РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Перник, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720102282 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127а от Семейния кодекс СК/.
Образувано е по искова молба на З. С. Б., с ЕГН: **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. К.ов
Е., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 9884/17.05.2022 г.,
подадена чрез процесуалния им представител – адв. К. Б., против К. Х. Е., с
ЕГН: **********, с която се иска: съдът да постанови решение, с което да
замести съгласието на ответника К. Х. Е. за срок от пет години, считано от
постановяване на решението 1/ майката на детето К. К.ов Е. да има право да
подаде пред органите на МВР всички необходими документи за издаване на
международен паспорт на детето; 2/ детето да има право да пътува,
придружено при необходимост /когато не е възможно детето да бъде
придружавано от майката/ от лицето Х.Д.Я., ********** от гр. **********,
кв. *******, бл. 51, вх. Б, ет. 6, ап. 12, извън пределите на Република България
до всички държави членки на ЕС, Турция, Република Сърбия и Република
Северна Македония с цел почивка, участие във футболен турнир и други
състезания, когато възникне необходимост и в необходимия период.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че З. С. Б. и К. Х. Е. живеели на семейни
начала в САЩ от 2009 г. като от съвместното им съжителство се родило
детето им К. К.ов Е.. След раждането на детето майката се установила със
същото трайно на територията на Р. България, а ответникът продължил да
работи в САЩ. Поради това основно майката полагала грижи за сина си.
1
Първоначално отношенията между родителите били добри като при
прибирането си в България двамата заедно извадили на детето международен
паспорт, а бащата подписал безсрочна декларация – съгласие детето да
пътува в чужбина с майка си.
С времето обаче отношенията между родителите се влошили и
ответникът престанал да се прибира в Р. България. Така с времето контактите
между страните били все по-редки, а с детето ответникът общувал по телефон
и чрез социалните мрежи. На 16.02.2016 г. обаче международният паспорт на
детето изтекъл, а същото предвид възрастта си все още нямало право да
притежава лична карта. От своя страна бащата отказал да съдейства на
майката за снабдяване на детето с документи.
Междувременно детето започнало училище, а освен това посещавало и
школа по футбол към ФК „Миньор“ Перник. От училището, но основно от
школата по футбол редовно се организирали състезания в съседни на
България държави - Турция, Сърбия и Северна Македония, но и в държави от
ЕС. Ищцата също имала желание с детето да посещават тези държави с цел
почивка. Предвид липсата на документи обаче това било невъзможно, а
детето страдало от обстоятелството, че не може да пътува в чужбина нито с
майка си, нито със съотборниците си и да участва в състезания. Поради това
ищцата счита, че е в интерес на детето да се постанови заместващо
липсващото съгласие на бащата майка му да го снабди с нужните документи.
По тези съображения се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: копие от
удостоверение за раждане, копие от международен паспорт с изтекла
валидност, копие от декларация съгласие детето да напуска Р. България,
служебна бележка.
Препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което на ответника е
назначен особен представител в лицето на адв. М. Х.. В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК от страна на последната е постъпил писмен отговор - с
вх. № 17171/27.09.2022 г. В същия се изразява становище за постановяване на
решение съобразно събраните по делото доказателства при съобразяване на
интересите на детето. Предвид обстоятелството, че не се иска промяна в
местоживеенето на детето в друга държава се прави извод, че следва да се
съобразят направените от ищцата искания.
Преди първото по делото съдебно заседание ответникът К. Х. Е. е
посетил РС Перник като е депозирал молба да бъде представляван по делото
от адв. А. А..
В тази връзка и в първото по делото съдебно заседание, проведено на
07.11.2022 г., адв. М. Х. е освободена като особен представител. От своя
страна адв. А. е посочила, че доверителят й трайно живее в САЩ, поради
което и за делото научил много късно след образуването му – случайно от
оставени от длъжностни лица залепени съобщения по реда на чл. 47, ал. 1 от
ГПК на адреса му в Р. България.
В хода на производството по делото са представени и приети: молба по
2
ЗЗДН от З. С. Б., заповед за незабавна защита № 54/20.09.2022 г. по гр.д. №
5076/2022 г. на РС Перник, становище от ДСП Перник относно гр.д. №
5076/2022 г. на РС Перник, молба от К. Х. Е. за образуване на изпълнително
дело, изпълнителен лист от 15.07.2022 г. по гр.д. № 5920/2016 г. на РС
Перник, протокол по чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрДет. от съдебен изпълнител по
изп.д. № 327/2022 г. на СИС към РС Перник и удостоверение по същото,
становище вх. № 20801/17.10.2022 г. от отдел „Закрила на детето“ към ДСП
Перник, удостоверение от Детско юношеска школа на ФК „Миньор“-Перник
от 28.11.2022 г. и бележка от същия от 20.12.2022 г., два броя служебна
бележка от сдружение Клуб по ориентиране „Кракра Пернишки“ от
25.11.2022 г.
По делото са изслушани лично двамата родители, детето /навършило 10
години по реда на чл. 15 от ЗЗакр.Дет./, социален работник Лора Рангелова и
свидетели: Х.Д.Я. /на ищцата/ и Д. Х. В. /на ответника/.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.01.2023 г., процесуалният
представител на ищцата – адв. Б. счита, че са налице основанията за
уважаване на иска с правно основание по чл. 127а от СК. Излага подробни
доводи, че в интерес на детето е да има международен паспорт, за да пътува
реално и да има възможност да посещава други държави съобразно
интересите си.
Процесуалният представител на ответника адв. Ал. А., счита иска за
неоснователен, поради което и иска същият да бъде отхвърлен. Поддържа, че
от събраните по делото доказателства не се установява необходимост детето
да има международен паспорт, нито да пътува да исканите държави още по-
малко с трето лице.
Двете страни претендират разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства
/удостоверение за раждане/ се установява, че малолетният К. К.ов Е. е техен
син. Не е спорно и че родителските права по отношение на детето са
възложени на ищцата, а с ответника е определен режим на лични отношения –
Решение № 384/26.04.2017 г. по гр.д. № 5920/2016 г. по описа на Пернишкия
РС.
Изслушана лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание,
проведено на 12.12.2022 г., ищцата З. С. Б. заявява, че синът й тренира
ориентиране от м. юни 2022 г. като въпреки краткото време вече показвал
добри резултати. Поради това детето се чувствало щастливо и имало интерес
и желание да участва във всяко състезание, за да печели награди. В тази
връзка твърди, че състезания по ориентиране се провеждали основно в Р.
България, но през 2023 г. клубът имал намерение да участва и в състезания в
Р. Сърбия и Р. Чехия.
Освен ориентиране майката твърди, че от години детето тренирало и
футбол от около пет години като футболната школа също организирала
3
състезания не само в България, но и в чужбина. Поради това детето имало
желание да пътува заедно със съотборниците си извън Р. България и да вземе
участие в мероприятията. В тази връзка майката допълва, че детето предвид
възрастта си още нямало лична карта.
На следващо място ищцата поддържа, че детето има трайно установено
местоживеене в Р. България – живее в гр. Перник като редовно посещава
училище. От своя страна тя също имала постоянна работа в Р. България и
твърди, че нямала намерение да напуска нито местоживеенето, нито работата
си.
Предвид желанията на детето майката разяснява, че детето е пътувало
извън страната за последно, когато е било на около три години и с ответника
още били семейство. Допълва, че след това паспортът на детето изтекъл,
когато същото било на около шест години, но въпреки тренировките по
футбол не му се налагало да пътува, тъй като било още малко и за ниската
възрастова група школата не организирала тренировки и посещения в
чужбина. Тъй като детето растяло обаче това се променило, поради което в
началото на 2022 г. К. осъществил връзка с баща си, за да го помоли да даде
разрешение за издаване на паспорт. Ответникът обаче заблудил детето, че ще
даде разрешение, но в крайна сметка му отказал. В тази връзка майката
уточнява, че разговорът бил само между детето и баща му без нейно участие
като детето й споделило за отношението на ответника. Уточнява и че тя
поначало не общува с ответника. Поддържа, че е в интерес на детето да
пътува и да посещава други държави, защото други деца включително му
били разказвали колко е хубаво да пътуват, а синът й страдал, че няма тази
възможност.
Изслушан лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание, проведено
на 12.12.2022 г., ответникът К. Х. Е. заявява изрично, че не желае да даде
разрешение за издаване на паспорт, тъй като счита, че ищцата иска да
емигрира заедно със сина му в избрана от нея държава и така окончателно да
го раздели с детето му.
В тази връзка ответникът разказва, че той самият от много години живее
в САЩ, поради което имал желание да вземе детето при себе си – за период
от около една година, за да му осигури издаване на американски паспорт.
Разяснява, че искал да направи това, защото счита, че за детето ще е много
добре да има американско гражданство – за процедурата обаче били
необходими около шест месеца до година, докато синът му не е пълнолетен, а
навършел ли пълнолетие същото действие би отнело много години. Ищцата
обаче категорично не дала съгласие за това.
Конкретно ответникът твърди, че действително синът му се обадил
няколкократно зимата на 2022 г. като обяснило, че иска паспорт, за да пътува
на туризъм в Турция, където имало аквапарк. Ответникът обаче започнал да
разпитва детето за въпросни парк, къде и защо точно иска да отиде и от
уклончивите отговори на сина си се усъмнил, че детето го лъже. Тогава
ответникът му предложил да го вземе при себе си в САЩ, където също имало
хубави паркове. Детето обаче отказало и това окончателно затвърдило
4
убеждението на баща му, че синът му прикрива причините да иска да пътува.
На следващо място ответникът твърди, че ищцата е наясно с
обстоятелството, че същият живее в САЩ и не обитава жилището по
адресната си регистрация в Р. България. Независимо че има контакт с него
обаче ищцата завела настоящото дело без да го уведоми, разчитайки, че
същият няма да научи въобще за производството. Дори лятото ответникът
бил в България, но ищцата пак не го уведомила за делото, поради което и
същият научил съвсем случайно.
Ответникът разказва подробно и че ищцата не му позволява да
осъществява режима на лични контакти със сина си, поради което счита и че
чрез настоящото искане ищцата отново цели да се възползва и да отдели
детето от баща му като го извежда произволно извън Р. България вкл. без да
уведомява ищеца за местоположението на детето и с кого е същото.
Ответникът обаче поддържа, че синът му имал желание да общува с него
и да го вижда, но именно майката пречела на общуването им, като допълва, че
в нейно отсъствие детето се чувствало спокойно и добре при баща си. В тази
връзка и ответникът счита, че именно майката насаждала чувство на омраза и
отчуждение у детето спрямо баща му. Допълва, че стига да можеше да
общува нормално с детето си, не би имал против същото да пътува. Допълва и
че е искал да взима сина си при себе си, но майката категорично отказвала.
Относно жилището на ищцата ответникът твърди, че имотът бил техен
общ апартамент. Ответникът обаче отказал да й прехвърли своя дял, което
допълнително влошило отношенията им и засили желанието й да го изнудва
чрез детето. Разказва и че лятото на 2022 г. се прибрал в общия им
апартамент с майката в Р. България, но установил, че същата е сменила
ключовете. Тогава също се свързал с майката, като я помолил да му даде
ключове, но тя отказала. Поради тази причина и ответникът се наложило да
разбива ключалката, за да влезе в собственото си жилище. Когато в крайна
сметна влезнал в имота си ответникът установил, че ищцата живее там и с
друго лице освен с детето като така научил, че същата има нов мъж. С
последния ответникът се опитал да се свърже чрез социалните мрежи, за да
постигнат разбирателство, но отново не срещнал разбиране.
Относно твърденията, че детето имало нужда да пътува по турнири,
ответникът посочва, че знае за тренировките на сина си в школата по футбол,
но знаел също, че предвид възрастта на детето още не ги водели извън
България, поради което и оправданията на майката в тази връзка били
лъжливи.
В тази връзка ответникът поддържа, че според него ищцата искала да
емигрира с детето извън България, защото новият й приятел пребивавал
преимуществено във Франция – които обстоятелства ответникът установил
като влезнал в жилището си и заварил там документи и вещи на този мъж,
както и картички на детето. Освен това в тези картички синът му наричал
новия мъж на майка си „татко“ като мечтаел двамата да идат в Париж.
На последно място ответникът разказва, че през годините общувал със
сина си и когато идвал в България вземал детето с него като двамата ходели
5
на почивки из България. Поради пандемията обаче ответникът нямал
възможност да пътува и ищцата използвала това като предлог да го отдалечи
от сина му и да му откаже следващи контакти с детето. През годините, в
които виждал детето обаче ответникът поддържа, че отношенията им били
топли и спокойни и детето се чувствало щастливо.
Предвид обстоятелството, че детето е навършило 10 годишна възраст
същото е изслушано лично пред съда в присъствието на социален работник.
От твърденията на детето К. К.ов Е. /12 години – към деня на
изслушването/ се установява, че същото живее в гр. Перник, на ул. ****** №
10 като ходи на училище, а заедно с това тренира и футбол и спортно
ориентиране. Детето твърди, че школите имали турнири и 2023 г. можело да
ги водят в чужбина макар да се знаело още със сигурност вкл. къде. Освен
това приятели на детето ходели на почивки в чужбина и даже негов приятел
го поканил да ходят в Турция на аквапарк, но предвид липсата на паспорт
това не било възможно. Именно по този повод детето се обадил на „К.“ /баща
му/ да му даде разрешение за спорт. Последният обаче два месеца го лъгал и
накрая отказал. В тази връзка детето твърди, че К. бил биологичният му баща,
но въобще не желаело да се вижда с „този човек“, който дори се опитал „да
ме отвлече“.
Предвид изложеното детето твърди, че чувства като най-близък човек
майка си и иска от съда „да ми извадите паспорт“, за да пътува – до Турция,
Гърция, Германия, Франция и Италия. Детето обаче не желаело да ходи в
САЩ при К., защото не искало да го доближава.
Изслушана в съдебно заседание социалният работник Лора Рангелова
посочва, че са проведени срещи с родителите, като детето живеело в гр.
Перник, но не се виждало въобще с баща си. Ищцата общувала със
социалните служби като разказала, че детето й имало желание да пътува в
чужбина. Уточнява, че самостоятелни срещи с детето така и не били
проведени. Поради това и социалният работник не можела да каже какво
действително мисли самото дете. Счита, че би било добре ако с детето работи
психолог, доколкото същото било травмирано. Поначало смята, че за детето
би било добре да пътува заедно с отбора си по футбол, ако има състезания. На
последно място социалният работник уточнява, че с детето не е говорено
относно новият човек в живота на майката. Предвид невъзможността за
самостоятелна среща с детето не можело да се изясни и каква е причината за
негативното отношение на момчето към баща му.
От показанията на изслушания по делото свидетел Х.Д.Я. /във
фактическо съжителство с ищцата/ се установява, че същият е във фактическо
съжителство с молителката от около три години и познава сина й. Знае също,
че детето третина футбол от около пет години, а и от юни 2022 г. и спортно
ориентиране. В тази връзка свидетелят знае и че школите провеждали
международни турнири на разменни начала, като 2022 г. турнири имало в Р.
България, но през 2023 г. се очаквало българските отбори да бъдат гостуващи
в други държави. Относно спортното ориентиране уточнява, че детето дори
било заявено като участник за турнири през 2023 г. в Сърбия и Италия, но от
6
футболната школа още нямало дати.
На следващо място свидетелят твърди, че молителката и детето в
момента живеели в гр. Перник в дома на родителите на майката. Уточнява, че
същите имали свои апартамент, но скоро го напуснали, тъй като при
последното си прибиране в България ответникът разбил входната врата на
жилището.
Според свидетеля детето често му споделяло, че иска да пътува. В тази
връзка свидетелят знае, че това досега не е било възможно, доколкото детето
нямало паспорт или друг документ. Поради това свидетелят разказва за
случай от м. февруари 2022 г., когато в негово присъствие детето потърсило
баща си да му даде разрешение за такъв, но ответникът отказал заради
влошени отношения с майката. Тогава и детето заявило, че не желае да вижда
повече баща си.
От своя страна свидетелят разказва, че поначало той самият живее и
работи в България и няма намерение да смея местоживеенето си, но работата
му е тясно свързана с Франция и поради това често пътува до там. Уточнява,
че докато е в България живее заедно с молителката и детето в **********,
като работата му позволявала да работи дистанционно.
На следващо място свидетелят разказва, че детето често му е споделяло,
че желанието му да пътува било свързано със спорните му занимания, но и с
разочарованието, че приятелите му пътуват, а той не може. Свидетелят от
своя страна поддържа, че той и майката на детето имат добри финансови
възможности и могат да обикалят спокойно други държави, но не могат да го
правят, защото не могат да вземат детето със себе си. Признава, че
действително е обещал да заведе детето на увеселителен парк в Париж.
Уточнява, че той самият също не е в добри отношения с ответника по делото.
В показанията си свидетелят Д. Х. В. /без дела и родство със страните/
твърди, че познава страните по делото от времето, когато били семейство като
познава и сина им. Посочва, че след раздялата на родителите общува само с
ответника, като последният преимуществено от години живеел в САЩ.
Поради това двамата се чували редовно по телефон, но при посещенията на
ответника в България се и виждали. В тази връзка свидетелят твърди, че
ответникът често му споделял, че не може да осъществява контакт със сина си
по вина на майката на детето. Ответникът освен това споделил пред
свидетеля, че иска да извади американски паспорт на сина си, но майката
категорично отказвала.
Свидетелят разказва и че от ответника знае за случай, когато детето го
потърсило, за да му иска разрешението за паспорт. Ответникът обаче отказал,
доколкото бил силно притеснен, че майката може да отведе детето и баща му
да не го види никога отново.
На последно място свидетелят уточнява, че през последните години
рядко е виждал детето – само около веднъж годишно, когато с ответника му
гостували. При тези посещения детето никога не било изразявало желание да
пътува в чужбина.
Съдът кредитира така депозираните свидетелски показания като относно
7
тези на свидетеля Янакиев съобразява достоверността им при условията на
чл. 172 от ГПК, доколкото за последния безспорно е налице интерес от
изхода на делото. Независимо от това показанията на същия са
последователни и кореспондират на останалия по делото доказателствен
материал, поради което и липсва основание за изключването им от
доказателствената съвкупност. Относно свидетеля В. съдът съобразява, че
същият е в известна степен по отдалечен от семейството, поради което и
показанията му обективно не биха могли да бъдат твърде подробни. В тази
връзка съдът се основава на свидетелските показания при формиране на
правните си изводи по делото.
От представената по делото декларация съгласие от К. Х. Е., с
нотариална заверка на подписа от 08.03.2011 г., се установява, че ответникът
като баща и законен представител на сина си К. К.ов Е. е дал съгласие детето
да пътува свободно извън пределите на Република България без него като
баща и да пребивава в чужбина без ограничение в държава и срок,
придружаван от майка си З. С. Б.. Декларацията е дадена безсрочно и за
многократно излизане/пътуване. До приключване на устните състезания по
делото на 16.01.2023 г. никоя от страните не е заявила пред съда декларацията
да е оттеглена, поради което и съдът приема, че същата продължава да е
действаща и валидна към датата на последното съдебно заседание.
По делото е приложено становище от ДСП „Перник“, от което се
установява, че между родителите е налице сериозен конфликт и липса на
комуникация. Установява се и че бащата от години живее в чужбина, поради
което осъществяването на режима му на лични контакти с детето е силно
затруднен. На последно място от социалния доклад е видно, че и у двамата
родители липсва желание реално да сътрудничат на социалните служби по
повод на детето, поради което работата с детето не е провеждана, нито е
допуснато водене на самостоятелни разговори с него. Поради това и ДСП не
може да изрази обосновано становище по делото.
От представените по делото съдебни документи от ответника /молба по
ЗЗДН от З. С. Б., заповед за незабавна защита № 54/20.09.2022 г. по гр.д. №
5076/2022 г. на РС Перник, становище от ДСП Перник относно гр.д. №
5076/2022 г. на РС Перник/ се установява, че молителката като майка на
детето след образуване на настоящото производство е образувала срещу
ответника и дело по ЗЗДН. При преглед на документите съдът установява, че
делото по ЗЗДН е за домашно насилие, осъществено от ответника върху
детето. От документите обаче е видно, че насилието е с изключително нисък
по степен интензитет, като неблагоприятните ефекти върху детето се дължат
в много по-голяма степен на данните за родителско отчуждение към бащата
отколкото на поведението на същия.
От своя страна от представени от ответника молба за образуване на
изпълнително дело, изпълнителен лист от 15.07.2022 г. по гр.д. № 5920/2016
г. на РС Перник, протокол по чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрДет. от съдебен изпълнител
по изп.д. № 327/2022 г. на СИС към РС Перник и удостоверение по същото,
се установява, че ответникът среща затруднения при упражняване режима на
лични контакти със сина си, поради което и е образувал изпълнително дело.
8
На последно място от представени по делото удостоверение от Детско
юношеска школа на ФК „Миньор“-Перник от 28.11.2022 г. и бележка от
същия от 20.12.2022 г. и два броя служебна бележка от сдружение Клуб по
ориентиране „Кракра Пернишки“ от 25.11.2022 г. се установява, че детето К.
К.ов Е. действително тренира футбол и ориентиране като съответните
школи/клубове епизодично провеждат и турнири извън Р. България.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 127а, ал. 2 от СК – за съдебно
решение, което да замести съгласието на ответника К. Х. Е. майката на детето
К. К.ов Е. З. С. Б. да подаде документи за издаване на международен паспорт
на детето, както и детето да пътува, придружено при необходимост /когато
не е възможно детето да бъде придружавано от майката/ от лицето Х.Д.Я.,
********** извън пределите на Република България до всички държави
членки на ЕС, Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония –
за срок от 5 години от постановяване на решението.
Тук съдът намира за нужно да обърне внимание, че периодът от 5
години така или иначе е съобразен с навършване на пълнолетие на детето,
доколкото същото е родено на 29.01.2010 г., а решението се постановява м.
февруари 2023 г.
Предвид предмета му настоящият спор се определя като такъв по
„спорна съдебна администрация”. В тази връзка при преценката си съдът
въобще не е обвързан от желанието на родителите, изложеното от тях в
искова молба/отговор, а съобразява и интересите на детето и едва на последно
място допълнителни обстоятелства. В този контекст и съдът сам преценява
дали да даде заместващо съгласие на детето да се издаде паспорт респ. с кого
детето да напуска границите на Р. България – за каква цел, какъв период и до
коя държава.
Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От своя
страна желанието на родителите и това на децата, а също така и мненията на
близките, не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо
основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства.
В настоящия случай искането за даване на заместващо съгласие на
детето да бъде издаден международен паспорт съдът намира за
ОСНОВАТЕЛНО, като съображенията за това за следните:
На първо място от доказателствения материал по делото /служебни
бележки, показания на св. Янакиев и твърденията на самото дето, изслушано
лично/ се установи, че детето действително участва във форми на колективен
спорт като съответната школа/клуб участват в провеждане на състезания
извън пределите на Р. България. Поради това и действително за детето е
полезно да участва в тези мероприятия като така развива състезателни умения
и умения да общува пълноценно със своите връстници, както и да опознава
нови места и да бъде самостоятелно. Подобна необходимост съдът намира за
логично да възникне с растежа на самото дете, доколкото и при по-ниска
9
възраст е било логично въпросните школи да не извеждат децата извън
България, но с напредване на възрастта им такива възможности вече да са
налице.
В интерес на детето е и същото да пътува с цел отдих и екскурзия в
други държави като така разширява своите познания за света и не се чувства
в по-неблагоприятна позиция спрямо приятелите си.
Тук съдът намира за нужно да отбележи, че в действителност
ответникът така или иначе е дал съгласие синът му да пътува свободно извън
България, което съгласие не е оттеглено. Поради това и съдът не намира за
целесъобразно детето да бъде ограничавано от административна пречка,
изразяваща се в липсата на паспорт. Освен това съдът също счита, че в
интерес на детето е да притежава документ за самоличност, доколкото
предвид възрастта си същото все още няма издадена лична карта.
Тук за пълнота съдът следва да обърне внимание и на показанията на св.
В., които няма как да бъдат приети като решаващи, доколкото свидетелят е
общувал рядко с детето и то когато същото е било на по-ниска възраст.
Поради това и е логично детето да не е споделило пред свидетеля иска или не
да пътува в чужбина.
От своя страна самият ответник също не отрича, че е в интерес на сина
му да пътува в чужбина, като дори излага доводи, че иска да вземе детето в
САЩ и то за продължителен период /около години/ с цел придобиване на
американско гражданство.
Относно искането за даване на заместващо съгласие детето да пътува
извън Р. България с друго лице, когато не е възможно това да бъде майката, а
именно св. Х.Я., съдът намира, че следва да даде такова само относно
държавите членки на ЕС. В тази връзка липсват основания за даване на
разрешение детето да напуска страната с трето лице за държави, които не са
членове на ЕС – а именно: Турция, Република Сърбия и Република Северна
Македония, доколкото лицето Х.Я. не е родственик на детето, а и между Р.
България и посочените държави действат силно усложнени процедури по
повод подобни случаи. В допълнение следва да се отбележи и че периодично
Р. България е в обтегнати дипломатически отношения с посочените държави,
които допълнително затрудняват международното сътрудничество, а в част от
тези държави епизодично е налице опасност и от гледна точка сигурност.
Поради това съдът намира, че при посещение на детето в тези държави в
интерес на неговата безопасност е да бъде придружавано от родител – в
случая майката.
На последно място и за пълнота съдът намира за нужно да обърне
внимание и на обтегнатите отношения между родителите. В тази връзка
следва да се държи сметка, че настоящото производство не е такова за
възлагане на родителски права и определяне на режим на лични отношения,
поради което и не следва да бъде използвано от никой от двамата родители за
разрешаване на конфликти по тези въпроси. Такива конфликти обаче по
делото се установиха, като се установи, че режимът на лични контакти на
детето с баща му не се спазва. Отговорност за това съдът намира, че имат
10
категорично и двамата родители – бащата, който живее в чужбина и се
прибира сравнително рядко в България и така не може да упражнява
регулярни контакти, и майката – която осуетява възможностите на бащата да
общува с детето, когато ответникът е в България /в която връзка вкл. се
възползва от възможностите по ЗЗДН – като вместо да търси разрешение на
конфликта подава сигнали за домашно насилие с пренебрежимо нисък
интензитет/. От своя страна съдът намира, че по делото категорично се
установиха и данни за родителско отчуждение – отново по вина и на двамата
родители. В тази връзка бащата е избрал за свой приоритет да живее в САЩ,
т.е. на място силно отдалечено от сина му, пред това да бъде пълноценен
баща. От своя страна майката същото е предприела действия да ограничи
максимално контактите на детето с баща му и да замести биологичния баща с
друго лице. В подкрепа на това съдът обръща внимание, че детето дори
нарича баща си по име „К.“ вместо „татко“ – за преодоляването на който
проблем майката като родителя упражняващ родителските права въобще не е
потърсила професионална помощ при психолог или друго квалифицирано
лице. Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извода, че детето не е
приоритет за родителите в техните отношения и нито един от двамата не се
ръководи от интересите на сина си. Настоящото производство обаче така или
иначе не следва да се използва като средство за разрешаване на посочената
криза в комуникацията между родителите.
Доколкото обаче настоящото дело не следва да се използва и за
задълбочаване на родителското отчуждение на детето с баща му съдът намира
за нужно да укаже на майката, че не следва да извежда детето извън Р.
България в дните, определени за упражняване на режим на лични контакти на
бащата със сина му съобразно действащото между родителите съдебно
решение.
По искането за предварително изпълнение:
Предвид острия конфликт между двамата родители, наличието на данни
за синдром на родителско отчуждение между детето и баща му,
заинтересоваността на последния и активното му участие по делото, както и
образуваното срещу ответника дело по реда на ЗЗДН, съдът намира за
целесъобразно да НЕ допуска предварително изпълнение на решението.
По исканията за разноски на страните:
Ищцата претендира разноски за държавна такса от 25 лева, 600 лева
адвокатски хонорар и такса за съдебни удостоверения. По делото обаче не се
установява на ищцата да са издавани съдебни удостоверения, а видно от
приложения договор за правна защита и съдействие е заплатено
възнаграждение за адвокат от 400 лева. В тази връзка и на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от 425 лева разноски по делото.
Предвид изхода на делото претенцията за разноски на ответника е
неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО ЛИПСВАЩОТО
СЪГЛАСИЕ на К. Х. Е., с ЕГН: ********** и адрес: с. **********, общ.
***** *********, ул. ******* ******* № 11 като баща на малолетния К. К.ов
Е., с ЕГН: **********, майката на детето З.С. Б., с ЕГН: ********** и адрес:
гр. Перник, ул. ****** № 10 самостоятелно да подаде необходимите
документи и да извърши всички други необходими действия пред
Министерство на вътрешните работи, дирекция „Български документи за
самоличност“ за издаване на паспорт на детето й К. К.ов Е. в срок от пет
години от постановяване на настоящото съдебно решение по гр.д. №
2282/2022 г. на Пернишкия РС.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО ЛИПСВАЩОТО
СЪГЛАСИЕ на К. Х. Е., с ЕГН: ********** и адрес: с. **********, общ.
***** *********, ул. ******* ******* № 11 като баща на малолетния К. К.ов
Е., с ЕГН: ********** за срок от пет години, считано от постановяване на
решението по гр.д. № 2282/2022 г. на Пернишкия РС, детето К. К.ов Е. да има
право да пътува, придружено при необходимост /когато не е възможно детето
да бъде придружавано от майката З.С. Б./ от лицето Х.Д.Я., ********** от гр.
**********, кв. *******, бл. 51, вх. Б, ет. 6, ап. 12, извън пределите на
Република България до всички държави членки на ЕС, с цел почивка, участие
във футболен турнир и други състезания, когато възникне необходимост и в
необходимия период – като даденото от съда разрешение важи единствено
ако е придружено и от съответно разрешение на майката З.С. Б. синът й да
напуска Р. България заедно с лицето Х.Д.Я. и доколкото е валидна декларация
съгласие от К. Х. Е., с нотариална заверка на подписа от 08.03.2011 г., с която
К. Х. Е. е дал съгласие детето К. К.ов Е. да пътува свободно извън пределите
на Република България без него като баща и да пребивава в чужбина без
ограничение в държава и срок, придружаван от майка си З. С. Б. или
декларация от друга дата със сходно съдържание, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането за даване на разрешение детето К. К.ов Е. да пътува,
придружено от Х.Д.Я. до държавите: Турция, Република Сърбия и Република
Северна Македония.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително
изпълнение на решението.
УКАЗВА на ищцата З.С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, ул.
****** № 10, че не следва да извежда детето извън Р. България в дните,
определени за упражняване на режим на лични контакти на бащата със сина
му съобразно действащото между родителите съдебно решение.
ОСЪЖДА К. Х. Е., с ЕГН: ********** и адрес: с. **********, общ.
***** *********, ул. ******* ******* № 11 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ДА ЗАПЛАТИ НА З.С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, ул. ******
№ 10, сумата от 425 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса в настоящото производство по гр.д. № 2282/2022 г. на
Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
12
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – чрез процесуалните им
представители.
Както и по електронната поща на ДСП Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13