№ 4028
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505968 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 17 от Закона за защита от
домашното насилие вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. чл.
258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 147630/28.04.2025 г. по
регистъра на СРС, депозирана от Н. Д. П. чрез адв. Ц. Л. – САК срещу
Решение № 6633/14.04.2025 год. постановено по гр.д. № 72150/2024 год. по
описа на СРС, 91 състав, с което е издадена заповед за защита на С. П. П. и
малолетното дете Д. Н. П., като е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, Н. Д. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.
П. П. и малолетното дете Д. Н. П..
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд
въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото
доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Отправя
искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като се приеме, че
молбата депозирана от С. П. П. в лично качество и като майка и законен
представител на малолетната Д. Н. П. е изцяло неоснователна. Претендира
разноски по делото.
В хода по същество пред въззивния съд, въззивника чрез процесуалния
1
си представител поддържа въззивната жалба и отправя искане
първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено.
В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН е постъпил
отговор на въззивната жалба от С. П. П. – лично и като майка и законен
представител на малолетната Д. Н. П. чрез адв. Н. Д. М. – САК, с който се
оспорва изложените във въззивната жалба доводи и се поддържа становище за
правилност на решението, поради което моли то да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Пред въззивния съд въззиваемата страна не се явява, не се явява
процесуалният представител, който депозира молба, в която развива доводи по
същество на спора.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата
на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо в обжалваната част, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото,
установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
2
доказателства, е описана вярно и точно в обжалваното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно.
Районният съд е сезиран с молба с вх. № 394717/05.12.2024 г., подадена
от С. П. П., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на
малолетното дете Д. Н. П., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за
защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Н. Д. П., ЕГН
**********. В молбата са изложени следните твърдения:
Страните били във фактическо съжителство и имат общо дете - Д..
На 01.10.2024г. около 10.00 часа в жилището на ответника, находящо се
в гр. София, кв. „*********, след като пак го били изгонили от работа,
ответникът отново накарал молителката да иска пари от майка си. Заплашил я,
че ако не го направи, ще ги изгони с детето. Ударил я по главата, нарекъл
молителката *********“ и „боклук“, след което започнал да я рита и отново я
обидил, като й казал, че била „мърша“. След като я блъснал, молителката
паднала на леглото до детето Д., което от тези викове и крясъци се стреснало и
започнало да плаче. Ответникът започнал да хвърля по молителката обувки,
стъкленото шише с мляко на детето и с юмрук я ударил отново по гърба. В
стаята били само тримата - молителката, ответникът и детето. На 02.11.2024г.
към 08.00 часа сутринта, когато ответникът отново бил след употреба на
наркотици, молителката успяла да вземе най - нужното за детето и да отидат
да живеят при майка й.
На 02.12.2024г. около 11.00 часа ответникът отишъл в дома на майката
на молителката - П.С. П., в гр. София, ж.к. *********, под претекст да види
детето. Ответникът ударил молителката по главата, започнал да я скубе, след
което я изгорил с цигара на врата и й счупил телефона. Нарекъл я „мършо“,
„боклук“, „ти няма да живееш повече“. Молителката успяла да затвори
вратата и да пише през лаптопа на майка си. Всичко това се случило пред
детето, което плачело и повтаряло „Мама...“.
Твърденият акт на домашно насилие от 02.12.2024 г., около 11:00 часа на
адрес: гр. София, ж.к. ********* е подробно описан и в декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН.
По отношение твърденията за извършен акт на домашно насилие от
01.10.2024 год. е постъпила уточнителна молба от молителката.
По делото е издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, с
която първият съд е задължил Н. Д. П. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на С. П. П. и малолетното дете Д. Н. П..
Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Н. Д. П. да се приближава до
С. П. П. и малолетното дете Д. Н. П. на разстояние не по-малко от 200 метра.
3
С Решение № 6633/14.04.2025 год. постановено по гр.д. № 72150/2024
год. по описа на СРС, 91 състав е издадена заповед за защита, като на Н. Д. П.
е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
В тежест на ответника са възложените и сторените по делото разноски.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН от С. П. П., ЕГН **********, лично и като майка и
законен представител на малолетното дете Д. Н. П., ЕГН **********, т.е. от
пострадали лица в лично качество за пълнолетния молител, но и за
малолетния, посочен като молител. Налице е валидно сезиране на СРС от
процесуално легитимирани страни (чл.8, ал.1, т.2 ЗЗДН).
За нуждите на производството пред първия съд са събрани писмени и
гласни доказателства, намерили отражение в крайните изводи на първия съд.
Не е спорно между страните, че същите са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство, а от представеното пред първоинстанционния съд
удостоверение за раждане № **********/22.03.2023 г., издадено от Столична
община - район „Красна поляна“ се установява, че детето Д. Н. П. е родено на
17.03.2023 г. от майка С. П. П. и баща Н. Д. П.. Поради това въззивникът
попада в обхвата на лицата по чл.3, т.4 ЗЗДН, срещу които може да се търси
защита по реда на ЗЗДН.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение №
V-550/2024 год. издадено от специалист съдебна медицина след извършен
преглед на С. П. П.. При прегледа са установени: по предната повърхност на
шията в ляво в средната й трета се установиха два участъка на изгаряне на
кожата. По предната повърхност на дясната ръка в основата на 2-ри пръст има
дъговидно охлузване на кожата. В заключение е посочено, че установените
травматични увреждания в областта на шията в ляво се дължат на действието
на нагорещен предмет, какъвто би могъл да бъде и запалената цигара, а
охлузването на кожата се дължи на тангенциално действие на тъпоръбест
предмет, какъвто би могъл да бъде фрагмент от тялото на счупен телефон.
Всички тези увреждания биха могли да бъдат получени по начин и време,
както съобщава освидетелстваната. Те са й причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
За нуждите на производството пред първия съд са изискани заверени
копия на материалите по преписка № 227000-17721/2024г. по описа на 03 РУ -
СДВР, пр.пр. № 6431/2025г. по описа на СРП, видно от които на 04.12.2024г.
молителката подала жалба в 03 РУ - СДВР. В снетите от ответника сведения на
09.01.2025г. същият е заявил, че се е случвало да каже на молителката „боклук,
помияр и други подобни“, както и че се е случвало в периода, в който били
заедно, „да й удари няколко шамара“. Заявява, че в края на септември 2024г. на
4
рождения ден на брат му, след като се прибрал между него и молителката
избухнал скандал и тогава й ударил един лек шамар. На следващия ден С. си
била събрала багажа и си тръгнала с детето без той да разбере. С. се прибрала
при майка й в ж.к. Красна поляна. Ответникът е заявил също, че преди около
два месеца отишъл до дома на майката на молителката, за да види детето.
Тогава видял, че някакъв мъж изпращал съобщения на молителката, много се
ядосал и тогава й ударил един шамар.
Ответникът не се води на диспансерно наблюдение, няма регистрирани
прегледи и не е хоспитализиран в отделенията на ЦПЗ
„Проф.Н.Шипковенски“ ЕООД. Същият не е осъждан за престъпления от общ
характер.
На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 от ЗЗДТ, по делото пред първия е
изготвен социален доклад от ДСП - Възраждане. Видно от проведеното
социално проучване, по данни на майката, с бащата били във фактическо
съжителство за период от четири години и имат едно дете. Същата
информира, че по време на съжителството си с бащата на детето, той
употребявал физическа сила към нея, изразяващи се в удари по цялото тяло
чрез ритници и шамари, дори когато била бременна с детето Д.. По данни на
майката, бащата бил и вербално агресивен, като я обиждал и заплашвал.
Споделя също, че към настоящия момент не комуникира по никакъв начин с
бащата на дъщеря си, също така, че не чувства заплаха от негова страна, за
нейния живот и този на детето й. С. П. е споделила пред социален работник,
че тя полага основни грижи за детето, като разчита на помощта на своята
майка, както и на бабата по б.л. на детето, която често полага грижи за детето,
когато майката е на работа. Майката споделя, че по време на престоя на детето
при бабата по б.л. Д. се среща с баща си и поддържа контакт с него. Майката
няма нищо против комуникацията на детето с баща си, дори я насърчава,
защото според майката детето трябва да изгражда емоционална връзка с баща
си. Майката съобщава, че тя и детето живеят в жилище, собственост на бабата
по майчина линия. Детето има избран личен лекар. Майката работи на
постоянен трудов договор. На 05.12.2024г. в ОЗД при ДСП - Възраждане
постъпил сигнал от майката, че се страхува за живота си заради бащата на
детето, който проявявал физическа агресия към майката по време на
съжителството им, а към настоящия момент отправял обиди и заплахи към
нея. Същата отказала тя и детето да бъдат настанени в кризисен център.
За установяване на сочените актове на домашно насилие в молбата за
защита в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите П.С. П. – майка на молителката и
С.Н.Б. – майка на ответника.
Свидетелката П. споделя пред първия съд, че познава ответника от
5
около 3-4 години, а с дъщеря й имат общо дете, след раждането на което са
започнали проблемите между страните. Твърди, че многократно дъщеря й
споделя за физическа агресия спрямо нея. Съхранява спомен за инцидент на
02.12.2024 год. разразил се в нейният дом. Въпросният ден свидетелката е
била на работа, но дъщеря й писала през лаптопа, тъй като телефона й бил
счупен от Н., който я обиждал и удрял. Тогава свидетелката се свързала с
ответника, който казал, че С. била *********“, „боклук“, че го дразни, защото
си била писала с някой, той видял чата и затова я е ударил. Казал също, че ще
ги намери с този „боклук“ и че ще ги убие и двамата. Ответникът многократно
заявявал пред майката на молителката, че ще я убие. Около 16.30 часа на
същата дата, свидетелката се прибрала в дома си и видяла молителката, която
била разстроена и много уплашена. Детето плачело, дърпало се. Свидетелката
забелязала, че дъщеря й има на врата две изгаряния като от цигара и на едната
ръка имала срязано в областта отгоре на дланта. Споделя, за друг случай на
агресия между страните, но преразкан й от нейната дъщеря. Свидетелката е
заявила, че не е ставала очевидец на размяна на удари между страните.
Действително, свидетелката П. се намира в близка родствена връзка
молителките по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание
за дискредитиране на нейните показания, а единствено за преценката им с
оглед всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172
ГПК). Свидетелката съхранява ясен спомен за състоянието на молителките в
деня след процесния инцидент, а именно, че по шията и дланта на С. имало
следи от насилие, същата била разстроена и уплашена, а детето се дърпало и
плачело. Заявеното от тази свидетелка намира отражение и в СМУ №
V-550/2024 год. Действително свидетелката не е очевидец на ситуацията
между страните, но събитията разразили се процесният ден са намерили
отражение в емоционалното и физическо състояние на молителките.
Показанията на този свидетел са обективно, безпристрастно и добросъвестно
депозирани, поради което съда им се доверява за установяване на
релевантните за предмета на делото обстоятелства. Съдът няма да кредитира
показанията на този свидетел в частта, в която пресъздава факти и
обстоятелства, които са й били преразкани от нейната дъщеря.
Разпитана пред съда, свидетелката С.Н.Б. е посочила, че проблемите
между страните настъпили, след като С. забременяла. По време на
бременността С. постоянно звъняла на ответника, докато той бил на работа, на
което свидетелката редовно била очевидец. Споделя за няколко случки, в
които С. един път хвърлила нож по сина й, вторият път хванала нож, но
същият е бил взет от ръката й, а последният път опряла нож в корема си и
казала, че ще се самоубие. Постоянно се е обаждала на майката на С. за
съдействие, но без резултат. Свидетелката лично е присъствала на заплахи от
страна на С. към ответника, че ще му вземе детето. Скандалите между
страните били по повод хигиена, ревност. Посочва, че в началото на октомври
през 2024 год. синът й споделил пред нея за случка между него и С., в която
между тях отново възникнал конфликт, в който Н. ударил един шамар на С.,
след което се прибрал. Свидетелката лично не е присъствала на физическа
агресия между страните, но се е случвало да застава на страната на С. при
6
конфликт със сина й. Свидетелката и нейната майка помагат за грижите на
детето на С. – Д..
Отчитайки вероятността свидетелката Благоева да е заинтересована в
полза на някоя от страните по делото /чл. 172 ГПК/, законът и съдебната
практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички
други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от
06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.).
Показанията на този свидетел не кореспондират със СМУ № V-550/2024
год., в което са отразени обективните находки по тялото на молителката С.,
както и с останалите по делото доказателства. Изнесените от свидетелката
твърдения за случки по време на бременността на молителката С. са
ирелевантни за предмета по делото, а в останала част свидетелката пресъздава
казаното й от нейният син, поради което въззивният съд няма да кредитира
същите за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.
Събраната по делото доказателствена съвкупност не оборва изложеното
от молителката С. П. в лично качество в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗД в
частта, касаеща твърдения акт на домашно насилие извършен на 02.12.2024
год. Видно от СМУ № V-550/2024 год. се доказва в производството, че при
осъществен личен преглед на 06.12.2024 год. върху тялото на пълнолетната
молителка са установени травматични увреждания, които могат да бъдат
получени по време и начин съобщен от молителката при представителните
сведения.
Последните са в съзвучие с времето и механизма на осъществяване на
акта на домашно насилие, отразен в декларацията и сезиращата молба.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка, а психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
При разглеждане на предявения спор следва да се прецени дали са
събрани доказателства, установяващи извършване от страна на Н. П. на
твърдените актове на домашно насилие, а също и дали тези актове съставляват
акт на физическо, респ. психическо насилие съобразно така посочената
дефиниция.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният акт на домашно
насилие, за които се твърди да е извършен на 02.12.2024 год., а именно – удари
по главата, скубане, изгаряне с цигара по врата молителката С., наричайки я
„мършо“, „боклук“, „ти няма да живееш повече“ в присъствие на детето Д. –
представляват актове на физическо и емоционално насилие осъществено от Н.
7
П..
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН изхождаща от
молителката С. П. в лично качество като пострадало лице, но и в качеството на
законен представител на пострадалата малолетна Д..
Съдът ще кредитира декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в частта й относно
декларираните от С. П. обстоятелства касаещи акта на насилие от 02.12.2024
год., тъй като е в достатъчна степен индивидуализиран по начин, по който
същият е описан и в молбата за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/ -
описание на акта, дата, час - точен или приблизителен, място и начин на
извършване на съответния акт и т. н.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в тази част кореспондира и с
останалите доказателства по делото – свидетелските показания на
свидетелката П. П., СМУ и данните от материалите по преписка № 227000-
17721/2024г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр.пр. № 6431/2025г. по описа на СРП,
в който са отразени както обективните находки по тялото на молителката С.,
състояние й след процесния инцидент и сведенията на самия ответник за
събития разиграли се 02.12.2024 год.
Декларацията за извършено насилие спрямо малолетно дете, подадена
от неговия законен представител е недопустимо доказателствено средство
(арг. от чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8,т. 1 ЗЗДН). Законодателят е предвидил
възможността за прилагане на декларация чл. 9, ал. 3 ЗЗДН единствено по
отношение на лицата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадалото лице, ако е навършило
четиринадесетгодишна възраст или е поставено под ограничено запрещение. В
случая малолетната не попадала в този кръг лица към момента на сезиране на
съда и към момента на направеното уточнение на насилническите актове и
липсва правна възможност да декларира обстоятелства по реда на чл. 9, ал. 3
ЗЗДН посредством своята майка, въпреки представителството по закон (чл. 28,
ал. 4 ГПК). Наказателната отговорност е лична, а като малолетно лице, детето
Д. не носи наказателна отговорност, респективно не разполага с възможността
да декларира извършеното насилие под страх от отговорност по реда на чл.
313 НК за невярно деклариране, включително чрез законен представител.
Не се доказа в производството твърденият акт на домашно насилие
извършен на 01.10.2024г. около 10.00 часа в жилището на ответника, находящо
се в гр. София, кв. „*********.
Поради изложеното, районният съд е достигнал до правилни изводи
след задълбочен и изчерпателен анализ на доказателствената съвкупност по
делото, че описаните в сезиращата районния съд молба действия на Н. П.
представляват физическо, психическо и емоционално насилие спрямо
молителката С. П. извършени на 02.12.2024 год. около 11:00 часа на адрес: гр.
София, ж.к. *********.
Въззивният съд намира, че наложената от районния съд мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН спрямо пострадалите лица е правилно индивидуализирана.
Наложената мярка е безсрочна, като Н. П. трябва да се въздържа от
извършване на акт на насилие. Следва да се обърне внимание, че насилието не
8
е само физическо, но то може да бъде и психическо, като въззивникът следва
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и
дъщеря й във всяка една негова форма. Наложената мярка е съобразена с
естеството и тежестта на извършеното посегателство, като същата е от
характер да постигне превантивната си цел и да възпре въззивника от
осъществяване на акт на насилие.
Не се установява първостепенният съд да е допуснал нарушение на чл.
236, ал. 2 от ГПК. От извършената съвкупна преценка на доказателствата
може да се обоснове извод, че съдебното решение в обжалваната част, е
основано на приетите за установени от съда обстоятелства по делото и върху
закона. Следва, че първостепенният съд не е нарушил императивна норма на
закона, не е допуснал соченото от въззивника процесуални нарушения и е
обосновал решението си в обжалваната част.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и
законосъобразно.
Въззивното съдебно решение е окончателно (чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
Страните претендират разноски и съдът дължи произнасяне.
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.
За въззивното производство от С. П. П. – лично и като майка и законен
представител на малолетната Д. Н. П. чрез адв. Н. Д. М. – САК с отговора на
въззивната жалба е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение.
По делото не са представени доказателства за реално сторени разноски пред
настоящата съдебна инстанция. Няма данни процесуалното представителство
от адв. Н. Д. М. да е осъществено при условията на чл. 38 ЗАдв. Предвид
изложеното и съобразявайки т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС на страната разноски не се следват.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. с чл. 18 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
въззивникът Н. Д. П. да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса от 12,50 лв. за разглеждане на въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6633/14.04.2025 год. постановено по
гр.д. № 72150/2024 год. по описа на СРС, 91 състав.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
9
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки) -
държавна такса по въззивно гр. дело № 5968/2025г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10