Р Е
Ш Е Н
И Е
№79/14.6.2021г.
Гр.
Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа
докладваното от председателя КАНД № 65 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от Д.Й.С. *** против Решение № 4/02.03.2021 г. по АНД № 103/2020 г. на РС - Тополовград, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 20-0358-000463/27.10.2020
г., издадено от Началника на РУ -
Тополовград при ОД на МВР – Хасково. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново
такова, с което наказателното постановление да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание касаторът С. и
ответникът по касацията ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат процесуални представители. Същите не вземат и писмено становище по
депозираната касационна жалба.
Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е
неоснователна и поради това не следва да бъде уважавана.
ЯАС, първи касационен състав счита,
че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок
и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
С Решение № 4/02.03.2021 г. по АНД № 103/2020 г., РС – Тополовград е
потвърдил Наказателно постановление № 20-0358-000463/27.10.2020
г., издадено от Началника на РУ -
Тополовград при ОД на МВР – Хасково , с
което на осн. чл. 175, ал. 3 от ЗДвП на касатора
Д.Й.С. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на
процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и
не противоречи на правилата на формалната логика. Установената в резултат на тази процесуална
дейност фактическа обстановка се възприема и от настоящата съдебна инстанция,
поради което е ненужно тя да бъде преповтаряна. Въз основа на тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил напълно
законосъобразният и обоснован извод, че касаторът С. действително е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Изложените от
страна на първоинстанционния съд мотиви
са подробни, съдържат отговор на всички възражения на жалбоподателя (включително и относно липсата
на маловажност), напълно се споделят от
касационната инстанция и поради това е ненужно да бъдат преповтаряни.
За извършеното от страна
на С. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда кумулативно наказание глоба
от 200 до 500 лева и лишаване от право
да се управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца. Наложеното на касатора наказание „глоба“ в размер на 300 лева напълно
съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, поради което
основание за намаляването му няма, а наказанието „лишаване от право да
управлява МПС” е определено в минималния, предвиден от закона размер и поради
това не може да бъде намалявано.
Както пред първоинстанционния съд,
така и пред настоящата съдебна инстанция се поддържа твърдението, че случаят е маловажен и се иска отмяна на
наказателното постановление на това основание. Съдът намира същото за
несъстоятелно. Както правилно е посочил решаващият съд, деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Обстоятелството, че
не са настъпили каквито и да било вреди
е абсолютно ирелевантно.
Що се отнася до твърдението, че
наказателното постановление е издадено след предвидения в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
срок следва да се отбележи, че то също е несъстоятелно. Както правилно е
посочил решаващият съд, срокът за издаване на наказателното постановление е
започнал да тече от датата, на която прокурорът е отказал да образува
наказателно производство по преписката, а именно от 06.10.2020 г., а
наказателното постановление е издадено на 27.10.2020 г.
Несъстоятелно е и твърдението на
касатора, че не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация. Последният,
както се установява безспорно от доказателствата по делото, е бил без
регистрационни табели и както С. сам е заявил в дадените на 24.09.2020 г.
обяснения, същият е знаел, че автомобилът е бил „бракуван“ и че е нямал поставени табели. Нещо повече,
нито при съставяне на акта за установяване на административното нарушение, нито
в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е
направил възражения. Поради това съдът
намира, че това твърдение представлява защитна позиция.
С оглед на изложеното съдът намира,
че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава, не следва да бъде
уважавана. Решението на решаващия съд е напълно
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното ЯАС, първи касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 4/02.03.2021 г. на РС – Тополовград по АНД № 103
по описа за 2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете ЧЛЕНОВЕ:/п/не се чете
/п/не се чете