№ 149
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18 в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от „В.С.П.“ ЕООД, като се твърди, че дружеството
има парични задължения, а не разполага с парични средства и/или бързо ликвидни активи и
финансовите му затруднения са сериозни и не са временни. В уточнителната молба от
30.07.2021г., се твърди, че последното плащане е от 08.02.2021г., а дружеството е продало
последните си активи – стоки на 15.02.2021г. и след тази дата не е в състояние да посреща
задълженията си и е изпаднало в неплатежоспособност. В хода на производството поддържа
молбата чрез процесуалния си представител – адв. Е. като претендира уважаването й и
постановяване на решение по чл. 632 от ТЗ, като посочва, че дружеството няма възможност
да привнесе разноски за производството по несъстоятелност.
Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени
доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ,
намира за установено следното:
С молба на стр. 99 и следващите от делото са представени оборотна ведомост и
счетоводен баланс на дружеството за периода от 2017г. до 2021г., представен е с молбата
списък на кредиторите, в който е включен кредитора НАП с вземане в размер на 284 153,55
лв., както и справка за задълженията към НАП / стр.7-13, от която е видно, че същите са за
периода от май 2018г. до януари 2020г. в този размер , към 13.07.2021 г., в т.ч. главници –
241 660,77 лв. и лихви – 42 492,78 лв. Представени са извлечения за активите на
1
дружеството и съответните счетоводни сметки.
Съгласно постъпилото писмо от МВР –СДВР отдел „Пътна полиция“ с вх.
№17557/20.09.2021г. с приложена към него справка за МПС, като е отразено, че същите са
бивша собственост. От постъпилото писмо от АВ-Служба по вписванията се установява, че
няма данни за вписвания по партидата на дружеството за посочения период.
Съгласно предоставена информация по делото от НАП с писмо с вх.
№15438/03.09.2021г., са подавани описаните ГДД по чл. 92 ЗКПО, заверени разпечатки, от
които са приложени, като с второ писмо е представено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки по изп.дело №*********/2018г. за събиране на вземане в размер на
57 517,29 лв. главница и 2033,76 лв. – лихва, като е наложен запор върху суми.
По делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-
икономическа експертиза, изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като
дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от страните. От
експертизата се установява, че вещото лице освен с доказателствата по делото, се е
запознало и със счетоводството на молителя и следните документи: счетоводен баланс към
31.12.2020 г.; Годишни оборотни ведомости за периода от 2017 г. до 2020 г. вкл.; Справки с
натрупване за сметки 401 „Доставчици в лева“ и 411 „Клиенти в страната“ за периода от
2017 г. до 2020 г. включително; Справка по хронология за сметка 501 „Каса в лева“ за
периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. и др. В таблица 1 на стр.3 от заключението са
представени активите на дружеството, като е видно, че през периода от 2017 г. до 2021 г.
включително активите на „В.С.П.“ ЕООД са изцяло текущи (краткотрайни), а в структурата
им присъстват материални запаси (стоки), краткосрочни вземания (в основната си част – до
края на 2019 г.) и парични средства (такива липсват в края на 2019 г. и към 20.07.2021 г.). В
счетоводния баланс към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност – 20.07.2021 г. не са посочени никакви активи. Пасивите на дружеството са
представени в таблиците на стр.4 от заключението, като е видно, че в годината на
учредяването си – 2017г., „В.С.П.“ ЕООД е отчело текуща загуба от 1 хил. лв. При 100 лв.
записан капитал този финансов резултат формира и собственият капитал на дружеството
към края на годишния отчетен период 2017 г. След като за 2018 г. е отчетена текуща печалба
от 18 хил. лева, към 31.12.2018 г. собственият капитал достига 17 хил. лв. Това е и
единственият годишен период, приключил с положителна стойност на размера на
собствения капитал. За 2019 г. и за 2020 г. са отчетени загуби в размери съответно 192 хил.
лв. и 64 хил. лв., довели до декапитализация на дружеството още към 31.12.2019 г.
Задълженията на дружеството са изцяло текущи (краткосрочни), като през първите два
отчетни периода (2017 г. и 2018 г.) преобладаващи са задълженията към доставчици, след
което превес вземат публичните задължения. Към датата на подаване на исковата молба
задълженията на „В.С.П.“ ЕООД са единствено данъчни и осигурителни такива. С оглед
установеното в таблица 3 на стр.6 от експертизата вещото лице е изчислило коефициентите
на показателите за ликвидност, които за изследвания период / към края на съответните 2017,
2
2018, 2019 и 2020г. са със следните стойности:
7. Коефициент на обща ликвидност 0,831,060,420,10
8. Коефициент на бърза ликвидност 0,08
0,320,420,35
9. Коефициент на незабавна ликвидност 0,180,170,000,079
10. Коефициент на абсолютна ликвидност 0,180,170,000,079
Видно е, че в периода от 2017 г. до 20.07.2021 г. в допустими граници е единствено
стойността на коефициента на обща ликвидност към 31.12.2018 г. Всички други показатели
за ликвидност през анализирания период са под минималните си референтни стойности, а
поради липса на парични средства в края на 2019 г. коефициентите на незабавна и на
абсолютна ликвидност на „В.С.П.“ ЕООД са с нулеви стойности, като нулеви са стойностите
на показателите за ликвидност и към 20.07.2021 г., поради липсата на каквито и да е активи
в счетоводния баланс към тази дата. В таблица 4 на стр.7 от заключението са
систематизирани данните от балансите и отразени показателите за финансова автономност
на дружеството за процесния период, които са следните:
ПоказателиКъм 31.12.2017Към 31.12.2018Към 31.12.2019Към 31.12.2020Към 20.07.2021
Собствен капитал, хил. лв.- 117- 175- 239- 242
Задължения, хил. лв.194279300267242
Коефициент на финансова автономност- 0,0050,06- 0,58- 0,89- 1,00
Коефициент на задлъжнялост- 19416,41- 1,71- 1,12- 1,00
Видно от същите, единственият годишен отчетен период, в края на който „В.С.П.“ ЕООД е
имало собствен капитал, е за 2018 г. Стойностите на показателите за финансова
автономност и към 31.12.2018 г. обаче са извън допустими граници – коефициентът на
финансова автономност е значително по-нисък от минималната си референтна стойност, а
коефициентът на задлъжнялост е над пет пъти по-висок от препоръчителния такъв. Към
края на останалите анализирани периоди дружеството е декапитализирано, поради което
изчислените стойности на коефициентите не могат да бъдат използвани за сравнителен
анализ, т.к. същите не дават реална представа за степента на задлъжнялост, която е
изключително висока.
В таблица 5 на стр. 8 от експертизата вещото лице е посочило какви са били задълженията
на дружеството към края на всеки от отчетните периоди и те са следните:
Счетоводни сметкиКъм 31.12.2017 г.Към 31.12.2018Към 31.12.2019Към 31.12.2020
401 „Доставчици“95 960,22131 752,54117 225,6711 631,82
4010 „Доставчици във валута“33 515,1087 983,3826 460,7222 295,35
421 „Персонал“4 010,12508,26231,440,00
452„Разчети за данък върху печалбата“0,001 823,361 823,361 823,36
453 „Разчети за ДДС“0,0043 952,13107 779,83156 214,14
454 „Разчети за ДДФЛ“1 778,311 576,2010 951,122 2337,52
4551 „Разчети с фонд Пенсии и ДЗПО“4 239,499 180,8427 173,1740 256,70
4553 „Разчети за здравно осигуряване“1 413,152 794,258 625,6312 857,69
4982 „Други разчети“51 749,53
Общо192 665,92279 570,96300 270,94267 416,14
Според вещото лице последно плащане на публични задължения, в общ размер 4 817,69 лв.,
3
е извършено на 08.02.2021 г., а след това са извършени плащания за текущи разходи -
охрана, телефони и поддръжка на счетоводни програми, последното от които е на
29.06.2021 г. В таблица 6 на стр. 9 от експертизата са изчисленията във връзка с определяне
размера на постоянния капитал и на нетния оборотен капитал на „В.С.П.“ ЕООД към края
на анализираните отчетни периоди по данни от счетоводните баланси на дружеството,
видно от които през анализирания период „В.С.П.“ ЕООД е притежавало собствен капитал
единствено към 31.12.2018 г. (финансовият резултат след покриване на загубата от
предходния отчетен период), който по същество е представлявал и нетният оборотен
капитал в началото на 2019 г. Към 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и към 20.07.2021 г. недостигът
на нетен оборотен капитал е значителен, при наличие на непрекъсната тенденция към
задълбочаване. Вещото лице сочи също, че към 31.12.2020 г. имуществото на „В.С.П.“
ЕООД е формирано от стоки на стойност 5 702,21 лв., вземания в размер на 1 151,63 лв. и
парични средства (касови наличности) с обща сума 21 359,99 лв. По информация от
счетоводството на дружеството, през периода от месец януари до месец юли 2021 г. стоките
са продадени (отразено счетоводно и по сметки 304 „Стоки на склад“ и 305 „Стоки в
данъчен склад“, справки с натрупване по сметките са приложени на л. 31 и л. 32 по делото),
като видно от Оборотна ведомост за периода януари – юни 2021 г., са погасени
задълженията към доставчици и частично публични задължения, вследствие на което към
30.06.2021 г. като остатъчна касова наличност е имало сума от 17,62 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от
13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ
представлява състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е
недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи
наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на
неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни
кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по
изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал
молбата по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест
на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на
анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе
възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни
икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието
4
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по
чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в
тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на
кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията
си, включително и към момента на тяхната изискуемост. При извършване на финансово-
икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на
ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления,
които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на
едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника
да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции,
облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични
парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите
в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив
да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С
оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност:
на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност
се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви
/задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена
група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.
Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните
активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се
приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите
текущи задължения с всички краткотрайни активи.
По делото безспорно се установи, че дружеството молител е търговец и има
неизплатени парични задължения към държавата /НАП/, които са установени от вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза и представената справка и са публичноправни
5
задължения, предмет на образуваното изпълнително дело №*********/2018г., по което има
наложени обезпечителни мерки. Съгласно решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, II
т.о. и др., при оспорване на съставения от търговеца баланс и установена нередовност на
записванията, няма пречка да се изследва нов коректно съставен баланс, като за целта се
използва експертизата на вещи лица. Съдът намира, че от данните от заключението на
експертизата се установи безспорно, че последното плащане от молителя за погасяване на
публичните му задължения е извършено на 08.02.2021г. Всички показатели както за
ликвидност, така и за финансова автономност на дружеството показват, че още към края на
2019г. същото е изпаднало в състояние на неплатежоспособност и не е било в състояние на
покрие текущите си задължения. През периода до 2019 г. включително, както и към
31.12.2020 г., дружеството е декапитализирано, а коефициентите на обща ликвидност са
съответно 0,42 към 31.12.2019г. и 0,10 към 31.12.2020г. Още към този период видно от
обективните данни по заключението на икономическата експертиза дружеството не е било в
състояние да погасява своите краткросрочни задължения и то не само с краткотрайните си
активи, но и изцяло, тъй като то няма никакви ДМА. За 2019г. е реализирана загуба в размер
на -192 хил. лв, а още към този момент данъчните и осигурителни задължения на
дружеството са в общ размер 156 хил.лв., като са краткосрочни и не е могло да се погасят с
краткотрайните активи на дружеството. Към 31.12.2019г. извън нормативите са и
показателите за финансова автономност на дружеството, като коефициентите и на
финансова автономност, и на задлъжнялост са с отрицателни стойности, т.е. дружеството е
декапитализирано. Към 31.12.2020г. не само, че няма подобрение на показателите, но и
същите са се влошили значително, тъй като краткотрайните активи на дружеството са едва
28 хил.лв., а краткосрочните задължения – 267 хил.лв. Предвид горното е безспорно, че се
касае за трайно състояние на неплатежоспособност, а не временни затруднения на
дружеството и искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно.
Образувано е изпълнително дело за събиране на вземането на НАП от 2018г., по което все
още не е погасено задължението, поради което искането за откриване на производство по
несъстоятелност е основателно. Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата следва
да бъде уважена, като бъде открито производство и обявена неплатежоспособността.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен да
възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по
делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на
търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и
възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, респ. друго от кръга
на относимите, а именно публичноправно вземане, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р
№64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р №657/
7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно
задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се
6
приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да
не плаща свое изискуемо парично задължение, но и длъжникът да не е в състояние да го
изпълни. От обективния анализ на състоянието на дружеството молител, който е извършен
от експерта по съдебно-икономическата експертиза, безспорно се установи, че още към края
на 2019г. дружеството не е било в състояние да обслужва текущите си задължения и е
изпаднало в неплатежоспособност. Показателите не показват дори частично подобрение в
последващия период, поради което е без значение, че след това дружеството е продължило
дейността си и е извършвало частични плащания. Както се посочи по-горе, още към
31.12.2019г. коефициентът на обща ликвидност на молителя е 0,42, което означава, че
дружеството не е било в състояние да покрие дори половината от краткосрочните си
задължения и е било в обективно състояние на неплатежоспособност. Това, че след този
период длъжникът е плащал изцяло или частично вземания на отделни кредитори не
променя горния извод, че обективно вече е бил изпаднал в състояние на
неплатежоспособност и затова съдът намира за неоснователно искането на молителя
началната дата на неплатежоспособността да бъде 15.02.2021г., тъй като от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че още към 31.12.2019г. е настъпило
обективното състояние на неплатежоспособност, а продължаването на дейността и
частичните последващи плащания към отделни кредитори не променят горния извод.
Предвид горното съдът намира, че началната дата на неплатежоспобността следва да е
31.12.2019г.
Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 16.08.2021г., вписано в
книгата по чл. 634в от ТЗ под №3848 на 23.08.2021г., с което е определил начални разноски
за привнасяне от кредиторите на ответника в тридесетдневен срок. Срокът е изтекъл и няма
данни да са привнесени разноски. Предвид горното съдът намира, че решението следва да е
с диспозитив по чл. 632 от ТЗ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.С.П.“ ЕООД, ЕИК *******, и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2019г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „В.С.П.“ ЕООД
ОБЯВЯВА „В.С.П.“ ЕООД, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския
7
регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8