ПРОТОКОЛ
№ 92
гр. Бургас, 22.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светла М. Цолова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600072 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Д. И. Т., редовно призована, се явява
лично.
Явява се и упълномощеният защитник адв. В. Р. от АК – Бургас.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Х..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Няма печки по даване ход на делото. Да се даде ход на
делото.
Съдът като изслуша становищата на страните, намери, че няма
пречка за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим нови доказателства. Да се
приключи съдебното следствие.
АДВ. Р.: Няма да сочим нови доказателства.
Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства, както и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото
производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимата Д. Т. срещу
присъда по НОХД 492/2024 г. на Бургаския окръжен съд, с която присъда е
призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 354а от НК и й е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което
изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК.
Подсъдимата счита, че съдът неправилно е приложил закона,
конкретно, че е следвало да се редуцира предвиденото наказание по смисъла
на чл. 63 от НК и след като същото бъде редуцирано, тя да бъде освободена на
основание чл. 78а от НК, от наказателна отговорност, за извършеното от нея
престъпно деяние, като в подкрепа на това свое твърдение съответно се
коментира и се цитира конкретна съдебна практика на ВКС, поради което
счита, че с постановяването на присъдата е нарушен законът и желае в тази
насока да бъде изменена присъдата, като бъде призната за виновна и
2
съответно на основание чл. 78а от НК за бъде освободена от наказателна
отговорност, и да й бъде наложено наказание по административен ред.
Считам, че доводите изтъкнати във въззивната жалба, са
неоснователни, като в тази насока практиката на ВКС е твърда и по този
начин съдът не е нарушил закона. Не считам за необходимо да отегчавам
съдебния състав, за да преповтарям мотивите към присъдата, където съставът
постановил присъдата много обстойно е анализирал както законодателството,
принципите на правото, така и съдебната практика относно приложението на
чл. 63 НК, т.е. кога следва да се редуцира наказанието, което действително е
редуцирано и какво има предвид текста на чл. 78а, а именно, че предвиденото
наказание за самото престъпление, тоест, че чл. 78а от НК се прилага за
предвиденото от законодателя наказание „лишаване от свобода“, а фактът, че
подсъдимата е непълнолетна, съответно след това се преви тази редукция и
съответно в конкретния случай съдът правилно не е приложил разпоредбата
на чл. 78а от НК, тъй като предвиденото наказание за престъпното деяние, за
което е призната за виновна, не попада в границите на чл. 78а от НК, след
което съобразявайки се с възрастта на непълнолетната извършителка,
съответно е намалил предвиденото наказание. Както казах в началото, не
считам за необходимо да преповтарям мотивите на Бургаския окръжен съд,
който е постановил присъдата, който в своите мотиви абсолютно обстойно е
анализирал както практиката, така и закона.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, аз заставам пред Вас с
ясното убеждение, че присъдата на първата инстанция следва да бъде
изменена, като моята подзащитна Д. Т. бъде освободена от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 6 от НК.
Няма спор по фактите. Тя направи пълни самопризнания още в
хода на досъдебното производство. Признала е фактите в обвинителния акт и
съдейства на органите на досъдебното производство и на съда. Делото се
проведе по реда на съкратеното съдебно следствие, съгласно чл. 371, т. 2 от
НПК. Спорът тук е единствено правен и той е следният:
Когато деецът е непълнолетен, следва ли редукцията на
наказанието по чл. 63 от НК да се извърши първо и едва след това да се
прецени дали са налице условията за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а, ал. 6 от НК или обратното.
Моето категорично становище е, че редукцията по чл. 63 от НК
настъпва екс леге и предхожда преценката по чл. 78а от НК. Според мен, това
е логично, законосъобразно и справедливо. Има и съдебна практика в тази
насока, където съдилищата приемат, че при непълнолетни извършители
задължителната редукция по чл. 63 от НК следва да се приложи преди да се
направи преценка по чл. 78а от НК. Причината - чл. 63 от НК е част от
правната квалификация, определя границите на наказанието и е
3
задължителен. Съдилищата дори споделят, че всичко друго би било в ущърб за
непълнолетния и би уеднаквило положението му с това, на пълнолетен
извършител. А това считам, че би било в разрез с целия дух на наказателното
право за непълнолетните и ТР № 10/1970 г., също подчертава задължителният
характер на чл. 63 от НК. Т.е. не по преценка на съда, а автоматично, в
момента, в който се установи възрастта на дееца. Следователно няма логика
тази редукция да бъде игнорирана при преценката, дали е възможно
освобождаване от отговорност по 78а от НК.
На второ място, чл. 63 от НК е част от правната квалификация на
деянието. Веднъж включен в обвинението, той определя както наказуемостта,
така и границите на санкционната рамка. Съгласно чл. 63, ал. 3 от НК, съдът
определя наказанието в пределите по предходните алинеи, т.е. след като вече е
приложил редукцията. От тук и логично следва, че и оценката дали е налице
условието по чл. 78а, ал. 1, б.„а“ от НК, а именно предвидено наказание до 3
годишни „лишаване от свобода“, се извършва след тази задължителна
редукция.
На трето място, чл. 78а от НК сам по себе си има различни
хипотези, приложими към пълнолетни и непълнолетни лица. Ако тълкуваме
разпоредбата така, че при непълнолетни деецът да не може да се възползва от
чл. 78а, само защото в особената част на НК наказанието е над 3 години, без
да се отчита задължителната редукция, то ние обезсмисляме чл. 63 от НК и
уеднаквяваме режима на непълнолетни и пълнолетни. Това, според мен,
противоречи не само на структурата на Кодекса, но и на основния принцип на
наказателната политика спрямо непълнолетни, а именно индивидуализация,
корективност и облекчена отговорност.
В настоящия случай, моята подзащитна е била непълнолетна при
извършване на деянието. Не е осъждана, не е освобождавана от отговорност
по друг ред, стойността на веществата е символична едва 16,34 лв., няма
вреди, няма рецидив, няма системност, има самопризнание, съжаление, пълно
съдействия и в този контекст Ви моля да приложите справедливостта такава,
каквато законът я е замислил в лицето на чл. 78а, ал 6 от НК. Именно така ще
се постигнат целите на закона и специалната и генералната превенция, без да
се стигне до стигматизиране на едно младо момиче, чиято грешка е моментна,
но последиците от едно условно осъждане могат да бъдат трайни.
Аз в жалбата си до Апелативен съд - Бургас подробно съм
изложила мотиви. Посочила съм, че наистина практиката е разнородна в
различните съдилища, а дори и във ВКС се застъпват различните становища,
като навсякъде са посочени логически основания защо да се приеме едното
пред другото становище и според мен, докато няма окончателно такова
решение, с което да се уеднакви практиката, имаме право като юристи да
застъпваме едно от двете становища.
Това е моето становище и Ви моля за съдебен акт в този смисъл.
4
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на подсъдимата
жалбоподателка Д. И. Т., да упражни правото си на лична защита.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА ПОДСЪДИМА Д. И. Т.: Придържам
се към становището на моя адвокат и го подкрепям. Понеже съм студентка
втори курс и ще работя с деца, и тъй като се очертава, че ще работя с
подрастващи деца, това ще остави много голям негативен отпечатък върху
моето по-нататъшно развитие.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА Д. И. Т. : Моля
да бъде приложен чл. 78а от НК, да бъда освободена от наказателна
отговорност.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5