Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
25.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря С.В. и в присъствието на прокурора ……………………………, като разгледа
докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внчх дело № 651 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е
по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила
първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от
адв. П.Н. ***, повереник на частния тъжител и граждански ищец П.Н.П., както и
по въззивна жалба от адв. К.В. ***, защитник на подсъдимата Р.Д.С., против
присъда № 138/23.10.2018г. постановена по нчхд № 1812/2017г. по описа на Районен
съд гр.Сливен.
С атакувания съдебен акт подсъдимата
Р.Д.С. е призната за виновна в това, че на 01.07.2017г. срещу 02.07.2017г. в ********** разгласила позорно
обстоятелство по отношение на П.Н.П., че не може да има собствени деца, което е
престъпление по чл.147 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лв. в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
Със същата присъда подсъдимата Р.Д.С.
е призната за невиновна в това, че на 01.07.2017г. срещу 02.07.2017г. в **********
обидила П.Н.П. с думите „гледа чуждо копеле”, като обидата е разпространена
чрез високоговорител на телефон, като е оправдана по повдигнатото с тъжбата
престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 от НК.
Подсъдимата Р.Д.С. е призната за
невиновна в това, че на 01.07.2017г. срещу 02.07.2017г. в ********** разгласила
позорно обстоятелство за П.Н.П. с думите „не може да има собствени деца”, като
клеветата е разпространена по друг начин и е оправдана по повдигнатото с тъжбата
обвинение за престъпление по чл.148 ал.2 пр.1 вр. с чл.147 ал.1 от НК.
Подсъдимата Р.Д.С. е осъдена да
заплати на частния тъжител и граждански ищец П.Н.П. сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението
по чл.147 ал.1 пр.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на
деликта - 02.07.2017г. до окончателното й изплащане, като искът до пълният му
размер за сумата от 8000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Отхвърлен е като неоснователен и
недоказан и предявения от частния тъжител и граждански ищец П.Н.П. против подсъдимата
Р.Д.С. граждански иск за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т.2 пр. 2 вр.чл.146
ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на деликта -
02.07.2017г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимата Р.Д.С. е осъдена да
заплати на частния тъжител и граждански ищец П.Н.П. сумата от 600 лв.,
представляващи направени разноски за повереник, както и сумата от 12 лв.
представляваща държавна такса за образуване на наказателното производство.
Подсъдимата Р.Д.С. е осъдена да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лв. по
сметка на СлРС.
Във въззивната жалба на повереника
на частния тъжител и граждански ищец, депозирана в установения от закона и
указан от съда срок за обжалване се изразява несъгласие с така постановения
съдебен акт, който се определя като частично неправилен и незаконосъобразен. Твърди
се, че неправилно е квалифицирано извършеното от подсъдимата деяние,
съставляващо клевета по смисъла на НК, неправилно и необосновано е оправдана
същата за отправените от нея обидни думи към тъжителя, неправилно единият
предявен граждански иск е уважен в занижен размер, а вторият е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Настоява се присъдата да бъде частично отменена и
частично изменена, като подсъдимата да бъде призната за виновна за престъпление
по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК, а не по чл.147 ал.1 от НК
както е приел СлРС; предявеният
граждански иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК да бъде
уважен в пълен размер – 8000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на деликта - 02.07.2017г. до окончателното й изплащане; подсъдимата да бъде
призната за виновна за престъпление по чл.148 ал.1 т.2 предл.2 вр.чл.146 ал.1
от НК, като й бъде наложено съответно наказание за това престъпление; подсъдимата
да бъде осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата в размер
на 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от престъплението по чл.148 ал.1 т. 2 предл.2 вр.чл.146 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането - 02.07.2017
г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Впоследствие е депозирано
допълнение към въззивната жалба на повереника на частния тъжител и граждански
ищец, в което се излагат подробни съображения в подкрепа на направените
оплаквания в първоначалната жалба. Като не се оспорва нито преценката на
доказателствата, нито /принципно/ приетото от съда за установено от фактическа страна, в
допълнението се изразява несъгласие с част от правните изводи. Заявява се, че разпространените
обида и клевета, извършени от страна на подсъдимата, адресат на които е частния
тъжител П.П. са доказани по категоричен, несъмнен и безспорен начин, но съдът
неправилно е счел, че в конкретния случай както от обективна, така и от
субективна страна е доказана само разпространената от подсъдимата клевета, а
именно, че тъжителят не може да има собствени деца, при което е дадена правна
квалификация на така извършеното деяние вместо по чл.148 ал.2 предл 1 вр.чл.147
ал.1 предл.1 от НК такава по чл.147 ал.1 от НК. По отношение на обвинението за обида,
разпространена от подсъдимата, а именно, че тъжителят гледа чуждото копеле, се
сочи, че съдът неправилно е приел, че за съставомерността на това деяние, би
следвало обидните изрази да бъдат възприети пряко от пострадалия. Навеждат се и
доводи, че вследствие на изречените от подсъдимата обидни и клеветнически
твърдения са настъпили няколко по вид тежки последици както за пострадалия,
така и за близките от неговото семейство. В този смисъл се сочи, че малолетното
дете Д. до този момент не е знаело, че тъжителят не е негов биологичен баща. Заявява
се, че изречените от подсъдимата обиди и клевети не само дълбоко са засегнали
честта и достойнството на тъжителя. но са създали реална опасност и риск
малолетното дете Д.П. П. да узнае, че доверителят ми не е негов истински, респ.
биологичен баща. което пък от своя страна с оглед на ниската му възраст е могло
да му причини сериозна психологична травма. След така чутите думи, изречени от
подсъдимата, тъжителят се афектирал, като се почувствал крайно неудобно с
дълбоко засегнати чест и достойнство. Тези думи са били причината, поради която
непосредствено след случилото се тъжителят е излязъл навън и е извършил деяния,
за които е бил съответно осъден от СлРС. Настоява се подсъдимата да бъде
призната за виновна за престъпление по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.147 ал.1
предл.1 от НК, а не по чл.147 ал.1 от НК както е приел СлРС; предявеният граждански иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.2 предл.1
вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК да бъде уважен в пълен размер – 8000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта - 02.07.2017г. до
окончателното й изплащане; подсъдимата да бъде призната за виновна за
престъпление по чл.148 ал.1 т.2 предл.2 вр.чл.146 ал.1 от НК, като й бъде
наложено съответно наказание за това престъпление; подсъдимата да бъде осъдена
да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата в размер на 4000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението по чл.148 ал.1 т. 2 предл.2 вр.чл.146 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането -
02.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски
за производството пред въззивната инстанция.
Във въззавната жалба на защитника
на подсъдимата, също депозирана в установения от закона и указан от съда срок
за обжалване, се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт в осъдителната му
/наказателна и гражданска/ част, като в тази му част същият се определя като
неправилен, постановен при неправилно приложение на материалния закон, при
допуснати процесуални нарушения и необоснован. Твърди се, че в хода на
производството не е било доказано по категоричен и безспорен начин подсъдимата
да е извършила каквото и да е престъпление вкл. такова по чл.147 ал.1 от НК.
Заявява се, че на инкриминираната дата подсъдимата е осъществила един единствен
телефонен разговор със свид. Д.Д. с цел да потърси от него съдействие при
разрешаването на конфликта между тъжителя и дъщерята на подсъдимата, като при
този разговор тя не е изричала думите, че тъжителят не може да има собствени
деца. Обосновава се извод, че твърдението на частния тъжител П.П., че Р.С. е
изрекла по негов адрес, че „Не може да има собствени деца“ не се подкрепя и от
показанията на разпитаните по негово искане свидетели. В тази връзка се твърди,
че според тези свидетел Р.С. е казала, че П.П. „нямал деца, че гледа чуждо
дете“, което обстоятелство нито е невярно, нито е клеветническо. Навеждат се и
доводи в подкрепа на тезата, че дори да се приеме за доказано твърдението на
тъжителя за казани от подсъдимата думи, че той не може да има собствени деца,
тези думи не носят в себе си никаква укорима или негативна оценка и не
злепоставят тъжителя т.е. не представляват позорно обстоятелство. В подкрепа на
оплакването за допуснати процесуални нарушения се сочат отказа на съда да
приеме като писмени доказателства копия от протоколи за разпит на свидетели от
друго наказателно производство, както и отказа на съда да допусне поправка в
съдебния протокол, съставен за едно от проведените съдебни заседания. Настоява
се за отмяна на присъда в частта, в която Р.Д.С. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.147 ал.1 от НК и да бъде постановена нова
присъда, с която подсъдимата да ъде призната за невиновна по това обвинение. Настоява
се за отмяна присъдата и в частта, в която Р.Д.С. е осъдена да заплати на П.Н.П.
сумата от 1000 лева, представляващи неимуществени вреди от престъплението по
чл.147 ал.1 от НК, като в тази връзка се заявява, че липсата на извършено от Р.С.
престъпление обуславя неоснователността на предявения граждански иск дори и в
уважения от съда размер. Сочи се още, че по делото не са били ангажирани
никакви доказателства, които да установят при условията на пълно и пряко
доказване П.П. да е претърпял каквито и да било неимуществени вреди.
Впоследствие е депозирано
допълнение към въззивната жалба на защитника на подсъдимата, в което се излагат
подробни съображения в подкрепа на направените оплаквания в първоначалната
жалба. В допълнителната жалба се сочи, че при постановяване на обжалваната
присъда съдът не е обсъдил в пълнота изложените в хода на делото свидетелски
показания. И неправилно е отказал да приеме като доказателства по делото
представените в съдебно заседание протоколи от разпитите на свидетелите Д.И., Д.Д.
и С.П., извършени в хода на досъдебно производство, приключило със споразумение
по нохд № 319/2018г. по описа на Районен съд гр. Сливен. Настоява се за отмяна
на присъдата в частта, в която Р.Д.С. е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.147 ал.1 от НК и да бъде постановена нова присъда, с която
да тя да бъде призната за невиновна, както и да бъде отхвърлен изцяло
предявения граждански иск за заплащане на неимуществени вреди от престъплението.
Депозирано е и възражения против въззивната жалба на повереника на частния
тъжител и граждански ищец, която се определя като неоснователна и се настоява
същата да не бъде уважавана.
В с.з. пред въззивната инстанция
частният тъжител и граждански ищец П.Н.П., редовно призован, не се явява. За него
се явява упълномощения му повереник, който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и основания и моли същата да бъде уважена.
Настоява подсъдимата да бъде призната за виновна за престъпление по чл.148 ал.2
предл.1 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК, а не по чл.147 ал.1 от НК както е приел
СлРС; предявеният граждански иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението
по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК да бъде уважен в пълен
размер – 8000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта -
02.07.2017г. до окончателното й изплащане; подсъдимата да бъде призната за
виновна за престъпление по чл.148 ал.1 т.2 предл.2 вр.чл.146 ал.1 от НК, като й
бъде наложено съответно наказание за това престъпление; подсъдимата да бъде
осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата в размер на 4000
лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението по чл.148 ал.1 т. 2 предл.2 вр.чл.146 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането -
02.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Намира жалбата на защитника на
подсъдимата за неоснователна. Претендират се направените разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Подсъдимата Р.Д.С., редовно
призована, също не се явява в с.з. пред въззивната инстанция. За нея се явява
упълномощения й защитник, който заявява, че поддържа жалбата на посочените в
нея основания. Настоява за отмяна на присъдата в частта, в която Р.Д.С. е
призната за виновна в извършването на престъпление по чл.147 ал.1 от НК и да
бъде постановена нова присъда, с която да тя да бъде призната за невиновна,
както и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск за заплащане на
неимуществени вреди от престъплението. По отношение на жалбата на повереника на
частния тъжител и граждански ищец заявява, че същата е неоснователна.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмените
жалби, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях
доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна проверка
относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК,
намери жалбата на защитника на подсъдимата за неоснователна, а жалбата на
повереника на частния тъжител и граждански ищец – за частично основателна по
отношение на искането за увеличаване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд, въз основа
на извършения от него анализ на наличните събрани и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства принципно
правилно, а и в достатъчна степен пълно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2017г. вечерта около 23.00-23.20
часа, частният тъжител П.П. заедно със съпругата си свид. С.П. се прибирали в
дома си в с.Червенаково, общ. Твърдица. Подсъдимият бил употребил алкохол и бил
почерпан. Алармата на паркиран в близост до дома им автомобил се задействала.
По същото време навън се намирала и свид. В.Х. /дъщеря на подсъдимата Р.С./, която
простирала пране. Чула шума на алармата и излязла за да я изключи, защото
автомобила бил на нейния приятел. Подразнен от шума частният тъжител П.П. реагирал
с думите: „Само Вие ли имате аларми" и нарекъл свид. В.Х. „пингвин”. След
казаните от тъжителя П. думи свид. В.Х. измърморила нещо по негов адрес, при
което тъжителят й казал да се прибира в дома си. Приключвайки размяната на
думи, тъжителят П. и съпругата му също се прибрали в дома си и седнали на
верандата заедно със свид. Д.И. /майка на частния тъжител П.П./.
Свид. В.Х. се прибрала в дома си и
се обадила на майка си - подс.Р.С., като й казала, че се страхува от частния
тъжител. Подс. Р.С. решила да потърси лично обяснение от тъжителя П.П.. След
около 15 минути тя пристигнала до къщата му. Била във видимо нетрезво
състояние, поискала обяснения от тъжителя П. за направената от него забележка
към нейната дъщеря. Излязла свид. Д.И. - майка на тъжителя, и казала на
подсъдимата, че нито е времето, нито мястото да се разправят, като помолила да
се прибира в дома си. След около 10 минути подс. Р.С. отново се върнала до дома
на тъжителя, този път придружавана от свид. К.Х., неин бивш съпруг и баща на
свид. В.Х.. Подсъдимата отново настоявала да получи обяснение за отправената
забележка към дъщеря й. Частният тъжител П.П. й казал да се прибират и да
престанат да се разправят, при което свид. К.Х. се обърнал към него с думите:
„Искаш да взема пушката и да те застрелям ли ?". Тъжителят П. отново им
казал да се прибират, след което те напуснали дома му.
Частният тъжител П.П., заедно със
съпругата си свид. С.П. и майка си свид. Д.И. останали в дома си на верандата.
След около 15-20 минути при тях дошъл и свид. Д.Д. - брат на тъжителя и кмет на
**********. След неговото пристигане телефонът му неколкократно звънял, като
бил търсен от подс. Р.С.. На няколко пъти свид. Д.Д. отказвал да приеме
обажданията, като на поредното позвъняване от подсъдимата той включил телефона
си на високоговорител. Присъстващите, а именно: свид. Д.И., свид. С.П.,
малолетното дете Д.П. П. /родено на ***г./ и частният тъжител П.П., възприели
лично думите, изречени от подсъдимата Р.С., че П. /частният тъжител/ гледа
чуждото копеле и че не може да има собствени деца.
Действително частният тъжител П.П.
не бил биологичен баща на детето Д., но то било припознато от него и бил вписан
в акта му за раждане. Казаните думи афектирали тъжителя. Той се почувствал
крайно неудобно с дълбоко засегнати чест и достойнство. Същевременно силно се
ядосал, тъй като изречените от подсъдимата по-горе думи били чути и от
малолетното дете Д., което до момента не е знаело, че частният тъжител П.П. не
е негов биологичен баща. След като чуло изречените от подсъдимата думи, детето
започнало да задава въпроси какво е „копеле” и защо тази жена е казала, че баща
му т.е. частният тъжител не може да има
собствени деца.
Частният тъжител П.П. се ядосал и
начупил няколко автомобила със своя. Бил задържан от полицейски служители в РУ
на МВР гр.Твърдица. За извършените от него деяния бил осъден с одобрено
споразумение за решаване на делото по нход № 319/2018г. по описа на СлРС.
Към момента на подаване на тъжбата
от съжителството си с частния тъжител П.П., свид. С.П. вече била бременна, а
към момента на приключване на делото пред първата инстанция те вече имали свое
дете.
Фактическата обстановка, изложена в
мотивите към проверяваната присъда подробно и в достатъчна степен пълно, по
същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния
акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения
/когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до изложените по-горе фактически
констатации.
Така преценените и обсъдени
доказателствени материали са били достатъчни с оглед изясняването на
релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство
обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала
неизяснена. В тази връзка се явяват неоснователни оплакванията във въззивната
жалба на защитника на подсъдимата за необоснованост на атакувания съдебен акт -
с оглед на изрично съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че съдържащите
се в тъжбата твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Такива съображения се навеждат и в допълнението към първоначалната жалба с
оглед на оплакванията, че районният съд неправилно е преценил и обсъдил
наличните по делото доказателствени материали.
В мотивите си районният съд е
обсъдил наличните по делото събрани доказателствени материали, въз основа на
което е изградил изводите си относно фактите и съответно е направил обоснования
и законосъобразен извод, че подсъдимата е извършила деяние по чл.147 ал.1 от НК.
Действително доказателствените
материали по делото и в частност показанията на разпитаните свидетели не са
били коментирани подробно и задълбочено, като съдът се е задоволил да посочи по
отношение на тях, че същите са
единни, последователни и взаимно се допълват помежду си и с другите събрани по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Именно по
тази причина е необходимо настоящата инстанция да им обърне по-специално
внимание.
Показанията на свидетелите Д.И.
/майка на тъжителя/, Д.Д. /брат на тъжителя/ и С.П. /съпруга на тъжителя/ са
подробни, последователни и в много голяма степен относими към предмета на
доказване, тъй като именно те са възприели думите изречени от подсъдимата
касаещи тъжителя. Вярно е, че тези свидетели се намират в близки лични
отношения с тъжителя, но само това обстоятелство /само по себе си/ не следва да
ги дискредитирани и априори да не им се дава вяра. Анализирайки и съпоставяйки
конкретното им съдържание, може да се обоснове извод, че въпреки някои различия
в тях /които не са съществени и нямат решаващо значение/, по отношение на
основните обстоятелства /а именно – провеждан ли е телефонен разговор от страна
на подсъдимата на инкриминираната дата и с какво съдържание/, действително е
налице последователност, непротиворечивост и взаимно допълване.
Неоснователни са възраженията на
защитата на подсъдимата относно това какви твърдения изнасят тези свидетели в
показанията си по отношение на използваните от подсъдимата думи респ. че тези
свидетели не изнасят твърдения подсъдимата да е казала, че тъжителят не може да
има собствени деца, а че гледал чуждо дете и нямал собствено.
Свид. Д.И. заявява, че подсъдимата
е казала следното: „ Не съм виновна, че П. гледа чуждо дете, копеле и не може
да си направи деца.“ Свид. Д.Д. заявява: „Р. каза, че брат ми не може да има
деца и гледа чуждо копеле“. Свид. С.П. заявява: „… чухме, че П. не може да има
дете, че гледа чуждото копеле.“
По отношение на останалите
свидетели – В.Х. /дъщеря на подсъдимата/, А. Г. /баба на приятеля на свид. В.Х./,
П. Г. /приятел на свид. В.Х./ и К.Х. /бивш съпруг на подсъдимата и баща на
свид. В.Х./, съдът намира, че принципно също няма пречка да бъдат кредитирани
показанията им доколкото същите са относими към предмета на доказване по делото
и на основните обстоятелства /дали и какви думи е използвала подсъдимата по
време на телефонния разговор със свид. Д.Д./ и доколкото същите не противоречат
на останалия доказателствен материал по делото. Никой от тези свидетели не
твърди, че подсъдимата със сигурност не е провеждала такъв телефонен разговор и
не е използвала думите, за които е обвинена, доколкото никой от тях не е бил
абсолютно през цялото време с нея.
Правилна е преценката по отношение
на обясненията на подсъдимата, които с основание са определени като нейна
защитна позиция, целяща оневиняването й.
Правилно са преценени и останалите
доказателствени материали. Що се отнася до искането на защитата на подсъдимата
за приобщаване като писмени доказателства на протоколи за разпит на свидетели
от друго наказателно производство, с основание това искане не е било уважено.
С оглед на това присъдата на СлРС
не е необоснована и не е постановена при превратно тълкуване на доказателствата.
Съдебният акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за
установени в него и изложени в мотивите му фактически положения кореспондират
напълно с наличния събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие
доказателствен материал. От друга страна, в хода на това съдебно следствие са
събрани необходимите доказателства за изясняването на всички релевантни в
случая обстоятелства включени в предмета на доказване по конкретното
наказателно производство.
Въз основа на така установеното по
отношение на фактическата обстановка от страна на районния съд, последният е
направил и обосновал законосъобразните си правни изводи както относно
съставомерността на извършеното от подсъдимата Р.Д.С., така и относно правната му
квалификация. В тази връзка първоинстанционния съд също е изложил достатъчно и
убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.
При приетите за установени и
коментирани по-горе фактически положения е несъмнено, че с извършеното от нея
подсъдимата Р.С. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.147 ал.1 пр.1 от НК, тъй като на 01.07.2017г. срещу 02.07.2017г. в
********** разгласила позорно обстоятелство по отношение на П.Н.П., че не може
да има собствени деца.
В мотивите към присъдата си
районният съд подробно е обосновал наличието на всички елементи от състава на това
престъпления и настоящата инстанция изцяло и напълно споделя изложените в тази
връзка доводи и съображения.
Обект на защита с цитираната правна
норма са обществените отношения свързани с достойнството и честта на
гражданите, като с клеветата се накърнява положителното мнение или оценка на
обществото за наклеветения.
Изпълнителното деяние се изразява
чрез разгласяване, довеждане до знанието на трети лица на неистински позорни
обстоятелства другиму, даже тези факти да се изнасят като слух или съмнение. В
случая подс. Р.С. е разгласила неистинските обстоятелства по телефона пред
свид. Д.Д. /който е пуснал на високоговорител казаните думи/, че тъжителят П.П.
не може да има собствени деца.
Това обстоятелство т.е. че
тъжителят не може да има собствени деца обективно не е вярно, доколкото той
вече има дете, родено по време на настоящото наказателно производство.
Това обстоятелство т.е. че
тъжителят не може да има собствени деца е и позорно, тъй като то злепоставя
тъжителя, представя го пред околните като непълноценен човек, доколкото засяга
основната функция по продължението на рода.
Позорното обстоятелство по чл.147
ал.1 от НК е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се
отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от
естество да накърни доброто му име в обществото. Позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, отнасящ се до минали или
настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация,
укорим от гледна точка на общопризнати морални норми или отразяващ отрицателни
качества на субекта, характеризиращ го негативно, факт, който е от естество да
накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството. Това
изпълва съдържанието на обективните признаци на състава на престъплението. В
този смисъл изречените от Р.С. думи очевидно носят в себе си укорима или
негативна оценка по отношение на П.П. и го злепоставят в обществото.
Поради горните съображения се
явяват неоснователни възраженията във въззивната жалба на защитника на
подсъдимата за несъставомерност на извършеното и в частност, че изречените думи
обективно не са имали позорящ честта и достойнството на тъжителя характер.
Според настоящия съд твърдението, че едно лице не може да има собствени деца по
същество означава, че това лице не е годно да има собствени деца т.е. че
непълноценно вкл. от гледна точка на осъществяването на функцията по
продължаването на човешкия род.
Правилно подсъдимата Р.С. е била
призната за виновна за деяние, което е квалифицирано като такова по чл.147 ал.1
пр.1 от НК, а не като такова по чл.148 ал. 2 пр.1 вр.чл.147 ал.1 от НК, каквото
е повдигнатото обвинение според частната тъжба. Действително липсва
квалифициращото обстоятелство „разпространяване на клеветата по друг начин“.
Разгласяването на невярното и позорно обстоятелство действително е станало по
телефона в конкретния случай, но това не означава, че разпространението е
станало „по друг начин“ по смисъла на нормата на закона. За да е съставомерно
деянието по цитираната разпоредба на чл.148 ал. 2 пр.1 вр.чл.147 ал.1 от НК е
необходимо разпространяването да е станало по начин, който предполага достигане
до знанието на повече хора. В случая подсъдимата се е обадила по телефона на
свид. Д.Д. и не е знаела, че той ще включи респ. че е включил високоговорителя
на телефона и повече хора ще чуят казаното от нея.
Следователно законосъобразно
подсъдимата е била оправдана по обвинението по чл.148 ал.2 пр.1 вр.чл.147
ал.1от НК, за това, че на 01.07.2017г. срещу 02.07.2017 г. в **********
разгласила позорно обстоятелство за П.Н.П. с думите „не може да има собствени
деца”, като клеветата е разпространена по друг начин.
Не е било доказано по безспорен и
категоричен начин, че от обективна и субективна страна подс. Р.Д.С. е
осъществила престъпния състав на чл.148 ал.1 т.2 пр.2 от НК, за това, че на
01.07.2017г. срещу 02.07.2017г. в ********** обидила П.Н.П. с думите „гледа
чуждо копеле”, като обидата е разпространена чрез високоговорител на телефон.
За съставомерността на деянието е
необходимо обидните изрази да бъдат възприети от тъжителя пряко или опосредено,
като подс. С. е целяла или допускала те да достигнат до тъжителя и да доведат
до настъпването на негативна промяна в личната му и обществена оценка. В
конкретния случай визираният признак от обективна страна не е налице, доколкото
проведения телефонен разговор обективиращ унизителните за честта и
достойнството на тъжителя П.П. изразни средства не са били отправени персонално
до него, а до брат му, който от своя страна ако не беше активирал
високоговорителя на телефона си, изразите не биха били чути от присъстващите.
Подсъдимата не е била наясно, че е включен високоговорителя на телефона на
лицето, с което разговаря респ., че изречените от нея думи ще бъдат възприети
лично от тъжителя. Те не са били и предназначени за да стигнат до него и поради
това няма как извършеното да бъде квалифицирано като обида.
Неоснователни са възраженията в
жалбата на повереника на частния тъжител и граждански ищец, както и наведените
доводи, че деянието на подсъдимата следва да се квалифицира и като обида, а не
само като клевета. За да е налице обида е необходимо деецът да каже или да
извърши нещо унизително за честта и достойнството на другите в негово
присъствие. Наистина думите на подсъдимата са стигнали до знанието на
тъжителя, но това е станало по причина извън волята на подсъдимата. Тя не е
била наясно, че високоговорителят на телефона на свид. Д.Д. е включен и че
тъжителят ще възприеме казаното от нея. Обстоятелството, че свид. Димитров е
брат на тъжителя и това предполагало, че той би могъл да му предаде за думите
на подсъдимата /ако не беше включен говорителя на телефона/ касае едно
предположение и няма отношение към преценката дали става въпрос за обида като
вид престъпление.
Деянието е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните последици.
Поради горните съображения оплакванията
в жалбите на повереника на частния тъжител и граждански ищец и на защитника на
подсъдимата за материална незаконосъобразност на атакуваната присъда се явяват неоснователни.
Присъдата е законосъобразна в
частта си относно наложеното на подсъдимата наказание за престъплението по
чл.147 ал.1 пр.1 от НК, за което тя е призната за виновна.
При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът се е съобразил с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, като е взел в предвид всички индивидуализиращи
вината обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по-висока от
обичайната за този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимата,
която е неосъждана и целите на генералната и специалната превенция.
Законосъобразно е приложението на
разпоредбата на чл.78а от НК, а наложеното наказание глоба е в минималния размер от 1000 лв.
Присъдата на районния съд е принципно
правилна и законосъобразна и в гражданската си част, с уговорката, за която ще
стане въпрос по-нататък отнасяща се до размера на присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.147 ал.1 пр.1 от НК.
Настоящата инстанция споделя
констатацията в мотивите, че предявения от частния тъжител П.П. против
подсъдимата Р.С. граждански иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от непозволено увреждане вследствие на нанесените болки и страдания е
с правно основание чл.45 от ЗЗД и е допустим, а разгледан по същество и
частично основателен, но е предявен в завишен размер.
Правилно е посочено основанието за
претендираното обезщетение – именно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, като в този
смисъл действително са налице всички елементи от фактическия състав на този
правен институт – деяние /действие или бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.
По несъмнен начин е установено наличието на
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на подсъдимата Р.
Стефанов по отношение на тъжителя П.П. и
получените в резултат на това негативни преживявания от страна на тъжителя в
това му качество.
Що се отнася до вредата, без
наличие на такава действително не може да се говори за непозволено увреждане.
Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние. От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че в резултат на деянието извършено от подсъдимата,
тъжителят наистина е претърпял психически травми изразяващи се в срам и
унижение, предвид обстоятелството, че унизителните за честта и достойнството му
квалификации са достигнали до близките му. Следователно е налице вреда под
формата на извършените спрямо личността му престъпление по чл.147 ал.1 пр.1 от НК, от което се е породило психотравмиращо въздействие, като е налице и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата.
С оглед изложеното действително са
налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на подсъдимата Р.С..
За нея възниква задължение да обезщети причинените вреди. На обезщетение
подлежат всички преки и непосредствени вреди, в случая – неимуществени такива.
Обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно
претърпените вреди. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително
пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера
си, са трудно оценими.
Съобразявайки всички тези
обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, районният
съд е преценил, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания
т.е. неимуществени вреди, в конкретния случай възлиза на сумата от 1000 лв.
Настоящата инстанция, обаче, счита,
че този размер е занижен и не представлява достатъчно адекватна компенсация на
претърпените от тъжителя вреди с неимуществен характер. В тази връзка не са
отчетени в достатъчна степен конкретните обстоятелства, при които е станало
разпространяването на клеветническите твърдения: същите са станали достояние не
само на тъжителя, но и на неговите най-хора – майка, брат и съпруга; станали са
достояние и до малолетното дете, което е преживяло много тежко случилото се и
се е създала опасност то да научи факта, че тъжителят не е негов биологичен
баща. Не е отчетено в достатъчна степен и състоянието, в което е изпаднал
тъжителя в резултат на думите на подсъдимата, което в значителна степен е
допринесло той да извърши вкл. неправомерни действия, за които впоследствие е
бил осъден с влязъл в сила съдебен акт.
При това положение окръжният съд
намира, че справедлива компенсация за реално претърпените от тъжителя вреди с
неимуществен характер е сумата от 2500 лв.
В тази връзка е неоснователно
оплакването на защитата на подсъдимата, че не е доказано настъпването на неимуществени
вреди за тъжителя, които да подлежат на компенсация. Такива вреди действително
са настъпили и по делото са налице достатъчно доказателства в тази насока,
съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели.
Неоснователна е и претенцията на
повереника на частния тъжител и граждански ищец за уважаване на гражданския иск
в пълен размер, тъй като претендираната сума от 8000 лв. е значително завишена
и не отразява адекватно действителния обем претърпени вреди с неимуществен
характер от страна на пострадалия в конкретния случай.
Законосъобразно е присъдено
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.147 ал.1 пр.1
от НК да се заплати ведно със законната лихва считано от датата на увреждането
и до окончателното изплащане на присъдената сума, като в останалата му част до
пълния размер на претенцията гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Законосъобразно, с оглед на
оправдаването на подсъдимата по обвинението за деяние по чл.148 ал. 1 т.2 пр. 2
вр.чл.146 ал.1 от НК, е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният
от частния тъжител и граждански ищец П.П. против подсъдимата Р.С. граждански
иск, с който е претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
това престъпление.
Правилно в тежест на подсъдимата са
възложени направените по делото разноски вкл. от страна на тъжителката, както и
следващата се държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
С оглед на изложеното по-горе, а и
по реда на служебната проверка относно процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт не се установи в някой от стадиите на това наказателно
производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на участие
/процесуалните права въобще/ на страните в производството в съответните им
качества в това наказателно производство.
Неоснователно е оплакването за
допуснато процесуално нарушение във връзка с отказа на съда да приеме като
писмени доказателства копия от протоколите за разпит на свидетелите Д.Д. И., Д.Д.
Д., В. К. Х., П. Г. Г. и К.Т. Х.по досъдебно производство № 111/2017г. на РУ на
МВР гр.Твърдица, доколкото такова искане беше направено и пред въззивната
инстанция и същото беше оставено без уважение. Касае се за доказателствени
материали събрани в хода на друго наказателно производство и същите не могат
нито да бъдат ползвани като доказателсвени материали в настоящото наказателно
производство, нито могат да бъдат ползвани за преценка на достоверността на
събраните в това наказателно производство доказателствени материали.
Неоснователно е и оплакването за
допуснато процесуално нарушение във връзка с отказа на съда да допусне поправка
на съдебния протокол от проведеното с.з. на 17.09.2018г. Правилно районният съд
е отказал да допусне исканата поправка в протокола, тъй като действително
молбата за това е била подадена /видно от пощенското клеймо/ на 21.09.2018г.
т.е. след изтичане на тридневния срок от изготвянето на протокола. Твърденията
в молбата за поправка на протокола относно датата на изготвянето на същия респ.
относно достъпността до него чрез системата за отдалечен достъп /т.е. през
интернет/ са неподкрепени с доказателства. В този смисъл следва да се приеме,
че протоколът от с.з. проведено на 17.09.2018г. е изготвен на същата дата и
следователно молбата за неговата поправка се явява просрочена.
Тъй като при извършената цялостна
въззивна проверка относно правилността на съдебния акт се констатираха
основания за увеличаване на размера на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.147
ал.1 пр.1 от НК, следва присъдата на СлРС да бъде изменена в тази й част съобразно
констатациите направени по-горе като бъде увеличен размера на това обезщетение
от 1000 лв. на 2500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 02.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Съответно
следва да бъде увеличен и размера на следващата се държавна такса върху
уважената част от гражданския иск – от 50 лв. на 100 лв.
В останалата си част присъдата на
Районен съд гр.Сливен следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Доколкото по делото липсват
доказателства за направени разноски от страна на частния тъжител и граждански
ищец пред въззивната инстанция вкл. за адвокатски хонорар, такива не следва да
се присъждат в тежест на подсъдимата. В тази връзка е неоснователно искането на
повереника за присъждане на разноски, направени пред тази инстанция.
Ръководен от изложеното и на
основание чл.334 т.3 и чл.337 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда № 138/23.10.2018г.
постановена по нчхд № 1812/2017г. по описа на Районен съд гр.Сливен, като:
- увеличава размера на присъденото
в полза на частния тъжител и граждански ищец П.Н.П. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деянието по чл.147 ал.1 пр.1 от НК от 1000 лв. на 2500
лв., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането – 02.07.2017г.,
до окончателното изплащане на сумата;
- увеличава размера на присъдената
държавна такса върху уважената част на гражданския иск от 50 лв. на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
й част.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: