№ 33
гр. Девин , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Гражданско дело №
20205410100405 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във връзка с чл.
86 от ЗЗД. При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД-
връщане на дадено без основание.
В исковата молба се твърди, че ищецът „НД М." ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Р. Д., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, е сключил с К. А.
К. Договор за потребителски кредит № 365* от 29.08.2019г. (Договора), по който на
ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1280 лв. В тази връзка и
съобразно постигнатите договорености предоставения кредит е следвало да бъде погасен на
40 седмични вноски, всяка в размер на 32 лв., като съгласно чл. 10 от договора вземанията
по него са обезпечени със запис на заповед, подписан от кредитополучателя в деня на
подписване на договора. Твърди, че до настоящия момент ответника е извършил следните
плащания на 02.10.2019г. - сума в размер на 130.00 лева; на 19.11.2019г. - сума в размер на
130.00 лева; на 23.01.2020г. - сума в размер на 60.00 лева и на 06.03.2020г. - сума в размер
на 448.00 лева. Счита, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че
страните по спора са встъпили в облигационно правоотношение, произтичащо от процесния
Договор за кредит и ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предаде на
кредитополучателя заемната сума. С оглед горното и доколкото ответникът не е изпълнил
задължението си да върне получената сума, счита предявения иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК за изцяло основателен. Твърди, че видно от приложения
Договор за потребителски кредит № 365*/29.08.2019г., чистата сума по договора, или
кредитът, е в размер на 1280 лв., като не е уговорен годишен лихвен процент, а само
1
годишен процент на разходите по кредита и такса за определяне на степента на кредитния
риск, или съгласно приетия договор, чистата стойност на кредита е 1280 лв. като излага
подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът К. А. К. да
заплати на „НД М." ООД, ЕИК: *********, сумата от 512.00 лева - главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № 365*/29.08.2019г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. При условията на евентуалност, в случай че установи, че
главният иск е неоснователен, моли съда да разгледа иск с основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД /за
връщане на дадено без основание/ или по чл. 59 от ЗЗД, съответно да осъди ответника К. А.
К. да заплати на „НД М." ООД, ЕИК: *********, сумата от 512.00 лева, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Претендира за разноски.
В о.с.з. ищеца не изпраща представител. С молба- становище пълномощникът
на ищеца- адв. К.П. поддържа исковата молба. Моли в случай, че са налице условията за
произнасяне на неприсъствено решение по чл. 238 ал.1 от ГПК, съда да се произнесе с
неприсъствено решение, а в случай, че не са налице основанията за постановяване на
неприсъствено решение, поддържа исковата молба с изложените в нея съображения. Счита
предявения иск за изцяло основателен и излага съображения по същество. Претендира за
разноски.
В о.с.з. ответникът лично. Не оспорва, че дължи главница в размер на 512
лева.
Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въз основа на подадено искане за кредит № 365*/29.08.2019г. от ответникът
К. А. К. до „НД М." ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.
е сключен Договор за потребителски кредит № 365* от 29.08.2019г. за сумата от 1280 лева,
който кредит е следвало да бъде погасен на 40 седмични вноски, всяка в размер на 32 лева.
В Приложение № 1 към договор за заем № 365*/29.08.2019г. е посочено
извършеното плащане от ответника, а именно: на 02.10.2019г. - сума в размер на 130.00
лева; на 19.11.2019г. - сума в размер на 130.00 лева; на 23.01.2020г. - сума в размер на 60.00
лева и на 06.03.2020г. - сума в размер на 448.00 лева.
С разходен касов ордер № 89/29.08.2019г. ответника К. А. К. е получил от „НД
М." ООД сумата от 1280 лева.
2
Представени са Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит
от „НД М." ООД.
Съдът намира, че иска по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД е
основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД С договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Паричният заем е от категорията на така
наречените реални договори и договорът се смята сключен от момента на предаване на
заемната сума. Законът не изисква определена форма за сключването на договора, но с оглед
на доказването му е необходимо същият да бъде писмен, когато има за предмет голяма сума
или заместими вещи с голяма стойност. Характерно за договора за заем, че същият има
характер на едностранен договор, при който съществува само едно единствено задължение и
то е на заемателя за връщане на вещ от рода и качеството на заетата и в количество еднакво
със заетото на заемодателя. Договорът за паричен заем е по принцип безвъзмезден, но
законът допуска страните да уговорят възнаграждение под формата на лихва, но това
задължително трябва да стане с писмен акт.
Договорът за заем е реален договор и предаването на дадена в заем сума е
елемент от фактическия състав на сделката. Безспорно е, че между страните по делото е
сключен Договор за потребителски кредит № 365* от 29.08.2019г., при който ищецът е
кредитор, а ответника - кредитополучател, с предмет на договора - пари на стойност от 1280
лева, вносими на 40 седмични вноски, всяка в размер на 32 лева. Сключването на този
договор и етапите, през които то преминава, се уреждат от общите правила и спец. по ЗЗД.
Страните са сключили договора в писмена форма. Правата и задълженията между страните
възникват от момента на предаването на парична сума от кредитора в собственост на
кредитополучателя. Установява се, че ответника не е изпълнил основното задължение по
договора за заем, да върне останалата като непогасена част от кредита в размер на 512 лева
/в приложение № 1 към договор за заем № 365*/29.08.2019г. е посочено извършеното
плащане от ответника, описано по-горе/. Не се установи между страните да има друга
уговорка, досежно плащането, поради което към момента на предявяване на иска е налице
неизпълнение по смисъла на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД от страна на ответника.
Ответникът не ангажира абсолютно никакви доказателства, оспорващи твърденията в
исковата молба, а напротив в о.с.з. признава иска. За това следва ответника да бъде осъден
да заплати претендираната от ищеца „„НД М.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
3
адрес на управление: гр. П. дължима цена по договор за заем, в претендирания размер от
512.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
365*/29.08.2019г.
Искът за мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Задължението за мораторна лихва е акцесорно. То е обусловено от
съществуването на главното парично задължение. С оглед изложеното по-горе, главното
парично задължение е безспорно установено, което обуславя извода за основателност на
претенцията за лихва върху главницата от 512 лева, считано от предявяването на иска –
16.10.2020г. до окончателното й плащане.
Съдът намира, с оглед изхода на делото, ще следва на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по
делото в общ размер на 350.00 лева, от които 50.00 лева- държавна такса и
300.00 лева-адвокатско възнаграждение.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. См.,
ул. Мл. * ДА ЗАПЛАТИ на „„НД М.” ООД, с ЕИК: ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Р. Д., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от Л. Д. Д., сумата от 512.00 лева /петстотин и дванадесет
лева/- главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
365*/29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 512.00
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.10.2020г.
до окончателното й изплащане, както и 350.00 лева /триста и петдесет
лева/- разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
4