Р Е Ш Е Н И Е
№797
гр. П., 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х-ти състав, в открито съдебно
заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Камелия Ненкова
като
разгледа гр. д. № 8330 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от ЕТ „Стефанка Стоименова - Ирина Иванова“
с ЕИК *********, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. П. 2300, ул.
«Търговска» № 46 етаж 2, офис № 2, чрез адв. Ал. А. - пълномощник; срещу:
«Топлофикация - П.» АД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. П. 2303 ТЕЦ
Република, представлявано от изп. директор Любомир Спасов, с която са
предявени кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество Топлофикация - П.» АД с ЕИК *********, е адрес на управление: гр. П.
2303, сумите от общо 2680,29 лева от която: Главница в размер на 2240,97 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за стопански нужди на
топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. «Р.», блок № 9 за периода от
01.09.2007 г. до 31.08.2009 г.; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 293,32 лева за периода от 30.10.2007 г. до 09.10.2009 г.; както и
законната лихва върху размера на главницата от 2240,97 лева, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 03.12.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането и направени разноски по делото в размер на 146,00 лева, обективирани в ИЛ от 22.03.2011 г. изд. по
ч.гр.д. № ****/**** г. във вр. с гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС и
образувано ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ с per. № *** С.Б., поради
погасяването им по давност към датата на завеждане на исковата молба. Сочи
се, че сумите не се дължат поради погасяването им по давност.
В исковата молба се сочи, че съгласно съществуващи данни при ответника, титуляр на партида с шифър № **** открита за обект, находящ се в гр. П., ул. «Р.», блок № 9 и срещу когото, са били предприети действия по реда на чл. 410 от ГПК с ЕТ „Стефанка Стоименова — Ирина Иванова“ с ЕИК 1 13031573 предст. от И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес на управление в гр. П., ул. „С.С.К.М.“ **/** „Б“. Образувано е ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС, респ. водено е исково производство по гр.д. № ****/**** г. приключило със влязло в законна сила съдебно решение на дата: 17.03.2011 г. Издаден е изпълнителен лист от 22.03.2011 г. за сумите, както следва: Главница в размер на 2240,97 лева представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за стопански нужди на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. «Р.» блок № 9 за периода от 01.09.2007 г. до31.08.2009 г.;законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 293,32 лева за периода от 30.10.2007 г. до 09.10.2009 г.; както и законната лихва върху размера на главницата от 2240,97 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и направени разноски по делото в размер на 146,00 лева.
С Молба, вх. № 29291 от 22.11.2019 г., в полза на дружеството ответник е образувано ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ, с peг. № *** С.Б.. Непосредствено, след образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ, последният е изготвил искания до НАП за налични имущества, респ. Регистъра на банкови сметки и сейфове към БНБ, досежно декларираните банкови сметки и авоари на длъжника, както и НОИ досежно декларираните трудови и приравнени на тях договори и/или вземания на длъжника, пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищцата научила за образуваното срещу фирмата й изпълнително дело, след посещение в Общинска банка - клон П., където установила, че и бил наложен запор върху банковите сметки по разпореждане на съдебния изпълнител от месец 11.2019 г. При извършена месец 12.2019 г. устна справка, както в дружеството взискател - ответник, така и в кантората на ЧСИ С.Б., се сочи, че ищцата установила, че изпълнителното производство под ИД № ****/**** г. е висящо, като на гърба на изпълнителния лист е положен печат, от който се четат следните данни: образувано предходно ИД № ***/**** г. на дата - 10.06.2011 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** А.В.; последно валидно изпълнително действие — 21.02.2012 г. и изготвена ПДИ от 07.03.2012 г. без отразяване да е връчена по надлежния ред и/или получена лично от нея. Сочи се, че съществували данни за разпореждане на ЧСИ С.Б. от дата: 28.11.2019 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в Общинска банка и изпращане на запорно съобщение за изпълнение на запора. Изчислен е и дълга на длъжника по делото към дата: 28.11.2019 г. в размер на 5529,12 лева; както и към дата: 16.12.2019 г. в размер на 5541,40 лева; респ. на същата дата е изпълнен превод от банката към съдебния изпълнител за сумата от 1204,30 лева. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД приложим в случая по отношение на вземанията в изпълнителното производство се описва, че е 5-годишният давностен срок. Следователно, от датата на влизане в законна сила на съдебното решение — 17.03.2011 г. /до 17.03.2016 г./, следва датата на образуване на първото по ред ИД № ***/**** г. - 10.06.2011 г., респ. датата на последното валидно изпълнително действие - 21.02.2012 г. /до 21.02.2017 г./ преди датата на образуване на второто по ред ИД № ****/**** г. - 22.11.2019 г. и налагането на запора - 28.11.2019 г. е бил изтекъл 5-годишния давностен срок. До изтичането на този срок, взискателят не е предприел или поискал да бъдат извършени изпълнителни действия, които биха довели до спиране или прекъсване на давността на основание чл. 116, буква „в“ от ЗЗД по отношение на вземанията, предмет за събиране в изпълнението. Още повече, се описва, че след изтичане на 5-годишната давност взискателят отново е бездействал период повече от 2 години - до 21.02.2019 г. и чак месец 11.2019 г. е образувал второ по ред изпълнително дело. Действията по налагането на запора върху банковите сметки на длъжника, се явявали правноирелевантни, с оглед предприемането им години, след като сумите са били покрити от давностния срок, доколкото позоваването на последиците от изтичане на същия, не се явява елемент от фактическия състав на този правопогасяващ факт.
Поради което, във връзка с гореизложеното, се прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, по отношение на претендираната към ищцатами сума в размер на 2680,29 лева, защото касаело погасен изцяло по давност период.
Предвид горното се моли съдът да постанови решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи на “Топлофикация - П.” АД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. П., ТЕЦ „Република” представлявано от изп. директор Любомир Спасов, сумата от общо 2680,29 лева от която: Главница в размер на 2240,97 лева представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за стопански нужди на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. «Р.» блок № 9 за периода от 01.09.2007 г. до 31.08.2009 г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 293,32 лева за периода от 30.10.2007 г. до 09.10.2009 г.; както и законната лихва върху размера на главницата от 2240,97 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и направени разноски по делото в размер на 146,00 лева обективирани в ИЛ от 22.03.2011 г. изд. по ч.гр.д. № ****/**** г. във вр. с гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС и образувано ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ с per. № *** С.Б., поради погасяването им по давност към датата на завеждане на исковата молба.
Моли се да бъде изискано ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС; гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС; както и на основание чл. 192 от ГПК във вр. с чл. 22, ал. 3 от ЗЧСИ да съдът да задължи ЧСИ с peг. № *** С.Б. с адрес на кантора в гр. П., ул. „Н.Ц.“ № 34 етаж 1 да представи заверен препис от ИД № ****/**** г., като ищцата внесе по сметка на съдебния изпълнител дължимата се д.т. за искания препис от изпълнителното дело.
С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, не е депозирал писмен отговор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото няма данни кога е влязла в сила заповедта по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС, респ. водено е исково производство по гр.д. № ****/**** г. приключило със влязло в законна сила съдебно решение на дата: 17.03.2011 г. представено по делото. Издаден е изпълнителен лист от 22.03.2011 г. за сумите, както следва: Главница в размер на 2240,97 лева представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за стопански нужди на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. «Р.» блок № 9 за периода от 01.09.2007 г. до31.08.2009 г.;законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 293,32 лева за периода от 30.10.2007 г. до 09.10.2009 г.; както и законната лихва върху размера на главницата от 2240,97 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и направени разноски по делото в размер на 146,00 лева.
Поради
липса на данни от които да се направи извод за датата на влизане в сила на
заповедта по частното гражданско дело,
като в заповедта за изпълнение е
отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 22.03.2011 г., която е крайната
възможна дата за влизане в сила на обсъжданата заповед. В този смисъл съдът
приема, че заповедта влязла в сила на 22.03.2011 г., като на тази дата е
издаден и изпълнителният лист.
Доколкото съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл, в тежест на ответника е да докаже наведените твърдения в отговора на исковата молба, че давността за процесните вземания не е изтекла, поради многократното й прекъсване чрез извършване на различни изпълнителни действия,като проведе насрещно доказване на твърденията на ищеца, че давността е изтекла, като такива възражение ответнитото Дружество е навело в представената писмена защита по делото. При това, ответникът е следвало да представи изп. дело № ***/**** г. описа на ЧСИ А.М.В., каквото не е представено по делото в цялост и ответната страна не и направила такова искане по делото, като е заявила становище, че няма доказателствени искания в единственото проведено по делото с.з.. Поради липсата на същото и при наличието на изп. лист от 22.03.2011 г.., видно от печата, поставен на гърба на изп. лист, то се установява, че изп. дело № ***/**** г. описа на ЧСИ А.М.В., е на гърба на изпълнителния лист с положен печат, от който се четат следните данни: образувано предходно ИД № ***/**** г. на дата - 10.06.2011 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** А.В.; последно валидно изпълнително действие — 21.02.2012 г. и изготвена ПДИ от 07.03.2012 г. без отразяване да е връчена по надлежния ред и/или получена лично от нея, като е описано, че делото е прекратено в хипотезата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, като не са били извършвани изп. Действие повече от две години по него. Прекратяването на това дело е факт, който не се оборва от ответника, следователно, съдът намира за достоверни твърденията на ищеца в посочения смисъл в исковата молба.
С молба от 22.11.2019 г., в полза на дружеството ответник е образувано
ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ,
с peг. № *** С.Б., представено по делото в копие. Непосредствено, след
образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ, последният е изготвил
искания до НАП за налични имущества, респ. Регистъра на банкови сметки и
сейфове към БНБ, досежно декларираните банкови сметки и авоари на длъжника,
както и НОИ досежно декларираните трудови и приравнени на тях договори и/или вземания
на длъжника, пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищцата научила за
образуваното срещу фирмата й изпълнително дело, след посещение в Общинска банка
- клон П., където установила, че и бил наложен запор върху банковите сметки по
разпореждане на съдебния изпълнител от месец 11.2019 г. При извършена месец
12.2019 г. устна справка, както в дружеството взискател - ответник, така и в
кантората на ЧСИ С.Б., се сочи в исковата молба, че ищцата установила, че
изпълнителното производство под ИД № ****/**** г. е висящо, като на гърба на
изпълнителния лист е положен печат, от който се четат следните данни:
образувано предходно ИД № ***/**** г. на дата - 10.06.2011 г. по описа на ЧСИ с
рег. №*** А.В.; последно валидно изпълнително действие — 21.02.2012 г. и
изготвена ПДИ от 07.03.2012 г. без отразяване да е връчена по надлежния ред
и/или получена лично от нея. Сочи се, че съществували данни за разпореждане на
ЧСИ С.Б. от дата: 28.11.2019 г. за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в Общинска банка и изпращане на запорно съобщение за изпълнение на
запора. Изчислен е и дълга на длъжника по делото към дата: 28.11.2019 г. в
размер на 5529,12 лева; както и към дата: 16.12.2019 г. в размер на 5541,40
лева; респ. на същата дата е изпълнен превод от банката към съдебния изпълнител
за сумата от 1204,30 лева. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД приложим в случая по отношение на вземанията в изпълнителното
производство се описва, че е
5-годишният давностен срок.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод
за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при
вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не
е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влязла в сила на 29.04.2010г (липсват доказателства,
че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на - 10.06.2011 г с подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело
-ИД № ***/**** г.., като от тази датата е започнала да тече нова
петгодишна давност.
Последното валидно изп.
действие е от респ. датата на
последното валидно изпълнително действие - 21.02.2012 г. При бездействие на кредитора в
период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“,
като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен
юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение
на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия. Това води до извод, че на 21.02.2014 г. изпълнителното производство
по изп. № ***/**** г. по описа на
ЧСИ А.М.В. е прекратено по
право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Тъй като производството по изпълнително дело № ***/****
г. по описа на ЧСИ А.М.В. е премирано
на 21.02.2014 г., то извършените след тази действия не пораждат действия, т. е.
не се прекъсва давността.
Горното
налага извод, че започналата да тече давност на 21.02.2014 г. е изтекла на 21.02.2019
г., а исковата молба е подадена на 20.12.2019 г., т. е. след изтичане на
петгодишния давностен срок.
Второто изпълнително дело ИД
№ ****/**** г. по описа на ЧСИ,
с peг. № *** С.Б. е образувано с молба от взискателя, с вх.№ 29291 от
22.11.2019 г., което след изтичане на
давността. Това налага извод за основателност на исковите претенции и като
такива следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство. В случая са
направени разноски, както следва: които в случая са 107,21 лева - държавна
такса, 450 лева – адвокатско
възнаграждение, 25- лв други разноски т. е. в общ размер на 582,34 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ЕТ „Стефанка
Стоименова - Ирина Иванова“ с ЕИК *********, със съдебен адрес за призоваване и
съобщения: гр. П. 2300, ул. «Търговска» № 46 етаж 2, офис № 2, чрез адв. Ал. А.
- пълномощник; , НЕ ДЪЛЖИ на «Топлофикация - П.» АД, с ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. П. 2303 ТЕЦ Република, представлявано от изп. директор
Любомир Спасов, сумите от общо 2680,29 лева от която: Главница в размер на
2240,97 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
стопански нужди на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. «Р.», блок № 9
за периода от 01.09.2007 г. до 31.08.2009 г.; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 293,32 лева за периода от 30.10.2007 г. до
09.10.2009 г.; както и законната лихва върху размера на главницата от 2240,97
лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.12.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането и направени разноски по делото в размер на
146,00 лева, обективирани в ИЛ от 22.03.2011 г. изд. по ч.гр.д. № ****/**** г. във
вр. с гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС, по които са били образувани ИД№ ***/**** г. по описа на ЧСИ А.М.В. и ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ с per. №
*** С.Б., поради погасяването им по давност
ОСЪЖДА „Топлофикация-П.” АД
ЕИК *********, представлявано от инж. Любомир Спасов – Изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ
„Стефанка Стоименова - Ирина Иванова“ с ЕИК *********, със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: гр. П. 2300, ул. «Търговска» № 46 етаж 2, офис № 2, сумата от 582,34 лева – направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: