№ 640
гр. гр. Добрич, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 от
ГПК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.
№8675/25.05.2022г. от С. Й. ЛЮЦК. с ЕГН ********** от гр.Добрич,
ул.“***“№73А, чрез адв.М.В., срещу определение №1109/13.05.2022г. по гр.д.
№1164/2022г. на РС-Добрич, с което е прекратено производството по
предявени от С. Й. ЛЮЦК. с ЕГН ********** срещу ДР. М. ДР. с ЕГН
********** искове за връщане на златни накити, евентуално за заплащане на
тяхната равностойност , както и иск за неимуществени вреди, причинени от
отнемането на златните накити.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно,
необосновано, неправилно, преждевременно постановено. Дори и да нямало
влязла в сила присъда за извършеното от ответника престъпление по
отношение на ищцата, последиците от деянието били основание за
предявяване на настоящите искови претенции. Било установено, че
извършител на деянието е ответника, в която връзка ищцата направила
доказателствено искане за изискване на материали, приложени към
нохд№289/2020г.на ДОС. Неподаването на жалба в досъдебното
производство от ищцата, в качеството и на пострадала от деянието на
ответника и липсата на влязла в сила присъда по отношение на отнетите и
вещи не удостоверявала липсата на правен интерес от образуването на
гражданското дело.Съдът не изяснил фактическата обстановка и
1
незаконосъобразно прекратил делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и подлежи на
разглеждане по същество.
Районният съд в гр.Добрич е бил сезиран с искова молба вх.
№6729/20.04.2022г., подадена от С. Й. ЛЮЦК. с ЕГН ********** от
гр.Добрич, ул.“***“№73А, срещу ДР. М. ДР. с ЕГН ********** от гр.Добрич,
ул.“***,№2, вх.А, ет.4, ап.11, за репариране на причинени имуществени и
неимуществени вреди.
При фактически твърдения, свеждащи се до фактическо съпружеско
съжителство между ищцата и ответника в периода м.декември 2016г.-
м.декември 2017г., причинени на ищцата имуществени вреди в резултат на
противоправно отнемане от ответника през 2017г. от владение на ищцата на
златните и накити/подробно описани/ на обща стойност 2 392лева, без нейно
знание и съгласие, с цел да набави за себе си средства, и неимуществени
вреди в следствие деянието, което я лишило от ползването им, наложило да
подаде сигнал до полицейски органи, да дава обяснения, освен това търпяла
унижения и безпокойство по кредитни задължения на ответник и нейни
такива, поети за погасяване на неговите, липса на намерението на ответника
за съжителство с цел създаване на семейство, се иска „възстановяване“ по
„вид и грамаж“ на златните накити или заплащане на сумата от 2392лева
„обезщетение за причинени имуществени вреди от отнетите и златни накити“,
както и сумата от 2000лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди,
обуславящи се „от лишаването на ползването на златните накити, подронване
на достойнството и авторитета и чрез въвеждане и в заблуждение за
създаване на семейство, осъществения психически тормоз“.
С разпореждане №2291/21.04.2022г. по реда на чл.129, ал.2 от ГПК
районния съд е дал указания на ищцата да посочи изрично дали е налице
влязъл в сила съдебен акт за установяване на отнемането на златните накити и
на какъв етап е наказателното производство; дали е едноличен собственик на
златните накити и на какво основание; какво има предвид използвайки
частицата „или“ в петитума ; да разграничи претендираните неимуществени
вреди с оглед конкретното противоправно действие на ответника.
От името на ищцата, упълномощения от нея адвокат *** е подала
молба вх.№7847/11.05.2022г. в последния ден от срока по чл.129, ал.2 от ГПК.
2
В молба е заявено , че няма водено наказателно производство за отнемане от
нейно владение на собствените и златни накити, тъй като не е подала жалба,
досъдебното производство №817/2017г. било приключило с одобрено от съда
споразумение относно други деяния на ответника-изтеглени средства от
банкова сметка на управлявано от майка и дружество и отнети от майка и
златни накити, че иска връщане на отнетите от нея златни накити, че ако е
ответникът е в невъзможност да върне същите иска да и заплати тяхната
левова равностойност. По отношение на указанията на съда да разграничи
претендираните неимуществени вреди с оглед източника им, ищцата е
заявила искане по чл.63 от ГПК за продължаване на срока за изпълнение на
указаното.
Прекратяването на производството не е обоснова с неизпълнение в срок
на дадените указания на съда. Като е приел, че ищцата претендира
обезщетение от деяние, което покрива фактическия състав на престъпление,
което не е установено по надлежния предвиден в НПК ред, че разкриването
на това престъпление не може да стане в рамките на гражданското
производство по иск за връщане на вещи или присъждане на равностойността
им, че не са налице и изключенията по чл.124, ал.5 от ГПК, е прекратил
производството по делото като недопустимо.
Определението е неправилно.
Исковата молба не е достатъчно обоснована, налице е неяснота в
обстоятелствата и в самия петитум, респ.налице са условията на чл.129, ал.2
от ГПК във вр. с чл.127 и чл.128 от ГПК/ненадлежно упражняване на право на
иск/, изискващи даване на подробни и ясни указания за отстраняване на
нередовностите на исковата молба, в това число внасяне на дължима
държавна такса. Несъмнено ясно е обаче, че наведените твърденията са за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от престъпно
обстоятелство, тъй като описанието на деликта като източник на
претендираните вреди съвпада с елементите на престъплението кражба.
Следователно, с оглед фактическите основания за упражнената от ищцата
защита чрез осъдителни искови претенции за репариране на вреди, следва да
се отговори на въпроса извършено ли е престъплението, което се сочи за
техен източник .
Принципно от юридическия факт на извършеното деяние, в което се
3
изразява престъплението, възниква материално наказателно правоотношение
между държавата и дееца, по което държавата е носител на правото да
реализира неговата наказателна отговорност чрез наказателно преследване,
налагане на наказание и изпълнението му. Едновременно с това същият
юридически факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото
лице – пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител на
субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е
повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление.
Следователно деянието е общото правно основание за възникване
едновременно на две материалноправни отношения, предпоставящи
наказателната и гражданската отговорност за неговия извършител. Наличието
на извършено престъпление поначало се установява с присъда на
наказателния съд, и то по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Установяването му в гражданския процес като елемент от предмета на спора
е допустимо само в хипотезата на чл. 124 ал. ГПК- когато не може да бъде
установено престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и то в
посочените случаи на прекратяване и спиране и в случаите когато
извършителят е останал неоткрит, и е осуетено постановяване на съответна
присъда, която по силата на чл.300 ГПК би имала задължителна сила за
гражданскоправните последици от престъпното деяние. Ако не е налице
хипотезата на невъзможност престъпното обстоятелство да бъде установено и
преследвано по реда на НК и НПК при което да е допустимо произнасянето
на гражданския съд относно преюдициалното деяние, съставляващо
престъпление, такова произнасяне на гражданския съд би било в
противоречие с чл. 17, ал. 1 ГПК. Разкриването на престъпно обстоятелство
при разглеждане на делото е основание гражданският съд да сигнализира
прокуратурата и да спре производството до установяване му по надлежния
ред.
В случая съдът не е сезиран с иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, изрично ищцата
е уточнила, че няма висящо или приключило наказателно производство
относно твърдяното пристъпно обстоятелство, нито се твърди да е налице
влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Тези обстоятелства обаче следва
да намерят преценка в процеса на доказване на предпоставките на
непозволеното увреждане, в частност на противоправно поведение на
ответника, респ. по същество на спора. При липсата на коя да е от
4
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.45
ЗЗД предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне, а не
недопустим.
Обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на
РС-Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден
от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1109/13.05.2022г. по гр.д.№1164/2022г. на
РС-Добрич, с което е прекратено производството по предявени от С. Й.
ЛЮЦК. с ЕГН ********** срещу ДР. М. ДР. с ЕГН ********** искове за
връщане на противоправно отнети златни накити, евентуално за заплащане
на тяхната равностойност , както и иск за неимуществени вреди, причинени
от отнемането на златните накити.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Добрички районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5