О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. Плевен, 16.01.2023 г.
Административен съд-гр.Плевен, втори състав, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
като разгледа докладваното от съдията Господинов
административно дело № 1022 по описа на
Административен съд- Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на С.С.И. – лишен от свобода,
изтърпяващ наказанието си в Затвора – Плевен. Със същата се оспорва „документа,
с който е преместен на дата 07.12.2022 г. от ЗООТ “Плевен“ в ЗООТ „Плевен 3“.
С Определение № 2599/22.12.2022 г. съдът е оставил без движение жалбата и е дал указания за привеждането
ѝ в съответствие с разпоредбите на чл.150, т.5, т.7 и на чл.151, т.3 и т.4 от АПК.
Със същото
определение съдът е изискал от началника на затвора административната преписка,
свързана с издаване на административен акт, по силата на който лишеният от
свобода С.С.И. *** 3“. На адм. орган е предоставена възможност да изрази
становище по подадената жалба.
Жалбоподателят е
изпълнил дадените указания. По делото е постъпило платежно нареждане,
удостоверяващо заплащане на изискуемата държавна такса, а И. е уточнил, че
оспорва и прави искане да бъде отменена Заповед № Л 3130 от 07.12.2022 год. на
началника на ЗООТ - Плевен.
Постъпила е
административната преписка, свързана с издаване на оспорената заповед и писмен
отговор от юрк. П. П., в който се изразява становище, че заповедта, предмет на
делото, не подлежи на оспорване, а жалбата е насочена против ненадлежен ответник,
поради което производството следва да бъде прекратено. Алтернативно се излага
мнение за неоснователност на същата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ГДИН.
В хода на
изготвяне на настоящето определение е постъпила молба от С.С.И., с която се
оттегля подадената жалба.
Съдът намира, че подадената жалба е недопустима.
От постъпилата административна преписка е видно, че със Заповед № Л
3130 от 07.12.2022 год. на началника на ЗООТ - Плевен, по отношение на лишения
от свобода е разпоредено преместване от една в друга група, но в рамките на
едно и също ЗО.
Правомощието на началника на ЗООТ – Плевен за преместване на лишен от
свобода от една в друга група е нормативно уредено в чл. 46 от ППЗИНЗС и за акта, с който се прави това, не е предвидена изрична
обжалваемост. Това е така, защото се касае за вътрешноорганизационна дейност,
свързана с вътрешния ред на съответното място за изтърпяване на наказанията и
целесъобразното разпределение на лицата в него. Заповедта с посоченото правно
основание не подлежи на контрол по съдебен ред по аргумент от чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 83, ал. 2, чл. 97, ал. 1 АПК, § 1, т. 3 АПК. В този смисъл е -Определение № 4529 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 2701/2019 г., III о., докладчик съдията Ю. К..
Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно
производство и липсата му, прави това производство недопустимо на основание
чл.159 т.1 от АПК. В този смисъл е и съдебната практика – Определение
№13644/07.11.2018г. по адм.дело №13376/2018г. на ВАС; Определение
№10933/18.09.2018г. по адм.дело №11015/2018г. на ВАС и др.
Освен горното е постъпила и молба с вх.рег. №302/16.01.2022 год. от С.С.И.,
с която подадената жалба е оттеглена.
Съобразно разпоредбата на чл.155, ал.1 от АПК, при всяко положение на
делото оспорващия може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло
или отчасти. Съобразно ал.3 от горната разпоредба, оттеглянето и отказът от
оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба, какъвто е и
настоящия случай. Оттеглянето на жалбата представлява прекратително основание
по смисъла на чл.159, т.8 от АПК.
Предвид изложените съображения подадената жалба следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
По отношение искането за
присъждане на разноски от юрк.Попова съдът намира, че същото е основателно, но
не и в претендирания размер. Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК,
ответникът има право на разноски и когато съдът прекрати производството, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в полза на ГДИН следва да се присъдят разноски за
възнаграждение за реално осъществената от юрисконсулт правна защита, изразяваща
се в изготвяне на отговор на подадената жалба, в минималния размер от 100 лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП.
Делото не е с висока фактическа и правна сложност, поради което искането на
процесуалния представител на ответника в частта му над 100 лева следва да се отхвърли
като неоснователно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.С.И. – лишен от свобода,
изтърпяващ наказанието си в Затвора – Плевен, подадена срещу Заповед № Л 3130
от 07.12.2022 год. на началника на ЗООТ - Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1022 по описа на Административен съд- Плевен за
2022 год.
ОСЪЖДА С.С.И., изтърпяващ наказанието си в Затвора –
Плевен, ЕГН **********, да заплати в полза на ГДИН – София разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
представител юрк. П. П. за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в частта му над 100 лева, до поискания размер от
200 лева.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред тричленен състав
на Административен съд-Плевен в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/