Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 07.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №68/2022г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 31/07.03.2022г., постановено по н.а.х.д. №700/2021г.,
Ловешки районен съд, втори състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 35-0000812/06.07.2021г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” (РДАА) гр. Плевен, с което на К.П.А. с ЕГН
********** и адрес ***, на основание чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
лева за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във връзка с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във връзка с Приложение 5, Част І, т.7.2, б.”а” от Наредба
№Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – К.П.А., страна по н.а.х.д.№ 700/2021г.
по описа на Ловешки районен съд.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен
съд Ловеч е незаконосъобразно и неправилно. В тази връзка се излага, че нарушението
„без задължително оборудване на МПС – пожарогасител” неправилно е отнесено към
разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, която касае управление на технически
неизправно МПС, а липсата на пожарогасител се отнася към състава на нарушение
по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП. Сочи се, че установените по делото факти са в
противоречие с възприетата правна квалификация, което обуславя извод за
незаконосъобразност на НП поради неправилно приложение на закона, и извеждайки
противоположен правен извод, първоинстанционният съд е приложил неправилно
закона. На втора място се твърди липсата на яснота по какъв критерий
неизправността е приета за значителна, тъй като в описанието на нарушението е
посочена само конкретната неизправност, но не са посочени фактите, които
обосновават извода, че процесните неизправности са значителни – представляващо
съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на
съставомерните обективни признаци на нарушението. Твърди се липса на мотиви от
страна на районния съд по отношение на горното, прието от касатора за допуснато
съществено процесуално нарушение. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и на
НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се
потвърди решението като правилно и законосъобразно, за което излага подробни доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за основателна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 23.06.2021г. касаторът,
като водач на товарен автомобил Ман с рег.№*******, собственост на „Стенли
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
компетентни лица и в законоустановените срокове, съдържат всички изисквани от
закона реквизити, изчерпателно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, в какво се състои то, изчерпателно и пълно са описани
всички обстоятелства, касаещи фактическия състав на визираното нарушение,
отразени са всичките му съставомерни признаци, законовата разпоредба, която е
била нарушена, налице е единство между словесното описание и цифровата
квалификация, както и между дадената такава в АУАН и НП, словесното описание на
извършеното нарушение в НП е било напълно достатъчно, за да разбере нарушителя
какво точно нарушение му се вменява и да организира защитата си, без по какъвто
и да е начин да са били нарушени правата му. Приел също, че е безспорно
доказано от обективна страна вмененото на жалбоподателя административно
нарушение – извършване превоз на товар на дата 23.06.2021г., без управлявания
от касатора товарен автомобил да е оборудван с пожарогасител. В мотивите на
решението било изложено, че действително неизпълнението на задължението по
чл.139, ал.1, т.1, респективно по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП са две различни
административни нарушения, но в процесния случай е налице привидна идеална
съвкупност между съставите на две административни нарушения, като съставът на
нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП поглъща този по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП,
съответно и предвидените за нарушения на тези текстове санкционни разпоредби –
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП спрямо чл.185 от ЗДвП. С горните доводи и след анализ
на разпоредби, непосочени в АУАН и НП, но според съда относими към процесното
нарушение, решаващият състав потвърдил оспореното пред него НП.
Касационната инстанция намира за основателни доводите
на касатора и на прокурора за неправилност на оспореното решение.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда
задължение движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни. Същевременно
нормата на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя
три- и четириколесни МПС да бъдат оборудвани с пожарогасител. Става въпрос за
две отделни и самостоятелно формулирани от законодателя задължения за водачите
на ППС, като неизпълнението на всяко едно от тези задължения, респ.
несъобразяването на водачите с двете отделни материалноправни норми, по
аргумент съответно от чл.179, ал.6, т.2 и чл.185 от ЗДвП, осъществява състава
на самостоятелни административни нарушения.
Неправилната квалификация на движението на МПС без пожарогасител
като нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е обусловило неправилното
приложение на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и неправилно налагане на административно наказание „глоба” в размер на 200
лв. Такава глоба съгласно чл.179, ал.6 от ЗДвП се налага на този, който
управлява технически неизправно ППС. Размерът на глобата по чл.179, ал.6 от ЗДвП е различен в зависимост от това дали констатираните неизправности на ППС
са незначителни, значителни или опасни. Както бе посочено по-горе, при
проверката не е установено управлявания от А. автомобил да е бил технически
неизправен по смисъла на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, а е установено, че е бил
необорудван с пожарогасител в нарушение на изискването в чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Административнонаказателните норми се прилагат
стриктно, с оглед точното им съдържание и смисъл и не е допустимо да се
тълкуват разширително при прилагането им. По аргумент от това, след като в
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП не се предвижда налагане на административно наказание
на този, който управлява три- и четириколесно МПС, необорудвано с
обезопасителен триъгълник, с аптечка, с пожарогасител и/или със
светлоотразителна жилетка, тази норма в случая е приложена неправилно при
издаване на НП. Неправилно за извършеното от А. нарушение на чл.139, ал.2, т.3
от ЗДвП му е наложено административното наказание, предвидено за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. След като в ЗДвП няма изрична разпоредба, която да
предвижда налагане на административно наказание за изпълнително деяние, изразяващо
се в управление на три- или четириколесно МПС, необорудвано с пожарогасител, за
нарушение на което и да е от задълженията по чл.139, ал.2 от ЗДвП е приложима
общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП.
На следващо място, при така формулираните
самостоятелни материалноправни норми за дължимо поведение (чл.139, ал.1, т.1 и
чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП) и при наличието на изрична самостоятелна санкционна
норма за деянието управление на МПС, което е технически неизправно (чл.179,
ал.6, т.2 от ЗДвП) спрямо общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП,
разглеждането на нормата на чл.10, ал.1, т.6, б.”п” от ППЗДвП е несъстоятелно,
още повече че тази норма не е посочена в АУАН и НП. Действително цитираната
норма от ППЗДвП определя като технически неизправно МПС, което няма
допълнително оборудване с пожарогасител. ЗДвП обаче като акт от по-висока
степен спрямо ППЗДвП разграничава техническата неизправност на МПС от
оборудването на МПС. Освен това законодателят определя като компетентен за
определянето на класификацията на неизправностите единствено министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи с наредба – чл.101, ал.4 от ЗДвП, а не с правилник за
приложението на закона.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че
липсата на пожарогасител представлява техническа неизправност на МПС (въпреки възприетата
от законодателя самостоятелно на задължението, от една страна, за управление на
технически изправно ППС и от друга страна, за оборудването на МПС с
пожарогасител), то НП се явява незаконосъобразно и по следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността за управление на
технически неизправно ППС, предвид диференциацията на неизправностите в
разпоредбата на чл.179, ал.6 от ЗДвП, следва в АУАН и в НП да са посочени
релевантните факти за определянето на съответната неизправност като
незначителна, значителна или опасна. В конкретния казус актосъставителят и
наказващият орган са се задоволили да запишат в АУАН и НП, че „неизправността” е „значителна”, без обаче да посочат,
без съответно да изложат релевантни факти, обосноваващи преценката за
определената от органите степен на значимост на неизправността.
Релевантните факти за определяне на дадена
неизправност като значителна са посочени в §6, т.72 от ДР на ЗДвП, като
възможните относими в случая са: неизправности, които могат да засегнат
безопасността на превозното средство или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Релевантни
факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени и в
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, по препращане от чл.101, ал.4 от ЗДвП. Във
връзка с горното съдът съобрази и че в ЗДвП е направено разграничение между
техническата изправност на ППС и оборудването им с редакция ДВ, бр.51 от
2007г., докато нормата на чл.10, ал.1, т.6, б.”п” от ППЗДвП е с непроменена
редакция от приемането на ППЗДвП с ПМС № 36 от 1996г., обн., ДВ, бр.25 от
22.03.1996г., в сила от 01.06.1996г., а посочената наредба е приета през 2011г.
Последното е в потвърждение на довода на касационната
инстанция за наличието на непълнота и неяснота от описанието на нарушението по
какъв критерий твърдяната неизправност е приета за значителна. В случая в
описанието на нарушението е посочена само конкретната неизправност, но не са
посочени фактите, които да обосновават извода, че процесната неизправност е
значителна. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по отношение
описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението, което освен
неправилното приложение на материалния закон също представлява основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че като
е потвърдил НП, въззивният съд е приложил неправилно ЗДвП. Налице е основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение, и вместо него
постановяване на ново, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора искането на касатора за
присъждане на направените в производството разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” (юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи
РДАА Плевен съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИААА във вр. с
§1, т.6 от ДР на АПК), следва да бъде осъдена да заплати на касатора сумата от
800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, за
осъществената от него защита в двете съдебни инстанции, или по 400 лева на
инстанция, което възнаграждение е договорено и заплатено в брой съгласно
представените по делото документи. От страна на административнонаказващият
орган не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което съдът не може да редуцира същото. Съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешкият
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 31 от 07.03.2022г., постановено по н.а.х.д.
№ 700/2021г. по описа на Ловешки районен съд, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 35-0000812/06.07.2021г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр. Плевен, с което на К.П.А. с ЕГН ********** и
адрес ***, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.139, ал.1,
т.1, във връзка с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във връзка с Приложение 5, Част І,
т.7.2, б.”а” от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” да заплати на К.П.А. с ЕГН ********** и адрес ***, деловодни разноски
в общ размер на 800 (осемстотин) лева или по 400 (четиристотин) лева за всяка
една от съдебните инстанции, която сума представлява договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.