№
2435
гр.Пловдив,
12.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І гр.с., в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав
Председател:
АНЕАТА ТРАЙКОВА
секретар: Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14366 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с чл.74 ЗЗД, чл. 9 и следващи от Закона за потребителския кредит, чл. 79 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
„МАРЖ ТРЕЙД” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Порто Лагос“ №47, ет.5, чрез пълномощник адв. *****, твърди, че между „РИВА
КРЕДИТ“ООД, като кредитор, и ответника М.А.Ч. с ЕГН **********, като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит на 18.12.2015г., по
силата на който посоченото дружество е предоставило на ответника сумата 500
лв., при годишен лихвен процент 40 %. Общата стойност на задължението по
договора – главница и лихва, била 549,60 лв. Кредитът следвало да бъде върнат
чрез 24 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер от 22,90 лв. Кредитът
бил отпуснат на ответника, за което е била представена разписка /л. 12/.
Твърди, че кредитополучателят е погасил в срок първата вноска, и е в забава
относно втората с падеж – 01.01.2016г. Считано от 01.01.2016г. – падежната дата
на втората погасителна вноска, кредитът станал предсрочно изискуем на основание
чл.16.2 от договора, като ответникът дължал по договора за кредит сумата 449,91
лв. – главница, сумата 28,71 лв. – възнаградителна лихва за периода
05.02.2016г. - 03.06.2016г., както и сумата 106,88 лева законна лихва върху
главницата за периода 08.01.2016г.-13.02.2018г. Твърди още, че на 18.12.2015г.
между „РИВА КРЕДИТ“ООД, като кредитор, ответникът като кредитополучател, и
„МАРЖ ТРЕЙД“ООД, в качеството на гарант, е сключен договор, с който ищецът се
задължил да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията на
кредитополучателя по горепосочения договор за кредит. Срещу това си задължение
дружеството-гарант имало право да получи от кредитополучателя възнаграждение в
размер 256,08 лв., дължимо с оглед поемането на риск от страна на гаранта и с
оглед насрещното му задължение да разполага с достатъчно парични средства, така
че да заплати във всеки един момент стойността на дълга по договора за кредит.
Твърди, че ответникът е заплатил част от възнаграждението по договора за
гаранция в размер 64,02 лв., като дължал на ищеца остатъкът от 192,06 лв. В чл.
5.1 от договора за гаранция било уговорено, че при предсрочна изискуемост на
кредита възнаграждението по договора за гаранция също става предсрочно
изискуемо в пълен размер, поради което неплатеният остатък от това възнаграждение
станал изискуем на 01.01.2016г. Твърди се още, че кредиторът „РИВА КРЕДИТ“ООД
уведомил ищеца за неизпълнението на ответника по договора за кредит на
14.02.2018г., в резултат на което и в изпълнение на задълженията си по договора
за гаранция, същият ден ищецът заплатил на посоченото дружество цялата сума,
покриваща задълженията на ответника за главница, възнаградителна лихва и лихва
за забава, посочени по-горе. На основание чл.8 от договора за гаранция, ищецът
встъпил в правата на кредитора по договора за кредит спрямо ответника. Ищецът
уведомил ответника за извършеното от него плащане и за встъпването му в правата
на кредитора с уведомление от 14.02.2016г. Ответникът дължал на ищеца и
неустойка по договора за гаранция поради забавата в плащането на уговореното
възнаграждение за периода от датата на предсрочната изискуемост 05.02.2016г. до
13.02.2018г. в размер 71,06 лв. – по 0,05% дневно върху сумата 192,06 лв.
Въпреки уведомяването на ответника, последният не заплатил на ищеца
горепосочените суми. За вземанията си ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 14366/2018г. по описа на ПРС,
ХІХ гр.с., но тъй като длъжникът е бил придован по реда на член 47, ал. 6 ГПК,
съдът е дал указания на заявителя да предяви иск срещу длъжника, като е
възникнал интерес от установителни искове за вземанията. Въз основа на
изложените обстоятелства, ищецът формулира петитум за установително решение, с
което да бъде признато съществуването на вземания за: главница по договора за
кредит в размер 449,91лв.; възнаградителна лихва по същия договор за периода от
05.02.2016г. до 03.06.2016г. в размер 28,71 лв.; обезщетение за забава по
договора за кредит за периода от 08.01.2016г. до 13.02.2018г. в размер 106,88
лв.; неплатено възнаграждение по договора за гаранция в размер 192,06 лв.;
както и неустойка за забава по договор за гаранция за периода от 05.02.2016г.
до 13.02.2018г. в размер 71,06 лв. Претендират се деловодни разноски за
заповедното и за исковото производство.
Ответникът
чрез особения му представител адв. В.М., оспорва исковете. Признава сключването
на договор за кредит с „РИВА КРЕДИТ“ООД, както и, че е получил заемната сума от
кредитора. Правят се възражения за неравноправни и противоречащи на
справедливостта клаузи, касаещи уговорения лихвен процент от 40%, уговореното
възнаграждение за гаранта в размер на 256,08 лева при отпуснат кредит от 500
лева.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от приетия по делото договор, че на 01.06.2015 г. между „РИВА КРЕДИТ“ООД, от
една страна като кредитор, и ответника Р.Д., като кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит. Уговорено е кредиторът да предостави на
ответника кредит в общ размер 500 лв., срещу разписка за получаването й.
Уговорено е погасяване на кредита чрез 24 седмични погасителни вноски, всяка в
размер 22,90 лв., в това число главница и възнаградителна лихва, определена при
годишен лихвен процент 40 %. Общата стойност на плащанията е 549,60 лв. (500
лв. – главница и 49,60 лв. – лихва). Крайният срок за връщане на кредита –
03.06.2016г. В т.6.1 е уговорено плащане на погасителните вноски в брой в
касата на кредитора или по конкретно посочена банкова сметка. ***чения, като
кредитополучателят се задължава да осигури двама поръчители или да представи
сключен договор за гарантиране на задължението с дружество-гарант. Уговорено е
в чл.16.2 от договора, че при забава в плащането на една вноска или на част от
нея, кредитът става автоматично предсрочно изискуем в пълния му размер, считано
от падежната дата на непогасената вноска, без да е необходимо допълнително
уведомяване на кредитополучателя. Уговорено е в чл.16.1, че при забава в
плащането на която и да е вноска по кредита или на част от нея
кредитополучателят дължи, освен просрочената главница и лихвата върху нея
съгласно т.ІІ.10 от общите условия до окончателното изплащане на задължението,
така и неустойка върху просрочената главница съгласно т.ІІ.13 от общите
условия, считано от деня, следващ деня на падежа по погасителен план, до
окончателното плащане на задължението. Съответно в т.ІІ.10 ОУ, приложени по
делото, лихвата е определена като възнаграждение, което кредитополучателят
заплаща на кредитора за ползване на предоставената под формата на кредит сума.
В т. ІІ.13 ОУ е предвидено, че неустойката при просрочие е равна на законната
лихва за времето на забавата. Общите условия на кредитора са връчени на
кредитополучателя на 18.12.2015г.
Установява
се от приетата по делото разписка, че ответникът е получил сумата от 500 лева.
Установява се от приетия по делото договор № ***/18.12.2015г., че на
18.12.2015г. между „РИВА КРЕДИТ“ООД, като кредитор, ответника Ч., като
кредитополучател, и ищцовото дружество „МАРЖ ТРЕЙД“ООД, като гарант, е сключен
договор, с който гарантът се задължава да обезпечи пред кредитора точното
изпълнение на задълженията на кредитополучателя по горепосочения договор за
кредит, срещу което кредитополучателят се задължава да заплати на гаранта
възнаграждение в размер 256,08 лв. Според чл.4 от този договор възнаграждението
на гаранта се заплаща от кредитополучателя на 24 седмични премии, всяка в
размер 10,67 лв., дължима съгласно приложение № 1 към договора. Уговорено е, че
възнаграждението се дължи, независимо дали кредитополучателят е плащал редовно
задълженията си по договора за кредит или е изпаднал в забава, а в случай, че
кредитът по договора за кредит стане предсрочно изискуем, възнаграждението се
счита автоматично за предсрочно изискуемо в пълен размер. В чл. 7 и чл. 8 е
уговорено задължение за гаранта в 7-дневен срок от получаване на уведомление от
кредитора за това, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, да
заплати на кредитора всички суми, дължими от последния по договора за кредит,
след което гарантът встъпва в правата на кредитора спрямо кредитополучателя. В
чл.12 от договора за гаранция е уговорена неустойка в размер 0,05% за всеки ден
забава, изчислена върху неплатената сума при забавено изпълнение на задълженията
по този договор.
Установява
се, че на 14.10.2016г. ищецът е получил уведомление от „РИВА КРЕДИТ“ООД, с
което последното дружество го уведомява, че ответникът не изпълнява
задълженията си по договора за кредит, поради което са налице основания за
плащане на неплатените задължения за главница, договорна лихва и законна лихва
за забава, от страна на гаранта на основание чл. 7 от договора за гаранция.
Установява се от приетото авизо за нареден кредитен превод, че на 13.02.2018г.
ищецът е заплатил по сметка на „РИВА КРЕДИТ“ООД сумата 585,50 лв.
По
делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че дължимата законна лихва, изчислена върху главницата за периода
08.01.2016г.-13.02.2018г. е 102,75 лева, а размерът на неустойката е 71,06 лева
за периода 05.02.2016г.-13.02.2018г.
Видно
от приложеното ч.гр.дело на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за исковите суми, като в предоставения на ищеца от съда 1-месечен
срок за това е подадена настоящата искова молба.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Установителните
искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство,
имащо за предмет същите вземания.
Между
ответника и трето за спора лице „РИВА КРЕДИТ“ООД са възникнали правоотношения
по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Няма спор, че кредиторът по горния договор за кредит е изпълнил задълженията си
по договора, като е предоставил на ответника уговорената заемна сума в размер
500 лева. Съответно за кредитополучателя е възникнало насрещното задължение да
върне заемната сума, както е предвидено в договора, а именно – чрез 24 на брой
седмични погасителни вноски, като първата погасителна вноска е платима на
25.12.2015г., а последната – на 03.06.2016г. Уговорената лихва по кредита
съгласно член 13 от договора за потребителски кредит е в размер на 40% годишно.
По принцип няма пречка страните да уговорят договорна лихва в размер по-голям
от законната лихва. За съобразяването дали тази уговорка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по
производството – в този смисъл решение №
61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити –
двукратния размер на законната лихва) - решение
№ 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о.. Ето защо съдът
намира, че така уговорената лихва по кредита в размер на 40% като надвишаваща
трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, поради което
претенцията за възнаградителна лихва в размер на 28,71 лева ще се
отхвърли.
Исковете
за заплащане на остатъка от непогасената главница и за обезщетението за забава
в размер на 102,75 лева, след извършено изменение на този иск съобразно
изслушаното заключение на в.л. П., като основателни и доказани ще се уважат.
Установява
се, че за обезпечаване вземанията на кредитора, респективно задълженията на
кредитополучателя, е сключен договор за гаранция между ищеца, като гарант, и страните
по договора за кредит, в това число ответника. С договора за гаранция са
уговорени насрещни задължения на ищеца – да гарантира изпълнение задълженията
на ответника по договора за кредит, и на ответника – да заплаща възнаграждение
за това, че гаранцията е осигурена, независимо от това налице ли е или не
изпълнение по договора за кредит. От 2014 г. насам с изменението на ЗПК годишният
процент на разходите (ГПР) по един кредит не може да бъде по-висок от
петкратния размер на законната лихва, като клаузи в договор, установяващи по-висока лихва,
според закона са нищожни. Чрез фигурата „възмездна гаранция“ се заобикаля
именно тази забрана, защото чрез съчетаването на два договора – единият за
кредит и вторият наименован договор за гаранция на гърба на клиента се
натрупват допълнителни разходи. Колко точно ще плати длъжникът за "гаранцията"
обаче се уточнява във втория договор - между гаранта, длъжника и кредитора,
който договор е подписан след като вече сумата по кредита е била усвоена от
потребителя. По този начин възнаграждението на гаранта не се включва в ГПР и формално кредита не се оскъпява, законът е
спазен, а потребителят плаща в пъти повече, отколкото е взел - само че на друго
основание. Ето защо клаузата за уговореното възнаграждение на гаранта като
нищожна, заобикаляща закона, ще се отхвърли като неоснователен.
С
оглед установената недължимост на възнаграждението на гаранта недължимо е и
акцесорното вземане за неустойка по чл. 12 от договора за гаранция.
Ищецът
е заплатил държавна такса в общ размер 250 лв., в това число платената такава в
заповедното производство. От нея на страната се следват 100 лв. по уважените
искове. Ищецът е направил разноски и за адв. възнаграждение в общ размер 600
лв., от което 300 лв. – за заповедното производство, и 300 лв. – за исковото,
отделно от това е внесъл адв. възнаграждение от 150 лева за особения
представител. От общия размер на
платеното от ищеца адв. възнаграждение на тази страна следва да се присъдят по
съразмерност 300 лв. Така общият размер на разноските, които ответникът следва
да репарира на ищеца, е 400 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Ч. с ЕГН **********, че същият дължи на „МАРЖ
ТРЕЙД”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Порто
Лагос“ №47, ет.5, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 4603/2018г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с., както следва: сумата
от 449,41 лева главница, дължима по договор за потребителски кредит № 439 от
18.12.2015г.; сумата 102,75 лева законна лихва за забава по същия договор за
периода от 08.01.2016г. до 13.02.2019г., по отношение на които вземания „МАРЖ
ТРЕЙД”ООД е встъпило в правата на кредитора по договора за кредит „РИВА
КРЕДИТ“ООД, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за сумата 28,71 лв. –
възнаградителна лихва по договора за кредит, сключен с „РИВА КРЕДИТ“ООД,
претендирана за периода от 05.02.2016г. до 13.02.2018г.; сумата от 192,06 лева
възнаграждение по договор № *****/18.12.2015г.;
сумата от 71,06 лева неустойка по член 12 от договор № *****/18.12.2015г. за
периода 05.02.2016г.-13.02.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
М.А.Ч. с ЕГН **********, да заплати на „МАРЖ ТРЕЙД”ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Порто Лагос“ №47, ет.5, сумата от 300
лв. (триста лева) – деловодни разноски по съразмерност в заповедното
производство по ч.гр.д. № 14366/2018г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с., и исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.