и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК във вр. с чл.274 от ГПК. С определение № 354/28.07.2008 г., постановено в закрито заседание по гр. д. № 364/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е прекратено производството по делото и същото е препратено по компетентност на ВАС на РБ като съдът е приел, че в случая се касае до оспорване на индивидуален административен акт и районен съд Кърджали не е компетентен да разгледа спора. Недоволна от така постановеното определение е останала жалбодателката Надежда Михайлова Маргаритова, която го обжалва с молба да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, а делото се върне на районен съд Кърджали за разглеждане на спора по същество. Излага съображения, че изводът на първоинстанционния съд за неподсъдността на предявения иск с правно основание чл. 344 от КТ пред районен съд Кърджали бил необоснован. Сочи се, че в чл. 132 ал. 2 т. 2 от АПК била определена общата родова подсъдност на оспорвания против актовете на съответните министри, но в случая заповед № 722/09.06.2008 год. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено трудовото правоотношение на жалбодателката, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като не било волеизявление на административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, а било волеизявление на страна по трудово правоотношение, което предполагало равнопоставеност между работодател и работник /служител/. С издаването на атакуваната заповед, Министърът на правосъдието не действал в рамките на своите властнически правомощия и като административен орган, а в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ПЗР на КТ, поради което и родово подсъден да разгледа спора не бил ВАС, а районен съд-Кърджали. Сочи се също, че в чл. 357 ал. 1 от КТ изрично било посочено, че споровете между работника и служителя, и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, са трудови спорове, които съгласно чл. 360 ал. 1 от КТ се разглеждат по реда на ГПК, а не по реда на АПК, и компетентен да разгледа спора съгласно чл. 114 от ГПК е районният съд по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Била налице специална и изрично определена родова и местна подсъдност на трудовите спорове, която изключва подсъдността по чл. 132 ал. 2 т. 2 от АПК. Моли да се отмени атакуваното определение като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и делото се върне на районен съд Кърджали за разглеждане на спора по същество, ведно с всички законни последици от това. В срока и по реда на чл. 276 от ГПК по делото е подаден писмен отговор от Министерство на правосъдието, в което се излагат съображения за правилност на атакуваното определение с молба жалбата да се отхвърли като неоснователна и се остави в сила определението на първоинстанционния съд. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 132 ал. 2 т. 2 пр. последно на АПК, оспорванията срещу актовете на министрите били подсъдни на ВАС. Налице била законова подсъдност като условие за надлежно упражняване на правото на иск. Производството пред районния съд било недопустимо поради липса на положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, каквато съставлявала родовата подсъдност на делото. Въззивният съд като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с оплакванията в жалбата констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по иск на Надежда Михайлова Маргаритова от гр. Кърджали против Министерство на правосъдието на РБ с правно основание чл. 344 ал. 1 от КТ за отмяна на заповед № ЛС- И- 722/09.06.2007 г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ трудовото правоотношение с исцата по делото, поради съкращаване на щата. Трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало на основание трудов договор № ЛС- И- 755/04.12.2006 г. при условията на чл. 68 ал. 1 т. 4 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 357 ал. 1 от КТ, споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, са трудови спорове, които съгласно чл. 360 ал. 1 от КТ се разглеждат по реда на ГПК. Алинея 2 на чл. 360 от КТ посочва, че не се разглеждат от съдилищата спорове относно освобождаване на изборни служители в органите на изпълнителната власт, в обществени организации и в политически партии и движения и служителите по чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията, каквито хипотези в случая не са налице. Компетентен да разгледа трудовия спор съгласно ГПК е районният съд по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Тази подсъдност е специална и изключва подсъдността по чл. 132 ал. 2 т. 2 от АПК. В последната е определена подсъдността при оспорване на актове на министри, но в случая заповед № ЛС- И- 722/09.06.2008 год. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено трудовото правоотношение с жалбодателката, не представлява индивидуален административен акт по смисълана чл. 21 от АПК. Съгласно сочената разпоредба, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Такива са и: волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения; волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, както и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Именно тези актове се обжалват по реда на административното производство. Същественият белег на тези актове е, че правоотношението между издателя на акта и неговия адресат е такова на власт и подчинение. В случая, атакуваната заповедпредставлява волеизявление на страна по трудово правоотношение за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, което е извън кръга на индивидуалните административни актове по смисъла на ЗАП. С издаването й, Министърът на правосъдието не действа в рамките на своите властнически правомощия като административен орган, а действа в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т. 1от ПЗР на КТ и спорът по прекратяване на трудовото правоотношение е трудов, който по силата на чл. 360, ал. 1 КТ е подведомствен на общите съдилища и се разглежда по реда на ГПК. По изложените съображения тази инстанция приема, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че в случая се касае до оспорване на индивидуален административен акт. Следва поради това да се отмени атакуваното определение като изцяло незаконосъобразно и делото се върне на Кърджалийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл. 278 ал. 2 от ГПК въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 354/28.07.2008 г., постановено в закрито заседание по гр. д. № 364/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е препратено по компетентност на ВАС на РБ. ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1/ 2/
|