№ 29754
гр. София, 25.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110128244 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Н. Л. Р., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.МЛт -3 бл.321,
вх.5, ет.8, ап.164, чрез адв.Н., със съдебен адрес гр.ВР, бул.“ЦО“ № 44, ет.4, офис 6, за
признаване за установено по отношение на „ИАМ“ АД, ЕИК 113, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.ЛН, бул.“ДН“ № 28, Силвър център ет.2, офис 40-46,
представлявано от ГТ и АМ, и по отношение на „ФБ” ЕООД, ЕИК 201, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.ЛН, бул.“ДН“ № 28, Силвър център ет.2, ап.40-46,
представлявано от П. Дамянов, че ищцата не дължи на „ФБ“ ЕООД сумата от 620.18 лв.,
представляваща възнаграждение за поръчителство, съобразно предвиденото в чл.3, ал.1 от
договор за предоставяне на поръчителство № *********.06.2022 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор за паричен заем № 4519867/24.06.2022 г., договор за
предоставяне на гаранция № 4519867/24.06.2022 г., погасителен план, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, разписка
за извършено плащане от 02.08.2022 г., съобщения от 24.02.2023 г., 01.03.2023 г. и
31.03.2023 г., приложение към договор за предоставяне на гаранция: информационни права
на субектите на лични данни.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, в които се
съдържат доводи по основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
документи като относими към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от Н. Л. Р.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.МЛт -3 бл.321, вх.5, ет.8, ап.164, чрез адв.Н., със
съдебен адрес гр.ВР, бул.“ЦО“ № 44, ет.4, офис 6, за признаване за установено по отношение
на „ИАМ“ АД, ЕИК 113, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.ЛН, бул.“ДН“
№ 28, Силвър център ет.2, офис 40-46, представлявано от ГТ и АМ, и по отношение на „ФБ”
ЕООД, ЕИК 201, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.ЛН, бул.“ДН“ № 28,
Силвър център ет.2, ап.40-46, представлявано от П. Дамянов, че ищцата не дължи на „ФБ“
ЕООД сумата от 620.18 лв., представляваща възнаграждение за поръчителство, съобразно
предвиденото в чл.3, ал.1 от договор за предоставяне на поръчителство №
*********.06.2022 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 24.06.2022 г. е сключила с „ИАМ“ АД договор за паричен заем
№ 4519867, по силата на който тя е получила сумата в размер на 1500.00 лв., при ГПР от
39.97 %, годишен лихвен процент от 35,00 %, при 11 двуседмични погасителни вноски от по
147.62 лв. Във връзка с чл. 4 от договора за предоставяне на заем, ищцата сключила с
ответника «Файненшъл Българрия» ЕООД договор за предоставяне на поръчителство №
459867, по силата на който ищцата следвало да заплати на ответника „ФБ“ ЕООД сумата в
размер на 620.18 лв., която била разсрочена, и подлежала на заплащане заедно с
погасителните вноски по кредита. По този начин общата сума, която следвало ищцата да
върне възлизала на 2244.00 лв.
По отношение договора за кредит сочи, че той е потребителски, но противоречи на
добрите нрави с оглед въведеното в чл.4 изискване за предоставяне на обезпечение.
Навежда се, че с цитираната клауза се поставят неизпълними условия за потребителя като
икономически по-слабата страна в правоотношението.
Според ищеца двата договора – за кредит и за поръчителство са неразривно свързани,
като и двата са нищожни. Като аргументи в тази насока се сочат размерът на годишния
лихвен процент, както и противно на приетото в ЗПК, в разходите, формиращи ГПР не са
включени всички такива по кредита /вкл. възнаграждението по сделката за поръчителство/,
с което потребителят е въведен в заблуждение. Прави се извод, че по този начин е
допусната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, т.1 от ЗЗД. Обръща
се внимание и че в предоставения на ищцата стандартен европейски формуляр е посочена
сума за връщане от 1623.82 лв.
По отношение договора за гаранция се твърди, че той е нищожен на собствено
основание. Според ищеца, този договор е уреден в закона като съглашение между кредитора
и трето, различно от длъжника, лице, т.е. интерес от този договор има кредитора, а не
длъжника. С оглед на това се отбелязва, че доколкото длъжникът не получава никаква
престация по това правоотношение, то заплащането на възнаграждение от него, води до
нарушаване принципа на справедливост.
Освен това задължение на кредитора е да направи предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, преди да отпусне кредита – по арг. от чл.16 ЗПК. С
оглед на това уговорка за заплащане на възнаграждение на поръчител е в пряко
противоречие със закона и с Директива 2008/48, а като резултат и води до допълнително
увеличаване размера на задълженията.
Ищецът обръща внимание и че едноличен собственик на капитала на поръчителя е
самият кредитор, при което печалбата на „ФБ“ ЕООД се разпределя в полза на „ИАМ“ АД и
се достига до обогатяване на последното дружество.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
2
Ответникът „ИАМ“ АД признава, че между страните е сключен процесния договор за
предоставяне на паричен заем. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба
доводи за недействителност на процесната клауза от договора, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да осигури обезпечение.
В тази връзка отбелязва, че в законодателството няма въведено ограничение за
размера на дължимата лихва, а същата подлежи на свободно договаряне между страните,
като в случая тя е съобщена и ясно формулирана и чл.2, т.6 от договора. Освен това се
позовава на чл.4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО и на решение по дело С-186/16, решение по
дело № С-484/08, EU: С:2010:309 и решение по дело № С-26/13, в които се приема, че ако
клаузата е изразена по ясен и разбираем начин, същата не се счита за неравноправна и не се
прави преценка за неравноправния й характер.
Ответникът оспорва да е налице нарушение и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, 11
и 12 от ЗПК, доколкото в договора е посочен ГПК и в размер, съобразно изискванията на
чл.19, ал.4 от ЗПК. Обръща се внимание, че изискването за посочване на допусканията за
промяна на ГПК важи само когато ГПР може да се изменя през течение на договора, какъвто
не е настоящия случай. Според ответника, възнаграждението на гаранта не е част от ГПР,
тъй като то се дължи по акцесорно правоотношение с трето лице и не зависи от това дали ще
бъде ангажирана отговорността на гаранта при евентуално неизпълнение от страна на
длъжника. В този смисъл се аргументира становище, че възнаграждението на поръчителя не
представлява разход по кредита по смисъла на ЗПК и Директива 2008/48 на Европейския
парламент и на Съвета. Освен това се обръща внимание, че сключването на договор с
поръчителя е само една опция, предоставена на преценката на потребителя.
Ответникът оспорва и доводите в исковата молба за недействителност на договора за
предоставяне на поръчителство. Навежда доводи, че същият има основание, а именно
договорът за кредит да бъде обезпечен, с което ищцата би изпълнила поето от нея
задължение именно по този договор. В същото време се отбелязва, че не е налице и
заблуждаваща търговска практика, тъй като кредиторът е действал добросъвестно при
отпускане на кредита и е уведомил по ясен и недвусмислен начин ищцата за условията по
него, като тя е избрала да го сключи и какво обезпечение да предостави.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски. В условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В законоустановеният срок, ответникът „ФБ“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с
който оспорва предявения иск.
От една страна излага доводи за недопустимост на иска, доколкото вземането по
процесните договори са прехвърлени изцяло на «Агенция за контрол на просрочени
задължения» ООД с договор за цесия.
По същество се излага, че ответното дружество било вписано като финансова
инситуция в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с предмет на
дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това, в качеството
си на търговец, ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по сключената
от него гаранционна сделка. Счита за неоснователно твърдението, че процесният договор
бил лишен от правно основание, доколкото същият бил сключен, за обезпечаване на
задълженията на заемателя, от една страна и от друга – поради възможността за ответника
да получи договорно възнаграждение.
Счита за неоснователно и твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави,
доколкото съгласно чл. 9 ЗЗД в отношенията между правните субекти действа принципът на
свободно договаряне. Отделно, счита че твърденията за нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави били недоказани, доколкото липсвали твърдения за
3
нарушаване на конкретен морален принцип.
Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора,
доколкото ответникът се е задължил да отговаря солидарно със заемателя за сума, която
значително надхвърляла сумата по договора, отделно, поръчителството се простира върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение. Твърди, че доколкото същият
е търговец няма как да извършва безвъзмездни сделки. Посочва се и че заемодателят е дал
различни начини на заемателя за обезпечаване на договора за кредит, като въпреки това
ищецът е избрал именно да скючи процесния договор за гаранция с ответника.
По отношение на релевираното от ищеца основание за нищожност на процесния
договор на основание чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП и чл.19, ал.4, вр. чл.22 ЗПК, ответникът твърди,
че същото е неотносимо към процесния договор, доколкото посочените норми били
приложими само по отношение на договори за потребителски кредит, какъвто процесния
договор не бил.
Отбелязва, че дори и при нееквивалентност на престациите, ВКС приема, че това не
води до нищожнсот на клаузата, с която са установени, а поражда само правото на
заинтересованата страна да поиска в 1-годишен срок унищожаване на договора, ако той е
сключен при крайна нужда. В тази насока се позовава на Определение № 381/14.04.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 1275/2016 г. по описа на ВКС.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
се иска съдът да намали поради прекомерност претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира липсата на задължения по договор за предоставяне на поръчителство
поради нищожност на клаузите, с които са установени;
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит и
договор за поръчителство между страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит и
договор за поръчителство между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът «ФБ» ЕООД не
сочи доказателства за прехвърляне на вземанията си по процесния договор за поръчителство
на трето лице, а именно «Агенция за контрол на просрочени задължения» ООД, съобразно
твърденията в отговора на исковата молба.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за паричен заем №
4519867/24.06.2022 г., договор за предоставяне на гаранция № 4519867/24.06.2022 г.,
погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, разписка за извършено плащане от 02.08.2022 г., съобщения от
24.02.2023 г., 01.03.2023 г. и 31.03.2023 г., приложение към договор за предоставяне на
гаранция: информационни права на субектите на лични данни.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2023 г. от
11.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
4
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5