№ 428
гр. С., 24.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Нина Б. К.
и прокурора Р. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242200600448 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява Зам. Окръжен
прокурор Р. Р..
Въззиваемата-подсъдима Ж. Б. К., редовно призована се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. В. К. от АК – Я..
СТРАНИТЕ: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивен
протест на прокурор при Районна прокуратура – С. срещу присъда №
260000/10.04.2024 г. постановена по нохд № 72/2021 г. по описа на Районен
съд – С..
С атакуваната присъда подсъдимата Ж. Б. К. е призната за невиновна в
това, че на 27.09.2016 г., в гр. С., ж.к. „С.к. **, след предварителен сговор с
Д.В.К. /починал на 15.09.2020 г./, държала акцизни стоки без бандерол -
етилов алкохол с различен градус плато и процентно съдържание на алкохол, в
пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост, всички на обща
1
пазарна стойност от 816,47 лв., като случаят е немаловажен, поради което е
оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по
чл.234, ал.3, т.2 /предишна ал.2, т.2/ във връзка с ал.1, предл. 2 от ИК.
Иззетите като веществени доказателства: 31 броя пластмасови туби от
минерална вода с различна вместимост, съдържащи 240,241 литра етилов
алкохол - на съхранение при домакин в ОД - МВР – С. са отнети в полза на
държавата.
В протеста на прокуратурата, по повод на който е образувано
настоящото въззивно производство, депозиран в установения от закона срок,
се изразява несъгласие с присъдата на СлРС, като се твърди, че същата е
неправилна и незаконосъобразна. Заявява се, че в хода на съдебното следствие
по безспорен начин е било доказано, че „КАЧАРА“ ЕООД - гр. С., с управител
и едноличен собственик на капитала подс. Ж. К. е притежавало сграда в гр. С.,
кв. „С.к. **, където тя и съпругът й ДК. /починал/ са стопанисвали заведение
„М.е.“ в гр. С. и в заведението и извън него са продавали алкохол и спирт в
бутилки от минерална вода, без поставен акцизен бандерол. Сочи се, че това е
доказано от множество свидетелски показания, така и от приложени СРС от
проведени телефонни разговори на подсъдимата и съпруга й и клиенти.
Твърди псе, че при извършено на 27.09.2016 г. претърсване на сграда в кв.
„С.к. ** бил намерен и иззет 240 литра етилов алкохол с код по КН 2208 в
пластмасови бутилки с различен обем, като върху потребителската опаковка
не бил поставен акцизен бандерол и държането на алкохола станало в
нарушение на чл.64, ал.1 и 4, вр. чл.9, т.1, вр. чл.2, т.1 от ЗАДС и не бил
платен акциз на стойност 2 642.65 лв., т.е. се касае за немаловажен случай.
Заявява се, че подсъдимата действала в сговор със съпруга си за извършване
на деянието, като двамата съгласували действията си по доставка, прелИ.е и
продажба на алкохол - ДК. договарял продажбите и често лично осъществявал
самата продажба или разпореждал на служители да продадат стоката, а
подсъдимата, от своя страна, осъществявала доставката на алкохола и
контролирала разпределението и съхранението му. Държаният алкохол бил
предназначен за продажба, въпреки че подсъдимата нямала надлежно
разрешително за държане на алкохол. Въз основа на това се обосновава извода,
че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.234, ал.3, т.2 /предишна ал.2, т.2/ вр. ал.1, пр.2 от НК и се
настоява същата да бъде призната за виновна по това обвинение и да й бъде
наложено наказание. В депозираното допълнение към протеста се поддържа
направеното в първоначалния протест оплакване за неправилност респ.
незаконосъообразност, като се навеждат конкретни съображения и възражения
и се коментират мотивите на съда, въз основа на които е постановена
оправдателната присъда. Оспорва се преценката на съда, въз основа на която
са кредитирани изцяло обясненията на подсъдимата, както и показанията на
сина й свид. В.К. и тези на нейна близка приятелка свид. И.Д., като се изразява
несъгласие със заключението, че показанията на тези свидетели и обясненията
на подсъдимата са последователни, безпротиворечиви и достоверни. Заявява
2
се, че е безспорно, че помещението, в което е намерен алкохолът е собственост
на фирмата, чийто управител и едноличен собственик на капитала е
подсъдимата К. и по време на цялото досъдебно производство са липсвали
каквито и да било твърдения от страна на нея, съпруга й или сина й, в които да
се сочи, че помещенията, в които са намерени акцизните стоки са били
отдадени под наем на свид. Д. или представлявано от нея дружество
„Юрофарм“ ЕООД, нито са били правени искания за събиране на
доказателства за наемни правоотношения. Това обстоятелство се определя
като противоречащо на житейската логика, както и опит подсъдимата
неоснователно да опита да се защити. Акцентира се и на факта, че
непосредствено след извършеното претърсване и изземване, в протокола за
следственото действие свид. В.К. е заявил, че притежава документи,
удостоверяващи произхода на алкохола, но такива документи не са
представени нито в хода на досъдебното производство, нито при съдебното
следствие и това му изявление противоречи на показанията, дадени пред съда,
което не е коментирано в мотивите на присъдата, а показанията му
неоснователно са били ценени като последователни и безпротиворечиви.
Оспорва се решението на съда безкритично да даде вяра на показанията на
свидетелите Д. П., Е. П., М. П., П. П., Ив. Р., Ж. К., Д. П., Св. П., Г. С., Б. и М.
М., които са заявили, че никога не са провеждали телефонни разговори с
подсъдимата и съпруга й, при положение, че са налице СРС, от които е видно,
че такива разговори, касаещи закупуване на алкохол са проведени от
телефонни номера, чиито титуляри са тези свидетели. Сочи се, че според
посочените СРС е видно, че освен К. и съпругата му е водила телефонни
разговори за продажба на алкохол, с различни клиенти, а каква е била нейната
роля при получаването на спирт, изготвянето, държането и разпространението
на алкохол става ясно от показанията на починалия свид. И.Щ.. Заявява се, че
показанията на свид. Щ. кореспондират с разговора на подсъдимата, записан
със СРС, при който същата е казала на клиентка, че „И. е отишъл за два литра“
и че е игнориран е по същество и разговора, воден от подсъдимата с лице на
име „В.“, което е искало да закупи от нея „250 литра“, доколкото от нейните
обяснения, както и от показанията на сина й не е видно същите да са
търгували с други продукти, измервани в литри, освен с алкохол. Твърди се, че
неоснователно съдът е кредитирал показания на свидетелите Ст. С. и Хр. К.,
Хр. Х. и свидетелите М., които са заявили, че са търгували с плодове и
зеленчуци с К.и, и че именно тях са имали предвид при разговорите си, като са
искали да закупят „чувалчета“, „ярмичка“, „гаци“ и др., доколкото при един от
разговорите в изготвеното СРС самият К. е обяснил на клиент, че следва да
използва посочените кодови наименования за различните количества алкохол,
които иска да закупи. Според прокурора неправилно са ценени като
достоверни показанията на свидетелите А. и Д., дадени в съдебно заседание,
при което същите са се отрекли от казаното в досъдебното производство, а
именно, че са звънили на подсъдимата, за да купят от нея спирт, при
положение, че показанията им в досъдебното производство кореспондират с
3
изготвените СРС. Коментират се мотивите на съда, в които той приема, че
сами по себе си представените от свид. Д. договори не са достатъчни, за да се
изясни, дали са съставени за нуждите на защитата на подсъдимата по
настоящото производство или преди извършеното претърсване и изземване.
Оспорва се заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
според което двата договора са осчетоводени на 28 и 29.12.2015 г., т.е. преди
извършеното претърсване, което от своя страна било доказателство, че не са
съставени за нуждите на наказателното производство. В тази връзка се
заявява, че първият договор за наем, сключен с И.Д. като физическо лице е за
наем със срок на действие до 01.01.2016 г., т.е. извън инкриминирания период,
като претърсването и изземването е извършено на 27.09.2016 г., девет месеца
след изтичане на договора с И.Д. и за да послужи изтеклият договор като
доказателство по делото е съставен приемо-предавателен протокол за
предаване на жилището от свид. Д. с дата, следваща претърсването /06.07.2017
г./, като приемо-предавателният протокол не е осчетоводен по никакъв начин.
По отношение на втория договор се сочи, че той е от 01.12.2015 г. и в него на
ръка е дописан предметът му, а именно: че касае наем на ет. 3 в
сграда,находяща се в гр. С., кв. „С.к. **, а във фактура № 328/29.12.2015 г. е
посочено само, че се отнася до някакъв наем /за разлика от фактурата по
първия договор/, като не е уточнено, че касае именно договора за наем от
01.12.2015 г.; на фактурата липсват подписи, както за съставител, така и за
получател. В този смисъл се обосновава извод, че договорът за наем с
„Юрофарм“ е изготвен за нуждите на наказателното производство и че не
следва да се кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
счетоводната експертиза в частта, в която сочи, че фактура 328/29.12.2015 г. е
издадена именно във връзка с договор за наем на помещение от 01.12.2015 г., а
не за наем на друго помещение или вещ. Твърди се, че договорът с И.Д. и
фактурата, несъдържаща подписа й, както и приемо-предавателният протокол
са частни документи, издадени от страна, ползваща се от тях и нямат
доказателствена сила. С оглед на наведените доводи и възражения се твърди,
че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.234 ал.3, т.2 /предишна ал.2 т.2/ вр.ал.1 пр.2 от НК и се
настоява същата да бъде призната за виновна по това обвинение и да й бъде
наложено наказание.
Постъпило е писмено възражение, депозирано от защитника на
подсъдимия, в който протестът на прокурора се определя като неоснователен,
а присъдата на районния съд – като правилна и законосъобразна. Най-напред
се твърди, че представеният протест на прокуратура е просрочен, като същият
е подаден извън срока по чл.319 НПК, тъй като в системата на електронни
съдебни дела, в електронната папка на нохд №72/2021г. няма данни за
входиран протест с вх.№260599/12.04.2024 г., а на 12.04.2024г. е входирана
само молба на РП - С. за препис от протокола от проведеното на 10.04.2024 г.
съдебно заседание по делото, както и копие на представените доказателства -
приемо-предавателни протоколи, а също и препис от присъдата и мотивите
4
към нея и следващият документ в електронната папка по делото е молба с вх.
№ 260660/26.04.2024г., с която Ж. К. иска заверен препис от присъдата и
мотивите към нея. Твърди се, че до 25.04.2024 г., когато изтича срокът за
протестиране на оправдателната присъда на подзащитната ми, РП - С. не е
подала протест, доколкото след като протест №260599/12.04.2024 г. не
съществува в електронната папка на делото, очевидно е, че същият е бил
подаден извън 15 дневния срок и същият е просрочен. В тази връзка се
настоява за прекратяване на производството по делото. В случай, че не бъде
уважено искането за прекратяване на делото, протестът на РП[1]С. се
определя като неоснователен, доколкото по делото няма данни, които да водят
до извода, че Ж. Б. К. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.234, ал.3, т.2, вр. с ал.1, пред.2 от НК т.е. държане на
акцизни стоки без бандерол от две лица, сговорипи се предварително, в
немаловажни случаи. Изводът на съда, че не е налице елемент от фактическия
състав на престъплението по чл.234 НК, а именно - държането, се определя
като правилен и законосъобразен. Заявява се, че липсват доказателства
подсъдимата да е осъществявала фактическа власт върху тези 31 бр.
пластмасови туби с домашна ракия, иззети от адрес-гр.С. ул. "С.к." бл.61, ет.3
на 27.09.2016 г. Сочи се, че по делото е представен договор за наем от
01.12.2015 г., от който е видно, че подсъдимата в качеството на управител на
„Качара“ ЕООД е отдала под наем третия етаж на жилището им в гр.С. ж.к.
"С.к." №61 за складово помещение на търговско дружество „Юрофарм"
ЕООД, представлявано от управителката му И.Д. за годишен наем от 1200лв. с
ДДС, като срокът на договора е за една година и важи от 01.12.2015 г. до
30.11.2016 г. т.е на 27.09.2016 г. помещението, в което са намерени тези 31 бр.
пластмасови туби с домашната ракия, се е ползвало от третото лице
„ЮРОФАРМ" ЕООД като складово помещение, респективно подсъдимата и
съпруга й ДК. не са имали достъп до него. Сочи се, че по делото са
представени и документи за отчитане на фактурата в НАП за м.декември 2015
г. и съответно за ползването на данъчния кредит по нея, с оглед възражението
на прокуратурата, свързано с истинността на договора и направените
разплащания по него. Позовава се и на заключението на назначената
съдебно[1]икономическа експертиза, според което фактура №328/29.12.2015 г.
е отразена в счетоводните регистри на дружеството и е включена в дневника
за продажби на „Качара“ ЕООД за месец декември 2015 г. и в справката-
декларация по ЗДДС за месец декември 2015 г. с вх.№1262325/13.01.2016 г.на
ТД на НАП- С., като същото се отнася и за фактура № 326/28.12.2015 г.,
документираща наемно правоотношение между И.Д. и „Качара" ЕООД за
втория етаж на къщата в гр.С. ж.к."С.к." **,като се сочи, че договорът за наем
от 02.01.2015 г. е за срок от една година, но след това е бил продължен като
договор без определен срок по реда на чл.236, ал.1 ЗЗД ,т.е със знанието и без
противопоставянето на наемодателя . Заявява се, че двата договора за наем за
ет.2 и ет.3 с И.Д. и търговско дружество „Юрофарм"ЕООД са били
продължени до 06.07.2017 г., когато са върнати ключовете от страна на Д.,
5
което на практика означавало, че след като тези фактури - № 328/29.12.2015 г.
за етаж 3 и № 326/18.12.2015 г. за етаж 2 са били осчетоводени от „Качара"
ЕООД за месец декември 2015 г. и информация за разчетеното с тях ДДС е
подадена на официален държавен орган - НАП-С. на 13.01.2016г. В този
смисъл се обосновава извод, че наемното правоотношение между „Качара“
ЕООД и „ЮРОФАРМ" ЕООД по отношение на складовото помещение, където
са били намерени процесните туби с ракия, е съществувало във времевия
период, който е посочен в договора т.е. документите не са съставени за
нуждите на делото ,а документират реални наемни правоотношения между
страните. Твърди се, че тези писмени документи напълно опровергават тезата
на прокуратурата, че тези 31 бр. туби от минерална вода, пълни с ракия, са
собственост на подсъдимата и нейното семейство, тъй като след като
помещението, в което същите са намерени, се е ползвало под наем като склад
от друго дружество, очевидно е, че намереното количество спирт не е
свързано с подсъдимата и нейното семейство. Твърди се, че при претърсването
и изземването от 27.09.2016 г. е нарушен чл.162, ал.1 НПК, съгласно който
претърсването и изземването се извършват в присъствието на лицето, което
използва помещението или пълнолетен член на семейството му, а втория и
третия етаж от в ж.к. "С.к." ** са се ползвали от И.ка Й. Д. и „Юрофарм"ЕООД
и са били собственост на „Качара „ЕООД и в нарушение на разпоредбата на
чл.162 ал.1 НПК разследващите органи не са осигурили присъствието нито на
управителя на дружеството- собственик - „Качара“ ЕООД - Ж. К., нито на
ползувателката И.ка Дагалова - в качеството на управител на „Юрофарм"
ЕООД. В тази връзка се сочат обясненията на подсъдимата пред съда, че е
искала да присъства на претърсването, но не е била допусната на това
процесуално[1]следствено действие, което се потвърждава и от показанията на
сина й – свид. В.К.. Цитира се и разпоредбата на чл.162 ал.2 НПК, според
която когато лицето ,което използва помещението или член на неговото
семейство не може да присъства, претърсването и изземването се извършват в
присъствието на домоуправителя или на представител на общината или
кметството, както и разпоредбата на ал.4, според която когато помещението се
ползва от юридическо лице, претърсването и изземването се извършват в
присъствието на негов представител, а когато такъв не може да бъде осигурен
- в присъствието на представител на общината или кметството. Отправя се
упрек към разследващите органи, като се заявява, че те не са си направили
труда да установят кой ползва етаж трети от къщата в ж.к. "С.к." **, макар
данни за това да е имало в НАП, защото още на 13.01.2016г. фактурата,
документираща наемното правоотношение и платения наем от страна на
„Юрофарм" ЕООД е била декларирана в НАП-С., както и въпреки, че са
знаели, че помещенията са собственост на „Качара" ЕООД с управител Ж. К.,
не са я допуснали и законния представител на собственика. Заявява се, че ако
са били допуснали Ж. К. в качеството й на представител на дружеството -
собственик на имота, тя би възразила, че складовото помещение е отдадено
под наем и намерените количества нямат общо с тяхното семейство. Сочи се и
6
нарушение на разпоредбата на чл.163 ал.6 НПК, според която разследващите
органи са задължени да предявят на присъстващите лица иззетите предмети,
съответно същите могат да направят възражения и се твърди, че ако законът
беше спазен разследващите органи щях да установят още тогава, че 2-рия и 3-
тия етаж не се ползват от сем. К.и, респективно щяха да установят чия
собственост са тези 31 бр. бутилки с домашна ракия. Предвид наведените
възражения са обосновава извод, че претърсването и изземването като
процесуално[1]следствено действие не отговарят на изискванията на закона и
следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Твърди се, че
писмените документи и направеният въз основа на тях фактически извод за
налично наемно правоотношение между „Качара" ЕООД и „Юрофарм" ЕООД,
както и неговата продължителност от 01.12.2015 г. до 06.07.2017 г. се доказва и
от разпита на свид. И.Д., която е потвърдила подписите си под всички
представени документи, като е уточнила, че тази ракия е била собственост на
нея и сестра й и че същите са я получили по наследство от родителите си и са я
държали в това наето помещение, защото нямало къде да я държат. Изразява
се несъгласие с възражението на прокуратурата, че в досъдебното
производство подсъдимата не е представила доказателства за наемното
правоотношение, като се твърди, че тя се е възползвала от правото си да не
дава обяснения по време на досъдебното производство. Наред с изложеното се
аргументира и тезата, че по делото не са събрани абсолютно никакви
доказателства, подкрепящи обвинението според обвинителния акт. Сочи се, че
обвинението е, че подсъдимата и съпруга й са държали 31 бр. туби домашна
ракия или общо 240.241литра на третия етаж в къщата си в ж.к. „С.к. "**, като
в ообвинителния акт е посочено, че това е етилов алкохол, но на практика от
заключението на физико-химичната експертиза става ясно, че се касае за
домашна ракия. Заявява, че от множеството разпитани свидетели, малко от тях
имат отношение към правния спор, като се изразява съгласие с посоченото в
мотивите, че единствено свидетелите И.Д. и В.К. свидетелстват за факти,
имащи значение за повдигнатото обвинение. Твърди се, че свидетелските
показания могат да бъдат групирани в три отделни групи: първата и най-
многобройна група са свидетелите ,които не познават подсъдимата,
респективно не знаят нищо по случая и техните показания не допринасят по
никакъв начин за изясняване на делото; втората група е на свидетелите, които
познават само ДК., но не са го виждали от години, които също не подкрепят
тезата на прокуратурата, че подсъдимата в съучастие със съпруга си през
септември 2016 г. е държала 31 бр. туби с етилов алкохол без бандерол,
намерени на третия етаж в ж.к. "С.к." **; третата група свидетели свързват
ДК. с подобна дейност, но не и подсъдимата. По отношение на третата група
свидетели се сочи, че техните твърдения подкрепят обясненията на
подсъдимата, че съпругът й е варил ракия, но не е запозната дали същия се е
занимавал с продажба на етилов алкохол, не знае в какви количества и къде
същия е бил съхраняван. Обосновава се теза, че показанията на тези
свидетели, освен че не доказват осъществено държане от страна на Ж. К.
7
върху процесната ракия, не доказват и държане осъществено от съпруга и ДК.,
тъй като при претърсването и изземването от 27.09.2016 г. в къщата на адрес
гр.С. ж.к. "С.к." №61 ет.3 е открита домашна ракия в 31 бр. туби от минерална
вода, а свидетелите говорят за чист спирт, които според вещото лице
Любомир Бедросян са различни неща, получавани по различни технологии от
различни материали; тъй като според свидетелите те са вземали спирта от
заведение „М.е." от някакво странично помещение и им го давала барманката,
но при претърсването и изземването на заведението „М.е." такъв алкохол не е
открит; тъй като барманката свид. Д.М.С., тя не е продавала алкохол или чист
спирт на клиенти в други разфасовки, освен получените от доставчици в
малки разфасовки ,които се сервирали в заведението. Подкрепя се извода на
съда, че липсват доказателства откритото количество домашна ракия - 31 бр.
туби на 3-тия етаж от къщата в ж.к. "С.к." да е собственост на доверителката
ми и същата да е имала фактическа власт върху него. Пояснява се, че
престъплението по чл.234 НК е на формално извършване и се довършва с
осъществяването на фактическа власт върху акцизните стоки без бандерол,
като "държането" като изпълнително деяние е трайно състояние на
фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ и се
осъществява независимо от мястото, където се намират вещите, без да е
необходимо наличието на друга вещ ,която да опосредява упражняването на
фактическата власт на дееца. С оглед това се заключава, че Ж. К. не е
осъществявала такава фактическа власт върху тези 31 бр. туби с домашна
ракия, следователно не е налице обективната страна на престъплението и
същата правилно е била призната за невиновна. Сочи се в тази връзка, че по
делото е разпитана като свидетел и И.Д. - управител на търговско дружество
„Юрофарм" ЕООД , която е заявила, че намерените туби с ракия са нейни и на
сестра. Позоваването на прокуратурата на показанията на свид. И.Щ. се
определя като произволно и без законова основа, доколкото същите не са били
приобщени към доказателствения материал в хода на съдебното следствие, а
И.Щ. е бил заличен като свидетел поради наличието на основанията на чл.281
ал.1 т.4 НПК - свидетелят е починал, не е разпитван пред съдия и страната не
дава съгласие да бъдат прочетени показанията му ,дадени на досъдебното
производство, а освен това приживе И. Димитров Щ. е подписал и заверил
нотариално декларация с рег. №3019/12.03.2020 г., заверена от нотариус
Николина Стойчева, в която декларира, че се отказва от показанията си пред
разследващите органи срещу Ж. К., защото му бил оказан натиск от страна на
полицията да ги даде, като е заявил, че същите са неистински. В тази връзка се
сочи, че прокуратурата би могла да се позовава само на доказателства,
адлежно събрани по съответния ред и част от доказатесгвения материал.
Настоява се да бъде постановено решение, което да се потвърди присъда
№260000/10.04.2024 г. по нохд №72/2021 г. на СлРС, с която Ж. Б. К. е
призната за невиновна по обвинението по чл.234 ал.3 т.2 вр. с ал.1 пред.2 от
НК и същата е оправдана по това обвинение. Настоява се да бъде извършена
справка в електронната папка на нохд №72/2021 г. по описа на Районен съд -
8
С. относно факта защо протест № 260599/12.04.2024 г. на РП - С. не е
входиран и кога точно е подаден, с оглед преценката за спазването на срока по
чл.319 НПК.
В протеста и допълнението към него не се съдържат искания за
събиране на доказателства по делото.
Във възражението на защитника на подсъдимата се прави искане да бъде
извършена справка в електронната папка на нохд № 72/2021 г. по описа на
Районен съд - С. относно факта защо протест № 260599/12.04.2024 г. на РП -
С. не е входиран и кога точно е подаден.
Съдът е намерил искането за основателно и е постановил да се изиска от
РС – С. разпечатка от деловодната система по НОХД № 72/2021 г. на СлРС,
относно отразяване на подадения протест на РП - С..
По делото е постъпило писмо, към което е приложена разпечатка от
деловодната система на РС – С. по НОХД № 72/2021 г. по описа на СлРС.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствените материали по делото
разпечатка от деловодна система на РС – С. по НОХД № 72/2021 г. по описа на
СлРС.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така депозирания
протест от страна на РП - С.. Дори се учудвам, че се налага при тази
установена фактическа обстановка да се подава протест и не се е стигнало до
осъдителна присъда, изхождам от опита на Районните съдилища по дела с
такъв предмет. На първо място се касае за държане на акцизни стоки без
9
бандерол, това държане е безспорно установено. Безспорно установено е, че
се касае за стока, която би следвало да има бандерол, такъв естествено няма.
Много се учудих, че в мотивите на съда, в който няколко кратно се сменени
понятията спирт и ракия и от там се прави някакъв извод за несъставомерност
на деянието. Всички знаем каква е формулата на етанола, който се нарича
етилов алкохол или спирт, така че това сместване, по-добре да не го
окачествявам. От гледна точка на представените документи, че има достъп
трето лице и съхранява някаква ракия, мисля че е в противовест на това, че са
изключително многобройни разпити на свидетели. Престъпната дейност е
била документирана още преди извършеното претърсване и изземване, това е
със специални разузнавателни средства, изготвени са ВДС, и всичко това е
сочило до един извод за осъществяване на престъпна дейност в тази насока. В
обвинителния акт изключително коректно е записано, че няма повдигнато
обвинение за продажба на акцизни стоки без бандерол. Прокуратурата е
решила да повдигне обвинение само за констатирано държане. Това в крайна
сметка е само една малка бръмка от наблюдаваната дейност от страна на
полицията преди да се престъпи към тази операция през 2016 г. Считам
мотивите на РС - С. за несъдържателни и отклонявайки се от предмета на
самото деяние. Предвид всичко изнесено в протеста на РП - С. и установената
фактическа обстановка, Ви моля, да отмените оправдателната присъда спрямо
подсъдимата К. и постановите нова, с която да наложите наказание лишаване
от свобода, което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК, с
изпитателен срок, както и същата да бъде лишена от правото да упражнява
търговска дейност, защото формално така изисква закона.
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че присъдата на РС - С. е
правилна и законосъобразна. Правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че не е осъществено деянието както от обективна така и от субективна
страна. От обективна страна, защото в случая не е установено държане на тези
31 бр. пластмасови туби с домашна ракия, които са иззети от третия етаж, от
къща в гр. С.. По делото са представени както писмени, така и гласни
доказателства, които доказват по един безспорен начин, че помещението,
където е иззета тази ракия е било отдадено под наем на ТД „Юрофарм“ ЕООД,
като в тази връзка заявяваме, че договорът за наем е бил сключен със срок от
01.12.2015 г. до 30.11.2016 г, т.е. насочена в обвинителния акт дата, която е
27.09.2016 г., помещението се е ползвало от „Юрофарм“ ЕООД. Отделно от
това е представена фактура № 328 от 29.12., с която е документирано
плащането на наема от 1200 лв. от „Юрофарм“ ЕООД. В тази връзка, с оглед
твърдението на прокуратурата, че става въпрос за съставени документи за
нуждите на делото беше допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която проверявайки счетоводствата на двете дружества установи,
че тази фактура е била включена в Дневника за продажби на дружествата и в
Справката-декларация за месец декември 2015 г., която е входирана през
месец януари 2016 г. в ТД на НАП – С.. Не е възможно тези документи да са
10
били съставени за нуждите на делото. Беше разпитана и управителката на
дружеството „Юрофарм“ ЕООД, която потвърди, че е била в наемно
правоотношение през този период с „Качара“ ЕООД и че тази ракия е нейна и
че тя е държалв в това помещение, същност не нейна, а на сестра й и имала
наследствен характер от родителите й. Считам, че наемното правоотношение е
безспорно и доверителката ми няма как да е осъществявала държане върху
тази домашна ракия. Считам, че по делото липсват други доказателства, които
да доказват въпросното държане. В тази дръзка искам да подчертая, че
прокуратурата се позовава на недопустими доказателства, а именно
показанията на И.Щ.. Този свидетел е починал. Неговите показания не са
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК
и прокуратурата няма право да коментира подобни показания. Липсват
показания на свидетели, които да свързват доверителката ми с въпросно
държане. Най-общо показанията са три групи. В първата група са хора, които
въобще не познават доверителката ми и нейния съпруг. Те не са от гр. С., не са
идвали в гр. С.. Това са М. П., П. П., Д. П., П. и други. Втората група
свидетели са такива, които познават доверителката ми и съпруга й, но във
връзка със земеделската им дейност и са купували от тях земеделски
продукти, така, че твърденията им са свърза с тази земеделска дейност. Това са
Х. К., И.М. и Х. Х.. Третата група свидетели свързват Д. с незаконна дейност,
но това пак няма отношение с делото, защото на доверителката ми е
повдигнато обвинение за държане на тези 31 бр. туби домашна ракия.
Съгласно заключението на вещото лице, г-н Л.В., домашна ракия и спирт са
различни неща. Спиртът не съдържа висши алкохол и представлява дестилат
от пшеница и ечемик. Свидетелите говорят за спирт, а не за домашна ракия и
те са различават по наличието съдържание на висши алкохоли. Домашната
ракия съдържа висши алкохоли, дестилат на костилки от грозде, сливи,
плодове, докато спирта не съдържа висши алкохоли, а нисши такива и
представлява дестилат на пшеница и ечемик. На практика свидетелите, които
свързват Д. с някаква дейност говорят за спирт, а не за домашна ракия, а на
доверителката ми е повдигнато обвинение за държане на туби, в които по
същество има домашна ракия. На практика тези показания също нямат
отношение към обвинението. В тази връзка считам, че основния извод на
първоинстанционния съд, че деянието не е осъществена от обективна и
субективна страна е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Отделно от това искам да посоча, че тези свидетели, които свързват Д. с
някаква такава дейност изрично заявяват, че не познават доверителката ми, че
никога не са говорили с нея. В тази връзка моля, да постановите вашия
съдебен акт.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Ж. Б. К..
ПОДС. К.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Ж. Б. К..
11
ПОДС. К.: Смятам, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна
и желая да бъде потвърдена.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срока по чл.308, ал.2 от
НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12