорване на неговото авторство това
обстоятелство следва да бъде установено с други доказателствени средства, като
доказателствената тежест е за страната, която представя документа и се ползва от него
(както при неподписан писмен документ).
В настоящия случай ответникът изрично е оспорил сключването на договор за цесия
между пътника Б. Б. и ищеца, поради което съдът е открил производство по чл. 193 ГПК и е
разпределил тежестта на доказване, като изрично е указал на ищеца, че негова
доказателствена тежест е да установи истинността (авторството) на подписа на Б. П. Б..
Въпреки надлежно разпределената доказателствена тежест, ищецът не е релевирал
доказателствени искания за установяване на посоченото обстоятелство. Отделно от това,
процесуалният представител на ответника е представил искова молба, подадена от Б. Б.
срещу „Дойче Луфтханза“ АД, от която е видно, че същият пътник е упълномощил адвокат
от Федерална Република Германия, който да го представлява пред съответния германски съд
във връзка с отменен полет от 07.03.2024 г., т.е. четири дни преди настоящия, което е
индиция, че пътникът има упълномощен адвокат, който го представлява по дела, образувани
по повод отменени или закъснели полети. Ето защо, приложената на хартиен и електронен
носител „форма за възлагане“ не е достатъчна, за да обоснове извод за постигнато между
цедента и ищеца съгласие за прехвърляне на конкретното вземане.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
обстоятелството за сключен между него и цедента валиден договор за цесия, т.е., че е
активно материалноправно легитимиран, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“,
дружество регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република
Литва, с регистрационен номер *********, срещу „ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ АД, дружество
регистрирано в Германия към Окръжен съд Кьолн под номер HRB 2168, действащо на
5
територията на Република България чрез „Дойче Луфтханза“, БУЛСТАТ *********, иск с
правно основание чл. 7, § 1, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. вр. чл. 99 ЗЗД за
признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 488,96 лв. -
главница, представляваща неизплатено парично обезщетение за отмяна на полет LH1430 от
Международно летище Франкфурт на Майн до Летище София, пристигащ по разписание на
11.03.2024г. в 17,50 ч. (местно време), което вземане е било прехвърлено с Договор за цесия
от Б. П. Б. на "ЮАБ Скайкоп.ком", ведно със законната лихва за период от 19.12.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.01.2025 г. по ч.гр.д. № 76140/2024 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
ОСЪЖДА „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“, дружество регистрирано в Държавния център за
регистрация на предприятия в Република Литва, с регистрационен номер *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ АД, дружество
регистрирано в Германия към Окръжен съд Кьолн под номер HRB 2168, действащо на
територията на Република България чрез „Дойче Луфтханза“, БУЛСТАТ *********, сумата
от 400.00 лв. – разноски по делото пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6