№ 13941
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110141044 по описа за 2023 година
З. К. С. е предявил срещу ЮЛ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10000 лв., представляваща неимуществени вреди от постановени
незаконосъобразни и неправилни окончателни съдебни актове, а именно
определение № 6432 г. от 15.06.2023 г. по адм. д. № 5068/2023 г. на ВАС и
решение № 8048 от 21.07.2023 г. по адм. д. № 7378/2022 г. на ВАС, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -24.07.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че с Определение № 6432 г. от 15.06.2023 г. по адм. д. №
5068/2023 г. съдът е оставил в сила определение на АССГ, с което е
прекратено образуваното производство поради неизпълнени указания. Според
ищеца това противоречи на Определение № 1237/30.01.2023г. на СГС по гр.д.
№ 7610/2022г. и оспореният акт е неправилен. По отношение на Решение №
8048 от 21.07.2023 г. по адм. д. № 7378/2022 г. на ВАС сочи, че същото
противоречи на Решение № 3725 от 06.04.2023 г. по адм. д. № 266/2023 г. на
ВАС, което е по идентичен казус. Според ищеца по този начин ответникът
нарушава собствената си практика. Пред съда страната поддържа искова
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който посочва, че предявеният иск бил недопустим. Поддържа, че
деликта бил осъществен при осъществяване на служебни задължения от
съдия, който се ползвал с функционален имунитет. Посочва, че ВАС не бил
работодател и не бил възложител на работа на съдебния състав. Моли за
прекратяване на производството. Претендира разноски. Пред съда страната не
изпраща процесуален представител.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено определение № 6432 г. от 15.06.2023 г. по адм. д.
№ 5068/2023 г. на ВАС. С определението е оставено в сила определение №
8153/19.10.2022г. по адм. дело № 5821/2022г. по описа на ЮЛ, с което е
върната искова молба подадена от З. К. С..
По делото е представено и решение № 8048 от 21.07.2023 г. по адм. д. №
7378/2022 г. на ВАС, оставено в сила решение № 3534 от 27.05.2022 г.,
постановено по адм. дело № 3281 по описа на ЮЛ за 2020 г., с което са
отхвърлени предявените от З. К. С. срещу ЮЛ (ЮЛ) искови претенции за
заплащане на обезщетение в общ размер на 4000лв., ведно със законната лихва
от изискуемостта на вземанията до окончателното изплащане на
задълженията, за причинени му неимуществени вреди в периода 13.03.2019 г.
– 17.10.2019 г. от заповед № ******* от 13.03.2019 г. на и.д. директора на ЮЛ
(ЮЛ) – Младост и в периода след 01.04.2020 г. от Заповед № ********** г. на
директора на ЮЛ – Младост.
Представено е по делото експертно решение от 01.02.2022 г., съгласно
което на ищеца е определена 75 % неработоспособност.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане:1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по
чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи (деяние – в случая неправилно извършена правораздавателна
дейност, неимуществените вреди, причинна връзка между деянието и
неимуществените вреди, противоправност и вина), 3) неимуществените и
имуществените вреди да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на делинквента.
Настоящият състав намира, че в случая правилно е определена правната
квалификация по делото. Определянето на правната квалификация на
предявения иск е задължение на съда и се извършва въз основа на изложените
в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. Материалноправните предпоставки на иска за вреди от
нарушение на правото на Съюза са изведени в практиката на Съда на
Европейския съюз въз основа на принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4,
§ 3 ДЕС между държавите членки и се изразяват в нарушена правна норма от
правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти, което
нарушение трябва да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“ и
2
в причинна връзка от него да са настъпили вреди /имуществени и/или
неимуществени/ за частноправния субект. Това са и юридическите факти,
чието осъществяване ищецът следва да твърди в обстоятелствената част на
исковата молба, за да бъде квалифициран предявеният иск като такъв по чл. 2в
ЗОДОВ, каквито твърдения ищецът не е изложил нито в исковата молба, нито
в уточнителна молба, вх. № 285976/13.10.2023 г. В случая ищецът основава
претенциите си на твърдения за неправилни съдебни актове постановени по
адм. д. № 5068/2023 г. по описа на ВАС и адм. д. № 7378/2022 г. по описа на
ВАС, както и причинени болки и страдания в резултат на тези действията на
ВАС. Настоящият състав намира, че ВАС носи обезпечително-гаранционна
отговорност в качеството на възложител на работа на съответния съдия,
причинил вредоносния резултат, като ищецът не посочва коя норма от
правото на ЕС, предоставяща му права като частноправен субект, е нарушена
от такова естество, че да обоснове квалифициране на иска по чл. 2в ЗОДОВ. В
действителност са изложени доводи за незаконосъобразност на постановените
съдебни актове от ВАС, с твърдения, че са го увредили, като тези твърдения се
свеждат до нарушения на материалния закон, но не и на правото на ЕС.
Посочената от ищеца правна квалификация на предмета на делото в
уточнителната молба не обвързва съда, който е длъжен сам да определи
вярната правна квалификация на всички права, претендирани от страните и на
всички възражения. В случая с оглед фактическите твърдения на ищеца за
наличие на неправилни съдебни актове правилната квалификация е чл. 49
ЗЗД, доколкото имуществената отговорност на ВАС може да бъде ангажирана
във връзка с осъществени от съдии действия при упражняване на служебните
им функции.
Възражението на ответника за недопустимост на производството поради
наличието на функционален имунитет на съдиите се явява неоснователно.
Твърденията на ответника са принципно верни, но в случая исковете не са
насочени срещу конкретни съдии, а срещу съдът, в качеството на възложител
на работа на съответния съдия, поради което възражението се явява
неоснователно.
В настоящият случай ищецът твърди, че в резултат на постановени
съдебни актове, с които му била върната искова молба, както и бил отхвърлен
иск за претенция за заплащане неимуществени вреди са му причинени болки и
страдания, тъй като тези актове били неправилни. Настоящият състав намира,
че пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния
контрол, или на предвидените в националния закон извънредни способи, което
в настоящият случай е осъществено от ищеца, доколкото и определение №
6432 г. от 15.06.2023 г. по адм. д. № 5068/2023 г. на ВАС и решение № 8048 от
21.07.2023 г. по адм. д. № 7378/2022 г. на ВАС са постановени във връзка с
проведен инстанционен контрол по жалби на З. С.. С предявяването на иска за
вреди с оглед на наведените от ищеца твърдения се цели да се ревизират
влезлите в сила актове на административния съд, от които се твърди, че те са
причинени. В рамките на настоящото производство не може да се извършва
отново преценка за законосъобразността на процесните актове на ВАС, тъй
като това би означавало пререшаване на спорове, разрешени с влезли в сила
3
актове, каквато се явява и целта на предявените искове. С оглед на което това в
хипотезата на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД води до липса на едни от
елементите на фактическия състав на деликтната отговорност, а именно
пряката и непосредствена причинна връзка между твърдяното като
увреждащо действие или бездействие и причинените вреди.
С оглед на гореизложеното, поради липсата на основен елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, предявения иск по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
като се явява безпредметно обсъждане на останалите елементи от посочения
фактически състав.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят направените в настоящото исково производство разноски в
размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение определено от настоящият
състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. К. С., ЕГН ********** с адрес
/административен адрес/ срещу ЮЛ, с адрес /административен адрес/, иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане Върховният
административен съд да бъде осъден да заплати на З. К. С. сумата от 10000
лв., представляваща неимуществени вреди от постановени незаконосъобразни
и неправилни окончателни съдебни актове, а именно определение № 6432 г. от
15.06.2023 г. по адм. д. № 5068/2023 г. на ВАС и решение № 8048 от 21.07.2023
г. по адм. д. № 7378/2022 г. на ВАС, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба -24.07.2023 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА З. К. С., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/, да
заплати на Върховния административен съд, с адрес /административен адрес/,
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 лв. -
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4