Решение по дело №673/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 283
Дата: 6 октомври 2022 г. (в сила от 6 октомври 2022 г.)
Съдия: Десислав Любомиров
Дело: 20221000600673
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Е. М. Р.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600673 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Н. Х. А., за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД№1055/2021г. по описа СГС, с което,
на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр.
чл.80, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. 334, т. 3 от НПК и чл. 338, вр. с
чл. 334, ал. 1, т. 6 от НПК, съдът е отменил присъда от 24.06.2020 г.,
постановена по НОХД № 22007/2016 г. по описа на Софийски районен съд, в
частта, с която подсъдимият Д. е признат за виновен за престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2. вр. ал. 1 от НК, прекратил наказателното производство
по обвинението за извършено от него на 05.07.2006г. такова престъпление.
Въззивният съд е отменил и присъдата в частта, с която е постановено
наложените на подсъдимите А. и Д. наказания „лишаване от свобода“ да
бъдат изтърпени при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС. Съдът е отменил присъдата по отношение на подсъдимия Д. във
връзка с приложението на чл.23, ал.1 от НК, с което е определено едно общо
1
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. Присъдата
е изменена по отношение на размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ на подсъдимия А., като въззивният съд е определил същото при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и е намалил наказанието от две години
„лишаване от свобода“ на десет месеца „лишаване от свобода“ и на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изпълнението му за срок от три години. С
решението на Градския съд е изменена присъдата на СРС и по отношение на
наложеното наказание на Д. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.20, ал.4. вр. ал.1 от НК, като е намалено от три години „лишаване
от свобода“ на десет месеца „лишаване от свобода“, отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок.
Твърди се, че в хода на наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в разглеждането
на съдебното дело в отсъствието на подсъдимото лице, въпреки наличието на
уважителни причини за неявяването му в съдебно заседание.
В съдебни заседания, проведени на 19.10.2019 год.; 20.11.2019год и от
22.01.2020 год., съдебният състав бил постановил определение, с което е дал
ход на съдебното следствие, събирайки и проверявайки доказателства, при
положение, че подсъдимото лице е отсъствало поради наличието на
уважителни причини - здравословен проблем. Обективните пречки за
неявяването на А. в открито съдебно заседание, били доказани със съответни
медицински документи, които били представени пред съдия - докладчика и
съдебните заседатели. Въпреки наличието на писмени доказателства,
установяващи влошено здравословно състояние на подсъдимото лице, съдът
нарушил процесуалния закон, правата на страна в съдопроизводството, като
разгледал делото в отсъствие на Н. Х. А., въпреки многократните възражения
на защитата, че не трябва да бъде даван ход на производството.
Неоснователно било игнорирано и искането на представителя на Районна
прокуратура - гр. София относно назначаване на съдебно - медицинска
експертиза с конкретно поставени въпроси. Такива възражения били
направени пред въззивната инстанция с подадената въззивна жалба. която по
отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения, не била
разгледана Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, били конкретно и ясно изложени във въззивната
2
жалба и е трябвало да бъдат обект на анализ в мотивите на съдебното
решение, постановено от СГС. В случая липсвали мотиви на
второинстанционния съд относно нарушеното право на защита на А..
Излагат се съображения и за явна несправедливост на наложеното
наказание.
Иска се на основание разпоредбата на чл.425, ал.1, т.1 от НПК, отмяна
по реда на възобновяването влязлото в сила решение по ВНОХД
№1055/2021г. по: описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, и
връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание
пред първата инстанция.
На основание чл.425, ал.1. т.2 от НПК, се иска и отмяна по реда на
възобновяване на наказателните дела влязлото в сила решение по въззивно
наказателно дело от общ характер № 1055/2021г. по описа на Софийски
градски съд - Наказателно отделение и на основание чл.81, ал.З от НК, вр.
чл.80, ал.1, т.З от НК, да прекратяваненаказателното производство срещу Н.
Х. А..
В съдебно заседание искането за възобновяване на
наказателното производство се поддържа.
Прокурорът счита искането за неоснователно. Моли, искането
да бъде оставено без уважение.
Осъдения А. поддържа искането, моли да се възобнови
производството по делото.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
осъденото лице, съображенията развити устно в съдебно заседание, и
извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от
НПК за възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването
на влезли в сила съдебни актове е процесуално допустимо, тъй като е
депозирано от лице имащо право на това, акта чиято отмяна се иска по реда
на възобновяването не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило
във САС в законоустановения с разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок.
Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО.
С решение от 17.02.2022 г., постановено по
3
ВНОХД№1055/2021г. по описа СГС, на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал.
1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл.80, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 337, ал. 1, т. 1,
вр. 334, т. 3 от НПК и чл. 338, вр. с чл. 334, ал. 1, т. 6 от НПК, съдът е
отменил присъда от 24.06.2020 г., постановена по НОХД № 22007/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, в частта, с която подсъдимият Д. е признат
за виновен за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2. вр. ал. 1 от НК,
прекратил наказателното производство по обвинението за извършено от него
на 05.07.2006г. такова престъпление. Въззивният съд е отменил и присъдата в
частта, с която е постановено наложените на подсъдимите А. и Д. наказания
„лишаване от свобода“ да бъдат изтърпени при първоначален общ режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът е отменил присъдата по
отношение на подс. Д. във връзка с приложението на чл.23, ал.1 от НК, с
което е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години. Присъдата е изменена по отношение размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия А., като
въззивният съд е определил същото при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и
е намалил наказанието от две години „лишаване от свобода“ на десет месеца
„лишаване от свобода“ и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил
изпълнението му за срок от три години. С решението на СГС е изменена
присъдата на СРС и по отношение на наложеното наказание на Д. за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4. вр. ал.1 от
НК, като е намалено от три години „лишаване от свобода“ на десет месеца
„лишаване от свобода“, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
тригодишен изпитателен срок.
Твърдението в искането за възобновяване, че първоинстанционият съд
и след това контролиращия го въззивен такъв са допуснали съществени
нарушения на процесуалните правила е основателно. Видно от протоколите
за съдебни заседания проведени на 19.10.2019 год.; 20.11.2019год и
22.01.2020 год., първоинстанционният съд е дал ход на съдебното следствие,
и е извършил ред процесуални действия свързани със събиране и проверка на
доказателства. Това е сторено в отсъствието на осъденото лице А., въпреки,
че защитникът му е представил доказателства за наличието на уважителни
причини за неявяване- здравословен проблем. В грубо нарушение на
процесуалния закон съдът не е съобразил тези доказателства, въпреки, че
медицинските документи са удостоверявали по убедителен начин наличието
4
на обективна причина за неявяването пред съда на осъдения. Тези документи
напълно кореспондират с представените преди това такива за наличие на
заболяване, водещо до ограничена трудоспособност и необходимост от
лечение за продължителен период от време. Съдът въпреки това е дал ход на
делото и по този начин е ограничил възможността на осъдения А. да упражни
процесуалните си права. Процедирайки в нарушение на чл.269, ал.1 от НПК и
без да изложи каквито и да било съображения кое от основанията по чл.269,
ал.3 от НПК приема за налично, на три пъти първоинстанционният съд по
идентичен начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения А.. Той
е бил лишен от възможността да участва лично в съдебните заседания,
включително при събирането на доказателства.
Въззивната инстанция в производството по ВНОХД№1055/21г. по
описа на СГС, не е констатирал порочната процесуална дейност на
първоинстанционния съд, въпреки изложените във въззивната жалба
подробни оплаквания, а е обсъдила въпросите по съществото на делото и е
постановила незаконосъобразно въззивно решение. В нарушение на чл.339,
ал.1 и ал.2 от НПК, съдът не е изложил никакви съображения относно
оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
при разглеждане на делото в отсъствието на подс.А.. По този начин
въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за
цялостна проверка на обжалваната присъда, въпреки, че в мотивите е отразил,
че решението му е взето „Въз основа на извършена цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда“. Използвания формален подход е
незаконосъобразен и опорочава постановения от въззивната инстанция
съдебен акт.
Допуснатите от инстанциите по същество нарушения са съществени по
смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал.
1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното
производство следва да бъде възобновено, постановените по
ВНОХД№1055/2021г. по описа СГС и по НОХД № 22007/2016 г. по описа на
Софийски районен съд съдебни актове – отменени в частта им касаеща
обвиненията на осъдения Н. Х. А., а делото - върнато за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.в отменената част.
5
Мотивиран така и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК
Софийският апелативен съд, пети състав
РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД№1055/2021г.
по описа СГС.
ОТМЕНЯ решение от 17.02.2022 г., постановено по
ВНОХД№1055/2021г. по описа СГС и присъда от 24.06.2020 г., постановена
по НОХД № 22007/2016 г. по описа на Софийски районен съд в частта им
относно осъдения Н. Х. А. с ЕГН**********.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
Софийски районен съд в отменената част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6