Р Е
Ш Е Н
И Е №
260615
град
Пловдив, 05.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в закрито
заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №471 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на
жалба вх. №265628/16.02.2021 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника
Ж.Г.С., ЕГН **********,***, срещу постановление за разноските, инкорпорирано в
съобщение до него, получено на 29.10.20 г., по изпълнително дело №77/2018 г. по
описа на ЧСИ К. П., рег. №824 с район на действие ОС Пловдив, с което С. е
уведомен, че има задължения по изпълнителното дело в общ размер на 1443.13 лв.,
от които главница – 351.18 лв., законна лихва в размер на 106.82 лв. за периода
06.11.2017 г. – 05.11.2020 г.; 150.96 лв. неолихвяеми вземания; 75 лв.
присъдени разноски; 50 лв. разноски по изпълнителното дело; 709.17 лв. такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.11.2020 г.
Жалбоподателят твърди, че
сумите, за които е издаден изпълнителният лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело, са значително по – малки от посочените в
съобщението; начина на определяне на дължимите такси и разноски не позволява да
упражни правото си на защита; сумата на
разноските е прекомерна и не е съобразена с изискването на чл. 73а от ГПК.
Счита, че е необходимо, за да се търси от него плащане, дължимите по
изпълнението такси и разноски да са платени. Следва да е налице и акт на органа
по изпълнението, с който да се определят дължимите по изпълнението разноски по
основание и размер, като се възложи плащането им на длъжника, което не е
направено. Иска да се отмени постановлението за разноски, инкорпорирано в
съобщение от 29.10.2020 г., като незаконосъобразно, като му се присъдят и
разноските по производството.
Ответните страни по жалбата – длъжниците
А.В.В., ЕГН **********, и „Ай Джи Ес 7875“ ЕООД, ЕИК **** - не изразяват
становище.
Ответната
страна - взискателят „С.Г.Груп“ ЕАД, в
качеството на частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли да се
остави без уважение, като се излагат подробни съображения. Прави се и
възражение за недопустимост на жалбата в частта, в която се оспорва размера на
задължението към взискателя.
В писмените си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за допустимост,
но неоснователност на жалбата, като навежда доводи за твърденията си.
Пловдивският окръжен съд след
проверка на представеното копие от изпълнителното дело установи следното:
Изпълнително дело №20188240400077 по
описа на Частен съдебен изпълнител К. П. с рег.№824 от регистъра на КЧСИ, е
образувано на 12.01.2018 г. по молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****,
с приложен изпълнителен лист, издаден на 09.11.2017 г. от РС Пловдив на
основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №17729/2017
г. срещу солидарните длъжници А.В.В., ЕГН **********, Ж.Г.С.,
ЕГН **********, и „Ай Джи Ес 7875“ ЕООД, ЕИК ****.
По молба вх. №62896/19.10.2020 г.
/л.176/, постъпила по изпълнителното дело от „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК ****, ведно с
приложени писмени доказателства, на основание чл.429 от ГПК с разпореждане на
ЧСИ П. е заличен като взискател „ПИБ“ АД и е конституиран нов взискател –
частният правоприемник „С.Г.Груп“ ЕАД.
На 20.02.2018 г. на длъжника С. е
изпратена покана за доброволно изпълнение (ведно със заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК – л.39 от изпълнителното дело), в която са отбелязани задължения в
общ размер на 1192.31 лв., от които главница – 351.18 лв., законна лихва в
размер на 11.71 лв. за периода 06.11.2017 г. – 06.03.2018 г. (обърнато е и
внимание, че размерът е ориентировъчен, тъй като лихвата се начислява до
окончателното плащане); 150.96 лв. неолихвяеми вземания; 75 лв. присъдени
разноски; 50 лв. разноски по изпълнителното дело; 553.46 лв. такси по Тарифата
към ЗЧСИ, дължими към 06.03.2018 г. (със същото отбелязване и ангажиране на
вниманието). ПДИ е връчена на 22.02.2018 г. (обратна разписка към товарителница
№67682098 – л.41 от изп.дело).
Със съобщение призовка, изпратено
на 22.10.2020 г. /л.196/, длъжникът С. е уведомен, че има задължения по
изпълнителното дело в общ размер на 1443.13 лв., от които главница – 351.18
лв., законна лихва в размер на 106.82 лв. за периода 06.11.2017 г. – 05.11.2020
г. (обърнато е и внимание, че размерът е ориентировъчен, тъй като лихвата се
начислява до окончателното плащане); 150.96 лв. неолихвяеми вземания; 75 лв.
присъдени разноски; 50 лв. разноски по изпълнителното дело; 709.17 лв. такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.11.2020 г. (със същото отбелязване и
ангажиране на вниманието). Съобщението е връчено на 29.10.2020 г. (известие за
доставяне на л.220 от делото/.
С оглед на така установените
факти по делото и предвид доводите в жалбата, настоящият съдебен състав намира
следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК, тъй като е
налице нарочен акт на ЧСИ, обективиран в съобщение до длъжника, който по
смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г.
ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване.
Макар и да не е предмет на
жалбата, с оглед изричното посочване, че се обжалват разноските, предвид
доводите в жалбата и депозирания срещу нея отговор настоящия състав счита за
нужно да отбележи:
Жалбоподателят сочи, че не
оспорва единствено сумите от 351.17 лв. главница, 4.25 лв. наказателна лихва и
законната лихва за периода от 06.11.2017 г. Наказателна лихва обаче не е
посочена по изпълнителния лист, а законната лихва върху главницата е изчислена
за периода от 06.11.2017 г. до 05.11.2020 г. и е в размер на 106.82 лв. съгласно
посоченото в съобщението. Дори и понастоящем обаче не е извършено плащане, като
се дължи лихва. Същата е и в по – висок размер от посочения.
Част от сумите, за които се
твърди обратното, фигурират в изпълнителния лист - 150.96 лв. /погрешно посочена
в жалбата като 150.56 лв./ неолихвяеми вземания включва сумите 46.01 лв.
просрочена договорна лихва и 104.95 лв. – просрочена наказателна лихва. Сумата
от 75 лв. присъдени разноски представлява сбор от 25 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение, също включени в изпълнителния лист. По
отношение на тези суми възраженията са неоснователни. Доколкото обаче не са
предмет на жалбата, не се разглеждат и доводите в отговора на взискателя.
Сумите от 50 лв. разноски по
изпълнителното дело и 709.17 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
05.11.2020 г., които всъщност са и предмет на жалбата, може да се предполага,
че са свързани с изпълнението – за събиране на пресъдените суми.
Съгласно чл. 458 ГПК Държавата е взискател по право
за дължимите ѝ публични вземания, размера на които е съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението и които са удостоверени по реда на чл. 191 ДОПК. В този смисъл законът е придал
на удостоверението по чл. 191, ал.4 ДОПК
изпълнителна сила, като същото е пряко изпълнително основание и е обвързващо по
отношение на удостоверените в него вземания. Ето защо, след като наличието на
публични вземания е удостоверено по реда на чл. 191, ал.4 ДОПК, то
извън правомощията на съдебния изпълнител е преценката дали същите са ликвидни
и изискуеми. С такива правомощия не
разполага и съда в производството по обжалване действията на съдебния
изпълнител. С оглед на това, съдебния изпълнител е обвързан от размера на
вземанията на Държавата, посочени в удостоверението по чл. 191, ал.4 ДОПК,
поради което ЧСИ П. правилно е присъединил вземането на Държавата, обективирано
в представеното удостоверение по чл. 191, ал.4 ДОПК.
Изпълнителният лист е издаден срещу трима солидарни длъжници. Удостоверението от
ТД НАП **** обаче посочва, че задължение към държавата има само един от
солидарните длъжници „Ай Джи Ес 7875“ ЕООД – 3561.85 лв. /л.202 от същото/, а
жалбоподателят няма непогасени публични задължения. По отношение на него по
делото има само един взискател – само едно лице има претенция за заплащане на
задължение по изпълнителен лист. Същевременно в съобщението – призовка и до
тримата длъжници, които имат различни задължения /физическите лица и
дружеството/ е посочен един и същи размер на задължението, включително и един и
същи размер на таксите.
При изпълнението на парично
вземане по изпълнителното дело, включващо вземането на първоначалния и
присъединените взискатели, на ЧСИ се дължи заплащането на възнаграждение,
определено от таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Посочената такса се дължи от длъжника
по аргумент от чл. 79, ал. 1 ГПК, според която разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на изрично посочените случаи.
Въпреки различния размер на
задълженията на длъжниците, както вече се посочи, на тях е изпратено съобщение
за един и същи размер както на задълженията, така и за дължимите такси във
връзка с изпълнението. Нещо повече – иска се заплащане на сумата от 709.17 лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ, като и за страната, и за съда е неясно по какъв
начин е формирана. Липсва нарочен акт, с който да са определени задълженията, а
и мотиви на ЧСИ в тази насока, като изложените касаят осигурената възможност на
длъжника да се запознава с делото, респективно – с извършените до момента
действия. Сочи се, че конкретизация на разноските ще бъде направена в един по –
късен момент – при постъпили суми и евентуалното им разпределение, но със
съобщението призовка все пак се иска от длъжника да ги заплати, без да е
посочен произхода им и защо точно тази сума се търси от него.
Настоящия състав, с оглед липсата
на конкретизация, не е в състояние да се произнесе правилно ли е определен
размера в съответствие с посочената Тарифа, налице ли е съответствие с
разпоредбата на чл.73а от ГПК, с оглед липсата на яснота при формиране и
различния размер на задълженията на длъжниците. Не се възприемат съображенията
на ЧСИ, че разноските следва да се определят при постъпили суми и извършване на
разпределението им. Това следва да е направено в много по – ранен етап – и ЧСИ,
и страните по изпълнителното дело следва да знаят как се формират разноските.
Респективно – за да се иска извършване на плащане на конкретни суми, за
длъжника следва да е ясно за какво точно се иска от него да плати.
По изложените съображения жалбата
е основателна, като следва да се отмени постановлението на ЧСИ и делото да се
върне за ново произнасяне.
С оглед на това, че правният
спор не е разрешен, а делото се връща за произнасяне от ЧСИ, не следва да се
присъждат разноски, като това следва да стане при произнасяне по същество.
Воден от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разноските,
инкорпорирано в съобщение призовка, изпратено на 22.10.2020 г., получено на
29.10.2020 г. от длъжника Ж.Г.С., ЕГН **********,***, по изпълнително дело
№77/2018 г. по описа на ЧСИ К. П., рег. №824 с район на действие района на ОС
Пловдив, с което е определен размер на разноските – 709.17 лева такси по Тарифа
за таксите и разноските към ЗЧСИ.
ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за произнасяне
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в съответствие с
чл.437, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: