РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1920 Година 13.11.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен Съд – Пловдив, І
отд., XIV
състав
на 13 ноември 2020 година
в закрито заседание в следния състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВА адм.
дело № 2935 описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.166,
ал.2 АПК.
Образувано е по повод подадени две жалби от „Млечна промишленост –
Хасково“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул.“Четвърти януари“ ****, представлявано от Г.С.Г., първата от които е против допуснато
по силата на закона предварително изпълнение на наложени на дружеството ПАМ –
задължителни предписания, обективирани в протокол за
извършена проверка с рег.№ ПР2029435 от 28.10.2020 г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково, в частта относно предписанието по т.5 и т.6. Втората жалба е
по същество против самите предписания в посочения протокол по отношение на т.5
и т.6 от него.
Молителят счита, че допуснатото по закон предварително изпълнение на наложените
на дружеството предписания по т.5 и т.6 от протокол с рег.№ ПР2029435 от
28.10.2020 г. пряко засягат интересите на дружеството и биха нанесли значителни
материални щети, а именно повторно, двойно плащане на платен годишен отпуск, съответно
неоснователно обогатяване на лицето Н. В. З. – В.. Твърди се, че посочените
предписания в т.5 и т.6 са незаконосъобразни, защото от страна на
административния орган не са били събрани и обсъдени всички доказателства, а
именно наличните в дружеството протоколи за прихващане, с които реално е бил
изплатен дължимият на З.неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г.
Така за 2019 г. се посочва, че на лицето
се полагат 18 дни платен отпуск, от които същата е ползвала 4 дни, а за
останалите е обезщетена чрез прихващане от аванс по заплата. За 2020 г. на
лицето се полагали 13 дни платен годишен отпуск, от които тя е ползвала 9 дни и
е обезщетена за 4 дни чрез прихващане на получен от лицето аванс по заплата.
Посочено е, че прихващането от аванса на лицето е ставало единствено и само с
нейно знание и съгласие.
Предвид разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ, според която работникът или
служителят е длъжен да връща сумите, получени от обезщетения по трудово
правоотношение и от трудови възнаграждения, които е получил добросъвестно,
макар и да се окажат платени при отпаднало основание, а и въз основа на
обстоятелството, че дружеството не би могло да репарира тези средства от бившия
работник при основателност на жалбата и отмяна на оспореното решение, освен по
съдебен ред, за което ще следват отново разходи за дружеството, както и предвид
епидемичната обстановка в страната и затягане на мерките със заповедта от
27.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, се иска спиране на допуснатото
по закон предварително изпълнение на предписанията в т.5 и т.6. Твърди се, че
работата на дружеството е затруднена и ще нанесе трудно поправима вреда на
работодателя след изплащането на обезщетението за отпуск на работника.
От ответника, въз основа на разпореждане на съда, са постъпили по
електронна поща на съда доказателствата по административната преписка, описани
в придружително писмо към нея.
След като се запозна с искането за спиране и представените към него
доказателства, съдът намира искането за неоснователно. Съображенията за това са
следните:
Жалбата е подадена на 09.11.2020 г. в деловодството на Административен
съд- Хасково, а протоколът с извършените предписания от 28.10.2020 г. и е
връчен на управителя на дружеството жалбоподател на същия ден, поради което
намира искането по чл.166 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на
предписанията по т.5 и т.6 за допустимо.
Процесните
предписания представляват принудителни административни мерки /ПАМ/, издадени на
основание чл. 404, ал. 1 т. 12 от КТ и съгласно чл. 405 КТ, обжалването им не
спира тяхното изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на Върховния административен съд,
разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на
административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение
на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително
изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана
за съдебен контрол. Когато по силата на изрична законова разпоредба се
предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория
административни актове, се презюмира наличието на
една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.
В този смисъл предпоставка за спиране от съда на изпълнението на ПАМ,
издадена на основание чл. 404, ал. 1 КТ, е наличие на противопоставим друг
интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. В тежест на жалбоподателя е да посочи и
установи пред съда наличието на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от
спирането изпълнението на заповедта, в случая на оспореното предписание в т.5 и
т.6. Оспорващият следва да обоснове наличието на такава вероятност, като изложи
твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера
и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото
предварително изпълнение, а, за да може съдът да спре допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на административния акт, следва жалбоподателят
да представи доказателства за засягане на свой интерес, който да е равен по
степен на значимост, на посочения в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК.
В случая в жалбата са изложени твърдения за засягане на интересите на
оспорващото дружество, но същите настоящият съдебен състав счита, че не
обосновават основателност на искането за спиране.
Съдът може да спре изпълнението на акта, когато предвидената в чл.60,
ал.1 от АПК законова презумпция е оборена, т.е. когато установи, че е налице
такова засягане на интереси на жалбоподателя, което да е съизмеримо с
основанията, посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК.
В конкретния случай доводите на жалбоподателя не сочат на някакъв
накърнен значим личен интерес и не са доказани от представените доказателства.
Представената с жалбата заповед № 005-20/ 25.08.20 г. на управителя на
дружеството „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД, с която се твърди да са извършени прихващания
на направени към З.недължими аванси по заплата в размер на 3609,56 лв. и
съответно остатък, дължим от работника З.към дружеството в размер на 1118, 57
лв. няма данни въз основа на какви документи е извършено – нито е посочено на
какво основание са плащани тези ежемесечни аванси към заплата, нито
доказателства за самите плащания. Нещо повече – в нито една платежна месечна
ведомост няма данни да са били отразени тези месечни авансови плащания.
Освен това жалбоподателят твърди с представената заповед от 25.08.20202
г., че работникът все още има задължения към него в размер на 1118,57 лв, а в същото време представя платежна ведомост за
м.10.2020 г. на лицето Надежда Варентинова З.–
Ванчева за изплатено обезщетение за отпуск по чл.224 в размер на 220,50лв.
На следващо място жалбоподателят твърди, че прихващането от аванса на
лицето е ставало единствено и само с нейно знание и съгласие, но не представя
никакви доказателства в тази насока.
Тук е мястото да се посочи, че
нормата на чл.405 от КТ, с която се допуска предварителното изпълнение на
посочения вид предписания, цели именно защитата на обществения интерес, за
който като приоритет са правата и интересите на работниците, които представляват
по-уязвимата страна в трудовото правоотношение, и го поставя пред стопанския
интерес на работодателя, във връзка с който се развиват доводи в жалбата. В
този смисъл евентуално настъпилите за жалбоподателя вредни последици от
предварителното изпълнение на оспорения административен акт са непротивопоставими на защитаваните от Кодекса на труда
държавни и обществени интереси.
Останалите представени доказателства с жалбата – преводно нареждане от
06.11.2020 г. и платежна ведомост на Евелина Петрова Харишева
не са относими към делото, тъй като касаят други предписания, които не се
оспорват с настоящата жалба.
Предвид изложеното, съдът намира искането за спиране на предварителното
изпълнение за неоснователно, поради което то следва да бъде оставено без
уважение.
Следва да се насрочи делото за открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
Ето защо,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Четвърти януари“ ****,
представлявано от Г.С.Г., за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на наложени на дружеството ПАМ – задължителни
предписания, обективирани в протокол за извършена
проверка с рег.№ ПР2029435 от 28.10.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково, в частта относно предписанието по т.5 и т.6, до произнасяне с влязъл в
сила съдебен акт по подадената жалба.
Насрочва делото в открито с.з. за 08.12.2020
г. от 9.30 ч, за което да се призоват:
1.
Жалбоподател – „Млечна промишленост – Хасково“
ЕООД, което да се призове на посочения в жалбата адрес;
2. Ответник – Дирекция „Инспекция
по труда“ - Хасково;
3. Окръжна прокуратура –
Пловдив.
УКАЗВА на оспорващия, че изцяло в негова доказателствена тежест е да установи
твърденията в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
вкл. и да установи наличието на незаконосъобразността на издадените предписания,
като следва да го стори с допустимите по АПК и ГПК доказателствени средства.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи
фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването
на оспорения акт, компетентността на органа, издал оспорения акт, като попълни
преписката с всички относими писмени доказателства, които да представи в
заверено копие по делото.
ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства, включително и за
посочване на задачи за съдебна експертиза, и за доказателствени искания до края
на първото по делото заседание, като УКАЗВА на страните, че при неизпълнение и
в този смисъл ставащи причина за отлагане на делото ще понесат санкцията по
чл.92а ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението с препис за страните
пред Върховния административен съд в частта относно искането за спиране.
В останалата част
определението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :