Решение по дело №412/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 588
Дата: 11 февруари 2014 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20131200600412
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 231

Номер

231

Година

26.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.26

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янко Янев

дело

номер

20134100100505

по описа за

2013

година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от “Енерго - Про П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 258, В. Т. Г, ЕИК ********* жалба против действие на съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т. – Постановление от 25.02.2013 г. по изпълнително дело № 129/2013 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адв. хонорар от 520 лв. на 350 лв., поради неговата прекомерност.

В жалбата се излага, че обжалваното постановление е неправилно. Съдебният изпълнител неправилно бил приложил § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. Наредбата била издадена на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, което по същността си било законова делегация, но по отношение на чл. 78, ал. 5 от ГПК такова делегиране не било предвидено, поради което § 2 от наредбата не следвало да се прилага. Това било така, тъй като Висшия адвокатски съвет можел да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези по чл. 78, ал. 5 от ГПК, аргумент от чл. 15 от ЗНА, от което следвало, че при прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдебния изпълнител не бил ограничен от трикратния размер на разноските, а до минималния такъв според наредбата. Излага се още, че единственото изискване за редуциране на адвокатския хонорар било да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Излага се, че изпълнителния процес не се отличава с правната и фактическа сложност, както и с полагане на особени усилия и ангажиране на допълнителни ресурси.

Претендира действието – Постановление от 25.02.2013 г. по изпълнително дело № 129/2012 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адв. хонорар от 520 лв. на 350 лв., поради неговата прекомерност да бъде отменено и да се редуцира адвокатския хонорар до минималния размер, определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се и да се присъдят направените по делото разноски.

От взискателя по изпълнителното дело А. В. С. от гр. В. Т., със съдебен адрес: адв. Николай Илчев от АК – В. Т. не са постъпили писмени възражения по реда на чл. 436, ал. З от ГПК.

Съдебният изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т., е изложил мотиви по обжалваното действие.

Окръжен съд – В. Т., като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното постановление, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Изпълнително дело № *0129 по описа на съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т., е образувано по молба на взискателя – А. В. С. от гр. В. Т., ЕГН *, със съдебен адрес: адв. Николай Илчев от АК – В. Т. и издаден в нейна полза изпълнителен лист против “Енерго - Про П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 258, В. Т. Г, ЕИК ********* за сумата от 2 343.29 лв., на основание чл. 55, ал. 1, изр. първо от ЗЗД и сумата от 443.73 лв. – представляваща направени разноски по производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Към молбата освен изпълнителния лист е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че договореното възнаграждение в размер на 520 лв. е внесено в брой. Приложено е и пълномощно, от което се установява, че пълномощникът на взискателя е упълномощен да образува и води изпълнително дело, както и да получава плащания по него.

Изпратени са покана за доброволно изпълнение на 08.02.2013 г. до “Енерго - Про П.” , гр. В. и запорно съобщение на 08.02.2013 г. до „Уникредит Булбанк” , в които са отразени и заплатения от А. В. С. от гр. В. Т. на процесуалния му представител адвокатски хонорар от 520 лв.

Длъжникът “Енерго - Про П.” е направил писмено възражение срещу този размер на адвокатското възнаграждение и е поискал същият да бъде намален, поради прекомерност.

С атакуваното постановление съдебният изпълнител е приел, че в съответствие Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с конкретната фактическа и правна сложност на делото е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение и го е намалил от 520 лв. на 350 лв.

Жалбата е допустима.

Със ЗИД на Гражданския процесуален кодекс - ДВ бр. 100/2010 г., с разпоредбата на чл. 435, ал. 2 е предвидена възможността длъжникът да обжалва „… както и постановлението за разноските”.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.” Разпоредбата е приложима не само в исковото производство, но и в изпълнителното. Съдебният изпълнител при преценката си дали заплатеното от взискателите адвокÓтско възнаграждение е прекомерно е обвързан както от действителната правна и фактическа сложност на делото, така и от минималния размер, предвиден в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая по делото процесуалният представител на взискателите е подал една молба за образуване на изпълнителното дело и в която е посочена банковата сметка, по която да бъдат преведени сумите за погасяване на задължението на длъжника. Ето защо съдът приема, че изпълнителното дело не се отличава с особена правна или фактическа сложност и заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Настоящият съдебен състав на следващо място приема, че при намаляване на адвокатското възнаграждение съдебният изпълнител е ограничен до минималния размер, предвиден в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не от трикратния такъв. Цитираната наредба е подзаконов нормативен акт, който е приет с решение на Висшия адвокатски съвет и е издаден на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата (§ 3 от Наредбата). Както в чл. 78, ал. 5 от ГПК, така и в чл. 36 Закона за адвокатурата законодателят не е посочил, че адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния предвиден в Наредбата размер. В тази връзка съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове „ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт”. Ето защо в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът, респективно – съдебният изпълнител, не са ограничени с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв, който е предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В т. см. - Определение № 283/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 304/2009 г., ІІ т. о. на ВКС на РБ и Определение № 335/06.07.2011 г. по ч. гр. д. № 470/2010 г., I г. о. на ВКС на РБ.

Понастоящем е установено плащането на адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 520 лв. за образуване и водене на изпълнително производство. За да се уважи искането на длъжника за намаляване на процесното възнаграждение следва да се прецени действителната правна и фактическа сложност на делото. По конкретното изпълнително производство пълномощника на взискателя е подал една единствена молба за образуване на изпълнително дело, в която е направил съответните искания към ЧСИ и е посочил сметка, по която следва да се превеждат постъпилите суми от изпълнението. След налагането на запора на банковата сметка на “Енерго - Про П.” за взискателя не се е налагало предприемане на последващи принудителни действия с цел удовлетворяване на паричното му вземане. Същият е бил удовлетворен единствено и само чрез това изпълнително действие. Ето защо, настоящият състав намира, че процесното изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност изискваща заплащане на адвокатско възнаграждение над минималния предвиден нормативен праг, доколкото в светлината на гореизложеното съдът не е обвързан от трикратния минимален размер по смисъла на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът съобрази, че при материален интерес по изпълнителния лист от 2 787.02 лв., минималният размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 153.61 лв. Към последното следва да се добави и дължимото възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело от 100 лв., т.е. общо се получава 253.61 лв.

С оглед на всичко изложено окръжният съд приема, че е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 520 лв., което е предпоставка по чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния му размер възлизащ на 253.61 лв.

Поради това обжалваното постановление на ЧСИ Дияна Колева от 25.02.2013 г. по изп. дело № 129/2013 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адв. хонорар от 520 лв. на 350 лв., поради неговата прекомерност следва да се отмени и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същият се намали от 520 лв. на 253.61 лв.

Съобразно изхода на спора пред въззивния съд А. В. С. от гр. В. Т., ул. „И. Х.” № 6, В. А, . 3, ЕГН *, със съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „Хан Аспарух” № 1 адв. Николай Илчев от АК – В. Т. следва да заплати на жалбоподателя “Енерго - Про П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 258, В. Т. Г, ЕИК ********* направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 25 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С оглед на изложеното, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА действията на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева, с рег. № 728 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – В. Т., а именно – Постановление от 25.02.2013 г. по изпълнително дело № 129/2013 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адв. хонорар от 520 лв. на 350 лв., поради неговата прекомерност.

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на адв. Николай Илчев от АК – В. Т., пълномощник на взискателя А. В. С. от гр. В. Т., ул. „И. Х.” № 6, В. А, . 3, ЕГН *, със съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „Хан Аспарух” № 1 адв. Николай Илчев от АК – В. Т. по изпълнително дело № 129/2013 г. по описа на Дияна Колева, с рег. № 728 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – В. Т. от 520 лв. (петстотин и двадесет лева) на 253.61 лв. (двеста петдесет и три лева и 61 ст.), поради прекомерност.

ОСЪЖДА А. В. С. от гр. В. Т., ул. „И. Х.” № 6, В. А, . 3, ЕГН *, със съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „Хан Аспарух” № 1 адв. Николай Илчев от АК – В. Т. да заплати на “Енерго - Про П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 258, В. Т. Г, ЕИК ********* направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Решение

2

70E80328753D229AC2257B59004A505B