№ 175
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000775 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 21037 от 31.05.2021 г., поправено с решение № 21043 от
30.06.2021 г., постановени по т. д. № 105 по описа за 2019 г., Смолянският
окръжен съд:
- осъжда ЗД „Б. И.“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ
във вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на Д. ТР. К., сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на М. В. К. - син, настъпила при ПТП на 12.06.2019 г., по вина на водача на
автомобил марка Б**, модел ****, рег. № ********, със сключена застраховка
Гражданска отговорност по застрахователна полица ****************, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019 г. до
окончателното и плащане;
- отхвърля иска за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв;
- осъжда ЗД „Б. И." АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ
във вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на В. М. К., сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на М. В. К. - син, настъпила при ПТП на 12.06.2019 г., по вина на водача на
автомобил марка Б**, модел ****, рег. № ********, със сключена застраховка
Гражданска отговорност по застрахователна полица ****************, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019г. до
окончателното и плащане;
1
- отхвърля иска за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв.;
- отхвърля иска на ЕЛ. В. Х. за сумата 150 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на смъртта на брат й М. К.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2019 г. до окончателното
им плащане;
- осъжда ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, да заплати на адв. П. Д. и адв.
Н. М., адвокатско възнаграждение в размер на 5 467.64 лв.;
- осъжда ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС - Смолян, дължимата за производството
държавна такса в размер на 9 600 лв. и сумата от 591.82 лв., депозит за вещи
лица, изплатен от бюджета на съда;
- осъжда Д. ТР. К., ЕГН **********, В. М. К., ЕГН ********** и ЕЛ. В.
Х., ЕГН ********** да заплатят на ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, разноски
от 7062.36 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Против решението са постъпили въззивна жалба от ищците Д. ТР. К., В.
М. К. и ЕЛ. В. Х., както и насрещна въззивна жалба от ответника ЗД „Б. И.“
АД.
Ищците Д.К., В.К. и Е.Х. обжалват решението в частта, с която са
отхвърлени предявените от тях против ответното ЗД искове, както следва:
първите двама – за разликата над присъдените застрахователни обезщетения
за претърпените неимуществени вреди от по 120 000 лева до пълния предявен
размер от 200 000 лева за всеки от тях, а Е.Х. – в частта, с която е отхвърлен
предявения от нея иск за присъждане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лева.
Във въззиввната жалба се съдържат оплаквания, че решението в
обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно и житейски
несправедливо. Искането е решението в обжалваната от тях част да се отмени
и да се постанови друго, с което предявените от Д.К. и В.К. да се уважат в
пълните предявени размери, а предявеният от ЕЛ. В. Х. иск, да се уважи за
сумата от 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. до
окончателното изплащане на присъдените суми, както и сторените от тях
деловодни разноски за двете инстанции.
От ответника по предявените искове ЗД „Б. И.“ АД е постъпила
насрещна въззивна жалба против решението на Смолянския окръжен съд в
частта, с която са уважени предявените от Д.К. и В.К. за разликата над 80 000
лева за всеки от тях до уважените размери от по 120 000 лева. В насрещната
жалба се изразява становище, че в тази част решението е неправилно и
необосновано. Искането е обжалваното решение да се отмени и предявените
искове от тези ищци да се отхвърлят за посочената разлика.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Смолянския окръжен съд е образувано по
предявени от Д. ТР. К., В. М. К. и ЕЛ. В. Х. против ЗД „Б. И.“ АД активно
2
субективно съединени осъдителни искове, за присъждане на сумите от по
200 000 лева за първите двама ищци, както и на сумата от 150 000 лева – за
Е.Х., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в
силни душевни болки и страдания, емоционална потиснатост, скръб и мъка,
вследствие смъртта на М. К. – син на Д.К. и М. К. и брат на Е.Х., в резултат от
травми, причинени при ПТП на 12.06.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Исковете се основава на следните, установени по делото и поначало
безспорни факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 12.06.2019 г., около 22 часа, на път
***-****, км 31+500 , между лек автомобил марка „Б** 320 Д“ с рег. №
********, с водач Б. Х. и товарен автомобил „М. *** *“ модел „С.“, с рег. №
********, управляван от Г. С., е причинена смъртта на водача и на возещите
се в лекия автомобил - Б. Х., М. К. и О. С..
От приетото заключение на САТЕ, както и от приетите писмени
доказателства по делото, е установен механизма за настъпване на
произшествието, според който, ударът между двата автомобила и
причинените на пътуващите в тях лица травми, включително и тези, довели
до смъртта на М. К., е настъпил в резултат на управлението на лекия
автомобил от водача Б. Х. с несъобразена с пътните условия скорост,
вследствие на което същият е загубил контрол върху автомобила и се е
ударил странично в насрещно движещия се товарен автомобил „М. *** *“.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, както
наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина
им, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото, по вина на
водача на автомобила ПТП.
Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност“ № ****************, със срок на валидност от 26.03.2019 г. до
25.03.3020 г., сключена между собственика на автомобила и ЗД „Б. И.“ АД
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявен при спазване на процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380
КЗ т.е. да се приеме, че предявените искове са допустими. Основните спорни
въпроси са относно размера на дължимото обезщетение за причинените на
родителите на пострадалия при процесното ПТП М. К. вреди, както и относно
доказването на активната легитимация на ищцата Е. Х. по предявения иск.
По първия въпрос - несъмнено е, предвид установеното от
доказателствата по делото, че ищците преживяват много тежко смъртта на
сина си. Установено е, че пострадалият – млад човек, през по-голямата част
от живота си е живял с родителите си. Бил добър, жизнерадостен, отзивчив и
изключително привързан към тях, както и те към него. Установено е също, че
3
преждевременната смърт на М. се отразила изключително тежко на
родителите му. Трагичната смърт на единствения им син, с когото имали
много силна емоционална връзка, завинаги ги е лишила от неговата обич,
подкрепа и присъствие, от възможността да видят развитието му, създаването
на семейство. Разпитаните по делото свидетели установяват, че след
трагичното събитие ищците рухнали психически, престанали да правят
планове за бъдещето и загубили интерес към живота. Въпреки опитите на
близки и приятели да ги утешат, да им помогнат да преодолеят последиците
от сполетялата ги трагедия, те не успели да се върнат към нормалния начин на
живот, ограничили контактите си с близки и приятели, а за известно време –
дори с дъщеря си Е..
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Смолянският
окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства,
относно характера и степента на понесените от родителите на М. душевни
болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед
изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и утвърдената в тази
насока съдебна практика. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в
мотивите си най-важните обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за
справедливост.
В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като
неоснователни съдържащите се във въззивната и в насрещната въззивна
жалба оплаквания относно несъответствието между определените
обезщетения и действителния размер на причинените в резултат на деликта
неимуществени вреди.
Не може да бъде споделено изразеното от ищците становище, че съдът
в недостатъчна степен е оценил тежестта и интензитета на претърпените от
тях болки и страдания.
Присъденото обезщетение е предназначено да възмезди всички
претърпени и установени по делото, с оглед твърденията на родителите -
ищци неимуществени вреди, които са пряка последица от смъртта на сина им,
настъпила в резултат на процесното ПТП. Тези вреди, представляващи
душевни болки и страдания, емоционален срив и други подобни промени в
психичния, емоционален и социален статус на пострадалите, в случая
намират конкретен израз в мъката на двамата родители от загубата на
единствения им син, за когото е установено, че е бил емоционална, морална и
житейска опора; в постоянното им терзание от осъзнаване необратимостта на
случилото се; в душевната болка, предизвикана от усещането за
безнадеждността и безсмислието на живота, доколкото смисълът на живота на
всеки родител в значителна степен се свързва с надеждата и с очакванията за
благополучие преди всичко на децата и на семейството в цялост.
Неоснователно е и оплакването на ищците за несъобразяване на
обезщетенията с конкретната икономическа ситуация в страната.
Действително лимитите на отговорност по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 492 КЗ в някаква степен
са израз на конкретните обществено-икономически и социални условия в
страната към съответния период на действието им, но не се представляват
4
самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението. В случая
размерът на всяко едно от определените обезщетения е съобразено с
определените в посочената разпоредба застрахователни лимити, действащи
към датата на процесното ПТП, поради което съдът приема, че същите са
съобразени и със социално-икономическите условия в страната към онзи
момент.
В конкретния случай първоинстанционният съд е отчел общите и
специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените
от родителите на пострадалия неимуществени вреди, поради което
настоящият състав на Пловдивският апелативен съд преценява, че
определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за
тяхното възмездяване.
Въззивният съд преценява като неоснователно поддържаното от
представителя на ищците становище за липсата на принос за настъпването на
вредите от страна на пострадалия, което е относимо към намаляване размера
на определеното обезщетение.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредите,
създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение тяхното
настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или
бездействие. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, по този въпрос е отбелязано, че „приносът на
увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.“ Релевантен за приноса на пострадалия са само
онези конкретно установени негови действия или бездействие, без които,
наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало
увреждането.
В тази връзка, според Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС, се разграничават две основни проявления на т. нар. „съпричиняване“:
- допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно-
транспортно произшествие, като правно значим факт, обуславящ прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД;
- приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Във втората хипотеза, макар пострадалият не е допринесъл за
настъпване на събитието, с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, съответно - за увеличаване размера на вредата.
В конкретния случай, установената въз основа на заключението на
съдебно-медицинската токсикологична експертиза концентрация на алкохол в
кръвта на пострадалите Х. и К., съставлява допълнителен фактор,
способстващ от една страна за настъпването на процесното ПТП, а от друга –
препятстващ предотвратяването или намаляването на вредоносния резултат
за пострадалия К..
Като пълнолетно лице, пострадалият М. К. би могъл да направи
5
самостоятелна преценка относно употребата на алкохол от водача на лекия
автомобил Б. Х., както и способността му да управлява автомобила в това
състояние, а също и произтичащите от пътуването в същия автомобил
възможни неблагоприятни последици. Приемайки по свое желание да пътува
в автомобил, управляван от такова лице, ищецът съзнателно и неоправдано е
пренебрегнал опасността от настъпване на ПТП заради влиянието на алкохола
върху поведението на водача в управлението на автомобила – повишаване на
самочувствието и понижаване на възможностите – координация, преценка на
обстановката, зрително възприятие, забавени реакции. С това си рисково
поведение ищецът обективно е допринесъл заедно с водача за настъпване на
вредоносния резултат.
Независимо от това, от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, в т.ч. и от приетите по делото заключения на съдебно-
медицинската експертиза, се установява, че при конкретните условия -
механизъм на ПТП, скорост на движение, механизъм на причиняване на
травмите на пострадалия М. К., вследствие на които е настъпила смъртта му,
поставянето на предпазен колан би ограничил черепно-мозъчната травма и
донякъде – гръдната травма, като със сигурност уврежданията биха били по-
малки /виж обясненията на в.л. д-р Б. в с.з. на 11.02.2021 г. – л. 204/. В тази
връзка не могат да бъдат споделени поддържаните от процесуалните
представители на ищците доводи, основаващи се на заключението на САТЕ и
СМЕ, че предпазните колани били ефективни при скорост 60-65 км.ч и при
челен удар, т.е. при различни от конкретното ПТП обстоятелства. Доводите,
че липсата на предпазен колан в случая не е било решаващо за настъпването
на тежкия вредоносен резултат, са хипотетични и се основават на
предположения. От друга страна, от заключението на СМЕ и от обясненията
на в.л. д-р Б. се установява, че тежката и несъвместима с живота черепно-
мозъчна травма при пострадалия К., е настъпила вследствие от удар с челната
и теменната част на главата му в предното предпазно стъкло, а гръдната
травма – от удар в арматурното табло. Според обясненията на в.л. д-р Б.,
наличието на предпазен колан би предпазил пострадалия от черепно-
мозъчната травма и би намалил пораженията от гръдната травма. Освен това,
поставянето на предпазен колан, според приетото заключение на САТЕ, е
свързано с активирането на монтираните в автомобила въздушни
възглавници, които започват да действат след като тялото вече е задържано
от предпазните колани и ефективността им започва да намалява. Експертните
заключения в тази насока налагат извода, че липсата на предпазен колан на
пътуващия на предната дясна седалка М. К. е довела до получаване на
описаните тежки травматични увреждания.
Предвид изложеното, изводите на първонстанционния съд относно
наличието и степента на приноса от страна на пострадалия за настъпването на
вредите, са правилни и в съответствие с установените факти и изискванията
на закона.
В заключение - първоинстанционният съд е отчел всички общи и
специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените
от ищците Д.К. и В.К. неимуществени вреди, поради което настоящият състав
на Пловдивския апелативен съд приема, че определеното за всеки от тях
обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за възмездяването
6
им.
По отношение иска на ищцата Е.Х., Пловдивският апелативен съд
споделя напълно изводите относно липсата на активна легитимация по
предявения от нея иск.
Изложените в тази насока доводи от първоинстанционният съд се
споделят напълно и от настоящата инстанция, като в подкрепа на решаващите
изводи се налагат следните допълнения:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 г. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка
за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия
и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство или връзка,
отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.
В конкретния случай отношенията между сестрата и нейния брат
приживе се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Независимо от родствена връзка на тези свидетели с ищците, съдът кредитира
напълно техните показания, преценявайки ги като последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се относно установените факти за
действителните отношения между Е.Х. и нейния брат М..
В конкретния случай установените по делото факти, че Е. е сестра на
М.; че двамата са израснали заедно в жилището на родителите си; че са били
в много добри отношения и са били постоянно заедно; че след като Е. се
омъжила и напуснала жилището на родителите, двамата продължили да
поддържат ежедневна връзка по телефона, да празнуват заедно различни
събития и празници; че близките отношения между тях са се запазили, не са
достатъчни, за да се изведе наличието на такава дълбока емоционална и
житейска връзка, наподобяваща в голяма степен връзката между тесния
семеен кръг, заради съдържанието на която тази ищца да търпи морални
болки и страдания от смъртта на своя брат, надхвърлящи или поне сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките от
този кръг при подобни трагични обстоятелства.
В най-добрия случай така установените факти относно връзката между
ищцата Е.Х. и нейния брат приживе, сочат на обичайна родствена връзка
между роднини от такава степен, характеризираща се с традиционни за
българското общество отношения на уважение, обич, подкрепа и
взаимопомощ между братя е сестри. Не са установени факти за полагане на
грижи и помощ, както и за емоционална подкрепа и доверие между сестрата и
7
брата извън обичайните, които да са оказали толкова трайно и съществено
влияние върху живота и съзнанието на ищцата, че то да съответства в голяма
степен на въздействието, произтичащо от грижи, закрила и подкрепа в
семейството или между родители и деца.
Изводът е, че само наличието на установената родствена връзка, както и
описаните отношения между ищцата Х. и пострадалия при процесното ПТП
неин брат не са достатъчни, за да се направи извод, че Е.Х. попада в
категорията на лицата, визирани в посочените постановления и тълкувателно
решение, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта
на техни близки вреди.
В заключение, въззивният съд намира, че при постановяване на
решението си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към
спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, разноски в полза
на страните не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21037 от 31.05.2021 г., поправено с
решение № 21043 от 30.06.2021 г., постановени по т.д. № 105 по описа за 2019
г., Смолянският окръжен съд в частта, с която е:
- отхвърлен предявения от Д. ТР. К. против ЗД „Б. И.“ АД иск, за
разликата над сумата от 120 000 лева до пълния предявен размер от 200 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на сина й М. В. К., настъпила при ПТП на 12.06.2019 г., по вина на
водача на автомобил марка Б**, модел ****, рег. № ********, със сключена
застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица
****************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.10.2019 г. до окончателното и плащане;
- отхвърлен предявения от В. М. К. против ЗД „Б. И.“ АД иск за
разликата над сумата от 120 000 лева до пълния предявен размер от 200 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на сина му М. В. К., настъпила при ПТП на 12.06.2019 г., по вина на
водача на автомобил марка Б**, модел ****, рег. № ********, със сключена
застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица
****************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.10.2019 г. до окончателното и плащане;
- отхвърлен предявения от ЕЛ. В. Х. против ЗД „Б. И.“ АД иск в частта
за сумата 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени
вследствие от смъртта на брат й М. К., ведно със законната лихва върху тази
сума от 18.10.2019 г. до окончателното им плащане.
8
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9