МОТИВИ към Присъда № 151/01.10.2019г. по
НОХД № 994/2019г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу П.Н.В. с ЕГН **********, с който същият е обвинен в
това, че на 27.02.2018год. в гр. ***, на ул. „***“ №
48, вх.1, ет.5 не изпълнил съдебна заповед на БРС за незабавна защита, издадена
на 31.01.2018год. въз основа на Решение № 164/31.01.2018год. по гр. дело №
8346/2017год. по описа на Районен съд - ***, на основание чл.18, ал.1 от Закона
за защита от домашното насилие, като влязъл в жилището на майка си - С.П.В. и й нанесъл побой - удар с
юмрук в главата в областта на тила и ритници по тялото, в нарушение на
задължението му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо същата -
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Още с разпореждането си за насрочване съдът е посочил,
че по отношение на състава по чл. 296, ал. 1 ,
съдебната практика е константна, че липсва субект, който да
има качеството „пострадал” (Определение № 66 от 16.02.2015 г. по н. д. №
64/2015 г. на Окръжен съд – Сливен, Определение № 3515 от 27.10.2015 г. по н.
д. № 4137/2015 г. на Софийски градски съд, Определение № 597 от 5.9.2013 г. по
н. д. № 1275/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 276 от 29.05.2014
г. по н. д. № 569/2014 г. на Окръжен съд – Варна, Определение № 207 от
16.05.2014 г. по н. д. № 244/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил и др.), поради
което и съдът не конституира лице в качеството на „частен обвинител“ или
„граждански ищец“.
Пред съда производството протече по общия ред, като
ход беше даван в няколко съдебни заседания, в които бяха събрани необходимите
доказателства и проведени съдебните прения. За всяко едно от заседанията
подсъдимият беше редовно призоваван, като съдът положи максимални усилия да
осигури явяването му в съдебната зала. Освен от съдебните призовкари,
В. беше призоваван и чрез органите на МВР, по телефон, включително и беше
обявяван за ОДИ. Въпреки това подсъдимият не се яви нито веднъж и нито веднъж
не посочи уважителна причина за неявяването си. Доколкото обвинението спрямо него
не е за тежко престъпление, присъствието му по аргумент от чл. 269, ал.1 НПК не
е задължително и доколкото са налице предпоставките на чл. 269, ал.3 НПК – съдът приключи разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия, като му назначи служебен защитник, който да следи за
спазване на правата и интересите му.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства.
Въпреки това счита, че следва да намери приложение институтът на чл. 78а НК и
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Б.-БАК също счита, че вината на подзащитния й е безспорно
доказана. Не споделя мнението на РП-*** за приложимост
на чл. 78а НК, а счита, че наказанието следва да се определи по общите правила
и да бъде индивидуализирано на „Глоба“ в минимален размер. Под евентуалност
посочва, че ако съдът прецени, че наказанието следва да е „Лишаване от
свобода“, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 ,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
П.Н.В. с ЕГН ********** е
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, български гражданин, неженен, със
средно образование, неосъждан. За него няма регистрирани трудови договори. Същият
системно злоупотребява с алкохол, както и води неуседнал начин на живот.
Към
27.02.2018г. подс. В. е бил неосъждан. С Решение № 1235/12.09.2018г. на РС-*** по НАХД № 3675/2018г., в сила от 28.09.2018г. В. е бил освободен от наказателна отговорност с прилагане на
чл. 78а НК за извършено на 29.05.2018г. друго престъпление по чл. 296, ал.1 НК,
отново извършено спрямо майка му – С.В..
От както се уволнил от казармата
през 1994г. подсъдимият В. започнал системно да злоупотребява с алкохол. С
времето отношенията между него, майка му и брат му – св. П.В.
се влошили до степен последните двамата да потърсят защита по реда на Закона за
защита от домашното насилие. В края на 2017г. св. П.В.
и неговата майка сезирали РС-*** с молба по ЗЗДН. Било
образувано гр.д. № 8346/2017 год. по
описа на Районен съд *** против П.Н.В.. На
03.11.2017г. съдът издал срещу В. Заповед за незабавна защита
(до приключване на делото с влязъл в сила акт), а в последствие с Решение №
164/31.01.2018 год. , в сила от 16.02.2018г. се
произнесъл окончателно по спора, като задължил П.В. да
се въздържа от домашно насилие спрямо майка си и брат си; отстранил същия от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. ***, ул. „***" №48, ет.
последен - за срок от шест месеца, начиная от
31.01.2018год.; забранил на П.В. да се приближава жилището, местоработата, и
местата за социални контакти и отдих на майка си и брат си. С посоченото
Решение на БРС била издадена и Заповед за защита, като копие от нея и от Решението
били изпратени на Началника на 01 РУ-***, за връчване
на подсъдимия. На 14.02.2018г. препис от Решението и Заповедта били връчени на
подс. П.В., срещу подпис. Бил съставен и протокол по чл.65 от ЗМВР, чрез който В. бил предупреден да спазва и
изпълнява Решение № 164/31.01.2018 год. по гр. дело № 8346/2017 год. и Заповед
за защита от 31.01.2018 год. С посочения протокол същият бил уведомен и за отговорността, която би носил за
извършено деяние по чл. 296, ал.1 от НК, ако не изпълни съдената заповед.
Въпреки че бил запознат със Заповедта, подсъдимият не се съобразил с
нея и на 27.02.2018 год. успял да влезе в дома на майка си и започнал да й
нанася побой и да й иска пари. Тя успяла да излезе от жилището и потърсила
помощ от съседи.
Около 21.00ч. св. З.С.
чул позвъняване на
входната врата. Отворил и видял съседката си С.В.,
която била силно разтревожена - плачела и го помолила да се обади в полицията,
тъй като синът й – подс. П.В. ***. Обяснила му, че П.
я е нападнал и започнал да й нанася удари, като я съборил на земята. Св. С. бил
наясно, че по отношение на П.В. има издадена заповед
за защита от домашно насилие, въпреки че самият той не я бил виждал. В същото
време, той възприел, че съседката му е изключително притеснена и изплашена и
затова решил да провери какво става в жилището й. Св. С. се качил до ет.5, където се намирал апартамента
на съседката му и видял, че действително вътре в жилището е синът й П.В., в
пияно състояние. Предупредил го, че ще подаде сигнал в полицията, след което се
прибрал.
Междувременно С.В. също се
прибрала в дома си, но след известно време отново позвънила на вратата на
съседа си - св. З.С., за да го уведоми, че агресивното
поведение на синът й продължава чрез рушене на вещи в
дома. При това положение св. С. подал сигнал в полицията.
Във
връзка с подадения сигнал, около 21.00 ч. на 27.02.2018 год. на
място пристигнали полицейските служители - св. К.И. и
св. Я.С. ***. При пристигането им на място те се
разминали с П.В., който тъкмо
излизал през вратата на жилищната кооперация и побягнал в посока ул. „***“. На
св. И. и св. С. било известно, че по отношение на него е наложена ограничителна
заповед, поради което и го настигнали и задържали, след което го отвели в 01 РУ-***.
За случая било образувано бързо
производство № 431 ЗМ-217/2018г. по описа на 01 РУ-***, пор.
№ 673/2018г. по описа на БРП, което в последствие било преобразувано в разследване
по общия ред. В хода на досъдебното производство В. бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 296, ал.1 НК, като в
последвалия разпит отказал да даде обяснения, заявявайки, че не се признава за
виновен.
След приключване на
разследването делото било внесено от наблюдаващия прокурор в съда с предложение
по реда на чл. 375 НПК за освобождаване на В. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Било образувано
НАХД № 4203/2018г. по описа на РС-***, като с
протоколно определение № 1937/05.12.2018г. съдът прекратил производството,
приемайки че в случая е налице пречка по смисъла на чл. 78а, ал.7 НК, тъй като
в случая е налице „множество от престъпления“ доколкото на с Решение №
1235/12.09.2018г. на РС-*** по НАХД № 3675/2018г., в
сила от 28.09.2018г. В. е бил освободен от наказателна отговорност с прилагане
на чл. 78а НК за извършено на 29.05.2018г.
Определение на РС-*** е било протестирано пред
ОС-***, като с Определение № 25/31.01.2019г. по ВЧНД № 97/2019г. на БОС,
въззивният съд е потвърдил Определението на РС-*** и също е посочил, че в
случая не са налице основанията за прилагане на диференциранатата
процедура по Глава 28 НПК.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателствени
материали, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на св. З.С. (л. 91 гръб – 82 от съдебното производство), включително и
приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с
ал.1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л.
13 от ДП); св. Я.С. (л. 91 от съдебното производство),
включително и приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство
(л. 12 от ДП); св. К.И. (л. 92-гръб от съдебното производство),
включително и приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с
ал.1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство
(л. 11 от ДП) и П.В.
(л. 105-гръб – 106 от съдебното производство), включително и приобщените
по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 14 от
ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 50 от съдебното
производство); справка от НОИ (л.33-35 от съдебното
производство); справка от ТД на НАП (л. 42 от съдебното производство); Заповед
за незабавна защита от 03.11.2017г. (л. 19 от ДП); Заповед за защита от
31.01.2018г. (л. 21 от ДП); Решение № 164/31.01.2018г. на РС-*** по гр. д. №
8346/2017г. (л. 22 от ДП); протокол по чл. 65 ЗМВР (л. 24 от ДП), докладна
записка (л. 41 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на производството
доказателства по реда на чл.305, ал.3 НПК,
като кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Въпросните
показания са логични, последователни и взаимосвързани, като се подкрепят от
писмените доказателства по делото. Всички разпитани свидетели добросъвестно
излагат възприятията си за значимите факти, като съдът не констатира
противоречия или неясноти. Настоящият състав си дава ясна сметка, че св. П.В. е в близкото родство с подсъдимия, както и че същият е потърпевш
от актовете на домашно насилие от страна на брат си, което потенциално сочи на
заинтересованост и предубеденост, но в конкретния случай такава не се
констатира. Изложеното от този свидетел кореспондира с показанията на св.С., С. и И., поради което и съдът му дава вяра.
Съдът цени и всички писмени доказателства по делото,
доколкото същите са приобщени по предвидения за това ред и не са оспорени по никакъв
начин от страните.
На база на горните кредитирани свидетелски показания и
писмени доказателства безспорно се установява, че на посочената дата подс. В. е
влязъл в жилището на майка си и й е нанесъл побой. По делото не се събра нито
едно доказателства, което да разколебава горните и което да налага настоящият
състав да излага подробни мотиви защо кредитира едните доказателства за сметка
на другите.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 296, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
Престъплението е насочено
срещу правосъдието, като същото засяга обществените отношения, гарантиращи
изпълнението на съдебните актове и издадените с тях разпореждания.
На първо място от обективна
страна, съдът счита, че първото изискване на закона, а именно - да има издадена
Заповед за защита от домашно насилие, е налице. Това е така, доколкото видно от
приобщеното по делото Решение № 164/31.01.2018 год., в
сила от 16.02.2018г. е била издадена Заповед за защита от компетентният
първоинстанционен съд, с която на основание чл. 18, ал.1 ЗЗДП съдът е постановил
мерки за закрила спрямо С.В. и П.В., като е задължил подсъдимият П.В. да се въздържа от домашно
насилие спрямо тях, отстранил го е от жилището и му е забранил да приближава
жилището, местата за социални контакти и отдих на майка му и брат му.
Въпросната заповед има незабавно действие, а отделно от това е влязла и в законна
сила на 16.02.2018г., като към 27.02.2018г. все още не е била преустановила
правното си действие, доколкото съдът е определил 6 месечен срок за действие.
Изпълнителното деяние на
престъплението е формулирано като „не изпълни” заповедта. Законодателят е
инкриминирал всяко едно поведение (действие или бездействие) на дееца, което
обективно влиза в противоречие с поведението, предписано в издадения съдебен
акт. В конкретния случай заповедта въвежда задължение на подсъдимия да не
доближава майка си, както и да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо
нея. Съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал.1 ЗЗДН – „домашно насилие” е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. В конкретния случай с действията си по влизане в
жилището на С.В. и нанасянето на същата на удари,
подсъдимият безспорно не е изпълнил и двете забрани на съдебната заповед. Същия
не само е доближил непосредствено пострадалата, но и е извършил спрямо нея нов
акт на домашно насилие, поради което и по мнение на настоящия състав,
поведението му безспорно изпълва със съдържание изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 296, ал.1 НК.
От субективна страна деянието
е извършено от В. с пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на
подсъдимия, че БРС е издал валидна съдебна заповед за защита от домашно
насилие, която го задължава да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо
майка му, както и му забранява да я доближава, като същият е предвиждал, че с
действията си няма да зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но от волева
страна същият е искал да наруши забраните.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до 3 години или глоба до пет хиляди лева.
При решаване на въпроса за конкретния вид
и размер на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчете
както смекчавайте, така и отегчаващите отговорността обстоятелства.
В негативен план за подсъдимия следва да
се отчете фактът, че това не е изолиран случай на домашно насилие, а същият
многократно е въздействал по този начин на близките си. На следващо място съдът
не може да не отбележи, че в конкретния случай неизпълнението на съдебната
заповед е извършено само 13 дни, след като подсъдимият е бил запознат с нейното
съдържание – т.е. имало е много кратък период от време, в който същият да е
съобразявал поведението си с това, предписано му от съда. Този факт, по мнение
на настоящия състав, също завишава обществената опасност на извършеното. Не
може да не се спомене, че в случая подсъдимият не се е ограничил само с
доближаване до майка си, а неизпълнението на заповедта се е изразило и в несъставомерно нанасяне на телесна повреда (побой), което също
следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчита чистото съдебно минало на В., както и фактът, че
видно от показанията на брат му – същият очевидно вече е преустановил противоправно
си поведение. В известна степен, като смекчаващо отговорността обстоятелство може
да се отчете тежкото материално и социално положение на подсъдимия, който видно
от приложените справки – не работи, а видно от докладната записка на л. 41 е: „…бездомник, който пребивава в района между улиците „***“, „Сан Стефано“ и „Мария Луиза“, в кварталните
кръчми и прилежащите зелени площи“, но тези факти по никакъв начин не са в
състояние самостоятелно да разколебаят горните изводи. Не следва да се забравя,
че въпреки тежкото си материално положение, подсъдимият все пак намира
средства, за да употреби алкохол, поради което и въпросното смекчаващо
отговорността обстоятелство не е с много голяма тежест.
Всичко казано по-горе, мотивира съдът да
приеме, че в случая п
ри индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия наказанието следва да се определи при
прилагане на правилата на чл.54, ал.1 и ал. 2 НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да позволят
приложението на чл.55 НК.
Съдът счита, че измежду двете алтернативни наказания,
приложение следва да намери лишаването от свобода. Предвид обществената
опасност на конкретното деяние, настоящият състав е на мнение, че всяко друго
наказание, различно от лишаване от свобода не би могло да постигне целите на
наказанието. Не следва да се заравя и че подсъдимият не работи на трудов
договор и няма доходи, поради което и наказанието „глоба” би било неизпълнимо,
а от там и самоцелно, доколкото не би могло да постигне целите, предвидени в
закона.
Относно конкретния срок, през който подсъдимия следва
да бъде лишен от свобода, съдът отчитайки всички посочени по-горе отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, счита, че същият следва да бъде
определен в минималния възможен от три месеца.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на В. и
наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане
на горните цели и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно, доколкото до момента подсъдимият
не е търпял други наказания по смисъла на НК. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. В. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от
влизане в сила на настоящата присъда.
Във връзка с
направените от представителя на РП-*** възражения,
относно приложимостта на чл. 78а НК, тук е мястото съдът на направи няколко
уточнения. На първо място въпросът дали производството може да протече по този
ред вече е бил решен от въззивния съд с влязло в сила
Определение № 25/31.01.2019г. по ВЧНД № 97/2019г. на БОС, с което е потвърдено
Определението на РС-***, констатиращо че тези
предпоставки не са налице. Настоящият състав напълно се солидаризира с доводите
на ОС-***, като също счита, че в случая предпоставките
на чл. 78а НК не са налице, за което излага и самостоятелни мотиви.
В конкретния
случай, деянието е довършено от подсъдимия на 27.02.2018г. като към тази дата
той е бил неосъждан. Безспорно по отношение на подсъдимия към същия този момент
не е бил прилаган и институтът по чл.78а от НК, тъй като това е сторено със
съдебен акт, влязъл в сила на 28.09.2018г. – т.е. около седем месеца след
датата на извършване на деянието по настоящото дело. Тези обстоятелства
мотивират извода на настоящия състав, че по отношение на подс. В. са налице
положителните предпоставки по ал.1 на чл.78а от НК. След законодателната
промяна на института на освобождаване от наказателна отговорност през 2005 год.
обаче, законодателят предвиди в ал.6 (сега ал. 7) на
чл.78а от НК и допълнителни отрицателни предпоставки – т.е. вече за прилагането
на този институт е необходимо кумулативното наличие на предпоставките по ал.1 и отсъствието на тези по ал.7 на
чл.78а от НК.
В конкретния случай настоящият състав счита, че е
налице именно пречка по см. на ал.7 на чл.78а от НК, тъй като е налице
хипотезата на „множество престъпления”. Относно съдържанието, влагано в това
понятие, не е налице спор нито в правната теория, нито в практиката. Нещо
повече, съобразно обвързващото тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от
21.10.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г., ОСНК
- "множество престъпления" е такава особена форма на престъпна
дейност, при която деецът извършва едновременно или последователно не едно, а
две или повече престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания
за отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните
престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях (т. нар.
„съвкупност”), или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече
осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление (т.нар. „рецидив”).
В конкретния случай е налице именно първата хипотеза – подсъдимият е извършил
деянието, предмет на настоящото разглеждане в условията на реална съвкупност с
това по НАХД № 3675/2018 г. на РС-***. За да бъде
преценено дали в настоящия случай е налице забраната на посочената разпоредба
следва да се съпоставят датите на извършване на отделните престъпления и тези
на влизане в сила на съдебните актове, дали решение по съществото на делата. В
конкретния случай деянието по НАХД № 3675/2018 г. на РС-***,
е извършено на 29.05.2018г., а настоящето на 27.02.2018г., като
решението за първото деяние е влязло в сила на 28.09.2018г. Както е прието в
Решение № 178 от 28.05.2015г. по н. д. № 538/2015г. по описа на III н. о. на
ВКС, постановено по аналогичен случай обаче – „реалната /респ. идеалната/
съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се
формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал.1 от НК, които
са деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не
престава да губи своята характеристика на част от множеството престъпления,
независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или последващо
деяние от съвкупността”. Следователно освобождаването на дееца от наказателна
отговорност по НАХД № 3675/2018 г. на РС-***, след
извършване на настоящето деяние, не променя извода, че двете деяния са
извършени при условията на реална съвкупност помежду си – респективно, че е
налице „множество престъпления”. Между другото този извод е споделен и в
Решение № 493 от 13.02.2015г. по н. д. № 1574/2014г. по описа на I н. о. на ВКС
и Решение № 406 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК. В
този смисъл е и многобройната практика на съдилищата от цялата страна както на
районно, така и на окръжно и апелативно ниво, като например: Решение № 16 от
13.01.2016 г. на Военно-апелативен съд на РБ по НЧХД № 23/2016 г.; Решение №
39/09.05.2014 г. по ВАНД № 38/2014 г. на ОС – Габрово; Решение от 26.01.2017г.
по ВНОХД № 1292/2016г. на ОС – Стара Загора; Решение от 10.05.2011г. по ВНОХД
370/2011г. на ОС-Варна; Присъда от 29.05.2014 г. на РС - Чирпан по н. о. х. д.
№ 138/2014 г. и много други.
В този смисъл е и практиката на ОС-***
- Решение № 372 от 21.11.2012 г. на ОС - *** по в. н. ч. х. д. №
1198/2012 г., Решение № 284 от 07.02.2018 г. на ОС - *** по
ВНОХД № 1186/17г. и др.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно нормата на чл.
25 НК – правилата за съвкупността се прилагат дори когато лицето е осъдено с
отделни присъди, както е в случая, т.е. – за наличието на „множество
престъпления” е без значение дали деянията са включени в един обвинителен акт
или за всяко отделно деяние е било проведено отделно съдебно производство,
завършило с осъдителен акт. Доколкото с влязлата в сила присъда по НАХД №
3675/2018 г. на РС-*** подсъдимият е признат за
виновен в това, че на 29.05.2018г. е извършил престъпление, то и настоящата
инстанция по силата на чл. 413, ал.1 НПК е длъжна да се съобрази с влезлия в
сила съдебен акт и да приеме, че на 29.05.2018г. подсъдимият е извършил
престъпление, като приложи всички следващи се от това последици, една, от които
е забраната за приложение на чл. 78а НК за последващо деяние, намиращо се в
условията на съвкупност с първото престъпление.
Поради горните съображения настоящият състав счита, че
в конкретния случай въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на
процесното деяние – в конкретния случай е неприложим институтът на чл. 78а НК, именно поради което и не го приложи.
По
разноските и по веществените доказателства.
По делото няма сторени разноски, и няма приложени
веществени доказателства, които да налагат произнасяне от съда.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.