№ 63
гр. Шумен , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500269 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.17 от ЗЗДН.
С решение №73 от 16.04.2021г. по гр.д.№766/2021г. Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил
молбата на М. В. Г. срещу М. Е.А. за издаване на заповед за защита по реда на чл.12 от
ЗЗДН, като е възложил в тежест на молителката разноските на другата страна и следващата
се държавна такса.
Недоволна от така постановеното решение останала молителката, която го обжалва
изцяло. Твърди, че същото било неправилно поради неправилно приложение на материалния
закон и груби процесуални нарушения, както и необосновано, по подробно изложени в
жалбата съображения. Моли, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено
изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което молбата й бъде уважена, с
произтичащите от това последици за разноски.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17 от ЗЗДН, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора, и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете
инстанции, приема за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак №********** от
1
30.10.2018г., М. Е.А. е съпруг на молителката М. В. Г..
Съгласно протокол за предупреждение от 19.02.2011г. на основание чл.65, ал.1 и 2 от
ЗМВР, на сочената дата в 16.00ч. М.А. бил предупреден да се въздържа от упражняването на
домашно насилие спрямо М.Г. и всички спорни въпроси да се решават по съдебен ред.
По делото е представен и протокол за предоставяне на информация на пострадало от
домашно насилие лице от 15.03.2021г., съгласно който мл.полицай при РУМВР-Р. е
предоставил информация на Г. за правата й по ЗЗДН.
Съгласно служебна бележка изх.№Ц-27/14.04.2021г. Г. посещавала Консултативен
център по проблемите на домашното насилие към СНЦ Център за съзидателно правосъдие-
гр.Р., като се е включила доброволно във възстановителна програма за пострадали от
домашно насилие. По делото е представено и заявлението й за регистриране като жертва на
домашно насилие, като същото е от 14.04.2021г.. Служебна бележка с идентично
съдържание, но от 16.06.2021г., издадена от Консултативен център по проблемите на
домашното насилие към СНЦ Център за съзидателно правосъдие-гр.Р., е представена и пред
въззивната инстанция, като само са отразени и проведените срещи с Г..
Видно от удостоверение изх.№534-078/15.04.2021г., издадено от „Юробанк
България“АД, М. Е.А. има отпуснат кредит на 30.09.2020г. в размер на 15864лв., като
същият е единствено задължено лице и от отпускането му до момента на издаване на
удостоверението се обслужва редовно.
Съгласно отразеното в служебна бележка №1145/14.04.2021г. А. е военнослужещ във
военно формирование *-гр.Ш. и няма дисциплинарни наказания.
На 26.03.2021г. М. Е.А. е депозирал срещу М. В. Г. искова молба за развод. Не се
спори между страните, че към момента бракоразводният им процес не е приключил.
Пред настоящата инстанция са представени удостоверения/доклад/ от различни
лечебни заведения-Психиатрична клиника при УМБАЛ“Света Марина“ЕАД-гр.В.,
Отделение по психиатрия при МБАЛ“Свети Иван РилскиАД-гр.Р., ДПБ-Ц.Б., че Г. не е
лекувана в съответните заведения. Представено е и съдебно-психиатрично освидетелстване
от „АИПСМП-Психиатрия-д-р Т.Аврамова“ЕООД-гр.В., съгласно което, към момента на
изследването/12.07.2021г./ М.Г. е без данни за прекарани в миналото психични заболявания
и фамилна обремененост с такива и е психично здрава.
Г. е представила и удостоверение от 07.06.2021г. от Фондация SOS семейства в риск,
че е ползвала консултативни услуги на центъра, като е съобщила, че от 17.07.2020г. до
момента на сигнализиране на фондацията /04.08.2020г./ била подложена на тормоз от страна
на съпруга си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Молителката е депозирала искане за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие
2
на основание чл.16 от ЗЗДН срещу М. Е.А., твърдейки, че последният извършил психическо
и физически насилие спрямо нея.
Съпоставяйки датата, на която молителката сочи, че са осъществени описаните от
нейна страна актове на домашно насилие/19.02.2021г. и 20.02.2021г./, с датата на подаване
на молбата в съда, съдът намира, че последната е процесуално допустима, тъй като е
предявена от и срещу лице, очертано в кръга на разп. на чл. 3 от ЗЗДН, а от друга страна и в
законопредвидения едномесечен срок от твърдения акт на домашно насилие.
Така релевантни за настоящия спор, са твърденията на молителката, че на
19.02.2021г. в гр.Ш. двамата с А. били в автомобила, управляван от последния и във
връзка с поискано от нея обяснение защо бил оттеглил претенцията си по подадена жалба
срещу финансова институция и заявено от нейна страна намерение да се обади на служител
за изясняване на ситуацията, докато чакали на червен светофар, А. я хванал за китките,
започнал силно да стиска ръцете й, изтръгнал телефона й и го пуснал в джоба на предната
лява врата и след това по нейно настояване й го върнал, съответно че на 20.02.2021г. към
6.00ч. сутринта докато с А. и детето били в апартамента в гр.Ш., бул...., към 6.00ч. се
обадила на кол центъра на Пощенска банка с молба за справка дали е длъжник по кредитни
карти и тъй като говорела по-високо, А. се събудил, и като разбрала за какво говори се
ядосал и тръгнал да излиза от апартамента, започна да я нарича „ненормална“ и „луда“ и
докато се обувал посегнал да я удари с едната си обувка, но тя се предпазила с ръката си и
той я ударил по ръката.
В представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира,
изложената в молбата фактическа обстановка, с твърдения за осъществено психическо и
физическо насилие от ответника над нея.
Доколкото съгласно нормата на чл.10 от ЗЗДН молбата за издаване на заповед се
подава в срок до един месец от акта на домашно насилие, то всички твърдения за такова
извън този срок/м.07.2020г.-м.01.2021г./, изложени в жалбата, не следва да се обсъждат от
съда в настоящото производство.
Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява наличието на предпоставки за издаване на заповед по чл.16, ал.1 от ЗЗСДН
срещу М. Е.А. по молбата на М. В. Г..
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, а и не е спорно
между страните, че са съпрузи, но поради влошаване на отношенията им през лятото на
2020г. са разделени, като молителката заживяла в гр.Р. в дома на майка си, съпругът й - в
гр.Ш. при неговата майка, като понякога молителката идвала при молителя, за да се виждат
в гр.Ш., в семейното жилище, находящо се на бул.“.“№. Установява се, доколкото и
твърденията на двете страни са в този смисъл, че докато на 19.02.2021г. А. е управлявал
автомобила, в който се е возила и Г., във връзка с възникнал помежду им спор поради отказа
му да потвърди жалбата на съпругата си до ОД на МВР-Шумен и намерение на Г. да се
3
обади на разследващия полицай, е взел телефона от ръцете на последната, но след това
веднага й го е върнал. Не се установи същият да е стискал силно ръцете й. Липсват каквито
й да е данни за наличие на белези по китките на ръцете на Г./в този смисъл са и показанията
на свидетелката М.Г., видяла молителката на следващия ден/, а и след случилото се в
автомобила Г. се е прибрала заедно с А. в жилището, което обитават в гр.Ш. и останала да
преспи заедно с детето там. Напълно логично е, ако по отношение на същата е бил
упражнен някакъв тормоз на сочената дата и час, тя да избягва последваща среща и контакт
с насилника си. Напротив, видно от изложеното в молбата, Г. е провела телефонен разговор
с колцентър на банка към 6ч. сутринта, при което А. се е събудил, което сочи на извод че
двамата към този момент дори са обитавали една и съща стая. Свид.Д.Д./служител в РУ-
Шумен/ излага, че пристигнал по сигнал за домашно насилие или семеен скандал, на адреса
в гр.Ш., ул.“.“№, но не установили следи от насилие. Жената/Г./започнала първоначално да
му разказва неща нямащи връзка с това, за което били изпратени и била силно превъзбудена.
Свидетелят сочи, че информацията, която му била предоставена била несвързана на моменти
и объркана, поради което и той не могъл да придобие ясна представа за случилото се.
Споменала, че съпругът й, или мъжът с когото живее на семейни начала/свидетелят не е
сигурен в какви отношения са/ бил изтръгнал телефона от ръцете й. Всичко това
опровергава твърдението на Г., че на сочената дата по отношение на нея А. е осъществил
домашно насилие. Не се доказа такова да е осъществено и на 20.02.2021г. към 6.00ч.
сутринта/ Г. я нарекъл „ненормална“ и „луда“ и ударил по ръката с едната си обувка/.
Определено отношенията между страните на 19.02.2021г. са били обтегнати, но
липсват данни причина за това да е единствено поведението на А./дори да се приеме, че
същият има задлъжнялост към кредитни институции, въпреки че не се установява
твърдението на Г. за наличието на взети от А. кредити, по които и тя следва да отговаря/.
Напротив, установява се от твърденията и на двете страни, че последният е пристигнал на
паркинга именно по настояване на Г., тъй като тя е забравила да изпрати СМС за
автомобила си, който е бил с поставена скоба и е нямала пари в себе си, при пристигането
му тя се е качила в автомобила при него, съответно е започнала спор по време на
управление на автомобила от негова страна в градски условия. Г. твърди също, че на
20.07.2021г. се е обадила на кол центъра на банка в 6ч. сутринта /крайно необичайно за
такова действие време/, започнала е разговор на висок глас, при което е събудила съпруга
си. Т.е. способствала е с поведението си за създаване на конфликтни ситуации.
Що се касае до показанията на свид.М.Г./майка на молителката/, че дъщеря й се
обадила на 19.02.2021г. към 16ч. плачела и била разстроена, като й обяснила, че А. я стиснал
зверски за китките и й взел телефона, съответно, че й се обадила и на другия ден рано
сутринта разтревожена и й казала, че съпругът й я ударил с обувка, то същите не са
непосредствени, а и свидетелката е в най-близка родствена връзка с молителката. Не се
явяват надлежни доказателства за наличието на твърдяното домашно насилие и
представените от различни институции/ Консултативен център по проблемите на
домашното насилие към СНЦ Център за съзидателно правосъдие-гр.Р., Фондация SOS
4
семейства в риск/ удостоверения, доколкото същите възпроизвеждат изложеното от самата
Г., а удостоверението от фондация SOS касае и ирелевантен за спора период.
Действително заповедта за защита може да бъде издадена и само въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но само когато няма други доказателства. В случая са
събрани доказателства/показанията на свид.Д.Д., кореспондеция между страните от
следващия ден, заявеното от самата молителка относно поведението й на 19.02. и
20.02.2021г./ разколебаващи нейната доказателствена сила.
За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е необходима
известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни ситуации,
възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и лични проблеми.
Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично или имуществено
благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави винаги
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В конкретния
случай, както от твърденията на молителката, така и от събраните по делото доказателства
не се установява агресивно поведение от ответника, което би могло да се квалифицира като
психическо или физическо насилие годно да накърни личността. Както бе посочено по-горе,
Г. веднага след твърдяното на 19.02.2021г. действие на домашно насилие заедно с А. е
отишла в семейното им жилище в гр.Ш. за да пренощуват заедно, съответно ден след
твърдения акт на домашно насилие на 20.02.2021г. е отправила запитване към А. дали
двамата ще ходят в гр.В.. Т.е. цялостното й поведение на сочените дати и непосредствено
след това, опровергава твърдението й за осъществено такова от А. по отношение на нея.
Действително, страните са във влошени отношения, за което свидетелства и
наличието на бракоразводно дело помежду им, но въпросите за точната причина за тези им
отношения, чия е вината да се стигне до това състояние на брачната им връзка, съответно
доказателствата касаещи тези въпроси, ще се изследват именно в бракоразводното
производство.
Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, че не са налице предпоставки за издаване на заповед по чл.16, ал.1
от ЗЗСДН срещу М. Е.А. и молбата на М. В. Г., следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателката
следва да бъдат възложени направените от въззиваемия деловодни разноски и държавната
такса за настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №73 от 16.04.2021г. по гр.д.№766/2021г. на ШРС.
ОСЪЖДА М. В. Г. с ЕГН********** от гр.Р., ул.№ да заплати на М. Е.А. с
ЕГН********** от гр.Ш., бул...., деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на
600лв..
ОСЪЖДА М. В. Г. да заплати държавна такса по сметка на ШОС в размер на 25лв.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6