Р Е Ш Е Н И Е
№….........../13.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9117 по описа на съда за *** година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Е.Б.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, бул. „***“ № 43, осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2620,64 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на заплатения ремонт за отстраняване на
щетите по собствения на ищеца лек автомобил „Дачия Логан“ с peг. № ***,
настъпили в резултат от реализирано на 07.02.*** г. пътнотранспортно
произшествие поради преминаването на автомобила през необезопасена дупка на
пътното платно на ул. „***“ № 21 в гр. Варна, включващи стойността на извършените автоуслуги, както и на следните
увредени части и детайли и свързани с тях консумативи, а именно: лагер
тампон „Макферсон“ - 2 бр.; маслен филтър - 1 бр.; въздушен филтър - 1 бр.;
масло - 5 л.; ангренажен ремък - 1 бр.; водна помпа - 1 бр.; пистов ремък - 1
бр.; термостат - 1 бр.; запалителна свещ – 4 бр.; антифриз концентрат – 1.5 л.;
лагер помпа – 1 бр.; комплект съединител – 1 бр.; запалителни кабели – 1 бр.;
преден амортисьор - 2 бр.; заден амортисьор -
2 бр.; предна пружина - 2 бр.; задна пружина – 2 бр.; преден ляв носач –
1 бр.; предна лява полуоска - 1 комплект; преден спирачен диск – 2 бр.;
картер-двигател – 1 бр.; воден радиатор – 1 бр., ведно със законната лихва, считано от 07.02.*** г. до окончателното
изпащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
07.02.*** г., около 16:40 ч., ищецът управлявал собствения му лек автомобил
„Дачия Логан“ с peг. № *** в гр. Варна, по ул. „***“, когато при заобикаляне на
спрял автомобил на пътя усетил силен удар в предната част на автомобила.
Веднага спрял и излязъл от превозното средство, при което констатирал наличието
на голяма дупка на пътното платно, намираща се зад дясната част на спрелия
автомобил, през който последният бил преминал. Същата не била обозначена или
обезопасена по никакъв начин. За настъпилото ПТП бил съставен протокол от
дошлите на място полицейски служители. В резултат от произшествието били увредени
следните части и детайли на автомобила, а именно: агренажен ремък, водна помпа,
пистов ремък, термостат, лагер на помпа, преден амортисьор, заден амортисьор,
предна пружина, задна пружина, преден ляв носач, предна лява полуоска, преден
спирачен диск, картен на двигател и воден радиатор. За ремонт на тези
увреждания ищецът заплатил сумата от 2620,64 лв. Счита, че тази сума следва да
му бъде възстановена от Община Варна, тъй като щетите са резултат от
неизпълнение на задължението на нейните служители да поддържат общинския път в
изправно състояние.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Петър Бончев, поддържа исковата молба и представя списък по
чл. 80 ГПК. В представена писмена защита
излага подробни правни аргументи по същество на спора, съобразно събраните по
делото доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага, че
Общината е предприела необходимите действия за ремонт на процесното пътно
платно и не е налице бездействие на нейни служители. Отделно оспорва механизма
на ПТП, твърдените щети и причинно-следствената им връзка и преминаването на
автомобила през дупката на пътното платно. Оспорва също заплатената сума за
ремонт да е за отстраняване на тези именно щети. Релевира възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения ищецът да е допринесъл за настъпване на
ПТП, като се движел с несъобразена скорост и така допуснал нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП. Намира, че законна лихва за забава се дължи от датата на исковата
молба, а не от увреждането, като се позовава на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. д. № 3/2004 г. ОСНК на ВКС.
По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално - за намаляване на
дължимото обезщетение, и претендира разноски по делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Г. Петкова, поддържа
отговора. В представена писмена защита
излага становище по същество, съобразно доказателствения материал.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Посочената разпоредба предвижда
отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Отговорността е
обективна и гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните
последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение (действие
или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на възложената
дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с изпълнението е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. В този смисъл
са задължителните указания, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при
или по повод на възложената работа, следва да бъде осъществен фактическият
състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно деяние (действие или
бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина, която по агр.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, както и да е налице допълнителната
предпоставка на приложимата норма на чл. 49 ЗЗД, а именно делинквентът да е
причинил вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно
тълкувателните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа, и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В контекста на разглеждания случай,
основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
реализирането на ПТП при описания в исковата молба негов механизъм, поради
преминаване на собствения на ищеца лек автомобил през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно на
ул. „***“ № 21 в гр. Варна; 2.) настъпването на твърдените щети по
автомобила, изразяващи се в увреждане на посочените негови части и детайли,
като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на
трети лица при или по повод възложената им от Община Варна работа по поддържане
на пътното платно в изправно състояние; 3.) заплащането на процесната сума в
размер на 2620,64 лв. за ремонт на автомобила, както и нейното съответствие със
стойността на средствата, необходими за отстраняване на щетите от ПТП.
От приложения протокол за ПТП № 11741972/07.02.*** г., съставен от мл.
автоконтрольор А.П.П. (служител при ПП, ОД на МВР – гр. Варна) по реда на чл.
2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд се установява, че на 07.02.*** г. водачът на лек автомобил
„Дачия Логан“ с peг. № *** – Е.Б.Е., при заобикаляне на спряло МПС на ул. „***“
в гр. Варна, попаднал в пропаднал участък от пътното платно до шахта на ВиК,
при което настъпили материални щети на превозното средство. В протокола е
отразено, че собственик на увредения лек автомобил е „Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК **. Това обстоятелство се потвърждава и от приобщеното
свидетелство за регистрация – част I на МПС (л. 61).
Видно от приложената справка от Търговския регистър по партидата на „Е.Е.Б.“ ЕООД (л. 67) и негов учредителен
акт (л. 62), ищецът Е.Б.Е. е управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството.
От така събраните доказателства се изяснява, че ищецът е свързано лице с
едноличното дружество с ограничена отговорност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5
от ДР на ТЗ, но не и титуляр на вземането на това дружество, в качеството му на
собственик на увредения лек автомобил, за обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на средствата за ремонт на превозното средство. Тези
вреди се понасят от собственика на увредената вещ, доколкото претърпените
загуби засягат негативно именно неговия патримониум, от който е част вещта,
намалявайки го с размера на извършените във връзка с нея разходи. Затова и
получател на издадената фактура № **********/13.02.*** г. за ремонт на
автомобила, възстановяването на чиято стойност ищецът претендира, е „Е.Е.Б.“ ЕООД (л. 10).
На основание чл. 63, ал. 3 ТЗ търговското дружество е юридическо лице –
самостоятелен правен субект, отделен от физическото лице – негов едноличен
собственик на капитала, поради което ищецът Е.Б.Е. няма надлежна
материалноправна легитимация в процеса и предявеният от него иск, чийто предмет
е чуждо вземане, било то и на свързано с него лице, се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите
юридически факти, включени във фактическия състав на съдебно предявеното
вземане, респ. събраните във връзка с тях доказателства.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ
размер на 200 лв., от които 100 лв.
за заплатен депозит за вещо лице (л. 32) и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
изхода на спора, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Б.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, бул. „***“ № 43, осъдителен
иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
2620,64 лв. (две хиляди шестстотин и двадесет лева и шестдесет и четири
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на заплатения ремонт за отстраняване на щетите по лек автомобил
„Дачия Логан“ с peг. № ***, собственост на „Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК **, настъпили в
резултат от реализирано на 07.02.*** г. пътнотранспортно произшествие поради
преминаването на автомобила през необезопасена дупка на пътното платно на ул. „***“
№ 21 в гр. Варна, за която сума е издадена фактура № **********/13.02.*** г., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането - 07.02.*** г., до окончателното изпащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Е.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Варна с
адрес: гр. Варна, бул. „***“ № 43, сумата
от 200 лв. (двеста лева) за сторените по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: